Стокознание - пиво: технология, видове, история


Категория на документа: Икономика


Университет по хранителни технологии-Пловдив

Курсова работа

на тема:

Пиво
Изготвил:
Кирил Велев, Туризъм II-ри курс
История на пивото

За историята на произхода, приготовлението и употребата на пиво в световната литература съществуват много публикации. По въпроса за времето и мястото на създаването на това питие съществуват различни, често противоречиви схващания. Но общото в тях е, че пивото е продукт, който съпътства повишаването на културата на човека в древността още от самото начало, когато той започва да задоволява потребностите си от храна и напитки, приготвяни от естествени продукти. Впоследствие от поминък на древните народи пивоварството се налага като една от най-важните и атрактивни промишлености на всички времена.
Спорен е въпросът за произхода на думата бира. Преобладава твърдението, че тя произхожда от латинската дума bibere - пиене. По-късно за същото понятие славяните започват да използват думата пиво, което идва от глагола пия и се запазва и до днес.
Значителна част от учените приемат като най-достоверно схващането, че шумерите първи са започнали да приготвят пиво (наречено сикару). По-късно те предават умението си на вавилонците, а от тях го приемат като своя практика египтяните. Историята посочва, че за тогавашното време шумерите създават висока култура, която достига своя разцвет в края на 4000 г. и началото на 3000 г. пр.Хр. С този период се свързва един от най-старите документи за културното развитие на човечеството в древността - "Монумент Блау". Той представлява два релефа върху камък от около 4000-3500 г. пр.Хр., които се съхраняват в British Museum. Върху тях са изобразени хора, които почистват зърнени култури за приготвяне на пиво.
Други археологически паметници, от които по-ясно може да се съди за появата и развитието на пивоварството, са вавилонски и египетски. Това са най-различни каменни изображения и надписи от около 4000 до 3000 г. пр.Хр. Историческите изследвания показват, че при тези народи пивоварството е добре развит поминък, свързан с религиозни обреди и местни обичаи.
Вавилонска е поговорката "Пивото е течен хляб", която подсказва, че е възможно да са го приготвяли от хляб. Вавилонците познават и употребяват при приготвянето на пивото и хмела. През този период при тях съществуват два вида т.нар. пивоварници - домашни и търговски.
Впоследствие това производство преминава у египтяните и получава ново развитие. Появяват се специални работилници за производство на малц, големи пивоварници и прочути пивоварни градове, известни с търговията на пиво, като например град Пелусий (Суни) на устието на река Нил.
Приготвянето на пиво постепенно става известно в антична Гърция и Рим. Гърците наричат пивото цитхо, а римляните - церевизиа. В Испания съществуват запазени документи от V в., от които е видно, че приготвянето на пиво преминава от галите у испанците, а оттам - във Франция, Англия и Ирландия.
В никоя друга страна обаче приготвянето на пиво и търговията с него не се развиват с такава популярност и традиция, както в Германия. За популярността на пивоварството в страната се говори още от времето на Карл Велики (VІІІ в.), преминава се през т.нар. манастирски пивоварни (ІХ в.), за да се стигне до създаването на дворцови пивоварни, а по-късно и на граждански. Още в началото на Средновековието пивоварите се организират в пивоварно съсловие, което се ползва с голямо уважение и има за свой патрон фламандския крал Гамбринус, който столетия наред се счита за откривател и крал на пивото. За значението, което се отдава на пивото в Германия, говори и фактът, че през 1516 г. баварските херцози Вилхелм ІV и Людвиг Х създават Закон за чистотата на пивото, който се спазва в страната и до днес.
Развитието на пивоварството през Средновековието и в другите европейски страни, като Франция, Белгия, Англия, Холандия, Русия, Австрия, Бохемия и др., е подобно на това в Германия. То е в пряка зависимост от конкуренцията на виното и високоалкохолните напитки.
Особено развитие пивоварството бележи през XVI-XVIII в. Англия. Тя е родината на известното тъмно пиво Портер. Бурно е развитието на този занаят в Бохемия и Моравия. През ХV в. в Прага са открити 55 пивоварни и 86 работилници за малц. След Първата световна война Чехия става страна, известна със силно развита пивоварна индустрия и хмелопроизводство. Оттогава датира и голямата известност на пилзенското пиво по целия свят.
В Русия пивото е известно още от ІХ в., но едва след 1891 г. се създава пивоварна промишленост. След откриването на Америка пивоварството от Европа се пренася и установява там от европейските заселници, за което особен дял имат английските и германски браумайстери (пивоварни специалисти).
През ХVІІІ в. се появява пивоварно-техническата литература, която до средата на ХІХ в. се обогатява с все по-нови публикации и трудове от областта на пивоварната технология, оборудване, химическа и микробиологически науки. По същото време се откриват специални пивоварна станции, както и изследователски институти и лаборатории. Така се подготвя изграждането на съвременната пивоварна индустрия като най-модерния подотрасъл в хранителната и питейната промишленост.

