Стратегически мениджмънт


Категория на документа: Икономика


Поле 2. «Могъщите слонове». Това е стратегия на фирмите, които заемат стабилно положение на пазара и имат средни темпове на растеж на обема на произведената продукция, но за разлика от по-горе разгледаните фирми степента на диверсификация на тяхното производство е широка. Например, те могат да обхванат производството на цялата електроника.
Поле 3 «Неповратливите хипопотами». Тази стратегия е характерна за фирми с висока степен на диверсификация и невисоки темпове на растеж на произведената продукция, т.е. за фирми, произвеждащи всичко, включително до „гвоздея”, със собствени сили. Асортиментът на произведената продукция на тези фирми е извънредно широк от най-прости (например самобръсначки) до уникални по своята сложност прибори (например за лечение на нервите).

В заключение може да се каже, че стратегиите на растежа могат да се отнасят както към разширяването на продуктивността на фирмената дейност, така и към увеличаване на нейния потенциал на пазара.
Разработването и ефективното функциониране на този вид стратегии е свързано с изключително големи ресурси.
В съвременната икономическа среда се забелязва окрупняването на търговската дейност чрез създаване на корпорации, които работят на много пазари с много продукти, изливат огромно количество средства в разработването на стратегии и тяхното прилагане. С тези действия малките и средните търговски предприятия и (не само търговски) са заплашени от загуба на пазарен дял или от вливането си в някоя от крупните фирми.
Проблемът за стратегиите на растежа остава перманентно актуален поради динамиката и мобилността на фирмената дейност в условията на пазарната икономика.

5. Тенденции в развитието на търговията на дребно в България
Тенденциите, които се забелязват у нас през последните години, могат да се класифицират в няколко направления:
А) Повишаване броя на търговските вериги, които имат по-голям размер и по-добра икономическа ефективност. Това се дължи най-вече на чуждестранните търговски вериги, преди всичко на немските Metro и Hit, австрийската Billa. Очаква се първата поява на немските компании Lidl и Kaufland. Има и много успяли български вериги за хранителни стоки като Фантастико, 345, Фамилия, Европа. Концентрацията на търговската мрежа се изразява с показателя средна търговска площ на един обект – от 35 кв.м през 1999 г. на 42 кв.м през 2003.
Б) Институционалното развитие на търговията на дребно у нас бележи едно преструктуриране. Намали се броят на универсалните магазини, а се увеличи броят на супермаркетите и хипермаркетите. Много се увеличи и броят на удобните магазини (близо до бензиностанции и до местоживеене). Доста от българските обекти са сключили франчайзингови договори (McDonald's, KFC, Pizza Hut и др.) Извършват се обединения на търговци на дребно под формата на кооперативи (CBA).
В) Доминиране на търговските фирми на дребно в каналите за дистрибуция чрез сключените договори и поставените условия пред доставчиците. Правят се инвестиции за усъвършенстване на управлението и изграждане на информационни системи в обектите за търговия на дребно. Развитие получават и марките на търговците (Aro в Metro, Clever в Billa).
Г) Използване на маркетинг на потребителските стоки в търговските обекти. Отчита се тенденцията на скъсяване на жизнения цикъл на стоките, предлагане на атрактивни марки и всякакъв размер опаковки, поставяне на ударението върху импулсивното купуване, реклама в мястото на продажбата и пр.
Д) Търговията на дребно у нас изостава в сравнение с промените в Централна и Западна Европа. Според проучване върху търговските центрове, проведено от консултантската компания Colliers International, предпочитанията и навиците за пазаруване на българите в последно време се насочват все повече към големи търговски обекти. Логичен е тук въпросът кои са предпоставките, факторите за това? Върху тенденцията за уедряване формите за търговия на дребно оказват влияние факторите: икономическият ръст на страната; намаляване на безработицата; покачването на личните доходи. Вследствие на развитие на потреблението значително се е увеличило и нивото на потребителските кредити.
Е) Друга тенденция, която се наблюдава в нашата страна е появата на големи по площ и инвестиции комплекси. т. нар. молове не са само място за покупки. Те събират под един покрив както магазини, така и различни услуги, развлекателни и спортни атракциони, кина, кафенета. На 12 май 2006 бе открит първият мол City Center Sofia(1). Mall of Sofia (2), които бе открит на 9 юни 2006 г., е вторият мол и първият многофункционален търговски и развлекателен комплекс в България, с около 130 търговски обекта. Сградата има двуетажен търговски център, 5 етажа офиси, 12-екранно кино и супермаркет на близо 4000 кв. м. В Mall of Sofia се намира и единственото в България и първо на Балканите “M-tel IMAX” триизмерно ултрамодерно кино и още 12 кинозали. В комплекса има още Интернет кафета, М-tel комуникационен център, ресторанти, клубове за компютърни и видеоигри, кът за забавление на децата. На 19 септември 2006 г. бе открит и третият търговски мол Sky Sity Shopping Center (3). Той се намира в кв. „Гео Милев” и има застроена площ 26 хил. кв. м. На 15 хил. квадрата се помещават 106 магазина и офиси. На фигура 19-6 са показани както работещите вече молове, така и планираните за изграждане.

