Работоспособност и умора. Фази и динамика на работоспособността и умората.


Категория на документа: Икономика



Важно е изследването на работоспособността да бъде комплексно и да се изследват повече променливи. Прилаганите психологически методики трябва да се отнасят за всички процеси, които взимат активно участие в извършващата се в момента трудова дейност (например, ако се извършва предимно интелектуален труд, трябва да се изследва равнището на интелигентност, памет, внимание и др.). Методиките трябва да бъдат кратки, за да не създават състояние на умора и да имат модификации еднакви по трудност.

Изследването на работоспособността се провежда най-малко три пъти през деня: сутрин, 30 мин. след започване на работния ден; около обед преди обедната почивка; към 14-15 часа; 30 мин. преди завършване на работния ден. Изследванията се провеждат няколко дни, но не последователни и не в понеделник и петък (около 10 дена). Чертае се крива на динамиката на работоспособността за дадена професионална дейност. Въз основа на тази крива се изграждат режимите на труд и почевка, нормира се труда през различните периоди на работния ден, прави се организация на труда.

Фази на работоспособността:

1. Предработно състояние - изходен фон; определя се от готовността за работа на основата на представата за работата, поставената цел и работен план. Оптималното предработно състояние води до висока работоспособност. Извънредното предработно напрежение или недостатъчното настройване за работа предизвикват демобилизация и слаба работоспособност.

2. Период на вработване - работоспособността е на ниско равнище, но с тенденция за постепенно повишаване на активацията на организма докато стигне до активацията, необходима за съответния вид работа. Фаза на работна мобилизация. Тази фаза продължава максимум 30 мин., като продължителността и зависи от следните субективни и обективни фактори:

- степен на подготвеност, знания, умения и опит с дейността;

- състоянието, в което се намира човек преди започване на работата (превъзбуденост или умора затрудняват вработването);

- отношение към труда и мотивация;

- характер на задачата;

- организация на самата трудова дейност;
- физически условия на работа (например, работа, свързана с голям шум не предполага бързо вработване);

- социални условия - наличието на конфликти и недоверие увеличава периода на вработване.

3. Оптимална фаза на работоспособност -тогава се реализират най-добри резултати, успешно изпълнение и най-висока ефективност. Оптимално ниво на физиологичните и психични процеси; движенията са точни и координирани, стабилизиране на темпа и ритъма на работа, оптимално внимание, повишена активност на мисловния процес. Мобилизиране на силите и тяхното най-пестеливо изразходване, търсене и установяване на ефективен режим на работа. Максимална и стабилна продуктивност. Съхраняването на оптималната работоспособност зависи от характера и интензивноста на работата, степента на психично напрежение, индивидуалните особености и създадената работна ситуация. Тази фаза продължава от 2 до 3-4 часа в зависимост от споменатите външни и вътрешни фактори и от вида на трудовата дейност. При интелектуалната работа оптималната фаза на работоспособност е по-кратка и са необходими повече почивки, а при физическата дейност, тя зависи от качествата на индивида и почивките трябва да са по-кратки.

4. Неустойчива фаза - работоспособността намалява, но с усилие на волята и мотивация резултатите от труда не се нарушават.

5. Крайно усилие - въпреки желанието, компенсацията е непълна и количеството на извършената работа намалява, а качеството се влошава.

6. Фаза на отказ - работоспособността рязко намалява и компенсацията е невъзможна.

Понижаването на работоспособността не става равномерно. Преди завършване на работата има временно повишаване на работоспособността или това е така нар. краен подем. Този ефект се определя от мотивите и проявеното волево усилие преди завършване на работата като стига до временно мобилизиране. Тогава действат компенсаторни механизми. Наблюдава се по-силно или по-слабо изразена борба между отслабване на силите и интереса към работата и съзнанието, че поставената задача трябва да бъде завършена. Неравномерните изменения в работоспособността могат да се обяснят и с факта, че снижаването на продуктивността понякога не е пряк резултат от настъпилата умора. Тя може да се дължи на намаляване интереса към работата, скука, монотонност, пресищане от еднообразие.

През изброените фази на работоспособността се минава при извършването на всички трудови дейности. Крепелин е първият автор, който е изследвал фазите на работоспособност. Неговата методика изисква събиране и изваждане на едноцифрени числа в разстояние на 90 мин. Това изисква напрегната интелектуална дейност, в която се проявяват и петте фази.

Продължителността на фазите зависи от следните фактори:
- тренинг в извършваната дейност;
- емоционално напрежение, с което се извършва дейността;
- волевото усилие, което се влага;
- степен на умора, която съпровожда изпълнението на труда.

Фактори, които стимулират работоспособността:
- увеличаване съдържателността на трудовия процес;
- създаване на блатоприятен психологически климат;
- организация на трудовата дейност;
- формирането на положително отношение към трудовата задача и резултата;
- проявената активност и включеност в работата - осъзнаване целта на работа и стремеж за нейното осъществяване;
- работа с умерено умствено или физическо натоварване. Минималните изисквания и много леките задачи не стимулират работоспособността. Неравномерното и недостатъчно натоварване през работния ден се отразяват неблагоприятно върху работоспособността - появяват се симптоми на умора, свързани със състоянието на отегчение и скука. В резултат на това намалява интереса, отклонява се вниманието, търсят се странични занимания. При еднообразна работа е нужно да се създадат междинни цели и работният процес да се раздели на стъпки, за да се поддържа работоспособността.
- резултатът от работата - работещите трябва да виждат резултатите от своя труд и да получават обратна връзка за тях, тъй като това настройва за по-нататъшно активно участие. Неуспехът на работното място може да доведе до временно намаляване на работоспособността.
- самооценка за собствената дейност;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Работоспособност и умора. Фази и динамика на работоспособността и умората. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.