Пълен макроикономически модел


Категория на документа: Икономика


ПЪЛЕН МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ

Пълният модел на националната икономика се изгражда на основата на:
* Модела на дългосрочния икономически растеж, обясняващ движението по тренда на потенциалното производство и дефиниращ равновесието като постигане на потенциалното равнище на дохода;
* Модела на краткосрочните колебания, описващ поведението на неравновесната икономика и определящ дохода чрез размера на съвкупното търсене;
* процеса на приспособяване на цените, осигуряващ движението на националния пазар от неравновесното състояние към равновесното /потенциалното/.
Както е известно, последното е сравнително продължителен процес, тъй като неравновесието може да бъде устойчиво състояние, а силите, привеждащи стопанството към равновесие - слаби и непоследователни.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАВНИЩЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО
Ключово значение за разработване на пълния модел има нееластичността на цените. Тя се обяснява с практиката фирмите да привеждат собствените си цени в съответствие с промените в търсенето едва след като тези промени се очертаят като безспорна тенденция. Дотогава - година или малко повече, на националния пазар равнището на цените остава непроменено и съответстващо на икономическата динамика от предишния период.

Следователно, във всеки даден момент равнището на дохода се определя от текущото равнище на съвкупното търсене и от предидущото равнище на цените. При дадено равнище на цените производството и дохода са толкова по-големи, колкото по-надясно е кривата на съвкупното търсене.

Така определеното равнище на дохода може да бъде по-голямо или по-малко от потенциалния доход. Посоката на това отклонение предопределя натискът върху цените: те имат стимули да се понижават, ако фактическия доход е под потенциалния /тогава има неизползвани ресурси и незаети наемни работници, които се конкурират на факторните пазари за производствено приложение/; и да растат, ако доходът е над потенциалния /недостигащите производствени фактори се придобиват на по-високи цени/.
ГРАФИКА №.1

а) б)

P P P0 P0 АД АД

Y0 Y* Y Y* Y0 Y

Когато този натиск се реализира и цените се променят, те на свой ред повлияват на производството: понижените цени създават стимули на производството да расте и да се доближава до потенциалното си равнище; повишените цени действуват депресиращо на производството и то намалява към потенциалното равнище. Така в крайна сметка икономиката се колебае около потенциалното производство.

Важно е да се подчертае, че отношението на фактическото производство спрямо потенциалното в даден период /година/ води до промени на цените в един следващ бъдещ период. Ние можем да очакваме по-високо равнище на цените през следващата година само ако в текущата фактическото производство е по-високо от потенциалното. Но равнището на дохода през следващата година ще зависи отново от това по-високо равнище на цените и от реално сложилото се съвкупно търсене. Ако доходът все още се отклонява от потенциалния, икономиката ще продължи да се приспособява във времето чрез цените, докато се постигне потенциалното й равнище.

Процесът на приспособяване чрез цените е динамичен, защото върху променливите се оказва въздействие в даден момент, а влиянието на това въздействие се проявява в един следващ момент. Така текущото равнище на цените се определя в зависимост от последното минало равнище на производството. Съвкупното търсене от своя страна определя текущото равнище на производството при даденото /определено преди/ равнище на цените

И така:
В краткосрочен период равнището на цените е дадено. То може да се промени след време, но през разглеждания период текущите събития не му влияят.
Равнището на производството в даден момент зависи от съвкупното търсене и даденото /определеното от минала икономическа динамика/ равнище на цените.
В краткосрочен период производството може да бъде под или над потенциалното равнище на БНП

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗРАБОТИЦАТА
Известна ни е количествената връзка между реалния БНП и безработицата - правилото на Оукън:

То показва, че увеличение на безработицата с един процентен пункт се дължи на съкращаване на производството с поне три процентни пункта. Изведено за икономиката на САЩ през 70-те години на миналия век, това отношение ни напомня, че при промени в равнището на производството фирмите известно време предпочитат да се приспособяват чрез съкращаване на продължителността на работното време и намаляване на интензивността на труда. Едва след това те уволняват част от заетите, което се отразява на равнището на безработица.

Нека илюстрираме правилото на Оукън графично. Предполагаме, че ни е дадено съвкупно търсене, което при съществуващото равнище на цените определя равнище на дохода, равно на потенциалното. Нека съвкупното търсене се съкрати,така че равнището на дохода да падне под потенциалното. Формира се производствен разрив, който изразяваме като относителна част от потенциалния доход. След това определяме безработицата, съответствуваща на този разрив, използвайки правилото на Оукън.
ГРАФИКА №.2

АД' АД

P

P0

Y'0 Y0 Y

0




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пълен макроикономически модел 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.