Развити въпроси по осигурителни системи за държавен изпит


Категория на документа: Икономика



27. Защитата на частните пенсионни режими в три основни направление: загубване на правата за пенсия; загуба на реалната стойност на правата за пенсия; дискриминация на участниците в режима
1) Загубване на правата за пенсия -Защитата относно запазването на правата на включените в режимите лица се изразява в определени минимални изисквания, които тези режими трябва да изпълняват. Тази защитна форма има двуяка цел:не само запазването на техните пенсионни права, но и да улесни самата политика на заетост, като се гарантира професионалната мобилност на участниците. Предявяваните към режимите изисквания са в 2 насоки:
- запазване на правата във времето по отношение на напуснатия режим от работещия
- трансфер на права в друг режим.

Правото на песния при частните пенсионни режими се гарантира с изискването на определена продължителност на участие. Правото на допълнителна пенсия се придобива веднага, ако работещият участва в режими с генерализиран обхват (Франция и Швейцария и Испания). Изискуемата продължителност в Холандия е до 1 г., Великобритания и Канада- 2 г., САЩ - 5г.; Ирландия и Италия-10 г..

Запазването на право на пенсия в първоначалния режим, чието изплащане е отложено във времето до пенсионна възраст, може да доведе до изплащане на много пенсии с малки суми в различни режими. Същевременно тези които управляват режима продължават да водят значителен брой досиета и документация за трудещите се, напуснали режима преди много време. Тези проблеми се преодоляват с регламентирането на трансфер на стойността на правата за пенсия. Тя се прехвърля в новия режим на работещия, в който той участва поради промяна на своята работа. Трябва да се подчертаят два момента:

1. Координацията между частните пенсионни режими далеч не е напълно осъществена и компромисните решения м/у верността към предприятието и мобилността изисквана от политиката по отношение на заетостта все още могат да гарантират на мобилните работници същите права като тези , които изкарват целия си трудов стаж с едно предприятие;

2. Проблемите в тази област се подсилват също и от мобилността на самите предприятия.
2) Загуба на реалната стойност на правата за пенсия- Защитата за запазване на реалната стойност на правата на включени в частните пенсионни режими в голяма степен се предопределя от начина на финансирането им и техния вид. Системата за частни пенсии, финансирани чрез разпределение, каквато е френската, позволява хипотетична актуализация към развитието на заплатите. Проблемът за актуализацията обаче е труден за разрешаване в системата от режими в фиксирани вноски. Това е така, тъй като при тях правата на бенефициентите се ограничават главно до салдото на индивидуалната им сметка от вноски. Следователно това силно де може да се коригира, ако няма допълнителен източник на финансиране и ако няма печалба от капитали, инвестирани в стойности, достатъчно големи, за да издържат на възможното обезценяване на парите.

По съвсем друг начин стои проблемът за актуализацията при системите от режими с фиксирани пенсии. Повечето от тези режими комопенсират изцяло инфлацията до възрастта за пенсиониране, определяйки пенсията в/у последната заплата, получена от работещия през цялата му кариера.
3) Дискриминация на участниците в режима

Проявата на дискриминация спрямо работещите по повод участието им частните допълнителни пенсионни режими е принципно свързан с въпроса за обхвата на приложение на режимите, и по конкретно кои са лицата покрити от тях. Понастоящен една част от частните пенсионни режими са плод на колективното трудово договаряне, а друга са резултат от едностранни решения на работодателите. Има и индивидуални пенсионни режими, свързани с логиката на инсивидуалното спестяване от страна на наетото лице, независимо от работодателя, т.е. участието зависи единствено от финансовите възможности и желанието на самото лице.

От една страна секторите които са силно синдикализирани и имат висок процент покривност. От друга страна персоналат от по високите йерархични нива, с по-продължителен трудов стаж, се ползват по често от допълнителните пенсионни режими, отколкото работниците с по-скромни позиции, тъй като за работодателя тези режими за инструмент на управление на персонала.

В резултат на това обхватът на приложение на частните допълнителни пенсионни режими може да бъде двойно ограничен-по броя на заинтересованите предприятия, така и по отношение на условията, изискващи се индивидуално от трудещите се, за да бъдат защитени. Това обуславя необходимостта от мерки, които да регламентират тези ограничения.
1)
2) 32. ПЕНСИОННА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ - СЪВРЕМЕННА АРХИТЕКТУРА

Пенсионната система е една от най-важните и обемни социално-осигурителни програми наред с тази на здравното осигуряване. Повече от 80% от всички разходи на публичната система отиват за пенсии. Пенсионната система доставя сигурност гладно срещу три риска - старост, инвалидност, смърт. Реализацията на риска старост и смърт е сигурно събитие. Рискът старост обаче погледнато от биологична гледна точка е много индивидуален и в системата за осигуряване не може да се изхожда от т.нар. биологична старост. В осигуряването се приема, че рискът старост се осъществява при достигане на определена чрез закона възраст, която се наричаше до скоро "пределна възраст", а сега-"възраст за пенсиониране". Преди тази възраст за пенсиониране в света се движеше в диапазона 45-70 години,като този диапазон се свързва с редица фактори като демографски, социално-икономически, природно-географски и други.

Постепенно с развитието на осигурителните системи се обособяват 2 тенденции:

-непрекъснато увеличаване на възрастта за пенсиониране;

- изравняване по пол на възрастта за пенсиониране.

Нова актуална тенденция е отсъствие на законодателно определена възраст за пенсиониране(Великобритания, Швеция)

Най-общо можем да кажем, че пенсиите са периодични плащания, заместващи частично, загубен трудов доход в следствие на настъпване на рисковете старост, смърт, инвалидност.
В научната литература съществуват 3 концепции за същността на пенсиите:
1)Едната разглежда пенсиите като отсрочено във времето плащане за положен труд (Бисмарк);
2)Втората разглежда пенсиите като морална издръжка за възрастните хора (Бевъридж);
3)Третата концепция разглежда пенсиите като еквивалент на направените осигурителни вноски.

Съвременна архитектура на пенсионната система в България

Конкретно за България пенсионната система заема широк дял и всички разходи на системата представлява около 80% от всички разходи на осигурителната система. Разходите в България за всички видове пенсии са около 9% от БВП. Броят на пенсионерите в България е значим и за 2011г е около 2,2 млн.

До 1948г пенсионната система в България представлява мозайка от режими, които регламентират пенсионното осигуряване на отделни групи работници. Идеята на това дефинирано изграждане на пенсионната система почива на основанието, че всяка категория работници има своя специфика и тя следва да се отрази при пенсионирането. Затова всяка отделна категория е имала различни права и задължени по отношение на размера на вноската, източника на пенсии, размера на самите плащания. Опит за уеднаквяване на режимите се прави през 1949г със Закон за държавното обществено осигуряване. Приетият закон за пенсиите от 1957г действа до 2000г с многообразни промени, но без да се изменя същността на пенсионната система. Конкретна промяна на в тази система се осъществява през 2000г. с Кодекса за задължително обществено осигуряване.
3) По настоящем българската пенсионна система се състои от Три стълба
1) Публични режими- задължителни базисни режими- солидарен стълб
2) Допълнително задължително пенсионно осигуряване
3) Допълнително доброволно пенсионно осигуряване



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развити въпроси по осигурителни системи за държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.