Разработени теми по мениджмънт за държавен изпит


Категория на документа: Икономика


Формулирането на проекта включва определянето на: конкретната цел, чието постигане ще допринесе за постигането на общите цели на по-горното йерархично равнище ( посочени в стратегически план за развитие на фирмата или региона); резултатите на проекта ш дейностите, необходими за постигане на тези резултати. Философията на правия подход на вертикалната логика е: какви резултати като устойчиви ползи трябва да се получат, за постигане на конкретната цел на проекта (първа колона); могат ли да се постигнат тези резултати при конкретните условия на външната среда (четвърта колона); с какви показатели ще се докаже постигането на резултатите (втора колона); от къде ще се събере информация за пресмятането на тези показатели (трета колона). Формирането на логическата матрица започва от колоната на вертикалната логика за намеса "цели - резултати - необходими действия" от фиг. 4.2. Тази логика дава пътя за достигане до целта чрез действия и междинни резултати, т.е. тя показва стратегията на проекта - таблица 4.1.
При формулирането на логическата верига "цели - резултати - действия" се използва стъпкова процедура на прости въпроси за необходимите действия с цел постигането на целта и конкретните резултати. След това трябва да се анализират предпоставките за осъществяване на дейностите и възможните рискове.
Общата цел на проекта до голяма степен е предопределена или даже предписана or рамката на съответния план за страната, региона или областта. Системата от цели на проекта се изобразява чрез дърво на целите. Разработването на дърво на целите се основава пряко на анализа на проблемите, но има и своя собствена логика. Чрез декомпозирано нн цолигп m но иисок ранг се формулират цели от по- нисък ранг. Целите от по-ниськ ранг си причини за постигане на целите от по- висок ранг. Този процес се повтаря, докато си достигне до нивото на оперативните цели, при което формулировката на дейности!о in постигането им е толкова конкретна, че за тях могат да се планират необходими росурси и време, т.е. може да се пристъпи пряко към реализацията им. В известен смисъл полученото дърво на целите може да се разглежда като огледален образ на дървото на проблемите. Докато анализът на проблемите представя негативнитз аспекти на съществуващата ситуация, анализът на целите представя позитивните аспекти на желаната бъдеща ситуация. Връзките "причина- пюдствие" при проблемите се трансформират във връзки "средства - резултати" при целите. (Например на проблема "Липсва актуална, надеждна и диференцирана по райони информация за нуждите на регионалното развитие" би съответствала цол като "Създаване на ефективна система за осигуряване на актуална, надеждна и диференцирана по райони информация за нуждите на регионалното развитие"). Понякога се формира система от голям брой цели, широко разклонена на по- ниските йерархични равнища. Поради ограничеността на материалните и времевия ресурси обаче не е възможно едновременното реализиране на всички формулирани цели, особено в по- кратки периоди от време. Това налага приоритазиране, т.е. избор на цели, които се смятат за особено важни, лесно изпълними, както и цели, които са предпоставка за постигане на други важни цели и т.н. Приоритизирамето на целите се извършва чрез т.н. избор на стратегия за постигане на желаните резултати. Това означава да се реши, за "покриването" на кои цели да бъде формулиран проектът. Необходимо е също: да се подберат ясни критерии за избор на стратегии; да се анализират пътищата за постигане на целите и се избере стратегията на проекта - дали с един проект да се отстранят всички причини за проблема или "проект след проект", което може да е по-реалистично.
Най-подходящата и реалистична стратегия се избира въз основа на различни критерии, като например: приоритети на участниците, вероятност за успех, бюджет, практическа приложимост, време за изпълнение, и др.

ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРЕДПОСТАВКИ И РИСКОВЕТЕ ЗА ПРОЕКТА След избирането на стратегия извън логиката на интервенцията остават някои цели и други външни фактори. Те също влияят върху осъществяването и дългосрочната устойчивост на проекта, но остават извън обсега на действията по проекта, т.е. "извън контрол". За да бъде проектът успешен, тези фактори трябва да бьдат отчетени. Затова те се включват като предположения {предпоставки) в четвърта колона на логическата матрица. Предположенията са отговорът на въпроса "кои са външните фактори извън обсега на въздействие от проекта, които обаче могат да повлияят върху осъществяването и устойчивостта му?"
Процесът по формулиране на предположенията, предпоставките и рисковете за проекта се основава на анализа за осъществимостта на идеята на проекта по отношение на цели, резултати, ресурси и особено дейности. За целта се формулира, какви предположения ( допускания) трябва да се изпълни, за да се постигне целта на проекта, да ли всяка от дейностите по проекта може да бъде извършена или изпълнението й изисква предварително условие- предпоставка. Всички този предварителни условия трябва да се отбележат и колониш Продмоложонии/предпоставки". Ако някои от тях изискват извършваното на опродолоно дойствие, бихме могли да включим самото действие в списъка oi дойпости мо проекта, като преместим съответния елемент от тази клетки ми матрицата в клетката "Дейности" от вертикалната логика. Алгоритъмът за идентифициране и формулиране на предпоставките за постигане на целите и изпълнение на дейностите в проекта е даден на фиг. 4.3. Като предпоставки за устойчивост на проекта могат да се включат дейности, които биха осигурили ползи за бенефициентите след края на проекта. Имат се предвид подходящи мерки за поддържане на резултатите от проекта, за нови проекти и др. За формулиране на предпоставките и рисковете при изпълнение на дейностите в проекта трябва да се анализират следните въпроси: Какви ресурси са необходими за реалното достигане на тази цел или резултат? С какви рискове е съпроводено придобиването на тези ресурси? Какви проблеми и закъснения могат да възникнат при изпълнението на дейностите от началото на проекта до постигането на крайната цел? Какви предположения (допускания) трябва да се направят, за да се отчетат реално възможните закъснения при изпълнение на задачите в рамките на отпуснатите ресурси и ограниченията на сроковете за изпълнение?
Oбективни показатели за оценка и източници на информация за тяхното определяне На фаза "предпроектно проучване", каквато роля изпълнява методът на логическата матрица, трябва да се формулират и критерии, по които могат да се оценяват постигнатите резултати на проекта в бъдеще. Тези критерии се наричат обективно оценими (т.е. количествени) показатели, които трябва да покажат дали целите на всяко ниво от вертикалната логика са били постигнати или не.
Обективните показатели за оценка осигуряват основата за разработване на ефективна и практически приложима система за постоянно наблюдение и контрол на проекта - Приложение 1. Обикновено това са показатели за социално- икономическо състояние на целеви групи, за инвестициите, за регионална конкурентносопособност, за пазара на труда, за обучение и адаптивност на човешките ресурси, екологични показатели и др. За целта трябва да се уточнят и източниците за набиране на информация за показателите, методиката, честотата на контрол, кой ще събира информацията, и др. - Приложение 2
Формулиране на необходимите ресурси за проекта По принцип росурсито за проекта означават финансови средстнм, човешки росурси, техника, информация, материали и др. В списъка от ресурси за проект щи има хора (колко, кои точно, кога и за колко дълго), оборудване (какви наименования, кога и за колко дълго), кабинетно пространствo за по-големи проекти освен място за ръководителя на проекта, може да бъде необходимо и място за един помощник-мениджър и за друг помощен персонал). Формулирането, т.е. ориентировачното планиране на необходимите росурси извършва с попълването на логическата матрица. Детайлното планирани им ресурсите е възможно само след подробно разчленяване на проекта на задачите му конкретизиране на изпълнителите и след разработването на бюджета на проекта
