Социална политика


Категория на документа: Икономика


- Солидарност при изравняване на риска - чрез системата на социално осигуряване се осъществява своеобразно преразпределение на риска между различните категории трудови ресурси. Това става като от нея реално се възползват в по-голяма степен тези работници, които работят в условията на по-висок риск и опасни условия. Останалите я ползват в много по редки случаи. Освен това рискът се разпределя, както между осигурените лица, така и между осигурителите.

Двата посочени принципа (на еквивалента и солидарността) са във взаимна връзка и зависимост. Все по-пълното развитие на принципа на солидарността води до своеобразна редукция на принципа на еквивалетността и обратно. Редукцията на принципа на еквивалентността става най-вече при разширяването на участието на държавния бюджет при формирането и функционирането на системата за социално осигуряване.

Ако това участие на държавата чрез държавния бюджет при изграждането на тази система, довежда до нейната трансформация от система за социално осигуряване в система за социално обезпечаване. При нея се гарантира сигурност за осигурените лица при настъпването на определени или на всички рискове за сметка на държавния бюджет. По този начин, например се осигуряват средства за издръжка на участвалите и пострадалите от войните, на лицата с особени заслуги към държавата, на инвалиди и др. При тази ситема държавата превежда директно суми от своя бюджет за покриването на определени плащания за тези категории граждани.

Системата за социалното подпомагане има за цел предоставянето на средства за съществуване на лица, които са изпаднали в затруднено състояние и не могат на законно основание да придобият средства (от трудова дейност, социални осигуровки или друго основание) необходими за своята и на семействата им издръжка. Както се вижда от дефиницията, социалното подпомагане е система, предназначена за ползване от определени категории хора, съгласно съществуващи неотложни нужди и следователно тя не е обвързана с принципа на възмездността, т.е. предварителното плащане на определени парични вноски от страна на потърпевшите или други лица. Това е принципната разлика между двете защитни системи на социалната политика - социалното осигурявае и социалното подпомагане.

Основната цел на системата на социалното подпомагане е да се осигурят с определени ресурси (не задължително парични) онези лица, които не са в състояние по определени, независещи от тях причини сами да си ги набавят за сметка на собствени доходи. Естествено тези ресурси гарнатират съществуването на тези лица и техните семейства в рамките на определени минимални граници. В рамките на системата за социално подпомагане се реализират следните групи дейности:
- Предоставянето на определени целеви помощи (парични или в натура) за покриване на някои първостепенни потребности на определени категории лица - за изхранване, отопление, транспорт и пр.;
- Предоставянето на определени обществени услуги на някои категории граждани (инвалиди, възрастни и самотни хора, бездомни и др.), каквито са: осигуряване на храна по домовете, почистване, осигуряване на временен подслон, на социален патронаж и пр.;
- Настаняване и обслужване на определени категории граждани в заведения със специално прденазначение - безпризорни деца, възрастни и самотни хора, лица с опрделени заболявания и пр.

4. Жилищна и урбанистична политика.

5. Политика в областта на образованието.

Основен обект на въздействие и вземане на решения от страна на различни политически институции в тази политика е, развитието и функционирането на определена система от образователни институции в различните й части: начално, средно и висше образование; общообразователно, професионално, специализирано и друго обучение и пр.

Дефиницията, че образованието е "съвкупност от знания и умения, които могат да се приложат като в професионалния, така и в повседневния живот", може да се приеме като твурде условна. Твърде общо е и определението на образованието като "система от институций, методи и форми за разпространение на знания". Обучението вече не може да се разглежда като процес на едностранно въздействие от страна на обучаващия върху обучавания, защото в процеса на обучение се осъществява взаимодействие между двете страни. Дори когато се изхожда от такива най-общи характерситики на образованието, може да се види, че социалната политика в тази област още включва широка гама от въпроси, опиращи до обектите и субектите на образованието, до времето и периодите на обучение, методите и формите на учебната работа, достъпа до всички слоеве от населението до различните степени на образование, до финансирането на системата и ролята на държавата и др. От особено значение за социалната политика са въпросите, свързани с интересите и противоречията между индивидите и обществото, респективно държава и нейната икономика по повод полагаемото се право на всички граждани да получат желаното от тях образование и възможностите да се осигурят обществени условия за това. Както целите, така и функциите на образованието са претърпели многократни изменения във времето под влияние на икономически, социални и политически фактори. Въпреки това се очертават някой основни функции, които имат сравнително устойчив характер. Това са:
- Удовлетворяване на индивидуалните потребности на човека от познание и преобразуване на заобикалящия го свят, и от самопознание и усъвършенстване;
- Удовлетворяване на потребностите от професионални знания и умения, необходими на човека за реализация в сферата на труда;
- Удовлетворяване потребностите на нацията от собствен научен интелектуален и духовен потенциал;
- Удовлетворяване потребностите на икономиката от образувана и кфалифицирана работна сила;
- Образованието да способства за формиране на националната култура и материалното благоденствие.

