Стопанска логистика


Категория на документа: Икономика


Същност на логистиката. Логистична система, логистични процеси и дейности, логистични вериги и мрежи. Теоретични подходи в стопанската логистика. Основни елементи на логистичната концепция. Значение на логистиката за предприятието.

Понятието логистика има различни корени - гръцки, френски. Съществуват различни определения за логистиката:
1. Логистиката е организиране, планиране , контрол и реализация на продуктов поток от разработката и покупката на материали през производството и дистрибуцията до крайния клиент с цел задоволяване изискванията на пазара с минимални разходи и минимален размер на инвестирания капитал.
2. Логистиката като процес на планиране, реализация и контрол на ефективно и ефикасно придвижване и складиране на полуфабрикатите и готовите изделия и свързаната с това информация от отправния до приемния пункт според изискванията на клиента.
3. Седем П на логистиката - задачата на логистиката е да осигури подходящия продукт, в подходящото количество, на подходящото място, в подходящото време с подходящото качество на подходящия клиент при подходящите разходи.
Предпоставки за развитие на логистиката: В края на 60те години се оказало, че клиентите налагат своите условия при покупко-продажбата. Друга предпоставка е пазарната ориентация на фирмите, което е наложило разнообразяване на крайните продукти, което е довело до използване на голямо разнообразие от компоненти. Развитието на технологиите в областта на информационните технологии, което е допринесло за развитието на логистиката и политическото развитие на държавите и появата на обединени пазарни пространства.

Основни понятия в логистиката:
Основният обект на изследване, управление и организация в логистиката е материалният поток, а информационните, финансовите и обслужващите потоци се разглеждат като подчинени. Логистиката може да се разглежда в широк и тесен смисъл. В широк смисъл се разглежда като наука за управление и оптимизация на материалните потоци, потоци от услуги и свързаните с тях информационни и финансови потоци с оглед постигане на поставените цели. В тесен смисъл представлява инструмент на мениджмънта, който съдейства за постигане на стратегически и оперативни цели, посредством ефективно управление на материалните потоци и свързаните с тях информационни и финансови потоци.
Логистична система - в икономиката могат да се разгледат три системи за трансформация на материалните ресурси:
* Производствена - от нея възниква материалният поток, посредством производствените процеси на добив, преработка, обработка и монтаж в производствените предприятия. Характерно за нея е, че се извършва качествена трансформация на продуктите. Аналогично качествената трансформация се извършва и в третата система - системата на потреблението, където се извършва поглъщане на материалните потоци. Обвързването на двете системи се извършва от системата за разпределение на продуктите. Характерно за нея са трансформационните процеси на придвижване и съхранение, които променят пространствено времевите характеристики на продукта.
Логистичната система представлява система за пространствено времева трансформация на продуктите, а протичащите в нея процеси, са логистичните процеси. Материалният поток може да се разглежда като намиращи се в състояние на движение материални ресурси, в които се прилагат определени логистични процеси. Логистичната система представлява сложна организационна структура на икономическата система, състояща се от определени елементи, като задачите на тези звена са насочени към постигане на вътрешни или външни цели. Звеното в логистичната система представлява определен икономически или функционално обособен обект, който не подлежи на по-нататъшно разлагане в рамките на поставената задача за анализ или проектиране на логистичната система като изпълнява своя локална цел, свързана с определени логистични процеси или дейности. Могат да се обособят три основни звена на логистичната система: генериращи, преобразуващи и поглъщащи. В зависимост от това как се съчетават трите типа звена, се разглеждат 3 основни структури на логистичната система:
* Едностепенна - най-опростена, в която пространственото и времевото обвързване на отправния пункт (генериращото звено) и приемния пункт (поглъщащото звено) се извършва чрез пряк поток.
* Многостепенна - в пространствено времевите трансформации се осъществяват чрез непряк поток между отправния и приемния пункт, при което продуктовият поток се прекъсва най-малко в една точка. В разпределителният пункт пристигат стоки в големи количества от един отправен пункт и го напускат в малки количества. Има три разновидности на разпределителния пункт:
- разпределение на стоки в пространството от един източник до няколко получателя с общ транспорт с оглед намаляване на транспортните и транзакционните разходи спрямо преки доставки от производителя.
