Секторен анализ на шивашката промишленост


Категория на документа: Икономика


Секторен анализ на Шивашката промишленост

Изготвил : Мартин Стоянов №:102054

Избраният отрасъл е един от традиционните за българската икономика. През отделните периоди на стопанската ни история той заема достойно място в структурата на индустриалното производство. Нещо повече - този отрасъл е един от малкото, които запазват сравнително добра тенденция на развитие през последното десетилетие. Относител¬ният дял на продукцията на отрасъл "Шивашка промишленост" варира в границите между 2,5% и 3% от общата промишлена продукция за 2007,2008г.

Паралелно с това отрасълът е един от тези, които са подложени на силен конкурентен натиск отвън. Вносът на евтино облекло от Турция и Китай значително стеснява пазарния сегмент на българските производители. Широката достъпност и фактът, че в по-голямата си част това облекло е имитация на световно известни марки обяснява неговата особена популярност. Това допълнително усложнява условията, в които функционират нашите шивашки предприятия и поражда доста и то твърде съществени проблемите за разрешаване.

Данните за общия брой предприятия, произвеждащи облекло, са твърде противоречиви. Съгласно регистър Булстат и НСИ, фирмите, чиито предмет на дейност включва производството на облекло, са няколко хиляди, но в случая не се прави разграничение колко от тях реално осъществяват тази дейност. Тяхното териториално разположение е твърде неравномерно, като водещ е регионът на Благоевград, където се намират 17% от всички шивашки предприятия. На следващите места се нареждат Пловдив - 12%, Хасково - 11%, София-град - 9% и Русе - 7%. Основните причини за тази неравномерност следва да се търсят в наличието на свободна женска работна ръка, навлизането на чужди, преди всичко гръцки и турски капитали в отрасъла, и традициите в развитието на този вид производство.

Общият брой на заетите в бранша е около 193 575 души, който представлява 32% от заетите в преработващата промишленост и 11,3% от заетите в материалното производство.
Съгласно отговорите в направено изследване преобладаващи в отрасъла са фирмите с малък и среден размер, чийто персонал не надвишава 100 души. Именно те съставят 90,95% от всички предприятия, включени в извадката. Тази тенденция е напълно обяснима на фона на значителното снижаване на размера на индустриалните структури в цялата икономика.
Освен това особеностите на извършваната дейност - производство на готово облекло, необходимостта от висока гъвкавост и адаптивност към промените в потребителското търсене - също предопределят сравнително по-малкия им размер. Стопанската практика е доказала, че най-ефективни са фирмите с персонал над 25 и под 100 човека. Именно в този диапазон се вместват 81,9% от анкетираните предприятия.

Посочените данни са основание да се твърди, че в отрасъла почти е приключил успешно процесът на оптимализиране на размера на отделните стопански структури. В по-голямата си част предприемачите от бранша правилно са се ориентирали към малките и средните предприятия, които най-добре отговарят на изискването за ефективност.

Особеностите в начина на изграждане и функциониране на предприятията също не предполагат значително нарастване на техния размер. Едва 9% от анкетираните предприятия осъществяват собствено производство. Най-голям дял имат стопанските единици, които комбинират собствените продукти с производството на ишлеме - 54,6%. Основните преимущества на тази форма на развитие се свързват преди всичко с възможността за по-добро и по-лесно осигуряване с необходимите суровини и материали и осигурена безпроблемна реализация на продукцията. В подкрепа на това са и отговорите на въпроса за произхода на използваните суровини и материали. Основните източници на суровини са от Турция и ЕС, като разпределението е поравно - по 25% (Фиг. 1). Близостта на турския пазар, неговото голямо предлагане, навлизането на турски и гръцки капитали в отрасъла и най-вече работата на ишлеме са главните причини за тези резултати. Въпреки това обаче, значителна част от предприятията - 33,4%, се опитват да комбинират използваните суровини и материали, влагайки не само вносни, но и български. Настъпилата през 2007-2008 стопанска рецесия в световната икономика безспорно се отрази негативно най-вече на първата група предприятия, които разчитат изцяло на вносните суровини и материали. Освен това все по-отчетливо се отправят призиви за стимулиране на родното производство с местни суровини и материали, което не е без значение за анализираните стопански структури.

