Социалнопсихологически проблеми на туризма


Категория на документа: Икономика


Социалнопсихологически проблеми на туризма
За да се развива успешно туризма, трябва да са налице две условия: свободно време и достатъчно материални средства. Като всяко развлечение, туризмът е по-скоро привилегия и инструмент за социална диференциация, отколкото обикновено потребление на материални блага и услуги. Той е символ на благополучие и престиж, и именно в това се състои цялата социалнопсихологическа значимост на туристическото потребление.
Влиянието на туризма върху обществения живот може да е положително или отрицателно. Към положителните аспекти се отнасят: създаването на нови работни места, увеличаване на доходите и повишаване на стандарта на живот на местното население, ускоряване на процеса на урбанизацията, развитие на инфраструктурата, ускоряване на социално-културните процеси, възраждане на местните културни ценности, развитие на народното творчество, традиции и обичаи,повишаване на търсенето на селскостопанска продукция и стоките местно производство, съхраняване и възстановяване на местните паметници на културата, разширяване на природните комплекси,повишаване привлекателността на района и оживление на местния културен живот. Към отрицателните аспекти се отнасят: известност и туристически интерес на различни групи от населението, увеличаването на дела на неквалифицирания труд, отклонение от обществените норми на поведение (алкохолизъм, хулиганство, проституция), "ерозия" на семействата (разводи, нехайно отношение на младежите към живота), комерсионализиране на културата, загуба на самостоятелност при конкретно туристическо пътуване и конфликти между местното население и туристите. Всички тези отрицателни аспекти могат да се избегнат чрез комплексно планиране и развитие на туризма, внедряване на съвременни методи за управление на тези процеси, засилване контрола над използването на територии и ресурси, провеждане на политика за просвещение на местното население.
Социално-икономическите промени водят до изменение в структурата на ваканциите. Занапред те ще са по-малко скъпи, по-малко продължителни, но по-чести. Необходимостта от почивка зависи от два социалнопсихологически фактора: потребност от равновесие и потребност от диференциация. Пренатовареният работен ден и вредите от градската среда се компенсират чрез забавленията, чиято роля е обусловена от три функции: отпускане, развлечение и развитие. Отпускането, което е синоним на почивката, е много често основния мотив за забавление. Развлечението съдържа в същността си отпускане, като му придава по-динамично съдържание, предполага търсене на удоволствие и благосъстояние. Развитието играе най-компенсиращата роля по отношение на градския стрес. То предполага активно търсене на всичко, което би могло да способства физическото и умственото развитие.
Като всяко забавление, туризмът е едновременно привилегия и инстурмент за социална диференциация. Следователно ваканциите играят решаваща роля като показател за богатство и престиж. През 60-те години на XX век, когато пътуванията в чужбина стават популярни за много хора, почивките придобиват престижен характер. Изборът на забавления и ваканции позволява едно възприемане на личността, което много често е невъзможно да се определи в професионален план. Всъщност стойността на забавленията предоставя повече свобода на собствения избор.
Необходимо в да се изследва и въздействието на местните власти върху туризма. В повечето случаи те допринасят за по-благоприятни условия, но има случаи, в които могат и да ограничават посещенията на туристите на територията им. Причина за такива случаи може да е околната среда. За съжаление, с развитието на туризма, наличните природни ресурси се използват неконтролирано. Нарастват и различните изменения в природната среда: преустройват се плажни ивици и други привлекателни области, инфраструктурни мероприятия обременяват пейзажа, а също и населението, ловът и сувенирната индустрия намаляват обема на дивата природа, излетните лодки замърсяват езера и брегове, ски пистите разрушават части от планинските региони, замърсяването на природната среда и шумовите неприятности обременяват както местните жители, така и туристите.
Еволюцията в поведението и манталитета на съвременните туристи отразява разнообразието на стремежите им. Почивките "слънце, море, пясък" са все още необходими за голяма част от туристите, но вече не са достатъчни в нарастващото многообразие на личните стремежи. Трите "S" имат следните предимства: търсене на местния колорит, провокирано от желанието за бягство от всекидневния начин на живот, търсене на физическо разтоварване и желание за празнуване и семейни развлечения като реакция срещу самотата, сивотата и монотонността на ежедневния живот. Диверсификацията на туристическото потребление включва: летуването, културния туризъм, спортния туризъм и индустриалния, научния и техническия туризъм.