Оценка на формулировката на проекта( обратен подход на метода на логическата матрица) Философията на оценката се изразява чрез следната логическа връзка: ".. АКо се постигнат резултатите И предпоставките се окажат верни, СЛЕДВА, ч"> цошп на проекта ще бъде постигната...". Използването на този подход започна m началото на проверката за реалистичност - могат ли при конкретните усломин ни средата (предположения и планираните за проекта ресурси) да се изпълни i дейностите на проекта, след това, "АКО се изпълнят дейностите И допускани" се окажат верни , СЛЕДВА, че резултатите ще бъдат постигнати", и т.н. Хоризонталната логика в процеса на оценка на проекта, т.е. връзката между първа и четвърта колона от фиг. 4.4, се обяснява по следния начин: Дейностите могат да започнат веднага след установяване на предпоставки и aко предположенията на това ниво са се оказали верни, осъществяването на дейностите, за което са необходими ресурси води до резултати; aко предположенията на това ниво са се оказали верни, тези резултати, коип> се доказват чрез обективни показатели водят до постигане на целта; с постигането на целта на проекта, и ако предположенията за това ниво г.а били верни, проектът допринася за общите цели на бизнеса (региона). Освен за формулиране на целите, очакваните резултати и необходимите дейности и за оценка на самото проектно предложение от финансиращите институции, логическата матрица се използва и по-нататък през проектния цикъл - изпълнението и оценката на проекта. Определено може да се каже, че логическата матрица е база за разработването и на много други елементи на проекта - дърво на задачите, бюджет, график за изпълнение на задачите, разпределение на задачите между партньорите и изпълнителите по проекта, план за мониторинг и контрол на проекта и др.
4.2.ФОРМУЛИРАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА ПРОЕКТА А. ДЪРВО НА ЦЕЛИТЕ И СТРАТЕГИЯ НА ПРОЕКТА
Целта е желано състояние на бизнеса, региона, целевата група и др., което се очаква да се постигне чрез решаване на проблеми и/или използване на благоприятни възможности, т.е. чрез проекти в рамките на определена програма. Независимо от вида на проекта - бизнес или публичен проект, формулирането на целите има две основни функции: ПРАВА (стратегическа) функция. Целите служат като насока и критерий за избор на адекватни мерки и стратегии за развитие. Преди формулирането на целите е безсмислено да се разработват стратегии, мерки и проекти. За да се намери адекватно решение и се очертае правилния път на развитие, преди всичко трябва да е ясна целта на развитие. Един бизнес или регион никога не може да използва всички съществуващи възможности поради това, че някои от тях са несъвместими, т.е. взаимноизкпючващи се, поради ограничеността на ресурсите или поради различната привлекателност на възможностите, фактически, чрез целите се определя кои възможности е желателно и реалистично да бъдат използвани. Обратна ( контролна) функция - целите служат като критерий за оценка на резултата на успеха или неуспеха на предприеманите действия. Благодарение на целите, отговорните за изпълнението и мониторинга на проекта знаят какво трябва да се постигне, дали и кога е постигнато. Ако няма ясни цели( по възможност количествено измерими), постигнатите резултати те могат да се оценяват както за приемливи, така и за неприемливи, тъй като няма обективен критерий за оценка. В проектите се поставят два вида цели - една основна (конкретна) цел и няколш мождинни, от по-нисше равнище цели, които са необходими за постигането на цанн на проекта и се формулират като "резултати". Междинните цели (резултати! и представят главните етапи и стъпки на проекта. Тези резултати фиксират отделнил "части" на целта на проекта, които направляват хода на изпълнението му Формулировките на резултатите трябва да са по-конкретни, отколкото тази на цолн на проекта и трябва да са действено-ориентирани.
Идеята на проекта обхваща няколко допълващи се по въздействие дейности (i <■ резултати и цели, съгласно категориите на дървото на целите.
