Социално-икономическа обусловеност на раждаемостта


Категория на документа: Икономика


УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ЦЕНТЪР ПО ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ОБУСЛОВЕНОСТ НА РАЖДАЕМОСТТА

КУРСОВА РАБОТА

ПО

ДЕМОГРАФИЯ

РАЗРАБОТИЛ: ЛИЛИЯ АСЕНОВА КОЦЕВА
Фак. № 1168113
Спец. "ИКОНОМИКА НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ"

СОФИЯ
2012

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение
2. Социално-икономически фактори, влияещи на раждаемостта
3. Жени във фертилна възраст
4. Образование
5. Икономическа активност
6. Здравеопазване
7. Заключение

Използвана литература

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Намаляването на раждаемостта в България в годините след 1989 г. е може би най-сериозният демографски проблем, пред който е изправена страната ни след промяната на социалистическия строй с пазарна икономика. Причините за това са многобройни и комплексни и са обусловени от демографски, психологически и социално-икономически фактори, като влошаване на жизненото равнище, промяна на структурата на потреблението, високото ниво на безработица, неадекватна данъчна и социална политика на правителството към проблемите на младите семейства.
2. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ НА РАЖДАЕМОСТТА

Урбанизацията или с други думи обезлюдяването на малките населени места за сметка на големите градове е свързано с миграционните процеси в страната, но то влияе индиректно и върху раждаемостта, тъй като води до промени в условията и начина на живот на значителна част от българите. Промените в жизнените условия, материалното, жилищно и битово осигуряване, начина на потребление на материални и духовни ценности, адаптация към условията на труд в новото местожителство отлагат във времето или отказват младите семейства от решението да създат потомство.

Друг важен социално-икономически фактор, пряко влияещ на раждаемостта, са доходите като израз на жизнения стандарт. Размерът им е пряко свързан с решението на семействата да родят и отгледат деца. Липсата на житейска перспектива, особено засилена в последните години от икономическата криза, нарастването на безработицата и особено младежката, замразяването на доходите и социалните помощи кара все повече млади семейства да се въздържат от репродуктивно поведение. Обезпечеността със собствено жилище, подходящо за отглеждане на деца, за българите винаги е било важен психологически и икономически фактор, обуславящ решението за раждане на деца. За младо семейство с несигурни доходи това рядко е възможно поради изключително високите цени на недвижими имоти, нямащи никаква връзка със средните доходи в страната, както и ограниченото предлагане на работа за млади хора. Все повече млади хора решават първо да постигнат добра професионална реализация, подплатена с по-високи доходи и съответно по-висок стандарт на живот. Така семействата продължително време отлагат възпроизводството си, което пък по-късно може да доведе до медицински причини за детеродна неспособност.

Решението за броя на децата в семейство се обуславя и от промяната на образователното и културно ниво на населението. Все повече се акцентира върху качествения аспект на възпроизводството на населението за сметка на количествения, което логично води до намаляване на раждаемостта. Помощта на обществото за младите семейства под формата на материално и жилищно осигуряване, подобряване на медицинското обслужване на майките и децата, поемане на някои функции по отглеждане на децата чрез системата от детски заведения са изключително важни фактори за раждаемостта.

Непрекъсната реформа в здравната система през последните години доведе до лишаване на цели райони в страната изобщо от здравеопазване, а дори и в големите градове има случаи на летален изход на майки и малки деца от обикновени заболявания, отдавна лечими по цял свят. Трудностите за достъп до системата от детски заведения в големите градове и особено в столицата прави отглеждането на малко дете изключително трудно. Младата майка трябва да направи един труден избор между алтернативата сама да отглежда своето дете, без да получава трудово възнаграждение, или да плаща на детегледачки. Очевидно държавата не прави достатъчно, за да улесни решението на младото семейство да отгледа собствени деца. "Младите семейства се затудняват в избора да имат деца, от една страна защото нямат усещане за контрол върху живота си, тъй като животът става много непредсказуем, а от друга страна не се чувстват подкрепени, когато все пак решат да имат деца. Средният дял от БВП, който се отделя за подкрепа за семейството в ЕС, е 2.1%, като има страни, където той достига 4%. В България този дял е 1.2%. За да има възпроизводство една нация, всяка жена във фертилна възраст трябва да роди 2.1 деца, в момента този показател е двойно по-нисък.", казва Цвета Бресничка, председател на Управителния съвет на асоциация "Родители". През 2012 г. общият брой новородени деца е бил 62,000, което е най-малкият брой от 1945 г. насам. В сравнение с миналата година спадът е от 9,000 бебета.

Значение върху раждаемостта оказват и фактори от социално-психологическо естество, като ценности и култура, субективната оценка за условията на живот, собствения социален статус, религиозни и др. традиции и т.н.
3. ЖЕНИ ВЪВ ФЕРТИЛНА ВЪЗРАСТ

Пряка връзка с намаляването на раждаемостта има и броят на жените във фертилна възраст. Той намалява непрекъснато, като в периода 1990-2004 спадът е с 187,000, а в следващия период 2004-2011 този брой се стопява с нови 231,000 или общо за период от 21 години в страната има по-малко близо половин милион жени във фертилна възраст.

Проявяващият се в момента ефект от намаляващия брой на жените в родилна възраст ще дава отражение върху възпроизводството на населението и през следващите десетилетия. Причина за това са както негативните промени във възрастовата структура на жените на възраст 15-49 г., така и намаляващият абсолютен размер и относителен дял на момичета на възраст от 0 до 14 г., които ще участват във възпроизводството на населението през следващите десетилетия.

Негативно въздействие върху репродуктивното поведение на жените има и широкото разпространение на заетост в неформалната икономика. Макар и да дава някакви шансове за осигуряване на доходи при липса на алтернатива, непризнаването на трудов стаж, отсъствието на социални осигуровки и обезщетения при евентуална трудова злополука водят до нарушаване на правото на ползване на стимулите за насърчаване на раждаемостта, а от друга страна неблагоприятните условия на труд рефлектират върху репродуктивното здраве на българките. Тенденцията на увеличаване на работното време и полагането на труд в съботно-неделните дни затруднява качественото изпълнение на семейните задължения на жените и ограничава времето за отглеждане на децата и пълноценното родителство. Недостатъчно използваните в практиката форми на гъвкаво работно време, непълен работен ден, работа от дома и др. биха могли да помогнат в предоляването на дисбаланса между професионален живот и семейни задължения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социално-икономическа обусловеност на раждаемостта 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.