Развитие и прогрес на амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ


Категория на документа: Икономика



Пациентите имат право на свободен избор на лекар за амбулаторни грижи и на болница, ако се наложи болнична помощ. Заплащането на общопрактикуващите лекари и лекарите за специализирана медицинска помощ обикновено е на база заплащане за услуга, като цената се договаря между здравните каси и лекарите.

Въпреки това, плащанията се извършват на база предварително зададен максимален брой пациенти на практика и определен брой точки за възстановяване на разходите за един пациент. Здравноосигурителни каси годишно договарят средното заплащане с регионалните сдружения на лекарите, което осигурява предоставянето на равен достъп до здравни услуги и контрол на разходите.

През 2003 г. са осъществени първите програми за управление на заболяванията в системата на ЗЗО с цел подобряване на координацията на грижите за хронично болни пациенти. Като финансов стимул, общопрактикуващите лекари получават фиксирано капитационно плащане за тези услуги от приблизително 100 евро на година за всеки записан пациент.

Поради разделянето на болничния и амбулаторен сектор, хирурзи, офталмолози, ортопедични хирурзи и други амбулаторни специалисти извършват по-леки операции. Регионалните сдружения на лекарите организират дежурства извън работното време, за да се осигури денонощен достъп до амбулаторна помощ.

Лекарите са длъжни да предоставят грижи извън работното време съгласно съответната регионална правна уредба. Домашни посещения се извършват в рамките на работното време от по-голямата част от семейните лекари, а в селските райони - и извън редовното работно време. Само някой специалисти предлагат домашни посещения.

В няколко области (например Берлин) медицинската помощ след работно време е прехвърлена към болниците. При посещение извън работното време изпълнителят на медицинска помощ предоставя на пациента кратък преглед на посещението, което той трябва да връчи на неговия / нейния личен лекар. В допълнение е осигурена мрежа от центрове за спешна медицинска помощ (което е отговорност на общините).

* Дания

Датската здравна система може да се характеризира като сравнително децентрализирана , защото отговорността за първичната и специализирана медицинска помоще възложена на регионите и общините. Процесът на децентрализация на Датската здравна система се засилва през 1970-те и 1980-те. Въпреки това, последните извършени реформи отново централизират системата в някои аспекти, тъй като държавата вече има по-съществена регулираща и управленска роля.

На държавно ниво, Министерството на здравеопазването (МЗ) контролира областната и общинската организация на здравеопазването и има общи ръководни функции, както и функции за надзор и частично финансиране на общините и регионите. В областта на здравеопазването, министерството отговаря за административните функции, които са свързани със организацията на болници, психиатрии и здравни специалисти на свободна практика, имащи споразумения с региона, както и разрешение за предлагане на лекарства и надзора нафармацевтичния сектор.

Превенцията и насърчаването на доброто здравословно състояние са също част от правомощията на министерството. Министерството на здравеопазването носи отговорност за изготвянето на законодателство и осигуряване на общи препоръки за сектора на здравеопазването. Всяка година Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и областните и общински съвети, представени от "Датски Региони" и местата власт в Дания взимат участие в преговорите занационалния бюджет, за да се определят целевите разходи за здравеопазване.

Тези цели не са законово обвързани. Датският орган за здравеопазване и лекарства (ДОЗЛ) играе важна роля в здравеопазването. ДОЗЛ е върховен орган на националната здравна система в Дания. В сътрудничество с вземащите решения органи, ДОЗЛ създава най-добрите условия за оптимално лечение и превенция за целия датски сектор на здравеопазването.

Общопрактикуващите лекари играят ключова роля като първи етап при контакт с пациента и като регулиращи достъпа до болници, специалисти, физиотерапевти и други. Налице е равномерно разпределение на лекарите в цялата страна, с много малка разлика между регионите в броя на жители на един ОПЛ.

През 2008 г. например е имало 62.4 ОПЛ на 100,000 жители на национално ниво (в диапазона от 60.5 в Регион Зеландия до 63.5 в Централния датски регион). Това означава, че всички пациенти пътуват сравнително кратко до личния си лекар и,че по принцип има равенство на физическия достъп до услугите на ОПЛ. Въпреки това, някои региони наскоро са имали трудности поради пенсиониращите се ОПЛ, особено в провинциалните райони. ОПЛ работят в частни практики, или самостоятелно като индивидуални лекари,(приблизително една трета от всички ОПЛ) или в сътрудничество с други лекари.