Изисквания към формулировките на целите - Целта, резултатите и дейностите трябва да формират цялостна йерархични система, а не механичен списък. Изпълнението на това изискване осигуряип цялостни решения на проблемите и е предпоставка както за приоритизиране на целите, така и за изпълнение на повечето от изложените по- долу други изисквания ;2 Резултатите и дейностите трябва да бъдат операционализирани, т,е да са толкова конкретни че да могат да сн ридпирсн и изиълняиш Зн опарационализирани са смятат резултатите и дойностигв, които са определени по съдържание, ввличина, време за постигане, място, цвлвва група и др., и които могат да опишат резултата, който ще се постигне. Системата от резултати и дейности трябва да бъде логична и консистентна. Логичността означава ясно и просто формулиране на целите и постигане на логична връзка и съответствие, от една страна между цели и проблеми, а от друга - между цели и дейности. Консистентността означава да не се пропускат някои полезни за целевата група резултати, т.е. проблемите и техните причини да бъдат анализирани от всички възможни направления.
Съвместимост, т.е. липса на конфликт между отделните резултати. Възможни са конфликти между целите и интересите на различни групи, между различните равнища на йерархия (национално-регионално- местно), между различните секторни области (например "икономическо развитие" и "опазване на околната среда"), между отделни икономически дейности и др. Затова е необходимо да се търсят разумни компромиси между формулировките на отделните цели, както и да се използват инструментите координация, диалог и партньорство.
Уникалност, съобразяване с конкретните особености на целевата група. Недопустимо е при разработването на проекта да се взаимстват цели от планове за други страни, райони и целеви групи, без да се отчита спецификата на проекта и неговия целеви район. Необходимо е чрез целите да се изтъкне индивидуалността на териториалната общност и нейните проблеми и да се подберат такива цели, които са адекватни на конкретните местни условия и проблеми [Маринов, 2000].
Конкретните формулировки на целта, резултатите и дейностите трябва да отговарят и на т.н. S.M.A.R.T. изисквания :
S.pecific - конкретни и точни. Конкретността е задължително условие за целта и резултатите на проекта. Резултатът, към който се стремим трябва да има стойност (в материално изражение или друг вид полза) и да бъде постигнат за определено време. Ако целта не е конкретна, а остане мъглява и отвлечена, това не би способствало за успешното завършване на проекта.
M.easurable - измерими или оценими по отношение степента на постигане ка цели и резултати. Измеримостта им е пряко свързана с конкретността им. Не може да се каже, че целта е достигната и кога е станало това, ако тя не може да бъде измерена. Изискването за измеримост е коректно само за цели, чието постигане може да се измери чрез обективни критерии и инструменти. За "оценяване" обикновено се говори, когато става дума за субективна оценка на постигането на целта.
A.ehievabSe - целите трябва да бъде постижими, както и съгласувани между заинтересованите страни. Това изискване, на пръв поглед, се подразбира от значението на понятието "цел". В достижимостта обаче се влага различен смисъл, в зависимост от това, дали става дума за постижимост по принцип, характерна за условията в конкретен бизнес или предметна област или за реалистичност
T.ime related -обвързани с времето и постижими в логично обосновани срокок Това изискване се обосновава от две важни причини. Първата е свързани необходимостта от контрол върху изпълнението на проекта във времето, втората - с психологическото възприемане на целите от участниците в проек i Неясното формулиране на целта по време демотивира участниците в проекта. Колкото по-ниско в йерархията на дървото на целите са формулирани подцели, т.е.. резултатите на проекта, толкова по-действени и прагматич! трябва да изглеждат те. Ако при целта на проекта се допуска и понякоги необходимо известно обобщаване на формулировката, при резултати формулировките трябва да са много по-конкретни и практически насочени.
Детайлно планиране на проекта - детайлното планиране на задачите по проекта представлява постепенно преминаване от фазата на формулиране и планиране на проекта към изпълнението му. Пълният и детайлизиран план за проекта включва разчети за съдържанието и крайния резултат от всяка дейност и задача на проекта; ресурсите, които са необходими за изпълнението на задачите като парични средства, специалисти , информация, време, техника, материали; последователността и графика за изпълнение на задачите; моментите, към които трябва да се осигури финансиране за всяка задача; конкретните изисквания към специалността и квалификацията на изпълнителите по задачи и подзадачи и операции.
