Развити въпроси по осигурителни системи за държавен изпит


Категория на документа: Икономика


19. Допълнителна пенсионна система - терминологични проблеми и характер на защитата. Структура. Специфични характеристики по страни ( на примера на Франция и САЩ).

По принцип допълнителните режими за осигуряване са създадени по инициатива на частния сектор, а не на държавата. Те се считат за съставна част на националната система за социална сигурност. Проблемите на съвременните системи за социална сигурност на страните се дължат на: забавянето на икономическия растеж; демографското остаряване; безработицата; преждевременно излизане в пенсия.

Обширната сфера на тази защита налага да се направи избор на допълнителните пенсионни режими. По тази причина правителствата в отделните страни се опитват все повече да стимулират и улесняват внедряването на допълнителните пенсионни режим.

Терминологията, използвана за назоваване на различните типове пенсионни режими, и най-вече на допълн. се различава огромна степен по страни. За да се внесе яснота в терминологичен план, под режим (включ. пенсионен) се разбира съвкупност от правила, определящи бенефициентите (ползвателите), начина на изчисление на осигурителните плащания и условията, даващи право на тези плащания. Освен този термин, се срещат и термините "пенсионна схема", "пенсионен план". Всички те по своята същност са идентични и могат да се считат за синоними. Термина "допълнителен режим" и "професионален режим" са най-често използваните.

Във Франция, например, допълнителните режими са задължителни. Пенсионните режими на предприятията, които са извън задължителната система (сравнително редки) се наричат "свръх допълнителни".

В САЩ пенсионните режими се класифицират главно като "частни" и "публични", съобразно сектора на активност на работещите - частен или обществен.

По принцип допълнителните пенсионните режими се класифицират като частни, тъй като са плод на частната инициатива и не са управлявани от държавата. Според Дж. Търпър частния пенсионен режим, който се субсидиран от ръботодателя или организации на работниците служи за добавки на пенсията на работещите в частния сектор.Този тип режими може да бъде факултативен или задължителен. Задължителните допълнителни пенсионните режими напр. във Франция и Швейцария се считат за частни режими ,тъй като са под контрола на частния сектор. Следователно допълнителните пенсионните режими могат да бъдат класифицирани:
-задължителни и доброволни;
-да присъстват като елемент в публичната система, но създадени и управлявани от частния сектор. -могат да бъдат предназначени за определена група, колектив, професия, но могат да са еднолични (индивидуални);
-могат да предоставят пенсии, обвързани с работодателя, или фирма-спонсор, както и такива, които нямат нищо общо с работното място.

Среща се и един друг термин "пенсионен фонд". Той се отнася само до режими, финансирани ч/з капитализация, което го прави по-ограничен.

В своята цялост, независимо от разнообразието си, допълнителните пенсионни режими се приемат като втори стълб на пенсионната система в развитите страни. В този 2-ри стълб преобладаваща е ролята на лицата от професионалната област като работодатели, синдикати, професионални организации, индивидуално наети лица. От историческа гледна точка той е по-стар от 1-вия стълб,но е изграден след Втората световна война.

В зависимост от неговите престации (плащания) в отделните страни се откриват и различни пространства на разширението на допълнителните пенсионни режими. За страните от ЕС това пространство е силно ограничено в Италия, Испания, Португалия, тък като те внедряват общи базови режими и много обширно в Северозападна Европа (Великобритания, Холандия), където страните приемат логиката на минималната пенсия. Др. фактори,които също дават своя принос при изграждането на този 2-ри стълб са: поведението на работодателите и техните организации; синдикалните движения и др.

Като последица развитието на допълнителните пенсионни режими не е еднакво по страни. На тази основа се разграничават 2 категории в рамките на ЕС:

* страни, в които 2-рият стълб е широко развит - Германия, Франция, Дания, Гърция, Великобритания, Холандия, Ирландия;

* страни, където той играе малка роля - Италия, Испания, Португалия, Белгия,Люксембург.

Като цяло частните пенсионни режими, са учредени само за колектива. Изключват се едноличните, образувани за едно единствено ръководство от няко предприятия, и спестовните планове, които са инструмент на индивидуалната предвидливост.
20.Многообразие на допълнителната пенсионна система съобразно равнището ѝ за създаване

Институирането на частните пенсионни режими може да се основава на инициативата на работодателя, на синдикатите или на осигурните лица, но водеща е ролята на първите. Нивото, на което функционират тези режими може да бъде: предприятие, държава, отрасъл. Има и индивидуални пенсионни режими, което се свързва с логиката на индивидуалното спестяване от страна на нанетото лице, независимо от работодателя.

Инициативата на работодателя води до създаването на режими на ниво предприятие, които се подчиняват на критерии като: възраст, трудов стаж, равнище на квалификация, характер на договора (Германия, Канада, САЩ, Япония, Белгия, Австрия). Като цяло тези режими се характеризират с главната роля на работодателя. Той взема важните решения и инициативата за учредяването им. Напълно доброволният характер на тези режими се изразава във факта, че те покриват ограничена част от наетите лица- обикновено най-квалифицираните и тези, които са заети в големите предприятия.

В САЩ синдикатите са създали режими на ниво отрасъл, които обхващат повече предприятия с висока професионална мобилност и със значителен брой малки предприятия, където синдикатите са единствените организации на договаряне и са в много силна позиция (строителството, автомобилния транспорт и др.). Така че в САЩ на ниво отрасъл функционират по -голяма част от режимите на пенсиониране на персонала на малките предприятия. Тези режими са плод на колективното договаряне.

Проведените в Холандия колективни договаряния на ниво отрасъл"индустрия", доведоха до създаването на около 80 частни допълнителни пенсионни режими. Подобно е положението и в Дания. Спрецифичното за отрасловите режими е, че обхващат задължително всички заети лица, принадлежащи на предприятията във въпросните отрасли.

На национално и междупрофесионално ниво са създадените режими в Швеция и Франция. В Швеция след национален референдум за пенсионна политика, е създаден допълнителен професионален режим за служителите, а по-късно през 1972г. още един за работниците.

Във Франция допълнителните режими, функциониращи на национално равнище са 2:

AGIRC (Обща асоциация на пенсионните институции за кадрите), предназначен за т. нар. проф. група" le kadre", който оперира на нац. равнище;

ARRCO (Асоциация на допълнителните пенсионни режими) - отнася се до останалите трудещи се "не-кадри".

Двата режима оперират със 171 пенсионни каси. Те са управлявани на паритетен принцип.

Франция със своя частен задължителен режим на допълнително пенсионно осигуряване е по-близка до режима за социално осигуряване в САЩ, отколкото до частните американски режими. Тези поледните покриват професионалните пенсионни режими само на трудещите се от частния сектор.Най-характерното за тях е, че са:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развити въпроси по осигурителни системи за държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.