Фиг. 19-6. Търговски центрове в София

Ж) Друга тенденция е засилване на концентрацията в търговията. Веригите супермаркети се развиват динамично за сметка на традиционните малки магазини, показва изследване на ACNielsen България.Тенденцията на бурно развитие на супермаркетите в България, повечето от които в рамките на големи търговски вериги, се потвърди и през последната година. В страната стъпиха „Кауфланд” и „Т-маркет” – две големи международни вериги. Конкурентите им, които вече са на пазара, продължиха да инвестират в нови магазини.
З) Глобализацията на пазарите и развитието на търговските вериги
Работещата глобализация днес означава, не само отворени пазари, свободни търговски зони и гъвкави условия на труд, но и повече инвестиции в иновации и образование, което също е приоритет на мулутинационалните коорпорации. Предимствата могат да се обобщат в следните направления:
чуждестранните мултинационални корпорации внасят нови технологии и организация на търговската дейност: разкриват съвременни, модерни магазини от типа на търговските центрове – молове, супермаркети и хипермаркети за продажба на потребителски стоки; оборудват търговските си обекти със съвременна модерна, високо производителна техника, прилагат съответна на тази техника технология на търговските процеси и операции и постигат много по-висока производителност на труда при относително по-ниски разходи;
подбират, селекционират, подготвят, мотивират персонала с много по-добрите условия на труд, с по-високото възнаграждение и осигуровки, с възможността за професионално израстване;
привличат клиентите и трайно ги задържат и увеличават с многоаспектните си предимства пред дребния и среден бизнес и постигат постоянен ръст на продажбите и дохода от тях при относително по-ниски разходи, расте тяхната печалба;
все повече мултинационални търговски вериги, които разширяват дейността си в България, предлагат в стоковата си листа биологично чисти храни, което ги прави още по – привлекателни за клиентите.
чуждестранните търговски вериги у нас редовно внасят дължимите данъци и осигуровки, които за тях са много по-приемливи в сравнение с тези, които биха плащали в своите страни;
внасят цивилизованост и съвременен стил в градоустройството и особено при предлагането и продажбата на стоки за лично потребление, в т.ч. и бързооборотни стоки;
засилват конкуренцията и принуждават дребния и среден бизнес в страната да иновира дейността си и отношението си към персонала и към клиентите.
Страни от ЕС и особено он новоприетите, коит ооценяват тези други предимства на мултинационалните търговски вериги, насърчават тяхното навлизане на националния си пазар чрез стабилно и строго законодателство, в т.ч. и за опазване на околната среда и системен контрол по спазването на установените правила.
От 1 януари 2007 година България е пълноправен член на Европейския съюз, което ще й помогне да засили темпа на развитие на икономиката като цяло и търговията на дребно в частност. Голяма част от веригите провеждат политика на експанзия на Изток, през последните няколко години.
6. Бъдещо развитие на търговията на дребно в България

Най-важните глобални тенденции на развитие за българската търговия на дребно могат да се обобщят в три групи:

1/ Традиционни трендове с характерни черти като: ежедневно пазаруване, основни стоки, местни продукти могат да се намерят във формати като квартални магазини, удобни магазини и дрогерии или аптеки. Това са най-често срещаните търговци на дребно в България (над 60%).

