Ресурси в здравеопазването. Работен потенциал.


Категория на документа: Икономика


1. Постепенно намаляване на числеността на висшите медицински кадри чрез ограничаване броя на приемите във ВУЗ.
2. Постепенно трансформиране на част от полувисшия и среден медицински персонал в парамедицински с висше образование.
3. Постепенно увеличаване на средната годишна работна заплата на персонала в здравеопазването както чрез решения на Правителството, така и за сметка на известно съкращаване на персонал.

II. Материална база на здравеопазването.

Материалната база на здравеопазването включва: сграден фонд, оборудване, обзавеждане, инфраструктура на здравните заведения: лечебно - профилактични; здравни заведения за майки и деца; хигиенно - профилактични; санитарно - курортни; аптечни заведения; медицински транспорт.

По данни на НЦЗИ през 2012г. в здравната мрежа на страната функционират:

- 315 лечебни заведения за болнична помощ , в това число многопрофилни болници, специализирани болници, психиатрични болници, болници към други ведомства, частни заведения;
- 1770 лечебни заведения за извънболнична помощ, в това число медицински центрове, диагностично - консултативни центрове, самостоятелни медико-диагностични и медико - технически лаборатории, лечебни заведения за извънболнична помощ към други ведомство;
- 270 други лечебни заведения, в това число диспансери, центрове за спешна медицинска помощ, самостоятелни центрове за трансфузионна хематология, домове за медико - социални грижи за деца, хосписи, районни центрове по здравеопазване, ХЕИ;

Широката номенклатура на здравните заведения предполага значителен брой от показатели, които характеризират състоянието на материалната база и нейната използваемост. Ще се спрем само на няколко от тях, които са показателни за използваните в практиката принципи:
- Болнични легла: общият им брой през 2012г. е възлизал на 44 811 легла. Това прави осигуреност от 44,8 болнични легла на 10 000 души население.
- Санаториални легла: общият им брой през 2012г. възлиза на 674 легла. Това прави осигуреност от 0,7 санаториални легла на 10 000 души население.

Основни планови показатели тук са:
- брой планови легла: този показател има значение за финансирането на леглата и за определяне на броя на щатния персонал, обслужващ леглата
- средна използваемост на едно легло в годината: този показател се изчислява като съотношение между сумата от проведените леглодни от всички болни през годината към средногодишния брой на леглата.
- среден престой на лекуван болен /в дни/. Този показател се изчислява като съотношение между сумата на проведените през годината леглодни от всички болни в стационара към броя на преминалите болни.
- оборот на леглата /преминали болни на едно легло/. Характеризира средния брой болни, обслужени през годината, на едно болнично легло.
- средна годишна издръжка на едно легло. Този показател включва средствата, които се изразходват за отопление, осветление, храна, медикаменти, друга поддръжка на едно легло. По този показател леглата се финансират, до голяма степен по него се оценява и стойността на лечебния процес.
- средна стойност за изграждане на едно легло. По този показател се планират най-общо капиталовите разходи за изграждане на стационарната база. В зависимост от спецификата на леглата в стационара и съответната средна стойност за изграждане е различна. Важно е да отбележим, че в рамките на посочените капиталови разходи за едно легло се включват средствата за: строително-монтажни работи, машини и съоръжения, стойност на проектирането, което възлиза на 6-10 % от цялата проектосметна стойност на обекта, инфраструктура на здравното заведение/хранене, изпиране,стерилизация, различни инсталации, озеленяване, подходи/.
- показателите, характеризиращи инфраструктурата на здравното заведение, са свързани с лекарствоснабдяването, материално - техническото снабдяване, отоплението, осветлението, резервните части и поддръжката, обзавеждането и оборудването в процеса на експлоатация и други. Тези поделения на материалната база на здравното заведение са от изключителна важност за лечебно-диагностичния процес.

III. Финансови средства за здравеопазване.

Парите са възникнали отделно и независимо от държавата за разлика от финансите, които са нейно творение. Понятието "финанси" възниква през средните векове. Според някои икономисти то произлиза от латинския глагол firis. което означава край (финал) на парична сделка.

През различните епохи понятието финанси обогатява своята същност. През средновековието под финанси се разбира лихварството и спекула, поради което хората които са се занимавали с финанси са били презирани от обществото. По-късно това определение започва да се употребява в смисъла на държавни приходи.

Съвременното разбиране за финанси включва приходи, разходи и финансови отношения на частното и държавното стопанство.
Под финанси се разбират - парични средства и парични отношения, които изразяват движението, съпоставянето, ефективното балансиране и използване на парични средства.

Финансовите средства за здравеопазването и конкретно за здравните заведения понастоящем се осигуряват както от здравноосигурителната каса, така и от държавния и общинските бюджети. Тенденцията е да се премине почти изцяло към фондово осигуряване.

През последните 10 години се наблюдава едно колебливо, но постоянно нарастване на дела на разходите за здравеопазване от брутния вътрешен продукт. Същият обикновено се използва за международни сравнения и потвърждава възможностите на обществото да отделя средства за здравеопазване. Следва да отбележим, че в развитите страни той е обикновено 2 - 3 пъти по-голям от посочения за Република България.

По данни на И.Букарев бюджетът на здравеопазването през 1996г. е възлизал по план на 44 394, 2 млн.лв. Това прави 4% от БВП. За сравнение посочваме, че през 1997г. бюджетът на здравеопазването е възлизал на 631,7 млн.лв., което прави 3,7 % от БВП на страната. През 1998г. бюджетът на здравеопазването достига 810, 3 млн.лв., което е 3,8 % от БВП на страната. Голям е ръстът на бюджета на здравеопазването през 1999г., когато той нараства на 922,2 млн.лв. и достига 4,1 % от БВП на страната.

През 2000г. бюджетът на здравеопазването е 977,7 млн.лв., което е едва 3,7 % от БВП на страната. От 2001г. започва един постоянен ръст на средствата, заделени за здравеопазване, като бюджетът е 1,196 млн.лв. - 4 % от БВП на страната, за 2002г. бюджетът възлиза на 1 352,3 млн.лв. - 4,1 % от БВП на страната. Бюджетът на здравеопазването за 2003г. възлиза на 1 485,3 млн.лв. Това прави 4,2 % от БВП на страната. През 2004г. планираните средства за здравеопазване са 1 638, 2 млн.лв. - 4,3 % от БВП на страната.

По данни на МЗ в Националната здравна стратегия 2008-2013г. общите разходи за здравеопазване в ЕС са 8.2 % от БВП.

Анализът на данните за финансирането на здравеопазването през последните десет години показва, че то е една хронично недофинансирана система.

По същество въпросите за ресурсите на здравеопазването са изключително сложни. Всяка една от дейностите по обучение, специализиране, квалифициране и управление на персонала в здравеопазването, проектиране, експлоатация, поддържане и обновяване на материалната база, осигуряване на нормално финансиране и ефективно използване на финансовите средства е низ от сложни науки и практически проблеми, които са обект на решаване от здравните ръководители.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ресурси в здравеопазването. Работен потенциал. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.