Разработени теми по мениджмънт за държавен изпит


Категория на документа: Икономика


2 Мениджмънтът е залегнал в човешката култура поради това, че се занимава с обединяване усилията на хората при съвместно начинание. Задачата на мениджмънта е да обедини човешкия опит в управлението, независимо от специфичните му особености в различните страни, защото по същество мениджърите извършват едно и също, но по различен начин, като направи достояние различните мениджърски практики;
3 Всяко предприятие предполага наличието на привързаност към общи цели и общи ценности. Едно предприятие трябва да има прости, ясни и обединяващи цели. Мисията на организацията трябва да бъде достатъчно ясна и достатъчно голяма, за да осигурява наличието на общо виждане. Целите, върху които тя се изгражда, следва да бъдат ясни, публични и постояннода бъдат утвърждавани. Първата задача на мениджмънта е да мисли през призмата на тези ценности;
4 Мениджмънтът трябва да предоставя възможности на предприятието, на всеки негов член да се развива и расте в съответствие с промените в потребностите и перспективите;
5 Всяко предприятие се състои от хора с различни умения и знания, извършващи различен вид дейности. То трябва да бъде изградено върху комуникацията между тях и личната им отговорност;
6 Ефективността трябва да бъде вградена в самото предприятие и в мениджмънта му, тя трябва да се измерва, оценява и постоянно да се подобрява;
7 Резултатите от дейността на всяко предприятие съществуват само извън него. Вътре в самото предприятие съществуват само разходи. Резултатите от дейността на едно производствено предприятие е удовлетвореният клиент
Социалната отговорност на бизнеса - Въпросът за социалната отговорност се свързва с въпросите за социалното поведение, за социалните задължения и за социалната отзивчивост на организациите. Макар че някои автори свързват концепцията за социалното поведение със съвременния етап от развитието на управленската наука, социалните проблеми са били засягани от най-известните представители на поведенческата школа на социалните системи.Mного автори приемат, че съществуват 3 основни параметри на социалното поведение: а) социални задължения б) социална отговорност в) социална отзивчивост, т.е че социалната отговорност е основен компонент на социалното поведение. Социалните задължения са свързвани с типичната дейност на организацията имащи- характер на реакция на пазарните условия и или на нейните собствени намерения. В този смисъл организацията изпълнява социалните си задължения като осъществява поставените цели чрез успешно участие в конкурентната борба с други организации при разпределението на ресурсите и чрез осъществяване на производствената дейност, непротиворечаща на условията наложени й от обществото. Социалната отговорност е по-широко понятие от социалните задължения на организацията. Социалната отговорност се състои в това , организацията да се съобразява с действащите социални норми, ценности и очакванията на обществото. Съвременните организации трябва да се интересуват не само от това как да реагират на социалните сили и натиск в момента, но и какво ще бъде мястото иЖг в обществото в една по-далечна перспектива. Социално отзивчивите организации трябва да предвиждат евентуалните социално значими проблеми, които могат да възникнат вследствие на тяхната дейност. Социалната отговорност има доброволен характер и предствлява отклик на социалните проблеми на обществото от страната на организацията като този отклик не зависи пряко от законите и държавното регулиране.