Развитие на пивоварната промишленост след 1944г.
На 23.ХІІ.1947 г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и банки. В този ден всички пивоварни фабрики са национализирани и включени в състава на ДИО (Държавно индустриално обединение) "Хранителна индустрия". По-късно през 1952 г. преминават към ДСП (Държавно стопанско предприятие) "Винпром".
Самостоятелно структуриране на бранша като подотрасъл в хранителната промишленост се постига след създаването на Обединено държавно стопанско предприятие (ОДСП) "Българско пиво" на 1.V.1964 г. Впоследствие то се преименува в Държавно стопанско обединение (ДСО) и накрая - в Стопанско обединение (СО). Тази структура поема управлението на производството, търговията, капиталното строителство и финансирането на предприятията, като изпълнява държавната политика по развитие на бранша.
Слага се началото на обновление и създаване потенциал на пивоварната промишленост, изразен най-вече в увеличаване производството на пиво чрез пуск на нови пивоварни предприятия в Лом, Стара Загора, Мездра, Бургас, София, Варна, Хасково, Плевен, Благоевград. Предприятията за производство на малц са в гр. Елин Пелин и Чирпан. Активните дейности за реконструкция, модернизация и разширение на съществуващите пивоварни в Пловдив, Шумен, Велико Търново, Стара Загора дават мощен тласък на пивоварната промишленост в периода след 1965 г.
Създават се и нови предприятия за бутилиране на пиво и се развива асортиментната структура на пивото. Появява се стабилизираното пиво; предприема се обновление в разфасовката и дизайна на опаковките; възникват нови комуникационни връзки с пазара.
През петдесетте години на миналия век се поставя началото на пивоварната наука в България - откриват се самостоятелни ведомствени научни звена: Висш институт по хранително-вкусова промишленост (1953г.) - Пловдив, и секция "Технология на пивото" (1956 г.) към Националния институт по винарска и пивоварна промишленост - София. До 1975 г. в пивоварната промишленост се създават сериозни производствени мощности. Следва етап на модернизиране на технологичния процес и непрекъснато повишаване качеството на пивото като най-важен фактор за развитието на пазара.
Всички тези сериозни променипоказват съвременния за периода ръст на българската пивоварна индустрия, укрепват и разширяват авторитета й в страната и в Европа, подготвят успешното й поведение през последващите години на преструктуриране в условията на нова икономическа среда.

