Стокознание


Категория на документа: Икономика


18.Текстилни влакна

ТВ предствлява гъвкаво и относително здраво тяло с малко напречно сечение и ограничена дължина, която многократно превишава дебелината му. Към влакната спадат памукът, вълната и др, а към нишките-естествената коприна, химичните нишки. Класификацията на ТВ В зав-ст от н-на на добиване се делят на: естествени и химични влакна). В зав-ст от химичния си състав естествените и химичните се групират на органични и неорг..Химичните влакна в зависимост от изходния материал и начина на добиване се делят на :изкуствени, синтетични и неорганични.Естествените ТВ от растителен произход са познати на човека от дълбока древност.Те са изградени главно от целулоза 60-98% от състава им. Хар-но за тази група влакна е че имат различен химичен състав, който определя и св-та на отделните видове.Естествените ТВ от животински произход се отнасят до 2 вида влакна: вълна и коприна. Тези влакна са съставени от белтъчни в-ва, образувани от аминокиселини. Химичните влакна се получават промишлено от природни или синтетични полимери.Изкуствени влакна: вискозни и ацетатниСинтетични : хетероверижни- полиамидни полиестерни Неорганични :стъклени нишки, метални нишки. Окачествяване:обект на к-во са редица показ,като дължина,дебелина ,здравина,цвят.К-вото се опр по 2 метода :органал и инструментален. Световните марки естеств ТВ се оценяват по органолеп,а останалите влакна по стандарт.

19.Tъкани

Тъканите са плски текстилни изделия, получени на тъкачни станове в процеса на тъкане, Произв-то на тъканите вкл.редижа последов.технол.процеси, а именно: тъкачен процес, добработка, багрене, печатане. Тъканите се поличават на тъкачни станове, които биват различни конструкции и системи. Топлозащитност

Класификация : в зав-ст от преднзн. : с битово и техническо предназначениеВ зав-ст от влакнестия състав: еднородни, полуеднородни, смесени и нееднородни.Според слойността на тъканите: еднослойни, двуслойини,многослойни. В зав-ст от начина на тъкане:гладки ,с прости и със сложни фигури. Според оцветяванет: едноцветно и многоцветни.Асотримент : памучни тъкани-меки, гъвкави, с малка дебелина и срявнително леки.гупират се в ав-ст от влакнестия материал от който са плучени на : памучни тъкании памучен тип тъкани. В зав-ст от предзнач си памучните се делят на : тъкани за облеклои тъкани за обзавеждане. Ленени тъкани-, завеси, бродерия. Вълнени тъкани- за връхно, горно облекло, за допълнение към облеклото. Копринени: за облекло, за обзавеждане

20.Тъкани Потребителни свойства. Тъканите прутежават разл.св-ва-физични, биологични, химични.тези от тях които оказват влияние в/у външния вид, продължителността на употреба, хигиеноста и технологията на преработка и се проявяват през време на тяхното потребление се наричат потребителни св-ва.

Размерни признаци на тъканите: дължина, широчина, дебелина и асаЕклсплоатационни св-ва: от тях зависи срокът на тяхната употреба, отнасят се: здравина, разтегливост, устойчивост на триене, свиваемост, химична уст-ст.Естетични св-ва:те опред лят външния вид на тъакните:цвят, десен(рисунък), фактура, блясък, опип, мачкаемост..Качество - показтелите за качеството на тъканите се разделят на бщиидопълнителни(изменение на размерите, устойчивост на размерите). Тъканите се окачествяват и по наличие на дефекти по външния им вид. Местни дефекти: различваща се нишка, удебелена Н.. Окачествяването на вс група тъкани се извършва органалептично. Изисква се да направи оглед на състоянието на лицевата част на тъканта,след това се изгражда преценка на х-ра,вида,броя и размерите на ефектите.дефектите се изчисляват спрямо условна дължина Маркирането на Т може да бъде с трайна и временна маркировка. Трайната се нанася с печат в/у опаковката.а временната с картонен етикет.при съхранение в складовете трябва да се осигури чистота,да няма проникващо слънце,рязка промяна в темпертурата

