Работоспособност и умора. Фази и динамика на работоспособността и умората.


Категория на документа: Икономика


 Работоспособност и умора. Фази и динамика на работоспособността и умората

Същност на работоспособността

Работоспособността се изразява в способността на човек да изпълнява определена по вид и трудност работа за определено време. Работоспособността е съвкупност от физиологични и психични процеси, при наличието на които дадена трудова дейност се извършва ефективно за даден период от време. Следователно при работоспособността се отчита продължителността и ефективността на дейността.

От физиологична гледна точка работоспособността зависи от редица особености в протичането на нервните процеси, главно от подвижността на ВНД, от силата и концентрацията на възбудния и задръжния процес.

От психологична гледна точка, работоспособността се изразява в различно равнище на интензивност, устойчивост и продължителност на трудовата дейност и е тясно свързана с различна бързина, точност и устойчивост в протичането на основните психични процеси (възприемане, памет, мислене).

Показатели за работоспособност - промяна на физиологичните функции, промени в психичните процеси, което се свързва тясно с промяна в резултатите от трудовата дейност. В тясна връзка с работоспособността е състоянието на умора.

Състояние на умора

Умората представлява временно функционално състояние на организма, което се характеризира с намалена работоспособност. Съществува така нар. субективно чувство за умора, което не винаги се покрива с обективните показатели за умора. Въпреки това изследването на субективното чувство е почти задължително при изследване на работоспособността. В субективното чувство за умора дават отражение мотивите и отношението на човека към труда. Счита се, че хора със силна мотивация за работа са по-малко чувствителни към настъпващата умора. При силни промени на обективните показатели те могат да не усещат субективна умора. При липса на положително отношение към труда по-бързо се появява чувство за пресищане и субективното чувство на умора се появява преди обективните признаци. Субективното чувство за умора винаги трябва да се съчетава и с други показатели, т.е. изследването на работоспособността трябва да става комплексно.

Умората е естествен закономерен процес със защитни функции, целящи равновесие между организма, психиката и работното натоварване, т.е. запазване на хомеостазиса. Умората се обяснява с нарушения в координацията в протичането на процесите на ВНД и в протичането на психичните процеси, както и промени в психичното състояние.

Дълго време същността на състоянието на умора не беше добре изяснено. Съществуват редица хипотези, които характеризират умората като състояние на изтощение, свързано с изразходване на хранителните и енергийни запаси, недостиг на кислород в организма, натрупване на отпадъчни вещества в мускулите. Тези теории се градяха на факта, че при всяка дейност става превръщане на енергията, което води до намаляването и в други сфери и образуването на отпадъчни вещества. Организмът от тези теории се разглежда като сбор от отделни части, а не като цяло. Тези теории не могат да обяснят умствената умора.

Сеченов има голям принос за разработването на нови теории. Негови изследвания доказват, че при физическа работа настъпва умора преди всичко в ЦНС. Сеченов доказва това с така нар. експеримент за активна почивка. При работа с една ръка, която се уморява, същата ръка почива много по-бързо, ако започне да се работи с другата ръка, отколкото ако човек остане в покой. Това се обяснява с импулсите, които другата ръка изпраща към мозъчната кора.

Умората е временно намаляване на работоспособността, предизвикано от продължителна и интензивна работа, изразявано в намаляване количеството и качеството на работата, влошаване на координацията на функциите.

По своята същност умората е корова защитна реакция, а по физиологичен механизъм - намаляване на работоспособността преди всичко на самите корови клетки, при които настъпва охранително задържане. Тази промяна в коровите клетки оказва влияние и на периферния апарат. Умората не може да се разглежда само като предизвикана от централно-мозъчни изменения, участие имат и вегетативните процеси и центрове и тя се предизвиква от взаимодействието между кора и подкорие. Роля имат и промените в ретикуларната формация.

Различават се няколко степени на умора:

1. Начална умора - появява се след усилено натоварване. Компенсация при нея не е нужна. При нея не настъпват промени във физиологичните и психични функции и една обикновена почивка възвръща работоспособността.

2. Лека умора - работоспособността намалява леко при обикновено натоварване, но може да се компенсира с усилие на волята и мотивация. От време на време се проявява неустойчивост на настроението, трудно съсредоточаване, леки промени в съня (трудно заспиване, трудно събуждане). Нужна е по-дълга почивка.

3. Изразена умора - при леко натоварване работоспособността спада. Не може да се извърши пълна компенсация. Появява се раздразнителност, сънливост през деня; от време на време се появяват промени в интелектуалните процеси - трудно запаметяване, по-бавен мисловен процес. Необходима е дълга, организирана почивка.

4. Тежка умора - без натоварване работоспособността рязко спада и почти не може да се извърши компенсация. Състоянието на тежка умора води до депресивност, силна раздразнителност, безсъние, осезаемо отслабване на вниманието, паметта, мисловните процеси. Необходимо е лечение.

В зависимост от характера на дейността преобладават признаци на физическа умора, сензорна умора, умствена умора и емоционална умора.

Показатели за работоспособност

Съществуват пет равнища, на които се изследва работоспособността:

- биохимично

- физиологично - променя се кожната усетливост, чувствителността на окото, колебания в ясното виждане, стеснява се полето на зрение, промени в сърдечно-съдовата, двигателната и вегетативни системи.

- психологично - промени в психомоториката, двигателната координация, бързината на сетивно-двигателните реакции; промени в познавателната дейност - променя се скоростта и точността на запаметяването и мисловните процеси, трудно се правят асоциации, затруднява се логическото мислене, отслабва концентрацията на внимание

- обективни резултати от конкретния вид труд - производствени показатели: количество, качество на изпълнението, време за извършване на дадените операции, брой грешки, плътност на работното време, честота и разпределение на паузите, трудности при работа, аварии, начини за преодоляване на трудностите, отклонения от нормите.

- субективна оценка на чувството за умора - може да бъде изследвано чрез скалиране като се започне от "чувствам се работоспособен" до "чувствам се уморен" или самият човек може да разкаже за своята субективна работоспособност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Работоспособност и умора. Фази и динамика на работоспособността и умората. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.