Обществената психология на потребителя непрекъснато търпи съществени промени. На туристическия пазар се появява нов вид потребител, който се отличава със следните психолого-поведенчески особености: високо ниво на информираност, високи изисквания към комфорта и качеството на услугите, индивидуализъм, екологизъм на съзнанието, спонтанност на решенията, мобилност, физическа и умствена активност по време на почивката и стремеж към получаване на калейдоскоп от впечатления за живота.
В мотивацията на туристическите пътувания се засилва влиянието на активните форми на почивка. Заражда се тенденция към увеличаване на броя на краткосрочните туристически пътувания с цел почивка. Наблюдава се промяна в начина на живот. По време на почивката туристите посвещават времето си на опознаване на самите себе си. Това е характерен за сегашното време индивидуализъм.
Глобализацията също основно засяга туризма. Най-важните фактори за обясняване на глобализацията в туристическото търсене са: повишаване на доходите и богатството на обществото, засилване на търсенето на традиционни дестинации и почивки, включващи една дейност, поява на нови мотиви или промяна на начина на живот, туристите са с повече опит и желание за опознаване на света. Най-важните фактори на туристическото предлагане в условията на глобализация са: влиянието на компютъризираната информация и системите за резервация, глобално действащите въздушни линии, стратегическите алианси, кооперации и сливания, използването на комуникационни технологии за връзка с различните форми на хоризонтална и вертикална интеграция, ниските цени на въздушния транспорт и появата на нови дестинации. Най-важният ефект от глобализацията е засилената конкуренция - все повече и повече дестинации се надпреварват. Друг важен ефект е появата на интегрирани туристически групировки и туроператорски блокове, които обслужват милиони туристи, реализират годишни обороти от милиарди щатски долри и управляват десетки търговски марки.
Съвременният потребител се отличава със следните характеристики: той е идеалният туристически мултипотребител, не харчи и прахосва средства прекомерно, изисква повече, защото разполага с повече информация, изисква сигурност и гаранция за покупката, иска да бъде по-активен като потвърждение на своята индивидуалност, по-образован е и иска да задоволи своите духовни интереси, разпределя на части престоя си, изкушава се от различни ежедневни дестинации и по-дълги маршрути, търси повече туристически продукти и пакети, притежава по-развито съзнание за околната среда и желае да установи нови контакти.
Европа запазва водещата си позиция като световна дестинация за международните туристически потоци, като е доминиран от малки и средни предприятия. Приемането на европейската валута - еврото, оказва влияние на туризма в ЕС. България като част от ЕС също печели голяма част от БВП от туризъм. Като цяло туризмът се утвърждава като един от най-успешните отрасли на националната икономика. В България се развиват активно морския, планинския и културния туризъм. Им аоще какво да се развива по българския екотуризъм, като съществуват проекти по тази тематика.
Друг фактор, който влияе на туризма, е политическата нестабилност. Без съмнение ефектите от нея с а опустошителни. Тя е определящ фактор за имиджа на дестинациите в страните, генериращи туристи. Създаването на имидж се базира на 3 елемента: повторно идващи туристи и пренасяне на славата от "уста на уста", обяви в медиите и създаване на имидж и правителствена политика и интереси.
Неотдавна проведено проучване показва, че влиянието на различните типове политическа нестабилност върху туристическата индустрия, може да се сведе до следните фактори: терористични атаки, включващи туристи като жертви, въоръжени атаки, политически убийства, бомбардировки, смяна на правителството, смяна на управляващата политическа партия, гражданска война, партизански движения, грабежи, отвличания, мирни демонстрации, мирни стачки, бунтове, успешни преврати, масови арести, политическа нестабилност в съседни страни, заплаха от война с друга страна, терористични атаки към свързани с туризма цели, неуспешни преврати, война, цензуриране, обяваване на военно положение, ограничаване на политическите права, война в съседна страна, арести на важни хора, осуетени бомбардировки, саботажи, въоръжени атаки извън границите на страната и политически нелегални екзекуции. Изводите са, че политическата нестабилност оказва отрицателно влияние върху туристите при избор на дестинация и рисковите събития възпрепятстват развитието на туризма и създават отрицателен имидж на туристическата дестинация.