Тенденцията в момента показва намаляване на броя на индивидуално (самостоятелно) практикуващите и увеличаване броя на груповите практики. Министерството на здравеопазването като цяло насърчава тази тенденция с оглед укрепване на потенциала за обмен на знания и подобряване на качеството в първичната здравна помощ. ОПЛ генерират доходите си от регионите според скала на таксите, която се договаря от организацията на общопрактикуващите лекари и "Датски региони". Те са отговорни заразходите на практиката, включително и за сгради (под наем или собственост) и служители.

Тези разходи обикновено са покрити от тяхната схема за таксите. Възнаграждението на ОПЛ се определя като микс от капитация (без корекция на риска), което представлява средно 1/3 от тхните доходи, както и такси за извършени услуги (на консултация, преглед, операция и т.н.).

Плащанията на такси според извършените услуги включват специални такси за извънработни консултации, телефонни консултации и домашни посещения. Лекарите специалисти работят на частна практика и техните услуги се заплащат от регионите, като е необходимо да имат сключено споразумение с региона. Безплатния достъп до частни специалисти, с изключение на очни специалисти и специалисти по уши, нос и гърло, изисквапрепращане от личен лекар. Подобно на ОПЛ, практикуващитеспециалисти могат да препращат пациентите към държавните болници.

Има също частни клиники и болници със стопанска цел, където пациентите могат да отидат без препращане и сами да платят за предоставените услуги или с помощта на доброволно здравно осигуряване. Броят на посещенията на пациента при лекари-специалисти се е увеличил от началото на 2000г. от около 4.6 милиона през 2000 г. до 5милиона през 2009 г. Броят на посещенията на глава от населението е различен в различните райони. Жителите на Столичния регион на Дания посещават специалист 1.3 пъти средно, докато броят на контактите на глава от населението е между 0.6 и 0.8 за всички останали региони. Няма ограничения за това колко пациенти могат да поемат частно работещите специалисти, наети от държавни болници.

Лекарите-специалисти са задължени да отговарят на минимални нива на активност при лечение на пациентите, ако имат регионален лиценз. Няма директни ограничения заради много малкия брой специалисти, които избират да участват в такава дейност. Регионите също реимбурсират част от някои услуги, предлагани от физиотерапевти, частно практикуващи стоматолози, психолози и хиропрактици, за които има вариращо доплащане от пациента.

* Полша

Полша е сред държавите членки на ЕС със сравнително голям брой на населението. БВП на глава на населението е значително под средното за ЕС. Делът на преразпределение на БВП през бюджета е около средния за ЕС. Общите разходи за здравеопазване като дял от БВП са значително под средните за ЕС.

Министерството на здравеопазването е ключовият политически орган и регулатор в систематана здравеопазването. Редица консултативни органи, някои от тях установени сравнително отскоро, подкрепят работата на министерството.

Министерството на здравеопазването също така е отговорно за националната здравна политика, финансирането на дългосрочни програми за обществено здраве и избраните високоспециализирани медицински услуги, големи капиталови инвестиции в здравеопазването и медицинската наука и образование.

Министерството е натоварено с изпълнението на националните програми за обществено здраве и има редица надзорни и преки управленски функции. На всяко административно ниво, териториалните здравни власти са отговорни за идентифицирането на здравните нужди на населението, за планиране на здравните услуги, насърчаване на доброто здраве и управлението на обществени институции за здравеопазване. Лекарите в първичната медицинска помощ изпълняват контрол на достъпа в системата, насочват пациентите към специализирани грижи и могат да бъдат свободно избрани от пациентите.

Преди 1989 г. първичната медицинска помощ е част от интегрирана и йерархична система и достъпът до нея е бил определян по географски критерии по системата "Семашко".Обхватът на първичната медицинска помощ систематично намалява в сравнение с първата половина на 1990-те години след искания за определяне на заплатите и условията на труд на ОПЛ, представени от Porozumienie Zielonogorskie - организацията на ОПЛ.

Първична медицинска помощ се състои от превантивни здравни услуги и диагностика(първоначалната диагностика се извършва от ОПЛ, докато по-специализирани изследвания се предоставят срещу направление в рамките на специализирана амбулаторна помощ), ерапевтични и рехабилитационни грижи в областта на амбулаторните грижи, семейни и детски грижи. Тези услуги включват задължителни ваксинации, насърчаване на доброто здраве и профилактика. Услугите се предоставят посредством лекари за първични грижи, медицински сестри и акушерки.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие и прогрес на амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.