Регулирани икономики


Категория на документа: Икономика


За периода 1870-1970 година Швеция показва впечатляващи резултати като преминава
пътя от неразвита и икономически изостанала страна до държава с висок и устойчив темп на развитие (изпреварена е само от Япония) и доход от глава на населението, който я нарежда на 4-то място в света през 1970 година .

През 80-те години "шведският модел" изпада в криза, която се изразява в очертаваща се "стратегия на забавяне" на икономическото развитие и появата на дълготрайни негативни резултати. Причините се търсят в рязкото отслабване на стимулите на икономическите агенти в резултат на политиката на "щедрите доходи", рестриктивната данъчна политика и увеличващия се дял на неефективния обществен сектор. Липсата на достатъчно гъвкава структурна политика от страна на държавата в средата на 80-те години, продиктувана от изискванията на научно-техническото развитие и избрания икономически модел, катализира проблемите на шведската икономика и постави необходимостта от реформирането й като императив за управляващите.
Швеция демонстрира превъзходство в световен мащаб по отношение на такива области като безжични комуникации, микроелектроника, телематика и фотоника. Според изследване на иновационния потенциал и технологичната активност на 117 държави и тяхната световна класация, страната е лидер както в средата на 90-те години, така и в началото на 2000, като основните й конкурентни предимства са в показателите: патенти в областта на високите технологии, възможности за рисково финансиране на високотехнологични проекти, разходи за НИРД като процент от БВП и други.
По-голямата част от средствата за научно развитие се насочват към университетите и научно-изследователските звена, които ги усвояват главно с няколко водещи шведски фирми. По-голямата част от фирмите - особено средните и малките, нямат достъп до научните инвестиции и не могат да се ползват от евентуалните научни резултати. Така неравномерното научно-техническо развитие е известен ограничител на икономическия растеж и основа за по-бавното и неустойчиво възстановяване на шведската икономика.

В общата група най-развитите англосаксонски държави и регулираните пазарни икономики се наблюдават близки стойности на индекса на международната конкурентноспособност и незначителни отклонения в позициите по подиндексите - (технологично развитие, обществени институции и макроикономическа среда за показателя конкурентноспособност на растежа и фирмени операции и стратегии и качество на националния бизнес за индекса на текущатата конкурентоспособност .
Методиката на измерване на общия индекс на конкурентноспособността и тесните граници на стойностите му за групата на развитите пазарни икономики не дават възможност за открояване на определени различия или предимства на двата типа пазарно развитие. При този индекс като изненада може да се оцени първото място и позицията на страна като Финландия в сравнение с държави като САЩ, Германия, Япония, Франция и дори Швеция .

От гледна точка на пазарното диференциране по-подходящ показател е индексът на икономическата свобода, тъй като той отчита ефективността на държавната политика по отношение осигуряването на свобода и възможност за избор на частните икономически субекти. През последните години се наблюдава тенденция за засилване на ефективността на държавната политика по отношение насърчаването на частния бизнес в групата на либералните пазарни икономики като максимална стойност на индекса се постига от САЩ (8.25) Групата на регулираните държави като цяло показват по-ниски стойности на индекса - в границите между 7.05 за Франция, 7.54 за Германия и 7.67 за Финландия.
Що се отнася до индекса на възприемане на корупцията като показател, отразяващ степента на обществено доверие за наличието и спазването на закони и правила, регулиращи икономическото поведение на пазарните агенти, тук категорично се открояват скандинавските държави, в които най-стриктно се спазват правилата на икономическия и обществено- политическия живот и общественото доверие към държавните институции е най-високо Не се наблюдава рязко изразена граница в позициите на либералните и регулираните икономики и по този показател, като Финландия, Дания, Исландия и Швеция имат най-ниски стойности на индекса - 9.7-9.3, Германия заема едни от последните места , а Франция показва най-високо равнище на корумпираност от изследваните страни .
Същата тенденция характеризира класацията на страните по индекса на човешкото развитие. Групата на скандинавските държави (Норвегия, Исландия и Швеция) традиционно заема първите места, следвана непосредствено от англосаксонските държави - Австралия, САЩ и Канада. По-задни са позициите на Франция и Германия,
класирани съответно на 17 и 18 място (за 2001 година).

VI. Неикономически фактори и тяхното влияние върху развитието на регулираните пазарни икономики

По-силното влияние на непазарните елементи в икономическата система и преди всичко ролята на държавата в икономическия живот предопределят и по-голямото значение на неикономическите фактори върху общото национално развитие на отделните държави. За регулираните пазарни системи политическата, социалната, културната и историческата рамки имат далеч по-значимо присъствие и влияние върху икономическото развитие в сравнение с либералните, поради обстоятелството, че те разчитат в по-голяма степен на съзнателното и централизирано начало при координирането на икономическите отношения. Непазарните институции са по-социализирани от пазарните и активната в икономическо отношение държава изпитва
непосредственото въздействие на политическите или социалните си измерения.