Разработване на структура на дейностите и задачите роля на структурата от дейности и задачи по проекта - метода за структуриране на работните задачи, проектът се разглежда като обърната с дънера нагоре състевена от целта на проекта, резултати, дейности, задачи и операции. Чрез йерархичното разчленяване на проекта се формира мрежат щ ' амостоятелни, непокриващи се една с друга задачи, еднозначно конкретизирани нн съдържание, изпълнител, необходими ресурси, продължителност. Структурата на задачите е основа за планиране, за бюджетирането, за изпълнение и контрол на проекта. Последният етап от фазата за построяване на дървото на задачите включва избора на стратегия за реализиране на цялостната проектна идея. Дейностиm (фупите задачи), които имат за обект близки по технологическо естество задачи • о събират в едноименни групи. Конкретната стратегия ка проекта може да предвижда изпълнението му например нацяло (т.е. за всички дейности и задачи от "дърво) или на части. Тя зависи както от възможното финансиране и предоставяне на друт ресурси, така и от наличното време, вижданията и желанията на целевата група.
Стъпки при разработване на структура на задачите Стъпка 1. Мислено разчленяване на проекта на неговите основни функционални направления or дейности {групи задачи), необходими за постигането на целта му. Гази стъпка е вече направена в логическата матрица.
Стъпка 2. Разчленяване на всяка дейност от функционалното направление на >адачи, необходими за постигането на планирания в логическата матрица резултат в юва направление на действие.
Стъпка 3. Всяка задача, която не отговаря на една или повече от дадените по- долу изисквания (характеристики), се разчленява на подзадачи и т.н.
Всяка задача от функционалните направления на проекта, като "организиране", "финансиране", "обучение" и т.н. се анализира относно своите характеристики, които са признаци за необходимостта от по-нататъшно разчленяване. Отделната, независима задача има следните характеристики за еднородност:
Текущото състояние и ходът на изпълнение на задачата са лесно оценими;
Задачата е определена от конкретно начално и крайно събитие;
Позната е по съдържание и изисквания за изпълнение, време и ресурси за нея могат да се определят лесно като се ползва опитът от подобни задачи;
Съдържа работни подзадачи (операции), които са управляеми, измерими, не си противоречат, не се изключват взаимно, могат да се обединят и са независими спрямо тези за други задачи;
Стъпка 4. Повторя се горната стъпка 3, докато се постигне, всички разчленени под задачи да отговарят на горните изисквания.
Стъпка 5. Продължава се разчленяването, докато се стигне до разположените най-ниско елементи в йерархията на задачите, наречени операции.
Основният въпрос за контрол на разчленяване на дейности и задачи е: "Сигурно ли е, че са открити и формулирани всички задачи, необходими за успешното постигане на планираните в проекта резултати"? При вземане на решение, кои други задачи да се включат в структурата на проекта се анализира наличието на обучен персонал; ползването на външни услуги за някои дейности; наличие на необходимото оборудване; графикът за доставка на материали, и др.
Основното умение, което се изисква при разчленяването на проекта на дейности, групи задачи, задачи и операции, е да се подбере подходящата според вида и сложността на проекта дълбочина на разчленяване - примерно, не повече от 4 - 5 равнища на детайлизиране. Често срещана грешка е ненужното разчленяване до много на брой, но несъществени по съдържание операции. Дълбочината на разчленяване се счита за достатъчна, ако параметрите на разчленяване се счита за достатъчна, ако параметрите на отделната задача са достатъчни, за определяне на необходимите ресурси и време за задачата и за нейното технологично съдържание. Ако естеството на проекта изисква дълбоко разчленяване е необходимо той да се раздели на под-проекти и за всеки от тях да се разработи структурата на задачите чрез разцепване на дървото. са раздели на под-проекти и за всеки един от тях да се разработи структура на задачите чрез "разцепване" на дървото по дебелите клони съобразно: функционалната област на дейностите, например институционализирано, ресурсно осигуряване, маркетинг, производство, реализация и др.; географското разположение на някои дейности при международни проекти; според необходимите умения за изпълнение на задачите или съобразно необходимото оборудване или материали, и т.н.