Етични аспекти на мениджмънта. В процеса на управлението хората се диференцират по своите организационни роли, които са твърде различни и се определят от йерархичната структура и властта, която те притежават и делегират. За организацията ключово значение има онази роля, която е свързана с определяне на целите, насоките за тяхното изпълнение и организацията на необходимите за това ресурси, т.е. ролята на ръководителя. В тази връзка може би най-голямата група етични проблеми в управлението са свързани с властта. Властта винаги крие този недостатък - да се злоупотребява с нея, поради което в съвременното управление се отделя най-голямо внимание именно на този кръг етични проблеми. Властта в управлението се дава на отделния индивид в името на общественото благо, т.е. в защита на интереса на всички. Но когато този, който упражнява властта, започне да я употребява не толкова в интереса на общото, а в свой собствен интерес, тогава става въпрос за злоупотреба с властта. Моралът е именно основна форма на личностен самоконтрол и изграждането на норми за вътрешен самоконтрол на управляващите е една от най-важните задачи на съвременния мениджмънт. Етиката в съвременното управление е свързана с много нравствени понятия и категории, като чест, достойнство, справедливост, добропорядъчност, добродетел, стоицизъм, нравственост и др., но ключови са отговорността и дълга. Властта трябва да се разбира от ръководителите като отговорност не само към себе си, но и отговорност по отношение на персонала, клиентите, сътрудниците, партньорите, обществеността, и др. Дългът, като морален императив да се вършат нещата с отговорност, е тясно свързан с честта, доброто име и авторитета. Трябва да се има впредвид, че в цивилизованото общество неетичните предприемачи и мениджъри не могат дълго да запазят своето положение, -защото в резултат на своето поведение, несъответстващо на обществените норми, загубват своето добро име и авторитет задълго или завинаги. Останалите бързо се дистанцират от тях, доколкото спазват морала на обществото. Това особено важи за малкия бизнес, който най-често се отъждествява с личността на предприемача. Етиката в управлението обаче се проявява в открит вид при междуличностните отношения и контакти в организацията - най-вече във взаимоотношенията между ръководителя и неговите подчинени. Затова е много съществено за съвременния ръководител да си изгради и да се придържа към определен модел на поведение, респективно - и на подходящ стил на работа, които ще му помогнат да управлява надеждно не само от позициите на властта, но и на своя авторитет на етична личност.
Управленска етика и фирмена етика Управленската етика е, от една страна философската дисциплина етика, отразяваща най-общите понятия и принципи на човешкия морал и нравственост, от друга страна - организационна наука, чрез която тези общочовешки принципи се хармонизират със задачите и изискванията към ръководителя. Те се проявяват и чрез знанието и умението на ръководителите да прилагат най-подходящите, от гледна точка на морала, методи и техники, чрез които се постига високо равнище на мотивация, активизация и интеграция на персонала. Фирмената етика е отражение на управленската етика, но тя има както вътрешно проявление - по отношение на собствения персонал, така и по отношение на други субекти от заобикалящата я среда; при нея се акцентува не толкова на проявите на индивидуалното, а на груповото организационно поведение. Общ измерител на фирмената етика по отношение на собствения персонал е дълготрайният мир (разбирателство) и психологическия климат в организацията. Ръководството действа етично, когато се ориентира към решаване на конфликтите чрез диалог и налагайки колективистичното начало управлението, когато се стреми към консенсус, а не - към конфронтация, когато проявява толерантност към лидерството и индивидуалните социалнопсихологически характеристики на хората, когато оценява справедливо техните приноси, когато проявява нетърпимост към всички явления, които противоречат на моралните норми, когато цени критиката и поощрява индивидуалната и групова изява, творчеството и инициативата, когато формира чувство за социална значимост и социална отговорност у персонала, за уважение към иначемислещите, когато проявява отговорност и максимална справедливост при подбора, стимулирането, заплащането и развитието на персонала, и др.

11. Групата и екипът в организацията. Видове групи и екипи. Етапи на развитие. Екипни роли. Фактори, от които зависи ефективността на групата.