Създаване на съюза на пивоварите в България
За 90-те години на ХХ в. второто по значимост събитие, съпътстващо раздържавяването и приватизацията на пивоварната промишленост, е създаването на Съюза на пивоварите в България. Всъщност учредяването на бизнес организацията на пивоварите е част от преструктурирането на сектора - негов ключов, представителен орган, който изиграва и продължава да изпълнява съществена роля в развитието на бранша.
Историята на създаване и укрепване на Съюза на пивоварите е тясно свързана с процесите, случващи се в ранния етап на икономическите реформи в България след 1990 г. Събраните архиви и спомените на участниците в създаването на съюза са ярък елемент в събитийността на най-новата история на пивоварната общност в страната. В началото на 1991 г. е учреден Инициативен комитет за основаване на Съюз на пивоварите. Същата година е проведено и уредителното събрание за основаването на организацията.На 4.Х.1991 г. излиза решение на Софийския градски съд, Фирмено отделение, за съдебната регистрация на организацията, където се записва:
"Име - Съюз на пивоварите в Република България.
Седалище - гр. София, община "Младост".
Цел и средства - съгласно приетия Устав, Съюзът е устроен като сдружение с нестопанска цел.
Срочност - Съюзът се учредява безсрочно.
Представителство - членовете на Управителния съвет и председателят.
Ръководни органи - Общо събрание (ОС), свиквано по един път на 2 години, по ред, предвиден в Устава.
Членство - членовете се приемат по ред, определен от Управителния съвет."
Като първи програмен документ за действие се приема разработеният в съюза и получил пълната подкрепа на пивоварната общност обзорен доклад "За състоянието на пивоварната промишленост и някои проблеми, свързани с нейното развитие". В същността си документът съдържа визията на членове на СПБ за бъдещото развитие на бранша и инициативите, включително законодателни и нормотворчески, които следва да се реализират за разгръщане потенциала на бранша. Професионално и много точно са предложени конкретни икономически, правни и финансови мерки за неговото укрепване и по-нататъшно развитие в новосъздаващите се вече условия на пазарна икономика и действия на новите икономически механизми. Държавните органи изцяло приемат предложенията за защитни мерки, което в максимална степен защитава интересите на българските пивоварни предприятия. Самият факт, че изпълнителната власт приема предложенията на Съюза на пивоварите, е достатъчно красноречив за авторитета и професионализма, с които организацията се възприема от институциите в страната.
Общата оценка за този начален етап на укрепване и развитие на съюза е, че в условията на съвместно паралелно съществуване на частната и държавната собственост в пивоварната промишленост у нас сдружението съумява да подреди по приоритети и обедини общите професионални интереси на бранша. Нещо повече - като представителна организация на индустрията СПБ представлява компетентно и авторитетно своите членове пред българските и европейските институции. Отново формулата на успеха е свързана с високото ниво на организираност на сектора, като професионалният интелект, морал и етика са обединяващо звено. С този капацитет и потенциал се подготвя по-нататъшното развитие и прояви на Съюза на пивоварите през следващата декада.
Едно от най-важните събития в организационния живот на Съюза през 90-те години на миналия век е приемането на сдружението за редовен, 16-и член на Европейската пивоварна конвенция. На ХХV конгрес на ЕВС в Брюксел, проведен на 14-18.V.1995 г., България официално е приета за редовен член на Европейската пивоварна конвенция (ЕВС).
Инициативите в сътрудничеството с Европейската пивоварна конвенция се съсредоточават в ежегодно разработване и финансиране на двете постоянни задачи, включени в изследователските проекти на ЕВС - "Изпитване на стопанските и технологични качества на нови сортове пивоварен ечемик, включени в агроекологичната мрежа на ЕВС" и "Методи за анализ в малцовата и пивоварна промишленост". В рамките на Европейската пивоварна конвенция се поддържат връзки с всички нейни членове, осъществява се активен научен обмен на обзорни разработки, статии и материали, свързани с най-актуалната информация за пивоварната наука и технология. През 2007 г. ЕВС се влива в "Пивоварите на Европа" (The Brewers of Europe) - "гласът на пивоварната индустрия в Европа", както сами се самоопределят в програмните си документи. От 1 юли 2008 година Съюзът на пивоварите в България става пълноправен член на европейската организация, в която членуват пивоварните асоциации на страните от Европейския съюз, Швейцария, Турция и Норвегия.
През 1996 г. (6 юни) особено внимание заслужава обявяването на св. Илия за патрон на пивоварите в България, а църковният празник Илинден - 20 юли, за официален празник на пивоварната промишленост. Негово Преосвещенство агатоникийският епископ хаджи Наум, игумен на манастира "Успение Богородично", става духовният кръстител на Съюза на пивоварите, като аргументира избора на св. Илия със специфичната роля и особена значимост на светеца за християнството и Българската православна църква.
Пророк Илия живее през времето на израелския цар Ахав. Роден е в галаатския град Тезвия. Произлиза от рода на Мойсей. Словото му е силно и действено, а животът му - угоден Богу. Името Илия означава 'крепост Господна'. Когато приближава времето за неговото заминаване при Господа, показва се огнена колесница с огнени коне и в тази колесница Илия е взет с вихър на небето. Така предаността му и вярата в Бога удостояват Илия единствен от пророците да бъде взет жив на небето. Известно е, че при преображението на Христос на планината Тавор само двама от старозаветните пророци се явяват и беседват с Него. Това са Мойсей и Илия.
В народопсихологията на българите св. пророк Илия е свързан с надеждата при сушави години да дава обилни дъждове, земята да ражда много плодове и да има вода и други питиета до насита за народа.
По стара българска традиция на Илинден се пие пиво, от което човек не се напива. Във всяка къща се приготвя такова питие от жито и се пие за здраве на всички християни.
Честването на празника от този момент се превръща в традиция с богато съдържание, символ на професионалното единство, морал и духовно богатство на пивоварната гилдия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стокознание - пиво: технология, видове, история 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.