Развити въпроси по осигурителни системи за държавен изпит


Категория на документа: Икономика


-единият се състои в адаптиране на нивото на вноски към разходите на поетия ангажимент,

-другия - модифициране на самия ангажимент.

От гледна точка на финансиране на поетите ангажименти терминът "разпределние" обхваща реално доста различаващи се процедури. Може например да се използва техника за уравновесяване на режима във времето или друга процедура-да се изплащат пенсии постепенно от текущи ресурси, без да се взема впредвид дългосрочнотои равновесие на режима.

Втората категория режими, финансират ч/з разпределение, които обаче не поемат ангажимента за предварително определена пенсия, функционират при следната логика. Внедрява се система за вноски, която дава възможност да се придобият права, които се остойностяват при изчисляване на пенсията в зависимост от потока на получените вноски. С др думи общата сума на вноските, изчислени съгласно правилата на режима, се разпределя между бенефициентите в пропорция спред правата които те са придобили. Това всъщност е разпределение в чист вид: режимът разпределя това което е събрал. (във Франция AGIRC и ARRCO). От техническа гледна точка уравновесяването на финансирането по този начин изисква всяка година да се осъществява равенство между наличните ресурси и задълженията на ресурса.

Две характеристики, съществени за този тип допълнителни режими:

1) Тези режими се облягат пряко на икономическа дейност, така като тя се изразява в развитието на заплатите;

2) От гледна точка на самите пенсии, разпределението изисква още с въвеждането на режима първите пенсионери да получат пълния размер на пенсията си, независимо от времето, за което са плащали вноски.

Финансиране на допълнителното пенсионно осигуряване чрез техниката на разпределение е по-рядко срещата практика.
24. Допълнителните пенсионни режими финансирани чрез капитализация с дефинирани пенсии и чрез капитализация с дефинирани вноски

Капитализацията е преобладаваща техника при допълнителните пенсионни режими. Като начин на финансиране тя се основава на логиката на натрупването и спестовността. Основен принцип на капитализацията е да се натрупват резерви, от които в перспектива да се изплащат престации. С тази финансова техника е свързан термина "пенсионен фонд".

Могат да се разграничат 2 основни типа режими на капитализацията:

1. Режими чрез капитализация с дефинирани пенсии

2. Режими с дефинирани вноски
А: Режими на капитализация с дефинирани пенсии

За разлика от разпределението при този тип режими поетото задължение поражда създаването на резерви. Но не нивото на резервите определя пенсиите, а избрания начин за изчисляването и. Затова съществуват напрактика голямо разнообразие пенсии: пенсии изчислени на база последната заплата; пенсия която е функция от средната заплата за целия трудов период; пенсия с фиксирана сума за всяка година от стажа и др.

Натрупването на резерви е най-характерния елемент за капитализацията, които са предназначение за финансиране на поетите ангажименти, могат да се реализират чрез: натрупване на фонд в специфични институции; създаване на резерви в баланса на предприятието; подписване на договор в застрахователни компании. И трите начина са с различна логика за функциониране и условия за стабилност на поетите ангажименти.

Първия начин (натрупване на фонд в специфични институции) - се състои в създаването на автономна каса, юридически отделена от предприятието или предприятията инициатори. Внея се правят регулярни плащания и капиталите се инвестират на финансовите пазари и тези на недвижими имоти. Честа практика е фондът да се захранва чрез фиксирани вноски от заплатата и да се допълва от работодателя в зависимост от нуждите установени от редовните актючерски оценки (Великобритания, Ирландия)

Втория начин (създаване на резерви в баланса на предприятието) за организация на натрупванията работодателят изплаща обещаните пенсии от текущите ресурси на предприятието, но изплащането им в перспектива създава вътрешни резерви, отчислявани от облагаемата печалба. Дългосрочния характер на поетия ангажимент позволява да се отделят ресурси на разположение на работодателя. Той може да инвестира тези средства повторно в предприятието или да ги пласиора на капиталовия пазар( Германия). В този случай трайността на ангажимента зависи от рентабилността на предприятието, затова има нужа от гарантиращ орган.

Третия начин, (подписване на договор в застрахователни компании)- чрез договор режимът се откупува от компанията, която го издава, а самата тя поема отговорността за изплащането на пенсиите. Използва се главно в малките предприятия.

Рентабилността на режимите с дефинирани пенсии е само един елемент при формирането на допълнителна пенсия. Трайността на поетия ангажимент зависи основно от желанието и възможностите на отговорните за режима лица. Порадит ези специфики и поради отсаствието на регламентиращо или стимулиращо законодателство напълно възможно е режимите с капитализация да не са способни да финансират ангажиментите и дпори да не натрупват резерви.
Б: Допълнителните пенсионни режими финансирани чрез капитализация с дефинирани вноски

Начинът на финансиране съответства напълно на класическата представа, създадена за капитализацията - натрупване на капитали и равнище на пенсии, което зависи от лихвените проценти. При този тип режими не се поемат никакви ангажименти по отношение на самите пенсии. Има само механизъм за плащане на вноски, които се пласират на капиталовите пазари. Самата допълнителна пенсия е функция на печалбата от тези инвестици. Говори се за образуване на запас, който може да се транформира в пожизнена пенсия или да се получи под някаква друга форма.

Доскоро режимите чрез капотализация с фиксирани вноски бяха слабо развити в страните членки на ЕС, с изключение на Великобриятания и Дания.

През последните години интересите на европейските страни и САЩ се насочват все повече към използването на този тип режим, което е свързано главно със следното:

* Новите характеристики на съвременния пазар на труда и най-вече факта, че дългосрочната заетост става все по-рядко явление;

* Финансовата специфика на самия тип допълнителни режими и главно факта, че единсвено самите ползватели на режима поемат рисковете от инвестирането.

Създадените в България след 1994 г. пенсионни компании, се насочват именно към допълнителни режими, финансирани чрез капитализация е дефинирани вноски.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развити въпроси по осигурителни системи за държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.