Осъзнатият риск и несигурността при пътуването често са пречка за някои туристи. При пътуване до определена туристическа дестинация трябва да се прецени очакваният риск, който се поема. Една от бариерите при пътуване са страхът и потребността от сигурност. Войните, вълненията и отрицателната слава на даден район пораждат у туристите съмнения и страх. Тероризмът, надигнал се през последното деситилетие, е друга "спирачка" а туризма. След отвличането и експлозията на самолети, инцидентите с кораби, насилието, упражнявано по летищата, туристите непрекъснато мислят за сигурността си. Три главни фактора пречат на туристическия сектор: липсата на доверие у потребителите за сигурността на пътуванията със самолет, несигурността в близкото бъдеще и забавянето в развитието на световната икономика. Следователно тероризмът оказва негативноо влияние върху поведението на потребителите в туризма и е необходимо създаването на национална стратегия, гарантираща сигурността и спокойствието на туристите по време на пътуване и почивка.
Социокултурни измерения на туризма
През последните години социокултурните въздействия започват да придобиват все по-голямо значение поради нарастващата чувствителност към негативните аспекти на туризма. Най-ярко те се изразяват в страните от Третия свят. Но в подобна форма те са характерни за почти всички туристически дестинации. Голяма актуалност придоби въпросът за културната глобализация. Най-често социокултурните въздействия се обясняват с понятието декултуризация, т.е. влияние на различни култури. Глобализацията означава и мултикултурализъм, т.е. възможност за лансиране на културната специфика и своеобразие на отделни туристически дестинации, етноси, религии.
Социокултурните въздействия на туризма зависят от вида туризъм и от степента на развитие на туристическата индустрия в съответните страни. Въпреки това има някои общи проблеми, които могат да се представят с четирите стадия на развитие на туризма:
Начална фаза: Чуждестранните посетители в страната са малко. Те са предимно изследователи и учени, търговци или туристи, които посещават туристически неразработени райони. Икономическо и социално в тази фаза туризмът почти не оказва влияние върху страна домакин. Както посетителите, така и местните жители все още показват своя произход, сърдечност и отвореност в контактите.
Фаза на туристическо приспособяване: Появяват се първите значими социални ефекти. Туризмът придобива по-голямо значение в съзнанието на населението. Предоставят се относително обикновени средства за подслон, отварят се ресторанти. Повечето инициативи са почти на частна основа.
Фаза на институционалния туризъм: Развитето на туризма се провежда или подкрепя предимно от държавата. Създава се туристически пазар на труда. Доизгражда се местната инфраструктура, строят се улици, летища, по-големи и луксозни хотели, възникват туристичеси центрове. Икономическите и социокултурните въздействия върху цялото общество са значителни.
Фаза на стангация: Зависимостта от международното икономическо положение и промените в модата сред туристическите дестинации често водят до колебания и спад в туристическото търсене. Появява се тенденция на туристическа стагнация.
Културно-историческо наследство
Културният или познавателният туризъм отдавна се е обособил като самостоятелен вид туризъм. Неговата основа е историко-културният потенциал на дестинацията, включващ цялата социално-културна среда заедно с традициите, обичаите, особеностите на бита и домакинството. За масовото развите е необходимо да се определи концентрацията на обекти на културното наследство. Те могат да се разделят на:
-археологични паметници;
-култура и гражданска архитектура;
-архитектурни ландшафти;
-малки и големи исторически градове;
-музеи, театри, изложби;
-социокултурна инфраструктура;
-етнографически обекти, центрове на приложното изкуство;
-технически комплекси и съоръжения.

Най-голям интерес в поведението на туристите предизвикват следните културни елементи на народите:
1.Изобразително изкуство. Известните курорти представляват в стаите на хотелите произведения на националното изобразително изкуство с цел да запознаят туристите с културата на дестинацията, а популрните фестивали представят разнообразни видове и елементи на националното изобразително изкуство.
2.Музика и танци. Известни музикални фестивали ежегодно събират хиляди участници. Много курортни хотели организират развлеателни програми, фолклорни вечери и концерти, на които запознават своите гости с националната музика. Етиническите танци са характерен елемент от националната култура. Запознаването на туристите с танците става по време на специално шоу, фолклорни вечери и развлекателни програми.Ярък пример за националните танци са: българско хоро, гръцко сиртаки, руски казачок, виенски валс, унгарнски чардаш, японски балет и др.