21. Обувни стоки

Обувните стоки съобразно осовните суровини, от които се изработват, се групиат на 2 групи: кожени обувки и гумени обувни изделия. Обувките трябва да отговарят на редица изисквания: функционални), ергономични, хигиенни, експлоатационни, естетичнии технико-икономически(влияние оказват : високата проиводителност, Асортиментът на кoжените обувки По предназначение- битови спортни и официални. По материала- от лицеви кожи, текстилни материали, комбинирани изкуств.кожи. В зав-ст от н-на на акрепване се делят на : лепени, шити, лети. По пол и възраст на потребителите:.... В зав-ст от конструкцията: ботуши, боти, сандали, чехли. Качестото на кожените обувки е в ав-ст от качеството на матералите у на изработката, от величината на качествените показатели, от наличието на дефекти. Показателите на качеството се делят на общи и допълнителни. Различаваме 3 начина за определяне на качеството на обувките: чрез органолептична оценка, лабораторен анализ, пробно носене. Качествените обувки са добре одормени и изгладени, без механини повреди. Текстилните материали трябва да са с равномерна стр-ра, без възли и преплитания. Дефектите се делят на :материални, деф,при изработката и таква в следствие на опковката, транспорта и съхранението

22. Окачествяване на обувките.

Извършва се по органолептичен метод - по този метод се окачествяват в търг обекти и от потребителите и метода се свежда до сравняване на 2те обувки от чифта и определяне еднаквостта на размерите на ходилото, еднаквостта, височината на фортовете на обувките, определяне височината на токовете, установяване гъвкавостта на ходилото и еднаквостта на отделните детайли на обувките. Според БДс се определят разл физико-химични показатели като здравината на шевовете на ходилото с лицева част, качество на шевовете, еднаквост на оцветяване, височина на токовете. Според стандарта се допускат отклонения от дължината на стъпалото +- 1мм, допуска се същото и във височината на токовете. СПоред отколоненията и някои видими дефекти обувките се окачествяват в 3 качества:-1во - до 4 дефекта за вс 1 обувка от чифта;-2ро - до 6 дефекта за вс обувка;-3то - до 8 дефекта.При обувките се парви цветна маркировка, като на подплатата на вс една от обувките се марккира номера на обувката, а с цветна лента, залепена на стъпалото, се посочва фирмата-произв-л.Ако цвета на маркировката е червен - обувките са 1во качество, ако е син - 2ро, ако е зелен -3тоГаранционният срок тече от датата на закупуване. За ежедневни обувки срока е 30дни, за официални-45дни, за луксозни-90дни. Дефекти, които се признават за рекламация:-напукване на лицевия слой;-избиване на соли, побеляване на кожата;-пускане на боя от подплатата;-пречупване на ходилото;-счупвване на кленката.

23. Парфюмерийни стоки

Представляват прозрачни безветни или оцветени алкохолни и водноалкохолни р-ри на ароматични в-ва, които отделят мирис х-рен за всеки вид изделие. Основни потребителни св-ва на парфюмерийните стоки са приятен мирис, неговата устойчивост.

Класификация:А).според концентрата на композицията:етерични масла, парфюмни есенции,парфюми, лосиони, тоалетни води, одеколониБ). Според характера на аромата

- цветен - плодов- тревист - дървесно мускусен-. Според емоционалното, психическото въздействие върху индивида...- топли- студени- свежи- сладки, сладникави

Парф.стоки се произв.в съответствие изискванията на стандартизационните документи. Течостта трябва да е прозрачна и бистра. Цветът и мириса трябва да съответстват на контролния образец. Качествените парфюми са без утайка и потъмняване, бистри, прозрачни течности. Парфюмите не трябва да оставят петна в/у дрехите след употреба.. Трайността на парфюма трябва да е поне 24 часа и да не остават следи по дрехите.Маркират се с етикет в/у опаковката.съдържа-нието е наим на вида,търг марка, спиртен градус и количество. Опаковат се в картонени кутии най-често.Транспортирането се осъществ с покрити и чисти средства.не се допуска огряване на слънчева светлина.Препоръчителна t в складовете и търг зали е 6-25С.

