Стопанско управление


Категория на документа: Икономика


« Теория "У" е противоположна на предходната, Според привърженици­те й хората притежават инициативност, творчески мотив и предприемчивост. Затова трябва да има система за стимулиране на човека, свобода на инициати­вата, по този начин акцента при управлението пада на вземане на управленски
решения отдолу. Основните постижения в тази теория се изразяват в прилага­не на съвременни научни подходи като организационното поведение, психоло­гия, изследване мотивацията на персонала, изучаване на човешкото поведение в колектива и др..
е След 80-те год. на XX в. се изгражда и третата теория "2", която се свързва с името на американеца от японски произход Уилям Оучи. Акцента при нея пада-на умението на хората за работят в екип, колективното вземане на най-важните управленски решения и "функциониране на предприятието като едно голямо семейство". Това е най-новото в начина на управление на големи­те японски фирми, ето защо още този модел е известен като "японски модел на управление". В резултатност на това управление, обаче се изисква голяма ло­ялност на.персонапа към проблемите на предприятието и дисциплинираност.
Видове мениджъри и техните управленски ключови роли.Видове умения и знания на мениджъра
1.видове мениджъри и техните управленски ключови роли :
І критерий –според йерархията
–ръководители на техн.равнище,най-ниското ниво/супервайзори/в управлението.Пряко отговорни за ежедневните организации .
Често освен управленски функции имат и изпълнителни /супервайзори/.
–ръководители на средно управленско равнище междинна позиция.Между супервайзорите и високото управленско ниво.Осъществяват координацията между различните звена.
–Висше равнище-отговарят за вземането на най-важните решения.Формулират целите ,от тях зависи адаптирането на организацията към външната среда.Тук вилза поддържане реномето на организацията и популяризирането на нейните успехи.
ІІ критерий за видовете мениджъри .Според делигираните им пълномощия.
-линейни ръководители .Имат пряка връзка с подчинените си и е част от скаларната верига.
-щабни ръководители –ръковотели на колективни органи на управление ,които се изграждат в помощ на линейните ръководители..
-функционални ръководители-според специализацията си те могат да бъдат ръководители на търговски звена,на финансово-счетоводни звена.Не е задължително да имат пряка връзка с управлението на персонала в отделно звено.
-ръководители на програми и проекти.Организации,които имат организационна структура , които да имат проучвателни дейности.
-ръководители н апомощни звена, подразделения те са с временен статут
Освен тези 2 критерия ,съвременните мениджъри се делят на 3 типа:
1-новатори и интуитивен тип.Енергични ,бързо вземащи решения.Стремят се да вършат сами работата.Недостатъците –не отчитат ресурсите с които разполагат.Имат диктаторски стил.
2-консервативни и аналитични-перфекиционисти.не поемат рискове.те са последователни към действията си.Трудно везмат решения.
3-консервативен и интуитивен тип-привързани към традиционните методи.Трудно формулират цели към бъдещето.
ІІІ.Знания и умения на мениджърите. Биват 4 групи: технически, хуманитарни, концептуални, диагностични. Техническите умения са знания и умения на гл.счетоводител, в областа на счетоводството.Техн.умения на мениджърите имат двойнствен харакатер-те са професионалисти в дадена област и същевременно трябва да имат умеия за управление на хората.Хуманитарните умения са:възможност да се работи с хора ,с индивиди и групи в орг-та,умения да се познава мотивацията на хората.Концептуални/творчески/аналитични-това е способноста на мениджърите за анализ, ситуации и проблеми, да поставят и координират хора, проблеми и задачи.Диагностични –/продължения на по –горните/.Мениджъра трябва да може да предсказва поведението на хората и системата.Да може да се прогнозира развитието на ситуацията .По значение тези умения имат различна тежст при различната йерархия. Мениджъра на най- ниско ниво е супервайзер. Значение имат технически умения и знания. Хуманитарни умения –важни са за всички мениджъри от всички нива.Творческите умения са важни за мениджъри от по-високи нива и от най-високо равнище, където се вземат стратегически решения. Уменията и знанията се различават и по степента на трудност, по която се придобиват. По-сложно е да се постигнат ум, знания и творческо –диагностичните. Има три механизма за придобиване на знания и умения:
-обучение –участия в различни форми на обучение и програми
-опит –натрупване чрез участие в различни ситуации ,като в резултат на това се придобива зрелост и отношение с което се сблъскват мениджърите
ОПИТ=РЕШЕНИЕ=ИЗХОД
-отношението с висшестоящите,наблюдения и наставничество,делегирането на повоче отговорности и права на младите мениджъри
Мениджмънта в България- Появата на движението в България за научна организация на труда (НОТ) е продукт на обективни причини,свързани с подема на българската индустрия.България е била една от първите страни в Европа където това движение е получило отзвук и е намерило широка обществена подкрепа.Първите знания по НОТ в България се натрупват благодарение на участието на наши представители в международните конгреси за НОТ.За първи път е регистрирано българско участие на Третия конгрес на НОТ в Рим-5 до 8 септември 1927г.По късно българи активно участват в следващите международни конгреси-Париж-1929г,Амстердам-1932г.,Лондон-1935г.Участието на българските специалисти в работата на международните конгреси им позволява по отблизо да се запознаят с дейността на създадените национални и международни организации за НОТ,осигуряващи трансфера на модерната американска наука в Европейския континет.В София на 29 ,03,1929г. се основава Българска общонародна научна организация на труда(БОНОТ).В приетия устав на организацията се уточнява че целта на БОНОТ е “да съдействува за повдигането на народното благосъстояние чрез научното организиране на труда в страната”.БОНОТ подбужда и предприема изучавания и изследвания за научно организиране на труда.Работи за основаване на отделни комитети за научно организиране на труда(КНОТ) при държавни,обществени и частични стопанства,учреждения и предприятия..Прорагандира методите за научно организиране на труда и насърчава прилагането им във всички форми на човешката дейност,където биха могли да подобрят условията и резултата на труда.Съдейства на държавата,общините и частните фирми във всичко що се отнася до научно организиране на труда.Общува с чуждестранни подобни организации.Основава и ръководи институти за научно организиране на труда(ИНОТ).Както се вижда основоположниците на НОТ в България са силно повлияни от целите,функциите и задачите ,формулирани от Международния институт за научно организиране на труда,и са се стремили да осъществят подобни дейности у нас-обмен на информация,провеждане и документиране на практически изследвания,просветителска и издателска дейност,сътрудничество с големи фирми.След създаване на БОНОТ у нас започва систематизирано превеждане и издаване на редица книги за научна организация на труда.БОНОТ е определена за колективен член на Международния комитет за научна организация на труда на Iv-международен конгрес в Париж.През 1938г. като “издънка”на БОНОТ,също по частна инициатива се създава т.нар.”Български институт за норми”(БИН).Неговата основна заслуга е,че той заедно с БОНОТ успяха да наложатне само в обществото,но и в отговорните управляващи среди,че е енеобходимо създаването на един държавен институт за научно организиране на труда и за рационализиране на производството във всички отрасли и във всички останали сфери на дейности.Със създаване на Инсттитута за стопанска рационализация започва нов период в рразвитието на идеите за НОТ в България.Научната организация става реален способ за реорганизиране на производството на отделни процеси и дейностти в икономиката.

