Стандартизация на управлението


Категория на документа: Икономика


 СТАНДАРТИЗАЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО В ДЪРЖАВНАТА И МЕСТНАТА ВЛАСТ

Петър Роуланд Лятуу и Дамян Николаев Николов

изучаващи:

(Публична администрация (4 курс) и Право (3 курс) )

Участници в Студентска конференция през 2013г под надслов:

"Ефективно управление - желани резултати"

Животът без спазването на едни или други правила или норми, е заплашен от безпорядак, аморалност, несправедливост и неефективност. Част от правилата се раждат спонтанно, други се създават и налагат от държавата и от държавните глобални власти, трети имат трансцедентален произход, опосреден от конфисионално тълкуване. Видни са важната роля и значението на публичния мениджмънт в подредбата на обществените отношения, които заемат все по-централно място в модерния-глобален, конфликтен и екстремен свят.

Разбираемо е ,че този,който по предназначение подрежда, трябва сам да бъде подреден.Един от начините за подреждането на управленския процес е неговата стандартизация и технологизация.А това означава най-общо подчиняване на процеса на предварително изградени норми, имащи общовалидно в някаква степен значение - закони, наредби , правилници, указания, тълкувания , най-добри практики и т.н. Опитът, изучаващата го наука, традициите и навиците - това са изворите както за академичното, така и за практическото обучение на административно-управленския персонал. Има заварени и нововъзникващи управленски стандарти.Първите осигуряват устойчивоста и протежират статуквото, а вторите - динамиката, развитието и иновативността. И двете са нуждни и важни но в бързо променящия се свят водеща е ролята на вторите. За да бъде промяната в управленските технологии и организации разумна, обоснована и провеждана без или с по-малко административно насилие тя се нуждае от рационализация и в тази тема разкриваме как това може да се постигне.

Тук е мястото за инструментализирането на критериите за оценка на публичния мениджмънт и за начините на тяхното действие - политически и къдрови избори, както и някакви разновидности на импийчмънта за политическите лица и развитието на кариерата за мениджъри и администрацията, административно и наказателно преследване, публично одобрение или санкциониране црез общественото мнение.

Що е технология на управление и защо тя е нужна?

Като всяка друга дейност, осъществявана от човека с или без използването на едни или други технически средства и упрвлението също предполага, а в известен смисъл изисква съответно технологизиране.Под технологизация на управлението ще разбираме подчиняването на неговото протичане на предварително изработени стандарти (правила, норми, процедури). Технологията регламентира начините (методите и средствата) за изпълнение на управленския процес и/или на отделни части от него. Напълно конкретна е аналогията между технологията на производство на продукти и услуги и технологията на управление на производството. Знае се, че винаги се прилагат някакви технологически способи при производството на стомана, машини, гориво, енергия, селскостопански, хранителни, текстилни и т.н. продукти. Създаването и предоставянето за използване на различни условия също протича съобразно снецифични за съответните услуги технологи - банкови, съобщителни, образователни, здравно обслужващи, курортно-туристически и т.н. Технологизирането на процесите в обекта на управление не само не изключва, но и се нуждае от подобаващо технологизиране на процесите в субекта на управление. Заедно с това аналогия ни насочва къмм специфичноста на належащите на технологизиране процеси, налагаща (изискваща) съобразяване на технологичните стандарти с тази специфика. Под особеностите на управленския процес произтичат особеностите на управленските технологии.

Пряко свързани с особеностите на управлението, като вид човешка дейност, са следните принципни грешки при оценката на значението на неговата технологизация. Грешка е както недооценяването на технологизацията, така и нейното надценяване. Подценяването е следствие от абсолютизирането или поне от фаворитизирането на такива важни и верни, но не и единствени черти на управленската дейност, като неопределеност, неповторимост и разнообразие, еврестични моменти в труда на управленския персонал, недопускащо или правещо неприемливо правенето на технологичните регламенти. Без да отричаме този факт, трябва да напомним, че повечето от империчните изследвания за които се съобщава в специализираната литература сочат, че относителния дял на рутинните, повтарящите се стереотипни елементи , структурата на управленския труд се движат в границите на 50-70%. А това ще рече, че поне за 50-70% от управленския процес технологизацията е естествена и необходима. Казваме "поне" защото не малка част от творческото - евристични елементи в труда на хората подлежат на десциплиниране, посредством съблюдаването на подходящи за тях процедури. Например, вече видяхме, че дори и за задачите в условията на неопределеност са възможни оптимизационни техники, а един от клоновете на програмирането се нарича евристично, което еланскира своеобразни "технологии на творчеството".

Грешка би било и надценяването на възможностите за технологизиране на упрвлението, което не вкарва по безнадежния път на неговата тотална формализация и бюрократизация, когато всичко се оказва предначертано от "умни стандарти", спазване стриктно от " глупави" люде. Управлението в тези случаи се сродява с движението на трамвайна линия или тролеибусен маршрут, а както се знае тукмо този тип движение е изцяло лишен от гъвкавост и лишен от ефективност към евентуална непредвидена пречка към него.

- Друга грешка е отъждествяването на технологията на управление с организационните структури на управление и с организацията на труда в упрвлението. Вярно е , че при структурите и при организацията на труда се извършва някакво нормативизиране и стандартизиране, но не по -малко вярно е това, че те са по-вече или по-млако следствие, производни или продължение от нормативизирането и стандартизирането на управленския процес. Защото структурите и формите на организация на труда са (или биха били) производни, самоцелни и с елиминиран априори синергичен ефект (ефект от взаимодействието породено от взаимозависимостта), ако се подготвят от късното и независимо от процедурите регламентиращи процеса за осигуряването на който те се създават.