24. Козметични стоки

Представляват средства предназнчени за поддържане на красотата на кожата, косата, зъбите, за поддържане на здравословното им състояние Класификация- в зав-ст от предназна им се разделят на хигиенни, декоративни и лечебни, въпреки че някои от тях имат както хигиенно така и декоративно значени. Хигиенните козметични средства са предназначени за поддържане на здравословното състояние на когжата, зъбите, и предпазванео им от атмосферните влияния. В зав-ст от предназначението им се подразделят на: ср-ва за поддържане на кожата, на косата, устната кухина и зъбите, ноктите. Декоративните козм ср-ва, използвани за оцветяване на устните, бузите,клепките и веждите, са червило за устни, руж, моливи за вежди, туш, сенки за очи, лак за нокти.Лечебните козметични свойства имат благотворно вляние върху зъбитем кожата, устата, косата и допринсят за отстраняването на дефекти без намеса на лекар.Качество на КС: всички КС трябва да бъдат безврени за здравето на човека, качеството се определя от органолептични и инструментални методи. Козм кремове трябва да имат еднородна консистенция, без сгъстявания, бучки, разслояване, да имат хар-н за композицията аромат и цвят.

1.Хранително-вкусови стоки - потребителски свойства.Хранително-вкусовите стоки се произвеждат с цел задоволяване потребността на човека от хранителни, енергетични, вкусов, ароматични и биологически активни вещества. Усвоимост. Потребителската стойност зависи основно от степента на усвояване на съдържащите се в тях вещества. В храносмилателната система на човека те трябва да могат да се разграждат до определена степен, да се всмукват от чревните власинки, да преминават в кръвта, да се транспортират до различните органи и тъкани, да постъпват в клетките. Усвоимостта на отделните вещества се влияе от химическия им състав, строеж, консистенция, преснота и други. Тя се изразява в процент от общата маса на приетата храна. Хранителна ценност. Дължи се на вещества, които се усвояват от организма и осигуряват нормален растеж, развитие и протичане на всички физиологични процеси в него. Тези вещества са необходими на организма за изграждане на растящите тъкани. За възстановяване на разрушаващи се тъкани, за възстановяване на изразходваната енергия и за поддържане на жизнената дейност. В най-тесен смисъл под хранителна ценност се разбира съдържанието в храната на градивни за организма вещества. По природа тези вещества биват неорганични (вода и минерални вещества) и органични (протеини, белтъци). Енергетична ценност. За осъществяване на основните жизнени функции, за поддържане на телесната температура, за движението, за трудовата дейност, човек се нуждае от топлинна енергия. Енергетичната ценност се обуславя от количеството енергия, която се освобождава от усвоимите вещества при тяхното биологично окисление (изгаряне), от което се получава вода и въглероден двуокис и се освобождава енергия. Физиологична ценност. Физиологичната ценност се проявява чрез полезното (благоприятното) въздействие на веществата в хранителните стоки върху нервната, сърдечно-съдовата, дихателната, храносмилателната, отделителната и имунна система. Алкалоидите, етиловия спирт, етеричните масла оказват възбуждащо действие върху нервната система, когато се приемат в малки количества. Такова въздействие оказват също готварските подправки, чаят, кафето, какаото. Вкусово значение. Дължи се на вещества, които възбуждат апетита и създават приятно усещане. Тя оказват въздействие върху вкусовите рецептори. Това са готварската сол, захарта, подправките, органичните киселини.Ароматична ценност. Определя се от мириса на различните стоки. Той се дължи на различни летливи вещества. Отделните стоки се различават както по специфичния си мирис, така и по интензивността му. Приятният мирис възбужда определени рецептори в мозъка и предизвиква желание за хранене.Биологична ценност. Дължи се на вещества, които не се синтезират в човешкия организъм и не могат да бъдат заменени с други. Затова тези вещества се наричат незаменими. Такива са десетте аминокиселини, витамините, микроелементите. Те трябва да се съдържат в храната на човека в достатъчни количества, защото недостигът им води до редица смущения.Диетично-лечебни свойства. Химическият състав и строеж на много видове стоки е подходящ за прилагане на различни диети и възстановяване след боледуване. В много страни се прилага плодолечение при някоизаболявания. Медолечение също се препоръчва за много заболявания. Киселото мляко се препоръчва при работа с отровни вещества, а лукът и чесънът профилактично против грип и други инфекциозни заболявания.Безвредност. Безвредността е най-важното свойство на стоките. За потребителска ценност и качество на стоките може да се говори, само ако те са безвредни за човешкото здраве. В тях не трябва да се съдържат вредни и отровни вещества и патогенни микроорганизми. Това обстоятелство налага строг контрол на стоките за: общо бактериално съдържание; колититор (във водата); съдържание на плесени

и дрожди;