Определяне продължителността и разходите за задачите След като е разработена структурата на задачите, трябва да се определят продължителността и разходите за всяка от задачите на проекта. Ако всяка задача отговаря на четирите характеризиращи показатели, тя ще бъде сравнително ясна. Освен това, задачите които са били изпълнявани при предишни проекти или са подобни на други задачи, са напълно определени по продължителност и разходи.
На практика, дори и за многократно изпълнявани задачи, продължителността им е случайна величина. Причини за това са фактори със случаен характер като: различията в квалификацията на изпълнителите на задачата; промяната в техническото състояние на използваното оборудването; различната осигуреност с необходими ресурси и информация във времето; случайни събития - заболявания на работниците, природни бедствия, и др.
Въпреки че действието на тези случайни фактори не може да се предотврати, те могат и трябва да се предвиждат. На практика това се постига чрез използване на три оценки за продължителност на задачите - оптимистично време за изпълнение О; песимистично Р и най-вероятно време за изпълнение на задаччата.
Подготовка на план-график за задачите Най-често използваното средство за изобразяване на плана за изпълнение на задачите е графикът на Гант. За да се подготви графикът, от логическата матрица се копират дейностите по проекта. По-нататъшната последователност на работа е: от дървото на проекта и се подготвя подробен списък на задачите; уточнява се последователността и взаимната обвързаност между задачите; определя се началото, продължителността и краят на всяка задача;
подбират се индикаторите за мониторинг на сроковете на задачите; формулират се изискванията за специалност и квалификация за задачите; разпределят се задачите между членовете на проектния екип. Графикът на Гант се използва от мениджъра като инструмент за планиране, изпълнение и контрол на проекта. За проектната група той е средство за въвеждане в работата на нови членове и онагледяване на изпълнението на проекта.
Планиране. Графикът на Гант показва взаимната връзка между отделните задачи и поради това дава възможност на мениджъра да огледа проекта в неговата всеобхватност. В този смисъл, графикът на Гант играе ролята на инструмент за "подреждане" на моментите за започване на задачите, за "прикрепване" на членове на проектната група към задачите на проекта и за разпределяне на ресурсите. Изпълнение. В хода на изпълнението на проекта, някои задачи ще бъдат изпълнени по-рано, отколкото е било определено първоначално. Това ще даде на мениджъра възможност за преразпределение на ресурси, така че да изпълни проекта по-рано или с по-малко разходи. От друга страна, за изпълнението на някои задачи може да бъде необходимо повече време. В този случай мениджърът ще пренасочи към тази задача част от ресурсите за задачи, които вървят нормално. Ако това не може да реши проблема, ще трябва да се иска увеличение на финансирането или удължаване на срока на проекта. Контрол. Чрез сравняване на графика за задачите с действителното им изпълнение, мениджърът на проекта ще може да прогнозира очакваните отклонения спрямо плана на проекта и ще може да вземе своевременно корегиращи мерки.