Фиг. 1. Произход на материалите в българските шивашки
предприятия

Проблемът с вида и начина на доставяне на необходимите ресурси е от изключителна важност за фирмите от отрасъла. За 82% от анкетираните предприятия спецификата на производството е определяща в това отношение, за 9% това е без значение, а останалите 9% не са дали отговор. Поради тази причина по-голяма част от стопанските единици - 55% предпочитат да не използват фирми-посредници за снабдяването със суровини и материали (фиг. 2).

Фиг. 2. Използване на посредници за материално снабдяване в предприятията

Това обяснява и трайността на връзките между потребители и доставчици. По-голямата част от анкетираните предприятия (45,5%), имат над двегодишни контакти с основните си доставчици (фиг. 3).

Прави впечатление готовността на производителите да участват в обединения за организиране на общи доставки, което е условие за постигане на по-голяма гъвкавост и по-добра пазарна политика. От анкетираните предприятия 46% вече са участвали в такива форми на обединяване, а само 18% са декларирали, че не проявяват интерес към подобни възможности.

Фиг. 3. Продължителност на контактите с основния доставчик
на материали

Условие за осъществяване на ефективна производствена дейност е не само наличието на качествени суровини и материали, но и доброто състояние и натоварване на производствените мощности. За съжаление тук нещата не са особено добри. На въпроса "Съвпада ли средният размер на произвежданата продукция за един ден с капацитета на технологичното оборудване (производствените мощности)" едва 9% от анкетираните предприятия са отговорили положително. За други 9% - само в отделни сезони е налице подобно съвпадение, а за 55% - то не съществува. Като се има предвид, че 63,6% от анкетираните предприятия произвеждат крайни готови продукти, а 18,2% имат технологична специализация, подобни отговори свидетелстват за недобро използване на производствените мощности. Причините за това са комплексни. Те следва да се търсят преди всичко в доминиращия начин на работа - на ишлеме, в остарялата техника и оборудване и в свитото пазарно предлагане.

Проблемът за технологичното обновяване на производството е особено актуален. За съжаление сравнително малка част от предприятията имат сериозни намерения в това отношение. Само 45,5% от анкетираните предприятия притежават разработена инвестиционна програма, докато 36,3% нямат и не възнамеряват да разработват подобна програма (Фиг. 4). Основната причина за този негативен резултат се крие в доминиращия начин на работа. Работата с материали на клиента, по негови модели и с осигурена от него реализация не стимулира производителите към разработването на нови видове продукти и обновяването на производствените мощности. Осигурената реализация, гарантираща покриването на производствените разходи, не стимулира стопанските структури да инвестират в дейности, свързани с осъвременяване начина на работа и формата на организация на производството.

Фиг. 4. Разпределение на анкетираните предприятия според наличието на инвестиционна програма

При тези предприятия, които са посочили определени инвестиционни намерения в качеството на основен източник за финансиране, се използва банковият кредит. Сравнително по-разширеното търсене и използване на банковите инвестиционни кредити е резултат от значителното съкращаване на времето за проучване на кандидатите за инвестиционни кредити, гратисните периоди по тяхното погасяване и редица други фактори. Протичащите процеси в световната икономика през настоящата година и в частност в банковия сектор обаче, значително ще намалят възможностите за използване на инвестиционни кредити.

Като положителна тенденция може да се оцени фактът, че най- висок относителен дял имат инвестициите в нови технологии - 33,3% и в производствени машини и оборудване - 33,3%. Това би осигурило в бъдеще много по-добри условия за развитието на анализирания отрасъл.
От съществено значение за състоянието на шивашката промишленост е проблемът за наличието и използването на собствена търговска марка. Приятна изненада е фактът, че значително по-голям от очаквания е броят на предприятията със собствена регистрирана търговска марка - 54,5% от анкетираните (Фиг. 5). От тях 36,4% притежават само една, а 18,1% - няколко търговски марки.

Фиг. 5. Разпределение на предприятията според наличието на регистрирана търговска марка

Подобен резултат може да бъде тълкуван по два начина:
1) Голяма част от търговските марки са регистрирани значително по-рано, когато предприятията са функционирали при съвсем различни от сегашните условия. В настоящия момент използването им е твърде ограничено.
2) Регистрираните марки са само за вътрешния пазар и не дават възможност за излизане на международните пазари.

В подкрепа на това твърдение е и фактът, че на въпроса "Сертифицирани ли сте по международните стандарти за управление на качеството на произвежданите изделия или за управление на здравословни и безопасни условия на труд?" нито едно предприятие не е отговорило положително (Фиг. 6).




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Секторен анализ на шивашката промишленост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.