Регулирани икономики


Категория на документа: Икономика


Глава 3. Регулиран (координиран) пазарен модел

Регулирания (координиран)тип пазарно развитие обобщава развитието на повечето от съвременните държави .Обединяващото между тях е по-силно изразеното централизирано или непазарно начало в лицето на държавата и нейните икономически и социални функции. В отделните страни непазарните координационни механизми показват значително разнообразие и се проявяват като специфичен регулатор в различните фази на обществения процес - прозводството, разпределението или
размяната. Те илюстрират разнообразни варианти на активно участие на държавата в икономическия и социален живот и са израз на конкретните условия, в рамките на които отделните държави решават основните проблеми на икономическото си развитие.
Пазарната практика на отделните страни и региони дава достатъчно доказателства в полза на тезата, че зад привидното значимо разнообразие съществуват редица общи закономерности и те се проявяват в по-балансираното използване на пазарните и непазарните елементи при регулирането на икономическите процеси, в по-активните връзки на държавата с частния сектор и в търсенето на по-оптимално съотношение между пазарната ефективност и социалната справедливост в сравнение с либералния пазарен модел.

Скандинавски ( Шведски модел ) на пазарно развитие

I. Ресурна обезпеченост, национална (регионална)
производствена функция, отраслова структура и равнище на "отвореност"

Ресурсната обезпеченост на една икономика разкрива потенциала й да се развива.
По своя характер този фактор е немоделообразуващ
За разлика от Американския модел , тези икономики са слабо ресурсно обезпечени.
Към Скандинавския модел спадат : Швеция , Норвегия , Исландия , Дания , Финландия, Холандия. Като общи характеристики на тези държави могат да се отнесат следните :

* Северноевропейски държави
* Малки територии
* Голяма част от териториите са неизползваеми
* Бедни на природни ресурси
* Ресурсна необезпеченост

Това предопределя една крайно небалансирана производствена функция,поради което се утвърждава мнението ,че най-важен е предприемаческият ресурс.Една такава производствена функция търси решение в избора на производствен модел в т.нар "локомотивен модел " на развитие.Този модел е характерен не само за Швеция ,но и за ресурсно необезпечените икономики като цяло. Идеята на модела е чрез активна държавна помощ на частни структури те да се специализират в онези отрасли , в които условията им позволяват да се развият до степен на световни производители. Когато частните компании се превърнат в световни производители, те компенсират първоначалната помощ от страна на държавата чрез високи валутни и данъчни постъпления, които осигуряват вноса и значителното равнище на държавните разходи в страната. Така успешното присъствие на няколко големи национални фирми на динамични и бързоразвиващи се световни пазари ги поставя в ситуация на "локомотиви" за националната икономика, тъй като те осигуряват нейния растеж, износа и основните валутни постъпления за вноса.
Този модел е чувствителен във времето и е налице цикличност,която се свързва с етапите на научно-техническия прогрес. Наблюдават се 3 етапа :
* Първите "локомотиви " в Шведската икономика са в дурводобива и стоманодобива
* След ВСВ - масово разпространение на битовата техника,енергетиката, автомобилостроенето
* След 80-те години "локомотивите" не успяват навреме да се адаптират към научно-технологичния процес в такива модерни за времето си отрасли като компютърните технологии и комуникационните средства

Небалансираността на националната производствена функция на Швеция дава своето отражение върху отрасловата структура на икономиката и степента на нейната "отвореност".
Секторната структура е силно небалансирана и тясно специализирана.
Първичният сектор (Селското стопанство) е едва 2 % от БВП, то обезпечава почти изцяло потребностите на вътрешния пазар. Най-развито е животновъдството. Селското стопанство на Швеция е модерно, механизирано, високопродуктивно, но има второстепенно значение за икономиката.
Вторичният сектор или промишлеността играе ръководна роля в икономиката, тъй като той работи главно за износ. В него се открояват две основни групи промишлени отрасли - първата включва добива на руди,металургията и машиностроенето, а втората - дървопреработването и целулозно-хартиената промишленост (осигуряват 80% от износа в страната). Вторичния сектор заема около 30 % от БВП
Третичният сектор се развива на основата на увеличаващия се дял на високотехнологичните услуги и на сравнително широкото по обхват производство на услуги в държавния сектор. Финансовите услуги нямат голямо значение за икономиката, което е свързано с преобладаващото централизирано използване на съществуващия паричен ресурс в страната. Третичния сектор заема около 70 % от БВП на страната .
Външно-икономическите връзки играят основна роля за ефективността на "локомотивния" тип развитие. Степента на "отвореност" на шведската икономика е висока - около 60% от БВП (за 2002), като традиционно износът преобладава над вноса. В стоковата структура на износа преобладават машините, приборостроенето и транспортните средства, електрооборудването и компютрите. По износ на хартия, картон, целулоза, желязна руда, дървесен материал и черни метали Швеция заема водещо място. Обект на внос са главно горивата и нефтените продукти, каучуковите и химическите изделия, минералите и суровините.
Страната е ориентирана главно към пазарите на Европейския съюз, където се насочва повече от половината от шведския износ. Швеция търгува активно и с останалите скандинавски държави - Финландия, Дания и Норвегия.Извън Европа основни търговски партньори са САЩ - около 10% от износа и азиатските държави.Подобна е географската ориентация и на вноса, където основни вносители са Германия, Великобритания, Норвегия, Дания и САЩ .

II. Права на собственост - частен и държавен сектор

Тъй като критерият права на собственост е моделообразуващ критериий , то Англосаксонският се различава по това от Координирания модел , че утвърждава частната собственост като единствена основа за пазарно развитие, а съществуващият държавен сектор е крайно ограничен и с неикономическо предназначение.
Регулираният (Координираният) пазарен модел легитимира частната собственост като водеща и преобладаваща, но допуска развитието на държавен сектор с икономическо предназначение в ролята му на допълващ и компенсиращ частната собственост сектор.

Частният сектор в Западна Европа се обособява на дребен, среден и крупен бизнес в зависимост от величината на определени икономически параметри, за разлика от САЩ, където броят на собствениците е в основата на разграничаването на фирмените структури. Критерият за обособяване на частния сектор са характеристиките на фирмите - брой на персонала , годишни приходи и пазарна оценка на капитала.

* Малки фирми - персонал до 50 човека , (микрофирми до 10) , годишен оборот до 10 млн. евро
* Средни фирми - персонал повече от 50 ч. и по-малко от 200 и год. оборот до 50 млн евро
* Големи фирми - перс над 200 човека и над 50 млн евро годишен оборот

"Локомотивният" модел на развитие в скандинавските държави създава условия за известна специализация на функциите на частните фирми.
Преобладаващата част са малки и средни предприятия, които работят за вътрешния пазар и отчасти за страните от Европейския съюз. Характерно за дейността им е добрата технологична въоръженост, високото качество на продукцията и подчертаната
склонност към иновации и продуктово развитие. Тези характеристики сеподхранват от силно конкурентната среда на шведската икономика .
Швеция заема второ място ( след САЩ) по ПЧИ в страната.Чуждите инвеститори са привлечени от конкурентното корпоративно облагане, от солидните традиции в индустриалното производство, високата професионална подготовка и ефективност на работната ръка и солидната научно-техническа база за развитие в страната.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Регулирани икономики 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.