Резюме на дело С-376/98 от ЕС


Категория на документа: Икономика


РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ"
Факултет: БИЗНЕС И МЕНИДЖМЪНТ
Катедра: "Европеистика"

Курсова работа

по специалност: Европейско право

на тема:
Резюме на дело C-376/98 от ЕС

Изготвил: Ралица Димитрова Иванова
Курс: Четвърти
Фак. № 105 162
Преподаватели: доцент Емил Коларов

Разглеждаме дело C-376/98 , касаещо рекламата и спонсорството на тютюневи изделия на територията не Европейския Съюз. Подадена е жалба от Федерална Република Германия насочена към спорната директива 98/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 1998 година за сближаване на законовите , подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки в областта на рекламата и спонсорството на тютюневи изделия.Делото е ключово и важно за Европейския Съюз. Искането не република Германия пред съда е за отмяна на директивата. Според нея тя възпрепятства търговията между държавите членки, а не спомага за свободното движение на стоки и услуги, макар и да се позовава на член 100а от Договора за ЕО. Реално не работи за отстраняване на нарушенията на конкуренцията в промишлеността свързана със тютюна,включително и рекламната конкуренция в тази сфера. Позовава се на акт 100а ( директивата), но тя не допринася за хармонизирането на вътрешния пазар. Търговията с тютюневи изделия не се стимулира, а се ограничава до крайност. Според държавата жалбоподател рекламните агенции и спонсорството вършат работата си и се намират в много по-голяма честота на националните граници на държавата и счита, че се нарушават нейни основни права със забраната за реклама и спонсорство. В резултат на горепосочените факти търговията между държавите е минимална. Има забрана за износ на някой печатни издания. Западат и други отрасли покрай тютюневата промишленост. Не могат нито да се внасят, нито да се произвеждат нови тютюневи продукти. Директивата не просто не спомага за развитието на свободната търговия, но и в следствие на нея някои предприятия са закрити или имат значителни разходи, като по този начин техния пазарен дял преминава в ръцете на конкуренцията. Следователно въпросният законодателен акт нанася икономическа вреда на държавите-членки, като едностранно гледа повече на здравеопазването отколкото на икономическите ползи за всички държави-членки, а двете не бива да влизат в ущърб.
2.Кратко описание на правния спор:
Спорът се разиграва между Федерална Република Германия и Съвета на Европейския съюз заедно с Европейския парламент. Отвениците са подкрепени от още три държави Франция, Финландия, Великобритания и Северна Ирландия(английското правителство има влияние върху северно-ирландското, затова ги упоменавам на едно място), както и с подкрепата на Комисията на Европейските Общности. Накратко Германия като жалбоподател се жалва за икономически загуби от директива като посочва, че тя неправилно се позовава върху член 100а,който цели също и хармонизирането на вътрешния пазар, а Германия изрично указва, че този принцип не действа при прилагането на спорния законов акт, а по-скоро с посочената директива се цели да се опази здравето на гражданите на ЕС. Чрез въвеждането на директивата се нарушават други важни права и свободи. Германия обвинява въпросната директива, че нарушава от една страна принципа на субсидиарност, от друга принципа на пропорционалност. От своя страна ответниците в своя защита казват, че пазар в дадената промишленост наистина има,както и такъв за рекламата и спонсорството на тютюневата промишленост, затова и е упоменаването и използването на член 100а за горната директива. Също така се посочват международни или трансгранични агенции за реклама, които работят за държавите-членки и биха могли да бъдат използвани, а именно там е и основанието за спор, който се прави опит да бъде избягнат. Правилата веднъж създадени не бива да се заобикалят.Вредата, която се нанася относно разпространението на вестниците и списанията съдържащи реклама не е голяма ,тъй като би могла да се понесе и по други причини: например различия в законодателствата в други държави. Спонсорството също носи своята трансграничност :когато спонсорираната фирма и спонсорът са разположени в различни държави например, затова и е обект на вниманието на ЕС съответно на разглеждания законодателен акт. Основно се посочва ,че чрез дадената директива не се цели либерализиране на пазара, а неговото регулиране, чрез обща законова,подзаконова и административна рамка за всички държави. Ответниците смятат, че нарушение на конкуренцията има именно преди да се създаде Директивата и това е една от причините за въвеждането и. Опазването на здравеопазването от своя страна, според ответниците не е водещо в самата директива , а просто съставна част от замисъла и- сама по себе си директивата защитава опазването на човешкото здраве, но това е съществено важно за държавите на национално ниво, затова и се подчертава ,а като цяло има второстепенно значение. Споменава се накратко и опасността от нарушаване на конкуренцията, например между спортни клубове, на събития организирани на международно ниво, които често получават средства от тютюнопроизводители ,възможно е не всички да са облагодетелствани от парични постъпления. Упоменава се дело, чието решение посочва, че здравето е част от политиките на ЕО, свързани с вътрешния пазар. Рекламата като цяло съществува и в електронните медии като наистина прониква и в страни , в които е напълно забранена и не желаят да бъде излъчвана. Нарушение на конкуренцията има и в областта на рекламата над малките предприятия спрямо големите тютюневи концерни, като първите не могат да си позволят средствата за реклама които отделят по-големите предприятия. Оказва се, че е необходимо позоваването на член 100а от Договора ,тъй като това дава възможността за нарушенията да има правно основание и дава възможност те да се разглеждат от съда, а ЕО е изпълнила своята функция на наднационално упражняване на контрол. Следователно чрез директивата ЕО има възможност да подобрят функционирането на вътрешния пазар.
Страни по делото са:

