Развитие и прогрес на амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ


Категория на документа: Икономика


СТР.43
3.3 Услуги.
СТР.44
4.SWOT- анализ
СТР.48
ГЛАВА ТРЕТА : Насоки за прогресивно развитие на лечебното заведение.
СТР.52
1.Нововъведения в лечебната дейност и ефективно използване на нетрадиционните методи на лечение.
СТР.52
2.Техника и апаратура
СТР.60
Заключение
СТР.63
Приложения
СТР.64
Списък на използваната литература
СТР.69
Списък с използваните съкращения
СТР.70


УВОД

Настоящата дипломна работа е на тема "Развитие и прогрес на амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ- индивидуална практика". Основната и цел е да се представи значимостта и бъдещето развитие на извън болничната помощ в България. В структурно отношение разработката се състои от увод, три раздела, заключение, списък с използвана литература и приложения.

В първия раздел е направен оценка на състоянието на доболничната помощ, както и е доказана нейната роля в здравната система. Има и сравнителен анализ на здравните услуги с другите европейски страни. Доказана е и ролята и мястото на физикалната и рехабилитационна медицина.

Във втория раздел е направен анализ на факторите на външната среда(макросреда, политическа среда, икономическа среда, демографска среда) и тяхното влияние върху системата. Направен е анализ и на факторите на вътрешната среда (конкуренти, пациенти, услуги). Направен е SWOT- анализ.

В третия раздел се представят иновациите и бъдещият прогрес в развитието, представена е апаратура от ново поколение на физикалната медицина, както и методиката на приложението и. Накрая следват приложения, списък с използвана литература и списък на съкращенията в разработката.

ГЛАВА ПЪРВА: Теоретична оценка на развитие на извънболничната помощ в република България.

1. Роля и място на доболничната помощ в здравната система на република България.

Социално-политически промени, настъпили в България след 1989г. Имаха голямо влияние върху системата на здравеопазването. Предходният т.н. "Семашко" модел се основаваше на принципите на всеобщо покритие и безплатен достъп до медицинска помощ.

Системата работеше чрез централно планиране и администаративно управление, финансирана от правителството чрез данъци и се характеризираше с почти пълна публична собственост. Необходимо е също така да се отбележи, че налице беше липсата на частен сектор и всички специалисти в системата на здравеопазването бяха със статут на държавни служители на заплата.

Системата бе лечебно ориентирана, разчиташе се на болничната помощ. Неформалните плащания от страна на пациентите за здравни услуги и лекарства бяха чести, макар и неофициално признати от властите. Всичко това водеше до лошо управление при предоставянето на здравни услуги и поради това изискваше радикални реформи.

"Основните реформи, започнали през 1989 г. и до средата на 1990-те бяха насочени към трансформиране на централизираната, данъчно базирана система, в система, основана на децентрализацията и плурализма чрез задължително здравно осигуряване, с вноски от служителите и и договорни отношения между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) , като купувач и доставчиците на здравни услуги. НЗОК действа като единствена институция поемаща голямата част от финансирането на системата."1

Чрез своите 28 регионални органи (регионални здравни каси), тя финансира и цялата мрежа на здравеопазването на извънболничната помощ, а от юли 2000г. , финансира и изпълнителите на болнична помощ. Частните осигурителни дружества предоставят алтернативни средства за финансиране на здравеопазването,както и такива за лекарства и лечения, които ограничени в основния пакет за задължително здравно осигуряване.

Здравните заведения в организационен план са автономни структури. "В съответствие със Закона за лечебните заведения от1999г. Медицинската помощ се осигурява от единични и групови практики за първична и специализирана помощ, медицински и стамотологични центрове и самостоятелни медико - диагностични центрове."2 Лекарите или центрвете сключват договор с НЗОК, за да учстват в предоставянето на здравни услуги, а тези които не подписват договори могат да предоставят частни услуги срещу заплащане на такса за извършената услуга.

Всеки български гражданин следва да бъде обхванат от задължителната здравноосигурителна схема за получаване на здравни услуги и обезщетения включени в основният пакет от дейности и заплащани от НЗОК. "Здравните услуги се предоставят в съответствие с Националния рамков договор."3 Организацията на доболничната медицинска помощ е концентрирана върху решаването на здравните проблеми на пациентите и е разположена в хоризонтала и вертикала. Хоризонталните връзки са на ниво доболнична помощ между общопрактикуващите лекари, специалистите и медицинските лаборатории(клинични и технически).

Вертикалните връзки са с другите нива на медицинска помощ- високоспециализираната и болничната медицинска помощ, както с другите системи- социалната, образователната и т.н.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие и прогрес на амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.