Стилистика


Категория на документа: Икономика


 1  Стилистиката като лингвистична дисциплина
1.1. Предмет и задачи на функционалната стилистика

Когато говорим за стилистика, трябва да помним, че значението на езиковия израз почти никога не може да се изрази само с предметното съдържание. Описваме ли фрагмент от действителността, описанието се съпровожда от множество допълнителни смислови компоненти. Към сферата на стилистиката се отнасят само тези компоненти, които носят информация за определени задължения на говорещия. Езиковият стил освен набор от средства винаги е и израз на отношението на говорещия към уместността на избраната форма в дадената речева ситуация: според социалния контекст и отношението на двамата комуниканти, според темата на общуването (в междучасие и в час говорим различно, обръщението на политическа партия към привържениците й се различава от обръщението към любимата). Езиковите стилове типизират многообразието от речеви ситуации и внасят в него структура, поддържана от традицията. Стилистичните варианти се избират съобразно сферата на употреба, целите и обстановката на общуването.

 Стилистиката е дял от науката за езика. Но докато фонетиката, лексикологията, морфологията, синтаксисът изучават различни страни от структурата на езика, стилистиката се занимава с подбора на езиковите средства (лексикални и фразеологични единици, граматични форми, словосъчетания, конструкции, изречения) и с тяхното целесъобразно използване в различните сфери на общуване - най-точно да съответстват на съобщаваното съдържание.

Определения: "Наука, която изучава езиковия материал в речта от гледище на целесъобразността на неговата употреба за по-вярно отразяване на действителността" (Андрейчин).

"съвременна езиковедска дисциплина със специфичен изследователски поглед върху функциониращия език" (Чизмаров).

"Днес под стилистика се разбира по-широката дисциплина, обхващаща освен риториката, още и теорията на функционалните подезици, стиловото разнообразие и факторите, от които то зависи; класификациите на културно-историческите, социалните и индивидуалните стилове - изобщо една по-цялостна теория на езиковото общуване, за което граматическите данни от традиционните лингвистични дисциплини са само малък, макар и основен компонент" (Маровска).

"Стилистиката е лингвистична наука за средствата на речевата изразителност и за закономерностите на функциониране на езика, обусловени от най-целесъобразно използване на езиковите единици в зависимост от съдържанието на изказването - целта, ситуацията и сферата на общуването" (М. Н. Кожина).

"Раздел от езикознанието, в чиито задачи влиза: а) изучаването на различните стилове, включително индивидуалните и жанровите стилове; б) изучаването на експресивно-емоционално-оценъчните средства на различните езикови равнища..." (О. С. Ахманова).

"Наука, която учи как се подбира един израз между няколко граматически правилни изрази на една мисъл и кога можем да си служим с граматически неправилен израз..." (Янакиев).

Извод: стилистичното в езика не е особено равнище, а пронизва всички езикови равнища, като се съдържа във всяко от тях!

 Предмет на стилистиката: функционирането на езиковите единици в процеса на комуникация. Изучава закономерностите за употреба на езика в различни сфери и ситуации на общуване, в тип дискурс; селекцията (избор на елемент от парадигматичния ред на езиковите елементи) и комбинацията (свързване на речевите единици в синтагматичен план) на единици в различните функционални стилове и дискурси; и конотациите на изразните средства.

Важно е, че за разлика от лингвистичните дисциплини, които имат собствени единици (фонетиката - фонеми, морфологията - морфеми...), стилистиката няма свои единици. Но нейни могат да бъдат единиците на всяко равнище, когато се разглеждат съобразно със стилистическата си функция (за фонетиката: Пет колиби/Петко либи цяло село; за лексикологията: Получихме маслини на твърде способна цена; говоря ~ плямпам; за морфологията: лек-ичък, жен-ище). Разликата е в подхода към изучаването на езиковите явления: стилистиката изследва не строежа и семантиката на отделните структурни елементи на езика, а функционирането им в речта, с оглед на техните допълнителни емоционални и експресивни значения и на избора на най-целесъобразното за конкретния случай езиково средство. Защото за стилистиката са важни не думите изобщо (като в лексикологията), а само от гледище на допълнителните стилистични отсенки, които те могат да изразяват (В. Станков).

В текста елементите на изказването от всички равнища се сумират, като по такъв начин се придава един или друг оттенък на изказването: делови, книжен, научен, разговорен. Допълнителните значения, които имат стилистичен смисъл, включват информация за: обществената сфера, в която се реализира общуването (функционалностилистично значение); типичните ситуации, в които се употребява съответното средство (експресивно значение); обществената оценка на явленията, обозначени от дадената езикова единица (оценъчно значение).

 Задачи на стилистиката: 1) да оцени експресивната и емоционалната окраска на езиковите средства според мястото и ролята им в процеса на общуването;

* експресивен - ‛който засилва изразителността/изобразителността на речта, увеличава въздействащата й сила'; по-широко понятие от емоционалността (при израз на емоции, воля, мисли);

* емоционален - ‛който предизвиква емоции, чувства'.

2) да изучи синонимните (паралелни) средства - различават се по структура, но могат да се използват за израз на приблизително еднакво мисловно съдържание;

3) въз основа на езиковата синонимия да установи характерните (фонетични, лексикални и граматични) особености на функционалните стилове: разговорен, научен, художествен, публицистичен, делови (административен);

4) да проучи индивидуалните стилове, с проява в системата на колективните стилове (Русинов).
1.2. Основни понятия и категории

Общолингвистични понятия

* език - система от знаци; социален феномен; инвариант

* реч - продукт на използване на езика; вариант; в процеса на говорене се актуализират абстрактните езикови единици (инварианти) като варианти на различните езикови равнища

* речева дейност - дискурс: "речев акт" на индивида при определена комуникативна ситуация, така практически се осъществява преходът от инвариант към вариант. Реализацията на моделите на единици от по-високо равнище става чрез актуализация на моделите на единици от по-ниско равнище: език/реч → стил → подстил → жанр → речево произведение (най-долен ред).

* текст - продукт на речевата дейност; "относително завършено и тематически единно речево образувание с комуникативна функция" (Маровска). Следователно липсата на комуникативна функция автоматично изключва от групата на текстовете.

Ето как се свързват посочените 4 понятия: речевата дейност (language) е психофизиологичен и физически процес, чиято основна съставка е езикът (langue), а продуктът й, резултатът от нея, е речта (parole), реализиран в устна/писмена форма (УР ~ текст, дискурс) /Ф. дьо Сосюр/.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стилистика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.