Развити въпроси по осигурителни системи за държавен изпит


Категория на документа: Икономика


18. Основни насоки (мерки) на реформите в европейските пенсионни системи.
Изводи за насоките и тенденциите в тях

Съдържанието на тези реформи разкриват разнообразието на избраните решения, т. к. перфектен план за реформа не съществува. Използвани са много формули, като някои страни са предпочели "коктейл" от мерки. По-основните насоки в тях в рамките на страните от ЕС са:
1. Предприети мерки по отношение на възрастта:
> повишаване на възрастта за излизане в пенсия;
> повишаване на минималната възраст за излизане в пенсия;
> повишаване на пенсионната възраст само за жените;
> повишаване на реалната възраст за излизане в пенсия.
Промените във възрастта за пенсиониране на жените са най-широкомащабни(правят се крачки към изравняване на осигурителните права на жените и мъжете.)
2. Мерки по отношение на осигурителния стаж - те са свързани с продължителността на времето, покрито с осигурителни вноски и включват 2 избора:
> или увеличаване на целия изискуем осигурителен стаж (Белгия и Франция);
> или увеличаване на минимално изискуемия осигурителен стаж.
И двата пътя са подчинени на идеята за удължаване на времето, през което осигурителната система се захранва със средства. Повечето от европейските страни предпочетоха втория начин - да повишат само изискуемата минимална продължителност на плащане на осиг. вноска (Испания, Гърция, Португалия, Ирландия, Италия).
3. Мерки по отношение на размера на пенсията - те са подчинени на една рестриктивна идея - да се върви към намаляване на размера на пенсиите. Начините за това са:
> директно намаление (Великобритания);
> промяна в метода за ревалоризация (Германия, Финландия);
> промяна на самата формула (Португалия, Италия);
> увеличаване на базисния период - с тенденция да се включи целия период на активност на бенефициента (Испания, Франция, Швеция).
4. Мерки по отношение на вноските
> директно увеличаване на осигурителната вноска (Португалия, Франция, Гърция, Германия);
> деплафониране на заплатата, от която се изчисляват осигурителната вноска (Испания);
> диференциране на осигурителната вноска - целта най-често е разпределяне на тежестта м/у работодател и наети лица (Швеция).
5. Мерки по отношение на допълнителната пенсия - акцент се поставя главно в/у развитието на третото ниво на пенсионна защита, т. е. пенсионно-спестителните схеми. Начините са:
> фискални мерки;
> запазване и преносимост на правата - дава възможност за по-голяма мобилност на заетите лица от отделните предприятия. Насочени са към намаляване на продължителността на престоя на наетото лице в предприятието с цел запазване на правата си за допълнителна пенсия;
> по-голям контрол в/у пенсионните фондове (Великобрит, Холандия, Германия) - идеята е да се защитят реално средствата за допълнителни пенсии.
6. Мерки по отношение финансиране на базовите пенсии - въвеждане на частична фискализация като начин на финансиране.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ:
> Реформирането на пенсионните системи в страните-членки на ЕС е всеобхватен, продължителен и поетапен процес, демонстриращ политическа мъдрост и далновидност;
> Независимо от преходния етап, на който се намират тези системи, те отдавна са надхвърлили тесните рамки на защитата и са се превърнали в реално действащи системи за развитие. Това са системи с традиции.
> Преходният период, който преживяват тези системи ще бъде по всяка вероятност удължен не толкова на база интервенция на европейските органи в тази сфера, която остава твърде слаба,а по-скоро всяка от системи за соц. сигурност ще бъдат повлияни и ривизирани от самото функциониране на общия европейски пазар.
> Европа продължава да търси своя нов европейски модел, който ще се роди от борбата м/у две основни концепции - индивидуалистичната и тази на солидарността.
Реформата в България
На този толкова многообразен и твърде динамичен европейски фон как може да оценим започнатата реформа у нас?!
Положителните аспекти на реформата:
1) Двупосочният аспект на пенсионната реформа : (1) от една страна да предоставя сигурност, (2) а от друга да се използва като средство за увеличаване на инвестиционната активност. По този начин се постигна и промяна в самата структура на системата от еднопланова към трипластова.
2) Не е достатъчно реформата да е само ефективна. Важна е и възможността хората да разберат в общ план за какво става въпрос и то достатъчно добре, за да имат доверие в променената система.
3) По-голямата прозрачност и самостоятелност във финансовото устройство на системата, както и опитът да се съчетаят по-безболезнено и плавно принципът на разпределение с капитализацията в задължителната система
4) Включването на самите осигурени лица във финансирането на системата и по-справедливото разпределение на финансовата тежест между тях и работодателите.
5) Декларираният стремеж за тясна връзка между осигурителния принос на лицата и съответните плащания
6) Тенденция към изравняване на пенсионните права на мъжете и жените
Слабости на пенсионната реформа:
1) Решенията за реформата, както и самата тя, закъсняха. Пропусна се и възможността за политически консенсус по отношение на нея.
2) Независимо от факта, че основните детайли на пенсионната реформа са налице, липсва цялостна философия за реформата.Това рефлектира върху връзките и взаимоотношенията между трите нива на системата, които се нуждаят от изясняване.
3) Настоящата структура на пенсионната система е модел, препоръчан на бившите социалистически страни от Световната банка и е по-различна от тази на повечето европейски страни, най-вече спрямо второто ниво на защита.
4) Декларираното мото на реформата "сигурност чрез разнообразие" не е добре защитено по отношение на допълнителната защита. В този аспект следва да се създадат условия за развитие на различни форми за доброволна професионална защита, в т.ч. и на взаимоспомагателните каси.
5) Изложен е на риск и опитът да се наложат пенсионните фондове като форма на допълнително осигуряване, което да партнира като задължително. Той идва от неразработената система за контрол спрямо средства в тези фондове.
6) Връзка между вноски и плащания няма реално покритие, с което се руши доверието в системата.
Тези пропуски превръщат за сега пенсионната ни система в "неясна" система, т.е. тя не е нито система за защита, а още по-малко е система за развитие.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развити въпроси по осигурителни системи за държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.