3.Национална кухня. Туристите обичат да опитват националните блюда на страната, в която пътешестват. Особенностите на националната кухня и нейното качество оставят трайни спомени на толкова за почивката, колкото за самата дестинация. Особен интерс у туристите предизвикват ресторанти, предлагащи меню с българска куня, в хармония с националните традиции и елементи на фолклора.
4.Народни занаяти. Всяка дестинация, която приема туристи, е длъжна да предложи голям асортимент от суверини, изработени от местни майстори. Суверините са добър спомен за дадената страна.
5.История. Наличието на уникални исторически обекти предопределя успешното развитие на туризма. Запознаването с историята и итосрическите обекти е най-силният мотив за туристите, оказващ влияние върху поведението им.
6. Литература. В развлекателните програми за туристи се включват литературни беседи. Някои хотели с прекрасно оборудвани библиотеки. Организират се литературни турове по места, свързани с имена на автори и герои от известни литературни произведения.
7.Религия. Най-древният вид пътуване, известно на човека от хилядолетия, е поклонничеството. Редица паметници привличат турист от цял свят. Такива са Нотър-Дам де Пари във Франция, св.Петър в Италия, многобройни манастири и църкви в България.
8. Индустрия и бизнес. Някои туристически дестинации практикуват специализирани турове не само с цел запознаване на туристите с потенциалния пазар, но и за привличане на вниманието към определен вид продукти, увеличаване на търсенето, обема на продажбите и създаване на контакти.
9.Агрокултура.Нивото на развитие на селското стопанство може да привлече вниманитео на фермери и производители на селскостопанска продукция.В програмата на специализирания тур се включват различни мероприятия, по време на които туристите се запознават с асортимента на продукцията, вземат участие в процеса на производство - например събирането на реколтата.
10.Образование.Световноизвестните университети като Оксфорд и Кеймбридж отдавна са станали туристически забележителности. Възможността за получаване на престижно образование привлича студенти от различни региони, които заздравяват устойчивия сегмент на потребителския пазар.
11.Наука.Най-популярните научни обекти са специалните музеи и изложби, планетариуми, атомни станции и космически центрове.
Положителни ефекти от туризма
Туризмът може да има както позитивни, така и негативни социокултурни последстия за обществото. Световна туристическа организауия разлегжа туризма като еодно от средствата за повишаване на благосъстоянието на народите, за уркпване на мира между тях, за разпространяване на всеобщото уважение на правата на човека независимо от раса, пол, език или религия. Туризмът създава нови работни места както в развитите и развиващите се страни, така и в онези, чиято икономика е рецесия. Част от младежите заживяват в туристическите курорти, защото там практически е по-лесно да си намерят работа. Социалните изменени се отразяват и в пренасочването на работна ръка от земеделието и риболова към туризма. От друга страна, тези промени спомагат за модернизация на селското стопанство. Тази тенденция е особено тревожна за страните от Третия свят, където по-голямата част от персонала пристига от чужбина и прибира по-голямата част от заплатите, които заминават за европа и америка. Туризмът оказва влиние влияние върху работата на социалните институции. Социалните институции се създават и развиват в туристическите зони. Строят се училища, институти при спазване на нормите на здравеопазването и хигиената, диспансери, родилни домове, болници и административни служби от всякакъв характер. Въвеждат се съвременните комуникационни средства. Туризмът има предвидими ефекти върху отдаването поднаем. Туризмът подкрепва местната култура и защита на природата. Също така туризмът осъществява принос за по-високо качество на живот в дестинацията чрез решаване на социалните проблеми. Като положителен ефект на туризма може да се счита и помощ при създаването на по-добри условия за израстването на децата и живота на младите хора.
Негативни ефекти от туризма
Развитието на туризма се сблъсква много повече с екологични, отколкото със социалните проблеми. Когато проблемите станат твърде много, туризмът може да предизвика силни негативни чувства и дори да бъде отхвърлен. Туризмът излага на показ поведението на едно разточтелно общество пред очите на друго - общество, живеещо понякога в мизерия и лишения. Вследствие на това възникват "демонстрационни ефекти" върху местното население и подражателно поведение най-вече от страна на младежите в различни области. Някои от най-среиозните последствия от това са следните:
- назначаване на местните служители на нискостоящи длъжности;
-стандартииране на традиционните артистични производста;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социалнопсихологически проблеми на туризма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.