Социална политика в областта на труда


Категория на документа: Икономика


4. Социална политика в областта на разпределителните отношения. Проблеми на бедността

Обедняването е процес на намаляване на намаляване на доходите на определени групи от населението, при което начините, формите и структурите на задоволяване на потребностите се влошава и се различава от същите на останалите социални групи. Има две характеристики на бедността - абсолютна и относителна
- Абсолютната се дели на първична и вторична
==> първичната - абсолютно беден е онзи човек или домакинство, чиито доход не е достатъчен за задоволяване на основни жизнени потребности
==> вторичната - положение при което доходът е бил достатъчен за минимума, но е бил разходван за други нужди
- Относителната бедност е положение, при което доходът на лицето или семейството не е достатъчен за получаването на онзи вид условия, удобства и удоволствия приемливи или желани за обществото към което принадлежим. Относително бедни са онези лица, чиито доход е по-малък от 60% от средната работна заплата на един зает.

Методи за измерване на бедността
- Еднодоларов стандарт - ако на човек се пада по-малко от 1$ на ден е беден, не е фин метод за измерване
- Индекс на човешкото развитие - измерва се чрез наблюдение на състоянието на населението в областта: доходи, здравеопазване, образование
- Метод основан на разходите на домакинствата

В областта на бедността има следните основни понятие
- Издръжка на живот - паричната стойност на сумата от стоки и услуги, които задоволяват материални и духовни потребности на работната сила, необходими за нормално съществуване
- Жизнен минимум - необходимите средства за задоволяване на физиологични потребности
- Социален минимум - сбор от жизнения минимум + средствата за задоволяване на духовни потребности, необходими за социалното развитие
- Екзистенц минимум - 60% от социалния минимум

5. Социална политика в областта на труда

Основна намеса от страна на държавата в областта на труда и трудовите отношения представлява определянето продължителността на работното време.

Работното време е времето през, което работникът/служителят трябва да изпълнява задълженията си по индивидуалния трудов договор. Това е времето през, което работникът/служителят влага психическа и физическа енергия за производство на стоки или извършване на услуги.

Работното време е мярка определяща количеството труд, което работника/служителя трябва да предоставя на работодателя. За измерването на работното време се използват: час, ден, седмица, месец, година. Според продължителността си работното време бива следните видове
- Нормално - определено обикновенно чрез закон. В нашата страна 8 часа х 5 дни = 40 часа седмично
- Удължено - с по-голяма продължителност от нормалното. Не повече от 10 часа. Възможно е да се установява удължено работно време до 60 работни дни в една календарна година, а ако са последователно - до 20 календарни дни. За установяване на удълженоработно време работодателят трябва да поиска разрешение от инспекцията по труда.
- Намалено работно време - с по-малка продължителност от нормалното ( 6-7 часа ). Това работно време не е постоянно, установява се само при доказани специфики на трудовата дейност, както и вредни и опасни условия на труд. След премахване на тази особеност трябва да се премине към нормално работно време. Установяването на намалено работно време е придружено с предложение, в което се описват технологичните фактори, водещи до определен риск, данни за трудови злополуки и професионални болест, данни за лицата упражняващи този труд; данни за възможностите за преодоляване на тези вредни условия
- Непълно работно време - 4 часа - това време, както и отпуски между седмични почивки се определя от индивидуалния трудов договор.

Друга намеса на държавата в областта на трудовите отношения е свързана с предоставянето на ЗБУТ. Безопасни са тези условия на труд, които запазват психическата и физическата цялост на работника, така че да се предотвратят опасностите за тяхното здраве и живот. Здравословни са тези условия на труд, при които параметрите на трудовата среда съответстват на санитарно-хигиенните норми и изисквания. ЗБУТ са свързани с конкретни задължения на работника и работодателя. Работодателя е длъжен да спазва своите задължения, независимо от това дали работника спазва своите.работникът не може да мотивира неспазването на задълженията си с това, че работодателят не ги спазва, като неспазването води до дисциплинарно наказание.

1. Задължения на работодателя:
- да разследва обстоятелствата за възникнала трудова злополука, да състави протокол в тридневен срок и да го представи в териториалното поделение на НОИ
- да предоставя данни за средномесечния брой на персонала, както и данни за настъпване на трудови злополуки през отчетния период

- да прави оценка на работното място и да уточни рисковете от възникване на трудови злополуки
- да се обръща към специализирани служби за провеждане на анализ на работното място и оценяване на риска
- да провежда обучение на работниците за ЗБУТ
- да предоставя предпазно работно облекло
2. Задължения на работника
- да сигнализира за потенциална опасност от възникване на трудова злополука
- да участва в разследването на причините за възникването й когато е потърпевш
- да използва правилно съоръженията и машините
- да използва работното облекло
- да информира работодателя, ако е настъпила трудова злополука, а той е очевидец

В областта на ЗБУТ се създават специални административни структури, които имат определени функции.

Главна инспекция по труда - извършва контрол и осигуряване на ЗБУТ; изготвя ежегодни отчети, прави анализ за осигурителните рискове.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социална политика в областта на труда 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.