- разпределение на еднородни продукти в пространството от един източник до няколко получателя според техните количествени изисквания. Основната полезност за получателя се изразява в раздробяване на товарите от източника в по-малки количества, съобразени с неговите ограничени потребности.
- разпределение на разнородни продукти от един източник до няколко получателя в зависимост от техните асортиментни изисквания. Основната полезност за клиента се изразява в по-малки количества еднородни продукти, съобразени с неговите потребности.
* Смесени (комбинирани) системи - имаме преки и непреки потоци.
Логистични процеси и дейности:
Основната функция на логистичните системи е пространствено-времевата трансформация на продуктите. Прилагат се следните процеси: основни процеси ( отнасят се до материалния поток, включват - транспортиране, обработка на товарите и съхранение); спомагателни процеси (отнасят се до материалния поток като включват опаковане и маркиране) и процеси на предаване и обработка на поръчките, отнасящи се до материалния поток.
Логистичните дейности представляват съвкупност от логистични процеси, насочени към реализация на поставените пред логистичната система и нейните звена задачи. Основните логистични дейности на предприятието са: управление на поръчките, управление на запасите, складиране, транспорт, опаковане.
Логистични вериги и мрежи:
Логистичната верига представлява съвкупност от звена на логистичната система, подредени линейно, съобразно материалния, информационния или финансовия поток с цел анализ или проектиране на логистичните процеси и определяне на логистичните разходи. Целта на формирането на логистичната верига е да се обособят и групират съответните логистични процеси и дейности, и присъщите им разходи с цел повишаване ефективността на логистиката. Елементарната логистична верига се състои от три звена: производител, превозвач, потребител. За да се реализира продажба на готова продукция през тази логистична верига, е необходимо да се изпълнят определени логистични процеси: получаване и информационна обработка на поръчките от потребителя; комплектоване на заявеното количество; опаковане; натоварване; транспортиране; разтоварване; приемане на продукцията от клиента; оформяне на транспортни документи; пресмятане на разходите за транспорт; прехвърляне правото на собственост. Всеки един от логистичните процеси коства определени разходи. Едни и същи логистични процеси могат да се изпълняват от различни звена на логистичната система. Освен това се решава как да се извършат съответни задачи.
Логистичната мрежа - включва всички звена, свързани чрез материалните, информационните и финансовите потоци в рамките на логистичната система.
Теоретични основи на логистиката:
1. Мрежови подход - функциите на логистиката може да се разберат, ако тя се разгледа като мрежов модел, в който протичат стоки, информация и финанси от източника през междинни възли до получателя.
2. Поточна концепция - в една система може да се постигне висока ефективност само ако се осигури максимална непрекъснатост на материалните потоци при преминаването им през логистичната система. Връзките между отделните системи трябва да се изградят така, че да оказват минимално съпротивление върху преминаващите потоци.
3. Опростяване на връзките - движението на потоците през логистичната мрежа е свързано с преминаване през поредица от възли, в които най-често се извършват обработващи операции. Опростяването на връзките води до непрекъснатост на потоците. Основният въпрос тук е дали не е възможно да се групират различни звена в едно и така да се постигне желаното опростяване.
4. Концентрация върху водещите компетенции - неговото обратно значение е подход за освобождаване от излишните дейности. Основният резултат от този подход е, че предприятието се съсредоточава в дейности, в които има силни страни.
5. Принцип на цялостното опростяване - спазването на този принцип води до опростяване на обекта на управление и увеличаване на прозрачността на процесите. Едно от предимствата тук е опростяване на организационната култура на управление.
6. Увеличаване на информационния обмен - характеристиките на материалния поток могат да се подобрят чрез увеличаване на информационния обмен. Интензивността на обмена на информация в логистичната мрежа създава условия за своевременни и оптимални решения, допринасящи за намаляване на запасите в складовите възли.
7. Холистичен и системен подход - приложението на холистичния подход изисква да имаме цялостен поглед върху всички потоци в мрежата и те да бъдат възприемани като единна логистична верига, без да се разглеждат отделните логистични функции.
