Реформа в здравеопазването


Категория на документа: Икономика


РЕФОРМА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО - ПРОБЛЕМИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Формирането на нова здравна политика е продиктувано от дълбоките обществено политически и икнономически и социални проблеми настъпили в България. Въприке дългия път, който измина страната ни пред здравеопазването ни още стоят редица проблеми и предизвикателства.
Един от проблемите е ниската удовлетвореност - гражданска, управленска, пациентска. Тази неудовлетвореност се формира от провежданата здравна политика, която натовари българското общество с високи очаквания, а те не се оправдаха. Хората загубиха доверие в здравеопазването, промените бяха толкова революционни, шоково въведени и несъобразине с общественото съзнание, че доведоха до механична замяна на една неефективна, но работеща с много усилия система с друга още по неефективна и от части имитираща дейност система.
Както при всички проблеми така и в здравната реформа се търсят най-подходящите и безболезнени решения, чрез разглеждане на различни схващания. Едно от тях е желанието да се демонополизира НЗОК. Точно как би се случило това и как би изглеждала структурата и не е обяснено. Най-вероятно демонополизацията би била само нормативна промяна, която да позволи на ДЗФО да участват равнопоставено в НЗОК в ЗЗО. Стои въпросът до колко това би било ефективно и ще формират ли ДЗФО печалби.
Друго схващате е че приватизацията на държавни и обществени ЛЗ ще спаси българското здравеопазване. Приватизацията обаче е мтого закъсняла, вече има широка млежа от частни ЛЗ, в нови сгради с високотхнолбогично оборудване, които работят добре.
Извънболничната помощ трябва да поема и решава здравни проблеми на населението и да намали притока към болниците. В България обаче извънболничната помощ е много пропусклива и вместо да се превърне в мощна система за първични базови грижи, тя насочва пациентите към болниците, където разходите за лечение са в пъти повече.
Идеологема е че КП са недофинансирани. Това може да се докаже при представянето от страна на ИБП на една подробна калкулация на разходите и съответно приходите от НЗОК.
Дискутирана е и необходимостта от преструктурирането на накой малки и неефективни болници. Най-често срещано предложение е болници за активно лечение да се превърнат в хосписи и болници за долекуване.
Дискутирана е идеологемата за диагностично свързаните групи. Съществува схващането, че те са единствения начин за измерване на болничния продукт и ефективно финансиране на българското здравеопазване, както и единствената най-добра възможност за осигуряване на добър болничен мениджмънт. Не бива да се забравя, обаче че ДСГ не е панацея, а просто система за класифициране на пациентите при по-точно измерване на болничния продукт.
Резултатите от здравната реформа показват наличието на една незадоволителна стратегия, имправизирани решения и липсата на подготовка. Това според експерти налага нови тактически подходи. Желателно е да се извършат структорни реформи в заведенията за БП. Броят на леглата е еквивалентен на страните от ЕС, но структурната пирамида е обърната. Заедно с това болниците са твърде много. Трябва да се подобри индивидуалното и общественото здраве чрез повишаване личната и обществена отговорност, да се подобри нивото на здравното обслужване, да се работи за по-висок стандарт, да се внедрят нови технологии. Формиране на ново индивидуално и обществено отношение към здравето, добра здравна просвета и промоция. Да се утвърдят европейските здравноосигурителни принципи. Да се проучат базовите потребности на населението и да се изработи стратегия за развитие на капацитета на българското здравеопазване на базата на проучването, актуализиране на националната здравна карта. Да продължи да се развива интегрираното медицинско обслужване на базата на единна информационна система, създаване на пряка организация между училищната здравна система и ОПЛ. Да се гарантира безпрепядствен достъп до ЛЛ. Внимателно въвеждане на заместващо осигуряване, поемане ва задължителния пакет от частни фондове с компенсаторни минимални вноски в НЗОК. Внимание се обръща на тристълбовия модел на здравното осигуряване след стабилизиране на доброволните фондове . Целенасочено се внедри и вече е факт електронното здравно досие, лична ел.здравна карта и информационна система обхващаща ИМП и здравно осигурителните фондове.
За реформирането на здравната система в България е необходимо да настъпят качествени промени в законовата и подзаконовата нормативна рамка.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реформа в здравеопазването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.