Жалбоподател:
Федерална република Германия, за която се явяват г н C.-D. Quassowski, Regierungsdirektor във федералното Министерство на финансите, в качеството на представител, подпомаган от адвокат J. Sedemund, адвокат в Берлин, федерално Министерство на финансите
Срещу:
Ответници:
Европейски парламент
и
Съвет на Европейския съюз
подпомагани от:
Френска република, Република Финландия и отОбединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
В спора се включва и
Комисия на Европейските общности,
СЪДЪТ,
Генерален адвокат: г н N. Fennelly,
секретар: г н H. von Holstein, заместник-секретар и г жа L. Hewlett,
Аргументите на страните са:
Жалбоподателят федерална република Германия подкрепя своят иск със седем основания. Като се позовава на твърдението, че член 100а от Договора не е подходящо правно основание за Директивата, , нарушава се принципа на пропорционалност между държавите, нарушава се принципа на субсидиарност на държавите, че се нарушава член 57, параграф 2 и член 66 от Договора. Германия се оплаква ,че се нарушават основни права, нарушени са и членове 30 и 36 от Договора за ЕО- след изменението членове 28 ЕО и 30 ЕО. Последно, че се нарушава член 190 от Договора - сега член 253 ЕО.
Германия счита, че член 100а не е правилен избор за правно основание в посочения случай, тъй като рекламата и спонсорството на тютюневи изделия заемат специфичен дял от пазара и касаят предимно търговията на стоки и услуги на национално ниво, като именно на национално ниво се определя и изгледа и избора на специфични рекламни особености за тютюневите продукти , тъй-като всяка нация е различна и рекламата трябва да бъде направена съобразена спрямо нейните предпочитания. С тази логика се посочва , че така най-правилно се обслужва спецификата на всеки пазар.
Центровете Хорека, съставени от хотели ресторанти и кафенета представляват места, в които се извършва търговия и безплатно разпространение на спорните тютюневи изделия, но тя не се извършва на трансгранично ниво. А безплатните материали-пепелници, чадъри също не излизат извън рамките на държавата, затова и не би следвало да са предмет на ограничение от наднационално ниво.
Единствените рекламни носители, които биха могли да излязат извън рамките на държавата и не са стационарни това са печатните медии- вестници и списания. Търговията в Общността с тези издания е силно ограничена- под 5% . В тях и като цяло няма много наличие на реклама за тютюн, тя е едва около 0,04% от печ. издание. Поради не твърде значителния пазарен дял на търговията с печ. издания някои държави изрично разрешавали вноса им, макар и да съдържат такава реклама.
По член 3 параграф 2 от директивата има неточности в определението на нови продукти (или диверсификационни продукти),което може да стане обект на спекулации, от друга страна липсва клауза която да защити държавите-членки които са пропуснали да се възползват от предоставената им възможност за опониране срещу пуснати от други държави продукти, които от своя страна са се възползвали във срок от дадените им права в директивата.Посочва се също ,че международните рекламни агенции се занимават с интелектуален труд, но той не е в обсега на директивата(на основание тълкуване на член 2 точка от директивата, която обяснява рекламата просто като използване на рекламни продукти). Според Германия спонсорите и спонсорираните организации се намират обичайно и в повечето случаи в границата на държавата. Законодателството е различно за всяка държава, вследствие на това може да се случат нарушения в конкуренцията, но директивата не предвижда наказателна отговорност за тях, те не са предвидени. Поради слабата активност на пазара на реклама на рекламни продукти и