Социална политика


Категория на документа: Икономика


Подцели:
- Осигуряване на еднакъв стандарт - еднакви условия за образование, развитие на заложби, достъп до здравеопазване, образование, работа, наука, култура;
- Осигуряване на нормални условия на живот за всички граждани, независимо пол, раса, възраст, етническа и социално-класова принадлежност;
- Защита на социалнослаби - осигуряване и подпомагане;
- Политика в здравеопазването;
- Политика за образованието, културата, науката;
- Политика по заетостта и доходите;
- Развитие на човешкия фактор;
- Опазване на средата.

Инструменти за постигане на целите:
- Стимулиране на производството, пазара, простор за частната инициатива, защита на частната собственост;
- Усъвършенстване на преразпределителните техники;
- Подобряване потреблението на населението;
- Политика по доходите.

II глава: Области на приложение на социалната политика.

Социалната политика се прилага в различни обществени сфери, в които тя се различава по своето съдържание, цели, използвани методи, достигани резултати и социални ефекти. В този смисъл социалната политика се диференцира в съответствие с обектите на своето приложение и субектите, които я провеждат. В зависимост от обекта на приложение социалната политика се разделя на различни секторни политики, най-важните, от които са:

1. Политика по доходите и ограничаване на бедността.

Става въпрос за такъв сектор от социалната политика, който има за цел чрез държавна намеса в разпределителните отношения да установи по-висока социална справедливост между различните социални слоеве на населението, като се изземват част от доходите на високодоходните групи от населението чрез система от преки и косвени данъци и тези ресурси се насочват за използване чрез различни социални системи към хората с по-ниски доходи, като така се увеличат техните реални възможности за потребление. Освен това тази разновидност на социалната политика има за цел да осигури чрез данъчната система необходимите материални и финансови ресурси за провеждането на всички социални политики. Тук основните дейности са акумулиране на финансови средства и тяхното разпределение и преразпределение по различни направления.

2. Политика за насърчаване на заетостта и ограничаване на безработицата.

Социалната политика в областта на насърчаване на заетостта и ограничаване на безработицата представлява съществен елемент от социалната политика въобще, тъй като тя обхваща всички онези области в живота на всеки индивид, които са свързани с възможността за осъществяването, под различна форма, на трудова дейност, оттам и за получаването на трайни доходи. За сметка на тези доходи всеки един индивид задоволява своите потребности и осигурява жизнените потребности на своето семейство. В този смисъл безусловно тази разновидност на социалната политика притежава изключителната важност.

Едновременно с това трябва да се отбележи, че политиката за насърчаване на заетостта и ограничаване на безработицата е в пряка зависимост от конкретните възможности на държавата да осигури реален и устойчив икономически растеж, който да стимулира търсенето на труд, да създава нови и съхранява съществуващите работни места, и да осигурява социално приемливо ниво на заетост в обществото. Всички това е обект и цел на икономическата политика на държавата, което показва тясната зависимост на политиката за насърчаване на заетостта и ограничаване на безработицата от икономическата политика.

Конкретните цели на политиката за насърчаване на заетостта и ограничаване на безработицата могат да бъдат различни в зависимост от ситуацията в конкретната страна. Независимо от това обаче, най-важните нейни цели могат да бъдат формулирани по следния начин:
- Опазване и съхраняване на наличните човешки ресурси, посредством разширяване на сферите на тяхната трудова реализация;
- Приобщаване на новите поколения към трудовия ресурс на страната, чрез осигуряване на адекватни възможности за придобиване на квалификация и за тяхната трудова реализация;
- Социално справедливо разпределение на труда в обществото и съхраняване на социалния мир в него;
- Ангажиране с проблемите на заетостта и безработицата не само на структурите на държавата, но и на частния бизнес, икономически субекти, чужди инвеститори и самите граждани, и техните сдружения.

3. Политика в областта на социалното осигуряване и подпомагане.

Една от най-важните цели на социлната политика е осигуряването на определена степен на сигурност спрямо действието на определени социални рискове, които неминуемо съпътстват живота на човека или неговата трудова дейност. Част от тях не могат да бъдат изцяло избегнати или неутрализирани само благодарение на индивидуалните усилия на хората, а ако това е възможно би станало по един неефективен начин. Поради това социалната политика играе ролята на своеобразен "социлен амортисьор" за отделните индивиди или социални групи създаващ за тях съответно ниво на социална сигурност.

Социалната сигурност представлява система от обществени правила, институции, мерки и финансови източници, които дават възможност за достойно съществуване на веки човек изпаднал поради определени обстоятелства, в някакво неблагоприятно състояние, различно от обичайното. Чрез средствата на социалната политика се цели да се предотврати или да се неутрализира в максимално възможната степен, опасността индивидите да изпаднат в такава жизнена ситуация, при която те не са в сътояние да осигурят своето и за семейството си обичайно съществуване.

Социалната сигурност се гарантира основно чрез двете защитни системи на социлната политика - системите за социално осигуряване и за социално подпомагане.

Системата за социално осигуряване е предназначена да предпази гражданите от определени социални рискове (болест, инвалидност, старост и пр.) чрез изплащането на определени парични обезщетения на съответните лица (наричани осигурени), имащи за цел да компенсира трайната или временната загуба на собствен доход. Тази система функционира на основата на възмездността, което означава, че правото за получаване на социални обезщетения е следствие от предварителното внасяне от страна на осигурените или други лица на определени парични вноски.

Системата за социално осигуряване се изгражда върху основата на два принципа:
1. Принцип на колективния еквивалент - той се изразява в това че за сметка на предварително внесени парични вноски (най-често регулярни) от страна на осигурените лица, техните работодатели или държавата покриват разходи, които възникват в бъдещето при сбъдването на определени осигурителни събития. Това означава, че съществува конкретен еквивалент между размера на предварително внесените суми и степентта на покриването на съответните рискове.
2. Принцип на солидарността - той се изразява в сдното:
- Солидарност между членовете на осигурителната общност - това означава, че в рамките на осигурителната общност различните поколения се подпомагатт взаимно. Така на практика едни хора внасят по-голямата част от сумите (хората в трудоспособна възраст, които работят), а други хора ползват обезщетенията;
- Солидарност между осигурителите - осигурители са работодателите и държавата, които внасят съответните осигурителни вноски, независимо от съществуващите в конкретните трудови и социални условия рискове;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социална политика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.