- И накрая, управленските технологии често не се отличават от информационните технологии, а това е неправилно доколкото комуникациите и информационните системи са също както структурите и организацията на труда, производни обслужващи спрямо процеса, комуто се подава нужната информация. Не трябва да се забравя, че информацията е първичния материал за управлениет , но тя се създава, предава, приема и обработва във връзка и по повод изпълнението на управленския процес и съставните му части. Много от разочарованията съпътстващи въвеждането на скъпите и натоварени с непремерни очаквания IT нововъведения, са следствия от тази грешка.

Ефектите (ползите) от разработването и внедряването на управленски технологии се очакват и търсят следните направления - ограничаване субективизма в управлението. Ако не съществуваха упрвленските технологии или ако действащите менеджери и специалисти не ги познаваха и прилагаха, те щяха да изпаднат в положението на човек, който лови риба без въдица или с въдица, но незнаещ как да я използва. Най-вероятният резултат от тази инициатива ще бъде връщането му вкъщи с празни ръце. Осъствието на технологии отприщва пред управлението произвола на субективизма и волунтаризма. След като незнаем как трябва, на нас не ни остава нищо друго освен да правим нещата с които сме се захванали, както искаме и както можем. А да оставим управлението на предприятието, банките, държавните учреждения, болниците, училищата и т.н в ръцете на хора, които не познават управленските технологии, означава да ги поставим в зависимост единствено от личните качества на техните менеджъри - аматьори и от Н.В. случая.

Повишаване квалификационното равнище на заетия в управлението персонал. При наличието на процедури за изпълнение на управленския процес или отделни части от него, отразяващ натрупаните до този момент знания и опит, квалификацията на персонала се поддържа на високо равнище. Самото обучение и повишаване на квалификацията е по-целенасочено, по-конкретно и поради това по-резултатно.

-Повишаване прозиводителността на управленския труд.Нормално е когато човек работи по стандарт, той да работи по-бързо и при равни други условия по-качествено от човек, който трябва да търси подходящия начин за да свърши същата работа. Ако например един финансков директор, подходящ софтуер, база данни и може да работи с тях, той при всички случай ще обработи повече информация и ще разиграе повече варианти за дадено време, в сравнение с негов колега, който не разполага или неможе да ползва компютарни технологии.

-Национализиране на процесите по вземане на решение и на комуникациите в управлението. Колкото по-неясни са технологиите по изработване на решенията и избор на вариант, толко повече и по-ненужна информация събират отговорните за тях ръководители и специалисти, защото незнаят нито как точно как да вземе решението, нито какви точно данни са необходими за това. Или ако обобщим : технологиите, чрез стандартите, които налагат, внасят ( внедряват) интелект в управлението, при това неперсонифициран, безличан, материализиран в норми, който по необходимост се усвояват от действащите менеджъри и специалисти; на тази основа самото управление става по-малко зависимо, а значе и по-малко заплашено от индивидуалните незнания, неспособности, демотивации и морални деградации на реализиращия го персонал.

Постигането на взаимозаменяемост на услугите и стоките като качество и асортимент в глобален мащаб наложи създаването на Международна организация по стандартизация (International Organization for Standardization - ISO). С отварянето на националната икономика към международните пазари и членството на страната в структурите на Европейския съюз разработените и използвани до 1990 г. национални стандарти в Р България поетапно бяха хармонизирани със стандартите, действащи в рамките на Общността и прилагани в световен мащаб. Разгледани в тяхната съвкупност стандартите за качество образуват Стандартизационна система за качество, в която всеки един стандарт се характеризира със строго определени характеристики, принципи и обхват. Това обстоятелство дава възможност всеки системен елемент да бъде разглеждан като отделен специфичен компонент на системата, да бъде анализиран и изследван, развиван и адаптиран към присъщите за всяка стопанска структура организационни, производствено-технологични и социални условия. При това обаче той непременно трябва да се разглежда и като взаимосвързан и взаимозависим с останалите стандарти в системата. За постигането на стандартните изисквания за качество на предлаганите от стопанските субекти стоки и услуги във всеки един от тях е необходимо да се изгради и внедри система и политика по осигуряване и управление на качеството.Присъщите за целта дейности са в компетенциите на топ мениджмънта. Стандартизацията е подход, включващ процесите установяване и прилагане на правила и норми относно управленските функции, както и дейностите проектиране, изработване, реализиране и експлоатация, осъществявани в различните области на стопанския и икономически живот, с цел постигането на оптимални технико-икономически, социални и екологични показатели от дейността на организациите. Тя е инструмент за управление на качеството. Стандартизацията е във функция от развитието на националните, регионалните и глобалните технико-икономически, търговски, социални и екологични процеси. Поради това тя бива:

- международна - провежда се от международната организация по стандартизация (ISO);

- регионална - провежда се от групи държави (например стандарти на Европейския съюз);

- национална - която се провежда от определена държава;

Стандартизацията е подход, включващ процесите установяване и прилагане на правила и норми относно управленските функции, както и дейностите проектиране, изработване, реализиране и експлоатация, осъществявани в различните области на стопанския и икономически живот, с цел постигането на оптимални технико-икономически, социални и екологични показатели от дейността на организациите. Тя е инструмент за управление на качеството.

Основните принципи, на които трябва да бъдат подчинени процесите при разработването на всеки един стандарт, за да се гарантират неговото качество и ефективност са:

- комплексност - изразява процесите на взаимовръзка между функционалните параметри на изграждащите изделието елементи и на изделието като цяло. Отклоненията от този принцип означава, че липсва стандартизация;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стандартизация на управлението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.