2/ Транснационални трендове с черти като: влизане на модерни търговци на дребно, повече световни марки, увеличават се потребителските разходи за нехранителни стоки, увеличава се производството на храни. Европейските магазинни вериги Metro, Billa, Kaufland, Hit, Praktiker се намират на българския пазар от 6-7 години. През 2006 г. бяха открити 4 големи мола: Сити Сентер, Мол оф София, Скай Сити в София и Сентрал мол във В.Търново.

3/ Аспирационни трендове ще съществуват в бъдеще: модерните търговци на дребно ще доминират в продуктите за здраве и лукс. Те ще притежават високо качество и удобството на потребителите ще бъде най-важната цел на търговците. Глобалните топ търговски компании като Carrefour, IKEA и Zara ще навлязат на българския пазар много скоро. Разликата в представянето на търговията на дребно може значително да се редуцира чрез иновациите в търговските формати в България.

Пример: Глобализация на търговията
Търговията на дребно се развива в условията на глобализацията. Бавният растеж на съществуващите зрели пазари и предоставените възможности от нововъзникващите – особено Китай, Индия и Русия, принуждават компаниите за търговия на дребно, свързаните с тях групи и холдинги, да предприемат интернационални експанзии. Диверсификацията е възможност за тях да намалят икономическите, политическите и социо-културните рискове. Извършен анализ138 на топ 250 ритейлъри в света показва, че водещите 250 компании са имали операции средно в 5,9 държави, което е почти в 6. Продажбите от международни изяви са обаче още сравнително с малък дял 14,4% от приходите. В топ 250 все още близо половината (107) или 43% от търговските компании не са излизали от домашните си пазари. Най-голямото увеличение е от придобивания, чрез които компаниите навлизат в международните пазари. Водач в листата е Wal-Mart с обем продажби, които са по-големи от сумата от продажбите на втория, третия, четвъртия и петия ритейлър след него
В десетката има 6 от САЩ, в топ 250 са 93 фирми (45,6% от общите продажби), но въпреки това те не са глобални играчи и повечето работят само в собствения си пазар. Японските компании са на второ място в топ 250 с 34 компании , но две трети от тях действат само в родината си. Япония остава най-изолирана от водещите икономики в света в областта на търговията на дребно. Френските и германските ритейлъри са най-международно ориентирани. Европейскитe групи в топ 250 са имали операции в чужбина в средно 9,9 държави, които им носят 28,1% от приходите от продажби. Ползата от глобализацията се изразява най-добре с данни за печалбата. Компании, които са оперирали само в една страна, са имали среден растеж на печалбата от 7,6%, докато тези, които развиват дейност в над 10 страни, отчитат двойно-по-висок растеж. Направеното изследване потвърждава хипотезата, че интернационалните вериги са по-успешни от националните.
Повечето от компаниите за търговия на дребно в топ 250 са в бизнеса с хранителни стоки, 135 от водещите вериги са със супермаркети, хипермаркети и кеш-енд-кери магазини. Все повече се увеличава популярността на специализираните магазини като H&M, Inditex, IKEA, Toys R Us и други. Големите ритейлъри могат да договарят по-ниски цени от доставчиците и имат финансовите възможности да се разширяват на различни пазари.
Ако българският пазар на търговските вериги продължи да се развива така, както през 2007 г., може да се очаква, че след няколко години конкуренцията ще заприлича на тази в големите западноевропейски градове. Годината за веригите у нас премина под знака на бързото разрастване и стремежа за завземане на по-големи пазарни дялове. Същевременно плановете на компаниите показват, че през 2008 г. разрастването им ще продължи с още по-бързи темпове. В момента на пазара, който на фона на останалите европейски страни е сравнително малък, има повече от девет търговски вериги за бързооборотни стоки, които развиват мрежата си на национално ниво. Малка част от тях все още са собственост на български инвеститори, а останалите са представители на някои от най-големите европейски търговци.