За всички скандинавски държави с изключение на Финландия е типичен модела на съчетаването на конституционната монархия с парламентарното управление. В Швеция държавен глава е кралят, чиято роля в политическия живот е строго представителна. В съвременните условия функциите на монархиите са чисто репрезентативни, но въпреки това и днес те се считат за обединител на държавата и нейните поданици и са носители на национална гордост и историческа слава.
За разлика от двуполюсния политически модел, типичен за англосаксонските държави, тук се наблюдава политически плурализъм или присъствие на много политически субекти. Независимо от широкия политически спектър, между политическите партии съществува национален консенсус и съгласуваност по основните икономически и политически цели на страната, което придава политическа стабилност и обществено доверие в политическия елит. Обособени са два политически блока - социалистически и несоциалистически, които се редуват в управлението на страната, като традиционно с най-голямо влияние се ползва социалдемократическата партия, която е и най-често управляващата политическа сила в страната. В Швеция за пръв път е създадена и една уникална политическа институция, чрез която обществото има реалната възможност да упражнява контрол над политическата власт - институцията на омбудсманите. Това са
високо уважавани и авторитетни заради професионалната си компетентност юристи, които са одобрени от парламента и които имат за основна задача да предотвартят и не допуснат користни действия и злоупотреби с общественото положение на представителите на властта.
Политическата класа, за разлика от много други държави, не се ползва с привилегирован статус и на политическата професия се гледа като на всяка друга обществена професия. Подобна обществена оценка дава възможност в тази сфера да попаднат хора с призвание към обществената дейност, които не се ръководят от мисълта за облагодетелстване и обществен престиж. В политическите решения преобладава икономическият прагматизъм и стремежът за рационално и отговорно отношение към икономическите и обществени проблеми на страната.
Във външнополитически план Швеция, както и останалите скандинавски държави, се придържа към позицията на неутралитет и необвързване към политически и военни съюзи и блокове. Тази традиционна характеристика на външната политика формира голямо обществено доверие към страните от региона, изразяващо се в посредническите мисии, които им се възлагат в решаването на най-значимите световни конфликти.

Европейските нации са социално разнотипни и тяхната социална структура е строго специфична. За относително хомогенни се считат скандинавските и германската нации. В тези общества не се наблюдава силно изразена социална диференциация и унаследен обществен статус, което създава условия за икономическа, професионална и социална мобилност и мотивация за индивидуално развитие.
При оценката на властовото разстояние на социално хомогенните държави -Германия и скандинавските страни може да се каже ,че индексът е по-нисък отколкото на другите регулирани икономики - Франция и Япония. Отношението към властта и държавните институции в тези държави е близко до това, в либералните икономики
За Скандинавските държави е характерна ниска стойност на индекса , измерващ водещото социално начало - т.е скандинавските страни се характеризират с индивидуалистично общество.
По отношение на джендърните (половите ) характеристики на Скандинавското общество може да се каже , че то се характеризира като типичен пример за женствени нации.
По индекса , измерващ избягването от несигурността , Швеция заема 49-то място .
Най-типичните икономически характеристики на скандинавските народи са високата икономическа цивилизованост, усърдието и упоритостта в труда, високата потребителска култура и акцента върху разумното потребление, усета към простота и удобство на дома и работното място, възможността за обществена и професионална изява на индивида сред и чрез колектива, толерантността, компромиса и взаимната помощ. Развитото чувство за самовзискателност и отговорност формира скандинавските общества като консенсусни и създава общия национален дух за единство и сътрудничество.

Културното развитие на регулираните пазарни икономики е фактор, за който характерни богатите традиции в развитието на материалната и духовна култура, които дават своя отпечатък върху характера на пазарните отношения - по-голяма духовност, цивилизационност, социалност и хуманизираност. Това обяснява такива измерения на регулативната икономическа култура като дългосрочните акценти на икономическото мислене, предпочитанието към сътрудничество, единство и интегриране в сравнение с безкомпрмисната и унищожителна конкуренция, комплексното оценяване на икономическите резултати на мястото на стремежа към бързата икономическа печалба, развитието на фундаменталната теория и наука в противовес на практико-ориентираните и приложни научни разработки.
Във всички изследвани страни държавата разглежда културното развитие като неизменна част от социалната инфраструктура на страната и счита, че тя е едно от основните средства за формиране на високо качество на човешките ресурси, за развитието на тяхната креативност, производителност и способност за усъвършенстване.
Зад общите културни измерения се наблюдава подчертана специфика, отразяваща до голяма степен различията в националната идентичност и националния манталитет. Така например, за скандинавските общества на развитието на кулутурата се гледа преди всичко от нейната образователна и информационна страна.
Що се отнася до ролята на историческия фактор и тук могат да бъдат откроени някои общи характеристики, дали своя отпечатък върху икономическото развитие на държавите, зад които се наблюдава разнообразие на историческата съдба. Обща черта на историческото развитие на Франция, Германия, скандинавските и азиатски държави е тяхната късна индустриализация и по-бавно навлизане на капиталистическите отношения в общественото устройство. Поставени пред дилемата за икономическо догонване на Великобритания и САЩ, тези държави използват държавната институция и нейните инструменти за наваксване на пропуснатото, както с икономически, така и с политически и военни средства.

??

??

??

??

[Type text] Page 1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Регулирани икономики 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.