8. Теория за вертикалната маркетингова система - започва да се използва в Америка през 60те години на миналия век. Форми на тази теория са:
* Вертикална интеграция - при която производствените предприятия, дистрибутивните системи и пласментните канали принадлежат на едно предприятие. Често подобни системи са съвместна собственост като обикновено те се доминират или от производителя, или от голямата верига от супермаркети.
* Авторитарна кооперация - за нея е характерно много силно влияние на един от участниците в мрежата, който въздейства върху останалите членове в посока на неговите цели.
* Равностойна кооперация - производствените и пласментните предприятия координират своята дейност на база договори.
9. Синергичен подход - процес, при който съвместната реализация на две или повече взаимосвързани дейности осигурява резултати по-големи от тези, които могат да се очакват, ако тези дейности се реализират самостоятелно. Приложението на този подход в логистиката предполага обединяване или коопериране на 2 или повече фирми, може и конкуренти, за съвместна експлоатация на дистрибутивни системи, складове или транспортни средства.
10. Подход на коопериране - Кооперирането представлява форма на координиране между две или повече предприятия. Има за задача да намери оптимално решение на общи проблеми чрез съгласуване на процесите в пространството и времето като се използват предимствата на специализацията. Координирането на дейностите представляват както еднопосочни, така и противоположни цели. Кооперирането се разделя на:
* Хоризонтално - включва фирми от едно ниво в логистичната верига, което означава съгласуване между конкуриращи се организации.
* Вертикално - изразява се в обвързване на фирми, разположени на съседни фази от логистичната верига.
При хоризонталното коопериране се извършва преразпределение на някои функции между партньорите с оглед постигане на следните предимства:
a) Специализация - тя води до увеличаване на броя на изпълняваните еднородни задачи, което увеличава задълбочеността на познания на персонала в съответната област.
b) Намаляване на разходите - дължи се на разпределяне на постоянните разходи върху по-голям брой стопански операции. Поради по-лесното автоматизиране на процесите, както и оползотворяване на кривата на опита.
c) Балансиране на натоварването на капацитета - кооперирането позволява отделните участници в кооперацията да поемат явяващите се в различно време пикове в натоварването, което осигурява по-голяма равномерност на използване на мощностите.
Според начина на прехвърляне или разпределяне на отделните задачи се различават следните видове хоризонтално коопериране: концентрация на задачите върху един от участниците; създаване на нова съвместна организация под формата на корпоративно предприятие; посредством договорно обвързано предприятие - франчайз; прехвърляне на задачите върху трета страна.
Кооперирането може да се реализира под различна юридическа форма като договори за управление, лицензионни договори или под формата на съвместна дейност.
Целта на вертикалното коопериране е да се оптимизират връзките между предприятия от съседни нива в логистичната верига. Ползата от това коопериране се обяснява с теорията на транзакционните разходи. Различават се две нива на оптимизация на връзките: оперативно (извършва се съгласуване, посредством обем на информация за обема на доставките и размера на запасите) и стратегическо (съгласува се планирането на асортимента, разработката на нови продукти и проникването на пазара).
11. Подход на транзакционните разходи - обект на изследване е продуктовата размяна. Има три подхода, които изследват тази размяна - вещно право, облигационно право (акцентира върху формирането на договорите, така че да се намали некоректното поведение на пазарните участници) и теория на транзакционните разходи (фокусира се върху реализацията на договорите и съпътстващите я интерпретационни проблеми и спорове между договорните страни). Теорията на транзакционните разходи анализира формите на договаряне посредством три категории:
* Специфичност - може да се разглежда в четири аспекта: ресурсна специфичност; времева специфичност; пространствена специфичност; специфичност на персонала.
* Неопределеност на транзакциите - тази категория описва обстоятелството, че преговорите се водят при недостатъчна информация, при което има ограничена рационалност при вземането на решения. Информационната асиметрия води до повишаване на транзакционните разходи. Увеличаването на честотата на транзакциите води до натрупване на опит, което намалява неопределеността.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стопанска логистика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.