Европейските фирми за търговия на дребно, реагирайки на социалните и икономическите промени през последните 20 години и особено на промените в нуждите на потребителите, създадоха системата на големите многопрофилни фирми за търговия на дребно. Основната идея беше да се направи пазаруването по-удобно за потребителя чрез предлагането за продажба на широк спектър от хранителни продукти и други стоки под един покрив. От гледна точка на пазарната стратегия системата на Големите многопрофилни фирми за търговия на дребно си поставя за цел да привлича все повече потребители чрез привлекателно представяне на стоките на конкурентни цени. В търговията на дребно настъпиха изключително дълбоки промени, просто поради нейния размер и значение, като това имаше най-дълбоко отражение върху потребителите. Във Великобритания 80% от хранителните продукти се купуват от големи многопрофилни фирми за търговия на дребно. Това е сред най-високите показатели в ЕС. Супер-магазините и хипермаркетите може да предложат на потребителите до 20 000 продуктови линии.С течение на годините големите многопрофилни фирми за търговия на дребно допринесоха значителни ползи за купувачите от гледна точка на обхвата на продуктите и конкурентните цени. В частност големите многопрофилни фирми за търговия на дребно предоставиха на потребителите широк обхват и разнообразие от хранителни продукти под един покрив, като това беше съчетано с подходящи и безплатни възможности за паркиране. Те специално отчитат нуждите на децата и хората с увреждания. В някои от тях се предоставят услугите на банки и кафенета, както и услуги по рециклиране. Много дават възможност за пазаруване по Интернет и предоставят доставка до дома в околните райони. Възможността да се пазарува за домакинството веднъж седмично на едно място и на конкурентни цени прави супермаркетите привлекателни за потребителите и обяснява нарастването на дела на големите многопрофилни фирми за търговия на дребно в общия пазар на хранителни продукти.В повечето нови страни-членки Големите многопрофилни фирми за търговия на дребно имат по-малък пазар отколкото в ЕС 15, но техният пазарен дял бързо нараства. Големите многопрофилни фирми за търговия на дребно работят като различни бизнес структури:• хипермаркети: големи магазини за търговия на дребно с площ за продажби до 10 000 кв. м., които продават значителни количества нехранителни стоки и са предимно на самообслужване; супермаркети: магазини за хранителни продукти на самообслужване с площ за продажби до 3 500 кв. м., при които продажбата на нехранителни продукти съставлява по-малко от 25% от продажбите; магазини за стоки с намаление: базисни магазини за хранителни продукти на самообслужване, които съсредоточават вниманието си върху ограничен брой продукти с висок темп на оборота и ниски цени. Този сектор нараства значително.Пазарният дял на големите фирми за търговия на дребно, обаче, варира значително от една страна-членка до друга. В Унгария на трите най-големи фирми за търговия на дребно се падат 29% от пазара на хранителни продукти. Във Великобритания трите най-големи фирми за търговия на дребно контролират 60% от пазара на хранителни продукти, докато в Ирландия трите най-големи фирми за търговия на дребно контролират 66% от пазара на хранителни продукти. Цифрите за дела на трите най-големи фирми за търговия на дребно в следните страни-членки е както следва: Полша 14.2%, Чешка република 25.4%, Словакия 42.6%, Словения 77.3%. Наблюдава се тенденция през последните десет години на пазара на хранителни продукти да доминират малък брой много големи фирми за търговия на дребно.Средно хранителните продукти заемат 70% от пазара на бакалски стоки. (Източник: GfK Consumer Scan/Household Panel).

Ключови понятия: растеж; органичен растеж; темп на растеж; стратегии на растеж

Въпроси и задачи:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стратегически мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.