Разработени теми по мениджмънт за държавен изпит


Категория на документа: Икономика


Лесно се постига компромис, когато се балансира чрез подробностите.
Изисква голям разход на време и средства, без да е гарантиран положителен резултат.
преговаряне + постигане на съгласие
В случаи, когато лице или група губи значително вследствие на промяната и е в състояние силно да се противопостави.
Лесно се постига, особено при компенсиране на ефекта от загубата.
Може да се окаже много скъп, ако породи у останалите стремеж да се преговаря за отсрещни отстъпки.
манипулация + набиране на съмишленици
В случаи, когато други тактики са неефективни или приложението им ще струва скъпо.
Относително бързо и нескъпо решение за преодоляване на съпротивата.
Може да доведе до усложнения в бъдеще.
Явна + скрита принуда
Когато основно значение има скоростта на промяната, а осъществяващите я са със силни позиции.
Методът се отличава с бързина и способност за преодоляване на всяка съпротива.
Може да се окаже рискован, ако у хората се създаде негативно отношение към инициаторите на промяната.
Обект на промяната: 1)Промени в технологиите: Ако промяната е насочена към технологиите, е възможно да се използва някой от следните подходи: внедряване на технологични промени чрез отдели за иновация; генериране на нови идеи чрез рискови екипи; структурно "превключване"; използване на "шампион на идеята". 2)Административни промени: касаят организационната структура, управленската йерархия, целите, стратегии и системите за възнаграждение. 3)Промени в човешките ресурси: - обучение в чувствителност (метод, който цели да накара засегнатите от промяната да разберат по - добре себе си и своето влияние върху останалите хора) - изграждане на екипи (метод, който ангажира усилията на цялата група за преодоляване на общ проблем) - планиране на живота и кариерата (метод, при който от засегнатите се иска да се концентрират върху своето минало, настояще и бъдеще и да си изработят планове за живота и развитието на кариерата. Целта е хората да възприемат своя живот и кариера задълбочено и в системен план, като осъзнаят необходимостта от промени в процеса на тяхното развитие.).
Същност и причини за възникване на конфликта: Класическа теория - разглежда конфликта като изцяло отрицателно явление. Наличието на конфликт в организацията се приема като индикатор за влошаващо се състояние. Според класиците в идеалната организация съществува пълно сътрудничество и взаимно разбирателство. Съвременна теория - разглежда конфликта като неизбежен, понякога дори полезен атрибут на всяка организация. Според последователите на тази теория, безконфликтните организации са заплашени от стагнация и упадък.

Основни причини за възникване на конфликти: взаимна зависимост на дейностите; несъвместимост на целите; използване на общи ресурси; висока степен на несигурност; особености на системите за възнаграждение.
Видове конфликти: междуличностен, между личност и група, междугрупов.
Етапи в управлението на конфликта: определяне на причините за конфликта и на разликата между фактическото и желаното състояние на взаимоотношенията между конфликтните групи; определяне на вида на конфликта - междуличностен, между личност и група, междугрупов; прогнозиране и анализиране на последиците от конфликта; прилагане на подходяща стратегия за управление на конфликта. Тя може да цели както редуциране, така и стимулиране на междуличностен или междугрупов конфликт.
Стратегии: За редуциране на междуличностните конфликти може да се използва една от следните четири стратегии: налагане - доминиране - контролиране на конфликта; изглаждане на конфликта; договаряне на конфликта; разрешаване на проблема.
Подходи: В основата на междугруповия конфликт стоят различия в целите, перспективите и ценностите на отделните групи; конкуренция при разпределяне на ресурсите; дисбаланс във властта и статуса на групите. За преодоляване на тези проблеми може да се използват следните подходи:
> Формулиране на общи за двете групи цели
> Внедряване на по - бюрократични процедури и правила за вземане на решение
> Физическо разделяне на конфликтните групи
> Избиране на безпристрастен член на организацията или външен консултант за парламентьор
> Ротация на членове между групите
> Изпращане на представители на двете страни на курсове за повишаване на квалификацията
Техники: Естеството на някои нежелателни за организацията противоречия налага вземането на мерки за предотвратяване на конфликта преди неговото възникване. Мениджърът има възможност да избира между някои от следните техники:
* Отдаване на приоритетно значение и постоянно подчертаване на целите на организацията, а не на отделното звено
* Структуриране на ясни и точни задачи
* Иницииране на контакти между отделните групи в организацията
* Избягване на ситуации "печеливш - губещ"

10. Мениджмънт и бизнес. Организационни форми за осъществяване на стопанска дейност. Характеристика на предприемаческата дейност и предприемаческото управление. Малкият и среден бизнес като поле на предприемачеството. Социалната отговорност на бизнеса. Етични аспекти на мениджмънта.