2. Вода и минерални вещества.По съдържание на вода отделните видове хранително-вкусови стоки се различават съществено. Най-голям процент вода съдържат плодовете и зеленчуците (70-75 %) и прясното мляко (86-87 %), а най-малко захарта (0,1 %) и растителните масла (0,2 %).Водата в стоките се съдържа в свободно и свързано състояние. Молекулите на свободната вода са подвижни и затова те са благоприятна среда за протичане на химични и биохимични процеси. Свойствата на тази вода са еднакви с тези на дестилираната вода q = 1 g/cm3, t` на замръзване = 0 градуса.Почти всичката вода в хранителните стоки се намира в свързано състояние, но с различна сила на връзката.Свързаната вода много по-трудно се отделя от стоката. Тя не разтваря съдържащите се в стоките вещества. Микроорганизмите не могат да я използват за жизнената си дейност.Влиянието на водата в стоките зависи от нейната активност налягане на водните пари над стоката и налягане на водните пари над чистата вода при една и съща температура.Колкото повече вода се намира в свободно съдържание в стоките, толкова активността й е по-голяма. По активност на водата хранително-вкусовите стоки се разделят в три групи: 1) стоки с активност от 0,95 до 2. Към тази група спадат сокове, мляко, месо, пресни плодове и зеленчуци; 2) стоки с активност от 0,90 до 0,95 това са хляб, колбаси, шунка; 3) стоки с активност до 0,90 към тях се отнася кашкавалът, сушените плодове и зеленчуци, брашното. Колкото повече е свободната вода, толкова по-бързо се развалят стоките. В зависимост от водното си съдържание стоките отделят или поглъщат вода от околната среда. Стоки със високо водно съдържание отделят водни пари, когато влажността на въздуха е ниска, а стоки с ниско водно съдържание поглъщат пари при повишаване на влажността на въздуха. Много често това е причина за значителни промени в състава и свойствата на стоките и понижение на качеството.

Минерални вещества. Това са вещества в свързано състояние като соли на органични и неорганични киселини. Те влизат в състава на всички тъкани и органи, поддържат осмотичното налягане на клетките и алкалио -киселинното равновесие на кръвта. Без тях е невъзможен нормалния растеж, развитие и обмяна на веществата. Човек ежедневно се нуждае от определено количество Na, K, Ca, Mg, Fe, Mn, Zn, Cu, Co, P.

3.Въглехидрати (наричат се още захари)

Въглехидратите са органични съединения, които са изградени от C, H и O. понятието въглехидрат идва от това, че повечето от тях могат да се представят като въглеродни хидрати. Например, глюкозата (C6H12O6) може да се представи като C6(H2O)6. Съвременната дефиниция гласи, че техните молекули съдържат една алдехидна или кетонна група и две или повече алкохолни групи. Въглехидратите се синтезират в зелените части на растенията от въглероден диоксид и вода. В някои стоки от растителен произход концентрацията им достига до 80 % (в захарта до 99,9 %), а в стоките от животински произход до 2 %. Въглехидратите се съдържат в клетките на всички организми и участват в обмяната на веществата. Те са основен източник на енергия. В храната на човека трябва да се съдържат около 500 г въглехидрати (захар, нишесте, скорбяла, целулоза). Въглехидратите в хранително-вкусовите стоки биват усвоими и неусвоими. Неусвоимите имат положително значение за правилното усвояване на другите хранителни вещества. По химичен състав, строеж и свойства въглехидратите биват прости и сложни. Простите въглехидрати се наричат монозахариди, а сложните олиго- и полизахариди. Олигозахаридите се състоят от 2 до 10 монозахаридни остатъка, а полизахаридите от 10 до 1000 остатъка. Монозахаридите се наричат прости захари. Към тях спадат глюкозата, фруктозата и други. За хранителната стойност на стоките с най-голямо значение са глюкозата и фруктозата. Те са най-широко разпространените въглехидрати в свободно състояние. Съдържат се в пчелния мед, в плодовете и зеленчуците. Към олигозахаридите спадат захарозата, лактозата, малтозата. Захарозата се съдържа в захарната тръстика и в захарното цвекло. Продава се под наименованието захар. Лактозата се съдържа в млякото (млечна захар). Към полизахаридите се отнасят нишестето, целулозата, гликогенът и пектиновите вещества. Нишестето се съдържа в количества в зърнени-брашнените стоки и картофите. Гликогенът е животинско нишесте и се синтезира в животните. Целулозата се съдържа в много стоки от растителен произход, плодове, зеленчуци, пшеница, царевица. Пектиновите вещества се съдържат в плодовете и зеленчуците.