2. Класическа школа:

Възникването на научния мениджмънт се отнася към началото на 20-ти век и е свързано с името на Фредерик Уинслоу Тейлър (1856-1915), наричан още основоположник на класическия мениджмънт. „Научното управление” е понятие, което характеризира качеството на практиката на управление. То свидетелства за това, че са познати законите за управление, че обществените отношения позволяват на практика да се реализират изискванията на законите и че тази възможност се осъществява в действителност.
Като поставя за главна цел максималното увеличаване на производителността на труда, Тейлър предвижда конкретни мероприятия, насочени към рационално използване на труда на работниците и средствата за производство, въвеждането на строг регламент за използването на материалите и инструментите, на работните операции, точно пресмятане на точното време, изследване на трудовите процеси, прилагане на диференциално заплащане на труда и др.
Според принципите на научно управление на Ф.Тейлър е необходим правилен подбор на работниците, основан на изискването за висока работоспособност. Системното обучение съдейства за намиране на подходящо място за всеки работник.
Той поставя началото на т.нар. „функционална администрация”. Всеки работник получава указания и необходима помощ от 8 тясноспециализирани ръководители (функционални ръководители). Тейлър определя 3 основни функции на управление: планиране, организиране и контрол. Както е известно практическото прилагане на тейлъровия подход се оказало твърде резултатно. В машиностроителните предприятия средната производителност на труда за три години се вдигнала 2 пъти.
Основните принципи на научния мениджмънт на Тейлър могат да се сведат до:
- съзнателно събиране на целия обем от знания, които имат работниците. Всички елементи от работата на всеки трябва да станат предмет на научно изследване. Този опит трябва подробно да се описва и предава на следващите поколения.
- специализацията на труда трябва да бъде част от всяка работа. Тя трябва да обхваща и мениджмънта – чрез въвеждането на функционални ръководители.
- правилен подбор, обучение и развитие на кадрите. За всяка работа трябва да бъде намерен подходящ човек, който да бъде обучен. Въвеждане на тестови проверки на качаствата на работниците.
- планирането на работата и разпределението й по график е от основно значение за ефективността.
- определяне на стандарти за методите и за времето за извършване на всяка операция. Работата трябва да включва само ефективни движения и конкретното време за всяка стъпка от задачата.
- паричните поощрения трябва да бъдат неотменна част от всяка работа. Работниците получават премии, ако са работили по-бързо от стандартното време за изпълнение на съответната задача.
- тясно сътрудничество между работниците и мениджърите и стремеж за равното разпределяне на обема на работа между тях.
Докато Тейлър разработва принципите за у-е на фабриката, Хенри Форд (1863-1947) се занимава с организационно-техническите принципи на управление на крупния концерн. Той реализира на практика принципите за масовото производство:
1.точен разчет и планиране на целия производствен процес;
2.отчитане и планиране на условията за работа;
3.предварителна подготовка на суровините, материалите, механизмите, работната сила;
4.осъществяване на производството по стандартна технология;
5.непрекъснато търсене на пътища за усъвършенстване на производството.
Принципът за максимална стандартизация на възли и детайли е приложен в производството. Въвежда се заменяемост на детайлите. Всички модели се монтират на едно шаси. Форд формулира принципа за вертикалната интеграция и разделя технологичния процес на елементарни операции, неизискващи квалифициран труд. Зад всяка операция се поставя човек.
И други представители на американската школа за организация на управлението на производството от края на 19 и началото на 20 век разработват проблемите на у-ето в границите на едно предприятие. Но Емерсън поставя въпроса за научната организация по-широко. Главното, което той внася в науката за управлението, са понятията производителност и ефективност. Той е автор на редица научни съчинения, но най-известното сред тях е „Дванадесетте принципа на производителността”. Те са следните:
1.точно поставени идеали или цели
2.здрав разум



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стопанско управление 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.