Организационни форми за осъществяване на стопанска дейност:
Разглеждайки различните специфичните работи, които извършва мениджърът , известният американски специалист по управлението Питър Дракър пише, че в наботата на мениджъра има 5 основни дейности, които взети заедно водят до интегриране на ресурсите в един жизнен и растящ организъм: 1) мениджърът определя целите 2) мениджъра организира, което означава че той анализира дейностите, решенията и необходимите взаимовръзки; систематизира работата; подразделя я на управленски дейности, на управленски задачи, групира подразделенията в организацията в организационна структура 3) мениджъра мотивира и общува 4) измерва работата 5) равива хората. Обект на организационната дейност на мениджъра е организацията и някои типични области на тази дейност бяха посочени по-горе.Организацията може да се изразява в съзнателното координиране на дейността на дадена група за достигане на общата цел или цели, но организация може да има и на отделното работно място, съществува организация и на собствения труд. В този случай организацията може да се разглежда като функция на мениджмънта, ако тя е насочена към постигане на общите цели на организацията като цяло. Разглеждането на мениджмънта като определен вид професионална дейност по организация и управление не означава обаче абсолютното разделяне на двете понятия - организация и управление, тяхното противопоставяне или поставянето на еднаква плоскост, като напълно равностойни и съпоставими. Организационната дейност на мениджъра изисква още знания по редица технически дисциплини, логистика, изследване на операциите, кибернетика и системотехника, и др.
Без претенции за обобщаване и изчерпателност но този въпрос, доколкото засега такава единна класификация на типовете мениджъри няма, биха могли да се посочат някои класификационни признаци, по които да се обособят определени групи мениджъри, например:
а/ според сферата на дейност; б/ според равнището на управление; в/ според изпълняваните функции на управление; г/ според притежаваната власт; д/ според тяхната роля; е/ според отговорностите им; ж/ според техния стил и т.н.
При изясняване на въпроса за характеристиките на мениджърите ангажирани с фирмения мениджмънт (респективно: качествата, изискванията към тях) трябва да се изхожда от представата, че мениджмънтът, като система от принципи, осигуряващи практически успех на управлението, превръща мениджъра в решаваща фигура за технологичното му осигуряване. Казано с други думи, фирменият успех в решаваща степен зависи от качествата на мениджърите. Доколкото чрез техните усилия се обединяват всички елементи на системата за управление в едно хармонично функциониращо цяло ориентирано към ефективност, .някои автори представят основните видове качества на мениджърите така:
1 Технически качества - те се свързват с познаване технологията на производството и неговите технически възможности;
2 Хуманитарни качества. - те са свързани с отношенията към подчинените;
3 Концептуални възможности - способността на мениджъра да предвижда, да разбира и да обвързва различните елементи и явления, като се води от стратегията на фирмата;

4 Базисни качества - те са свързани с умението на мениджъра да говори, да преценява добре ситуациите, умело да разпределя времето си, да бъде етичен, и т.н.;

5 Т.нар. "практическа интелигентност", която се добива в процеса на практикуване и включва уменията да се мотивират хората така, че да работят по- добре и да се "идентифицират" с организацията, умения, които водят до т.нар. "ангажираност" на персонала, доколкото мениджмънтът е "изкуството да свършиш работата с другите ръце.
Характеристика на предприемаческата дейност и предприемаческото управление. Мениджмънтът като явление се свързва с определен етап от развитието на обществената практика, мениджмънтът се свързва с определен етап от развитието на управленската наука; мениджмънтът не е самоцел, а обективна необходимост, продиктуван от потребностите на обществената практика. Meниджмънтът е изкуството да се върши работата с чуждите ръце, т.е. работата на мениджъра е да накара другите да работят ефективно, което се постига със специфичен набор от методи за въздействие, разработени в различни обществени науки и утвърдени в практиката Мениджмънтът включва и елементи на управленската практика. Но за да се управлява научно, са необходими знания от най-различни области - както от областта на обществените, така и на необществените науки. Заслугата на теорията на управлението е, че тя синтезира такива знания от най-разнообразни научни области, безспорно нужни за управлението - като например икономика, философия, право, история, социология, математика, статистика, кибернетика и т.н., пречупвайки ги своеобразно през своя предмет - управлението. Така управленската наука встъпва в ролята си на теоретичен фундамент по отношение на мениджмънта. Но мениджмънтът е както практически ориентирано знание по управление така и самата практика по неговото приложение. В този аспект е трудно да се прецени хронологично дали теорията на управлението предшества мениджмънта или обратното - очевидно тези два процеса са взаимно обусловени, защото никое знание не възниква без практиката да има потребност от него, а от друга - то може да се превърне във водещо начало по отношение на тази практика. И все пак, ако говорим за съвременния мениджмънт, не можем да си представим неговото съществуване в този му вид без появата и развитието преди около стотина години на основополагащите идеи на Тейлър и другите класици на научното управление.
Малкият и среден бизнес като поле на предприемачеството. Макар че често бизнесът се определя като "дейност, която създава печалба чрез производство на стоки и услуги в икономическите системи-, "трупане на пари с търговия и други сделки, "промишлена, търговска или друга дейност за трупане на печалби или свързана с парични изгоди , а бизнесменът като "лице, което извлича големи печалби чрез бизнес , трябва да се има предвид, че при днешните реалности това неоснователно ограничава разбирането за бизнеса като феномен. В съвременен аспект бизнесът следва да се разбира широкообхватна обществено необходима дейност, характеризираща се със самостоятелност на собствеността, икономическа активност и творчество на личността и значими социални последици. Естествено, не всеки бизнес в сферата на икономиката има такива измерения и такива последици, но всеки такъв бизнес трябва да се съобразява с икономическите дадености. Мениджмънтът на бизнеса трябва винаги, във всяко решение и действие, да поставя на първо място икономическата дейност. Както отбелязва П. Дракър, той може да оправдае самото си съществуване и властта си само чрез икономическите резултати, които създава. Мениджмънтът може и трябва да постигне и сериозни неикономически резултати, но все пак той се оценява като неуспешен, ако не постига икономически резултати. Затова водещо начало при осъществяването на бизнеса е стремежа към ефективност. Това е нещо е по-широко от стремежа към печалба, но печалбата винаги се предполага при ефективността на бизнеса в икономиката. Питьр Дракър1 дефинира следните основни принципи на мениджмънта:
1 Мениджмънтът се занимава с човешките индивиди, като неговата задача е да направи хората способни за съвместна работа, силните им страни - ефективни, а слабостите им - без значение. В това е и смисълът на организацията;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разработени теми по мениджмънт за държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.