6. Политика в областта на здравеопазването.

В специализираната литература, където здравето се разглежда в многообразните му аспекти на икономическо, ценно, потребителско, инвестиционно и др. благо, за целите на социалната политика здравето се разглежда предимно като лично и обществено благо. Акцентът върху личностния и обществения аспект на здравето стои в най-висока степен в основата на мерките на социалната политика. Защото от здравето зависят трудоспособността на човека, способността му да живее пълноценен семеен и социален живот, да се радва и ползва всички онези природни и обществени блага, които са достояние на всички хора. Липсата на здраве е причината хората да се чувстват различни, онеправдани, несправедливо ощетени от живота и обществото. Болестта като антипод на доброто здраве може да се счита за причина за по-кратка или по-продължителна социална изолация, за загуба на жизнена ориентация и сигурност за бъдещето.

В социалната политика в областта на здравеопазването става въпрос за комплекс от дейности, насочени към създаването на ефективно действаща и рационална система от институции, които опазват и възстановяват здравето на хората.

7. Политика за опазване на околната среда.

Тук основното съдържание на политиката са дейностите по съхранението на параметрите на обкръжаващата човека околна среда (атмосфера, вода, растения, природни богатства и пр.) в такова състояние, което е благоприятно за природата и същевременно безопасно за човека. Развитието на човешката цивилизация днес поставя множество опасности, които ако не бъдат преодолени застрашават директно или индиректно човешкия живот. Поради това се налага често да се вземат спешни целенасочен мерки за тяхното предотвратяване.

От гледна точка на субектите на социалната политика тя се разделя на:
1. Социална политика на държавата - това е политиката в областта на социалните отношения, която се провежда от различни държавни институции от централно и местно ниво;
2. Фирмена социална политика - това е политиката, която се реализира от икономически субекти и е насочена към регулиране на определени социални отношения вътре в самата фирма и спомага за развитието на трудовите й ресурси.

Фирмената политика като цяло включва редица важни взаимосвързани елементи, които определят основната посока и направление на фирмата като цяло. Тя представлява система от правила, принципи и подходи за регулиране и синхронизация на социалните отношения между фирмата и "взаимодействащите" с нея социални субекти, а именно отделните служители. Основната идея е да бъдат следвани единни цели, които да спомогнат развитието, както на фирмата, така и на човека като трудов индивид. Например важни за регулирането социални отношения могат да бъдат допълнителни обучения на работниците за подобряване, както на тяхното развитие и постигане на по-висока перспективност и мотивираност, така и за цялостно развитие на фирмата, повишаване на благосъстоянието и резултатите от фирмената дейност.

Основните цели на фирмената социална политика, както е споменато по-горе, са свързани с постигането и синхронизирането на социалните отношения между фирмата и нейните служители, и другите социални субекти на основата на преодоляване на социалното напрежение и противоречия и достигането до консенсус за обединяване на интересите. Такава цел предполага диалог и компромиси от страна на социалните партньори, което би довело до удовлетворяване и на двете страни. Ако фирмата има достатъчно проницателен поглед върху непрекъснатото развитие на всичко, което ни заобикаля, и постоянните иновации, то тя би могла да открие предварително социалните проблеми още преди тяхната проява и да предприеме необходимите мерки за тяхното потушаване - още една цел на фирмената социална политика.

От своя страна социалната политика на държавата, в зависимост от характера на държавните органи, които я провеждат се подразделя на:
- Ограничаване или пълно преодоляване на бедността в обществото;
- Преодоляването на недопустими за обществото или неприемливи от гледна точка на общественото сцепление социални различия;
- Гарантирането на минимални доходи на лица и семейства, които по обективни причини не са в състояние да се издържат сами;
- Предоставянето на определени социални услуги и условия за живот на онези категории от хора, които не са в състояние сами да си ги осигурят;
- Създаване на условия за пълноценна социална интеграция на хора в неравностойно социално положение;
- Развитие за сметка на обществото на определени обществени сфери, имащи изключително важно значение за пълноценното развитие на всеки човешки индивид, каквито са здравеопазването и образованието.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социална политика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.