Социална политика


Категория на документа: Икономика



3. Функции на социалната политика като теория и практика.

Функциите на социалната политика са израз на същността на нейните явления и процеси.

3.1. Функции на социалната политика като практика.

Защитна функция - други названия: подпомагаща, съхраняваща, гарантираща и др., но смисълът винаги е един - чрез определени социално-политически действия да се създадат условия за индивида, социалната или професионалната група и други общности, или на обществото като цяло да излязат от затрудненията, в които се намират. Границите й преминават от подпомагането на хората без средства до защита на обществото от социална дезадаптация и дезинтеграция, от социален конфликт с тежки последици за нацията. Проявява се под две форми - екзогенна и ендогенна.

Екзогенната защитна функция се свързва с необходимостта да се защити човекът от външни причини, главно свързани с труда - това са всички закони за забрана на детския труд, за закрила на жените в труда, за регулиране на работното врме и др., опазване и защита на околната среда, в която хората живеят и се възпроизвеждат.

Ендогенната защитна функция означава защита на човека от причини, коренящи се в него самия и се е развила като функция, закриляща човека не заради самия него, а като фактор на производството. Например здравословното състояние, семейното положение, социално-психическата структура на индивидите са все фактори, които можем да определим като ендогенни, и които изискват социална защита.

Разпределителна функция - произтича от обвързаността на СП с преразпределителните процеси. Централен въпрос е какъв да бъде разпределителният модус, пазарът ли да е "невидимата ръка", като неговата "справедливост" да се коригира с общоприети морални ценности или в крайна сметка държавата да поеме изцяло функциите по разпределението на собствеността, доходите и да определя нормите на потреблението. Разпределителната функция се изразява в това да гарантира пропорцията между доходите от капитали, от ренти, вложен труд и предприемачески доход. Макар в пазарното стопанство това да се решава от пазара, ролята на държавата е да следи да се спазват установените правила и принципи. През етапа на първичното разпределение държавата се намесва чрез т.н. "косвени данъци" и чрез участието в определянето на минималната работна заплата и необлагаемия доход на предприемачите.

Преразпределителна функция - от действието на пазара отпадат тези, които не участват в трудовия процес - деца, болни, инвалиди, възрастни, безработни. Предоставянето на необходимите им доходи става по пътя на първо място на преразпределението, по пътя на вторичното разпределение на доходите. Участват и хуманни, религиозни и други неправителствени организации, независимо от управляващата политическа сила.

Чрез разпредлителната и преразпределителната функции се гарантират средствата за осъществяване на защитните мерки и са израз на солидарността, справедливостта и равноправието в обществото. Имат пряко отношение към жизненото положение на хората, а не само на техните доходи.

Производствено-икономическа функция - изразява както преки, така и косвени въздействия на социалната политика върху икономиката.

Първа страна на функцията - социалната политика оценява човека и неговите способности като агент на производството, през различните исторически етапи тази оценка се осъществява по различни начини и с различни средства - от икономически рационализм с използване на средства за стимулиране на заплащането на труда, до теориите за оптималната оценка на труда, която изисква да се вземат предварително под внимание разходите, които се инвестират за него под формата на образование, квалификация, здравеопазване и др.

Втората страна е свързана с осигуряването на макроикономически ефекти. Социалната политика с мероприятия от рода на образованието, квалификацията и преквалификацията, политиката по заетостта съдейства за общата икономическа резултатност в страната. Всяка държава взема под внимание ценностната система и начина, по който хората се стремят към богатство.

Обществено-политическа функция - с развитието си социалната политика се превръща от системостабилизираща в системопреобразуваща, най-важно е преобразуването на социалната структура на обществото. В зависимост от характера си социалната политика може да предизвика разместване на съществуващите класи и социални групи, да съдейтва за тяхното сцепление в името на общонационални интереси и ценности, за социална кохезия или да действа дезинтегриращо.

3.2. Функции на социалната политика като теория.

Индикаторна - определяне, идентифициране на социалните отношения, на социалните праблеми и конфликти, на социалните ситуации;

Аналитична - изследване на социалните отношения и проблеми, както и на причините, кото са ги породили;

Обобщаваща - на основата на теоретичния и емпиричен анализ, социалната политика като наука прави обобщения, извлича закономерности и предоставя препоръки за практиката;

Проектираща - свързана е с практиката - предварително разработване на планове, програми, цели в социалната облат за целите на нейните промени.

4. Основни принципи на социалната политика.

Свобода на индивида - той се основава на частната собственост на работната сила и средствата за производство. Тази свобода се отнася до избора на работно място, на сфера за влагане на финансови средства;

Социална справедливост - същността се свежда до свободното формиране и диференциране на доходите, но едновременно с това и създаване на нормални условия за живот; справедливостта се отнася до осигуряване на доходи на тези индивиди и домакинства, които не могат и нямат възможност да ги увеличават - т.е. социално слабите индивиди;

Социална солидарност - този принцип намира израз във факта, че както в държавния бюджет, така и в обособените социални фондове, се намират финансови средства от доходите на всички членове на обществото и най-вече от социалните групи с по-високи доходи. Средствата от бюджета и социалните фондове се ползват предимно от индивиди, които имат неотложна потребност от финансови средства и услуги;

Сътрудничество между правителството, синдикатите и работодателите при изграждането и функционирането на системата за социална политика - подценяването на този въпрос води до сериозни социални последствия. Изграждането на обоснована социална политика изисква усилията на всички партньори в тристранното сътрудничество, да се насочат към разработването и прилагането на ефективни мерки за увеличаване на производството, намаляване на безработицата, формирането и успешното функциониране на социални фондове.

5. Основна цел на социалната политика и нейните подцели.

Основната цел е изграждане на социална сигурност и социално-защитни мрежи за всички, на основата на принципа на солидарността и преразпределителният характер.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социална политика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.