26. Управлението и бизнес информацията - информационни технологии в бизнеса, интернет технологии, бази данни в управленските информационни системи, управленска информационна система в стопанската организация: структура и съдържание на модулите й

Управлението и бизнес информацията - информационни технологии в бизнеса, интернет технологии - В широк смисъл - информационната система е всяка система, която осигурява информация за организацията и нейното обкръжение (всички системи, свързани с обработка на информацията в организацията). В тесен смисъл - мениджърска информационна система, проектирана да подпомага управлението при вземане на решения. Информационните системи (IS) съдържат най-различен вид информация - за хора, събития, територии и много други както от околната среда, така и вътре в самата организация. Те подготвят и предоставят информация в удобен за ползване вид, с цел подпомагане на мениджърите и служителите от различните стопански организации при решаването на текущи проблеми или при вземането на управленски решения. Има 4 вида етапи : Първият етап се характеризира с това, че крайните потребители сами създават, обработват, анализират и използват необходимата им информация. Операциите над информацията се извършват с помощта на технически средства с ограничени възможности. При втория етап настъпва разделение между производството и потреблението на информация. Обработката на данните се основава на универсални компютри, а работата с тях се извършва от специалисти по обработка на данните. на третия етап е, че на мениджърите се предоставят средства на информационната техника, в резултат на което те управляват процеса на получаването и използването на информацията. Крайните потребители на IS придобиват нов статут - те стават производители и потребители на данни в определена предметна област. Въвеждат данните в централизиран компютър чрез терминални устройства и получават дистанционно необходимите им резултатни данни. Четвъртият етап очертава редица нови характеристики на съвременните IS. Доминираща е разпределената обработка на данните, трайната ориентация към организация на информацията и комуникациите в среда на компютърни мрежи, започва обединяване на локалните мрежи в големи корпоративни мрежи. Все повече надежди се възлагат на бизнес услугите, които предоставя световната компютърна мрежа Internet. Електронният мениджмънт, електронната търговия и глобалния бизнес са вече реалност. Същност и характеристика на управленските информационни системи За правилния избор на Управленска информационна система се изисква тя да отговаря на няколко критерия:♦♦ сложна, но в същото време лесна и достъпна за ползване от потребителите; гъвкава - потенциал за разрастване паралелно със самия бизнес; кратък период на внедряване; съвместимост със съществуващият хардуер; независимост на базата данни, защита на данните; възможности за обновяване; качество на документацията; предоставяне на поддръжка на системата след внедряването. Структурата на управленските информационни системи Към информационната система в организацията се включват следните подсистеми: TPS - Transaction Processing System - система за предаване и преработка на информация DBMS -DataBase Management System - система за управление на база данни OIS - Система за оперативна управленска информация MIS - Management Information System - мениджърска информационна система DSS - Decision Support System - система за подпомагане вземането на решения EIS - Executive Information System - екзекутивна информационна система

Системи за създаване и преработка на на информация ТРС- в процеса на управление се борави с много разновидности от данни. За да могат да бъдат превърнати в информация е необходимо да бъдат приложени на някаква обработка и резултатите от нея да се свържат с определена цел. Основните типове обработки на данни са: класификация, сортиране, обобщаване, използване на данни за извършване на изчисления, избор на данни. За да се извършват тези обработки се използва Системата за диалогова обработка на запитвания TPS или така наречените още Система за преработка и предаване. Данните, които се въвеждат в системата могат да бъдат различни съобщения (факти, числа, смислени комбинации от думи и числа и др.), регистрирани в резултат на възникването на определено събитие или процес от вътрешен или външен за организацията източник или някакви заявки и запитвания на които системата трябва да даде отговор. TPS се характеризират с това, че компютрите се използват за рутинна обработка на оперативната информация (транзакции). Този клас системи е предназначен за оперативния мениджмънт и контрол и обхваща ежедневната оперативна обработка на данните за състоянието и промените в икономическите процеси, изготвянето на справки, доклади и други материали. Някои от тях са необходими за държавните органи, финансовите и данъчните институции, счетоводството и индустрията. TPS е информационна система, използвана за регистриране на данните в електронна форма и изпълнява следните функции: преобразуване на данните от действията в компанията в електронен вид и въвеждането им в системата; съхраняване на предадените данни; отпечатване на детайли от транзакциите - извеждане на обработените данни за ползване от мениджърите; обработка и предаване на данните във форма на отчети, таблици, графики, видео, аудео, др.

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разработени теми по мениджмънт за държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.