Видове групи: 1)Формални групи - създаването им е следствие от формален акт, който се заключава в регламентиране от страна на ръководството на дейностите, за изпълнението на които групата е отговорна. Работата на групата се регулира от одобрени от ръководството правила, взаимовръзки и норми на поведение. 2)Неформални групи - при тях също има правила, взаимовръзки и норми на поведение, дори в някои случаи се наблюдава и своеобразно вътрешно регламентиране на дейността на нейните членове, но всичко това става след създаването на групата. Създаването на неформалната група обикновено е инициирано от нейните членове и е мотивирано от потребността им да са заедно. Според естеството на задачите, които изпълняват, формалните групи се разделят на функционални и целеви. Функционалните групи се формират на базата на изпълняваните функции, така, както са отразени в организационната структура. Такива групи са отделът, бригадата и т.н.. Към целевите групи спадат както групите, които работят по осъществяването на даден проект, така и различните комисии, комитети, съвети и т.н.. От гледна точка на времето на тяхното съществуване, формалните групи биват постоянни и временни. Постоянните групи се формират за осъществяване на дейност за неограничен период от време, като някои от членовете им могат и да се сменяъ. Временните групи се създават за определен период от време. Обикновено функционалните групи са и постоянни, а комисиите и съветите имат временен характер.
Видове екипи: Според обхвата на дейността, която изпълняват екипите биват: автономни екипи (участват във всички етапи в процеса на разрешаване на проблеми - от формулирането на проблема до контрола на неговото изпълнение. Обикновено те са съставени от мениджъри - специалисти от средно и начално равнище, овластени с определени правомощия и отговорност от висшия мениджмънт.); екипи по вземане на решение (тяхната работа също предлага разнообразие и отговорност, но изисква предимно творчество и иновативност. Тези екипи са съставени от мениджъри от висше или средно равнище и участието в тях е престижно, но има и изключения.); екипи по изпълнение на решение (те са най - често срещани, но и най - малко престижни - работата е специализирана, рутинна и структурирана). Според степента на сходство във функциите, които членовете изпълняват, екипите се разделят на хомогенни и хетерогенни. В хомогенните екипи участват хора от една функционална област. Хетерогенните екипи обединяват хора от различни области, които обменят помежду си информация, развиват нови идеи, координират комплексни проекти и разрешават нетрадиционни задачи.
Етапи на развитие: 1)Проучване - при този етап групата търси подходящи за постигане на целите й лица, докато индивидът търси групи, които са подходящи за удовлетворяване на личните му потребности. 2)Социализация - групата прави опит да промени индивида по начин, който да осигури в по - голяма степен неговия принос за осъществяването на целите й, а индивидът се опитва да промени групата по такъв начин, че тя да може по -добре да удовлетвори неговите лични нужди. 3)Консервация - групата се стреми да намери специализирана роля за индивида с цел да увеличи до максимум приноса му за реализацията на целите й, а индивидът се опитва да определи специализираната роля, която максимално да удовлетвори потребностите му. 4)Ресоциализация - групата и индивидът се стремят да направят своята връзка отново удовлетворителна. Ако нивата на ангажираност на двете части се повишат до критерия за приемане, се извършва една специална промяна на ролята и индивидът отново е означен като част от цялото. 5)Припомняне - след като индивидът вече е напуснал групата. Групата и индивидът се впускат в ретроспективни оценки на миналата си връзка, както и в актуални и взаимни оценки, доколкото продължават да имат едни за други възнаграждения и цена.
Тъкман описва 4 етапа, през които преминават групата и екипа в процеса на своето развитие: етап на формиране (в групата тече процес на полагане на базови правила, изясняване на целите, уточняване на методите за тяхното достигане и очертаване на индивидуалните роли. Този етап се характеризира едновременно с вълнение за предстоящата дейност и с тревога дали тя ще бъде осъществена успешно. Членовете на групата все още не притежават увереността да вземат практически решения и са склонни да следват разпорежданията на ръководителя.); етап на кипеж (групата преминава през бурен и труден процес на оспорване на целите, ролите и отговорностите. Членовете на групата започват да установяват лични взаимоотношения с помощта на спорния от гледна точка на своята ефективност метод на пробите и грешките.); етап на нормиране (групата започва да се увлича от работния ритъм на съвместната работа. Установените правила са относително ясни за всеки и екипът може да започне да върши продуктивна работа и да носи полза за организацията.); етап на осъществяване (групата е най - продуктивна. Нейните членове са постигнали свобода в общуването помежду си и действат ефикасно, спазвайки неписани правила и ценности. По време на този етап ролята на мениджъра е да наблюдава, да изтъква добрата работа, да окуражава инициативността, да възнаграждава и предлага малки текущи промени.).

Екипни роли
Основна роля
Характерни черти
Председател
Изяснява целите на групата и определя реда й на действие.
Стабилен, доминантен, екстравертен.
Оформител
Придава форма на обекта на екипната дейност.
Тревожен, доминантен, екстравертен.
Оплодител
Внася в екипа оригинални идеи и предложения.
Доминантен, много висок коефициент на интелигентност, интровертен.
Наблюдател - оценител
Анализира и оценява обективно идеите на другите.
Висок коефициент на интелигентност, стабилен, интровертен.
Фирмен служител
Организира действията на екипа.
Стабилен и контролиран.
Ресурсен издирвач
Доставя на екипа информация от външната среда.
Стабилен, доминантен, екстравертен.
Екипен работник
Провокира единство и хармония в екипа.
Стабилен, екстравертен, с ниска доминантност.
Изпълнител - довършител
Грижи се за реализацията на решенията в срок.
Тревожен, интровертен.

Фактори, от които зависи ефективността на групата:
* Отношение към риска - Когато хората са в група те често са склонни да приемат по - рискова алтернатива, за която не биха и помислили при самостоятелно вземане на решение. Това явление е получило известност като феномен на увеличения риск.
* Сплотеност на групата - сплотеността отразява степента на привличане между членовете на групата и силата на желанието им да останат или да я напуснат.

Голяма производителност



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разработени теми по мениджмънт за държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.