печатни издания извън пределите на държавите в сферата на тютюневата промишленост няма и конкуренция между производителите им. Страната жалбоподател счита, че член 100а освен ,че трябва да хармонизира националните законодателства , трябва също и да даде положителен ефект върху функционирането на вътрешния пазар. Но забраната в директивата в случая е изключително тежка и се оказва ,че свободата на свободно предоставяне на услуги е отнета, а търговията по този начин не се стимулира. В резултат е трудно да се пуснат в продажба нови продукти и вноса става почти невъзможен, а така търговията между страните членки се възпрепятства. Законовия акт не само не отстранява нарушения в конкуренцията, но създава нови такива. Например- произвеждащите диверсификационни продукти предприятия се налага да бъдат затворени или претърпяват големи разходи в бюджета си, това води от своя страна логично до преминаване на пазарни дялове в ръцете на конкурентите. Вместо да хармонизира законодателствата и по- този начин разликата в индивидуалните национални закони да попречат на търговията, самата директива е предпоставка за пречки за нея. Германия посочва, че дефакто и други директиви се уповават на член 100а, но те спомагат реално за търговията, лоялността в рекламата или с тях просто се създава нов вътрешен пазар за някои продукти. Германия смята че директивата би трябвало да се позовава на член 100а само ако нарушенията на конкуренцията са съществени и съответно когато има непреодолими пречки пред основните свободи. След всички свои основания жалбоподателя смята, че прилагането на член 100а не е основателно тъй-като няма сериозни пречки за търговията с реклама, също и такива за конкуренцията между рекламните агенции, а е недопустимо да се обръща повече внимание на здравеопазването за сметка на нарушаването на основни права в търговията. Директивата се набеждава, че хармонизацията на пазара е само допълнително следствие , а не основна цел.
Аргументите на ответниците Парламентът, Съветът подкрепени от Комисията:
Според тях пазар на рекламата за тютюневи изделия действително съществува и това е достатъчно основание за позоваване върху член 100а. А и въз основа на анализ на члена те считат, че той е подходящ за случая.
От друга страна съществуват рекламни агенции на територията на общността. Което вече е съществен елемент на трансграничност. И макар работата извършвана в агенциите да се довършва на национално ниво, определена от спецификите на националния пазар, тя води своето начало именно от тези агенции като достига до потребителите в общността. И това е основание ЕО да се намеси.
Относно центровете Хорека, в много държави се използват едни и същи рекламни носители, а рекламата е представяна с общ език разбираем от почти всички потребители в общността-английски, което означава, че гражданите намиращи се на територията на други държави ще имат лесен достъп до продуктите и може да им бъде повлияно.
Макар и безплатното разпространение да не е в големи размери е наложителна неговата забрана с оглед правилата за този тип реклама, които са еднакви за всички и да са твърдо установени и да не се заобикалят.

Колкото до печатните медии разпространявани на територията на Общността, поради различия в законодателствата на отделните държави без директива те биха били отново застрашени от ограничение на разпространението им поради разликата в различните законодателства.
Според ответниците:

Квалификацията и разпоредбите относно диверсификационните продукти са точно формулирани, но е неправилно разтълкувана от Германия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Резюме на дело С-376/98 от ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.