4.Азотосъдържащи вещества. Това са белтъчни вещества, алкалоиди, аминокиселини, нитрати, нитрити. Белтъчните вещества (като синоним се използва понятието протеини) се съдържат във всяко живо същество. Те са основна съставна част на клетъчното ядро на животинската, растителната и бактериална клетки. Без белтъчни вещества е невъзможен растежът, размножаването и защитните реакции на организма. Белтъчните вещества са основна съставна част на храната на човека. Например, в млякото се съдържат 26 % белтъчини, във фасула 23 %, в месото 16 %.

Белтъчните вещества съдържат C (50-55 %), O (19-25 %), H (6-7 %) и N (15-18 %). Основните структурни единици, от които се изграждат белтъчните молекули са аминокиселини с обща формула NH2.CH.COOH. Отделнитеаминокиселини се различават по строеж на страничната им част (радикала R CH). При изграждане на белтъчната молекула аминокиселините се свързват помежду си и образуват вериги. В тези вериги аминокиселините имат определена последователност на свързване, като всяка от тях може да се повтаря многократно или да не се съдържа. Свойството на отделните белтъчни вещества зависи от устройството на молекулите им. Молекулите на някои белтъчни вещества са изградени само от аминокиселини. Тези белтъци се наричат прости белтъци или протеини. Други съдържат в молекулите си и небелтъчно вещество те се наричат сложни белтъци или протеиди. Сложните белтъци могат да съдържат в молекулата си фосфор, въглехидрати. Количеството на сложните белтъци в хранително-вкусовите стоки е сравнително малко. Постъпилите в храносмилателната система белтъчни вещества под действие на ензими постепенно се разграждат и отделят свободни аминокиселини. Аминокиселините постъпват в кръвта, пренасят се в клетките и отново се използват за синтез на белтъчни вещества и за енергия. При недостиг на белтъчни вещества в храната настъпва така наречения белтъчен глад, тъй като човешкия организъм не може да синтезира аминокиселини от неорганични вещества и не може да трансформира други органични вещества в белтъчини. Затова в храната трябва да има задължително 8 аминокиселини, които не могат да се синтезират от човешкия организъм (те са незаменими) лизин, лейцин, изолейцин, валин, треонин, метиотин, фениланин и триптофан. Белтъчни вещества, които съдържат в достатъчно количество всички незаменими аминокиселини се наричат биологически пълноценни. Такива белтъци се съдържат в млякото, яйцата, месото и рибата. Когато някоя незаменима аминокиселина не се съдържа в достатъчно количество, другите аминокиселини не се усвояват напълно. Биологическата пълноценност на белтъчните вещества се постига чрез правилно съчетание на растителни и животински продукти. Усвоимостта на белтъчните вещества в млякото е 100 %, в месото 90 %, в картофите 80 %, в пшеницата 50 %, в зеленчуците 25 %. Усвоимостта на белтъчните продукти от растителен произход е по-ниска в сравнение с тази на продуктите от животински произход.Белтъците участват в изграждането на съединителната тъкан например колитенът, който е най-важната съставка на костите, хрущяла и сухожилията, а кератинът образува космите, ноктите. Белтъците се явяват биокатализатори и ускоряват протичането на биохимичните процеси. Играят ролята на антитела и подпомагат организма в борбата му срещу вируси, бактерии и паразити. Изпълняват транспортните функции албуминът (албумин в яйцата и млякото, глобулин в животинските и растителни продукти), действат като хормони коригират функциите на организма. Ензими. Ензимите са прости и сложни белтъци. Те са белтъчни катализатори, които ускоряват определени химични реакции в организма. Простите ензими са изградени само от аминокиселинни остатъци, а сложните от белтъчна съставка (апоензим) и небелтъчна съставка (коензим). Ензимите притежават каталитични (активни) центрове, които се свързват със определени реагенти, наречени субстрат и образуват комплекси. Тези комплекси се разпадат на продукти и ензими и по такъв начин ензимите се възстановяват. Ензимите се характеризират със строга специфичност на действие всеки ензим катализира само една реакция. Те проявяват голяма каталитична сила единица ензим синтезира, разгражда, окислява или редуцира милиони единици от дадено съединение за единица време. Каталитичната сила силно се влияе от температурата, влагата и pH на средата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стокознание 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.