Публични блага и публичен избор


Категория на документа: Икономика


ТЕМА VІІІ: ПУБЛИЧНИ БЛАГА И ПУБЛИЧЕН ИЗБОР

Целта на темата "Публични блага и публичен избор" е да покаже защо някои блага не са подходящи за производство от частни фирми, а са обект на създаване от публичния сектор и да разгледа някои спорни въпроси, които възникват при производството на такива блага. Дава се дефиниция на публичните блага и се разглеждат проблемите, свързани с разпределението на ресурсите, които възникват в хода на производствения процес. Очертават се основните различия между частните и публичните блага Показва се, защо тези блага най-често се произвеждат от държавата като един от основните пазарни субекти. Представена е същността на публичния избор и механизмите на трансформиране на индивидуалните предпочитания в колективни решения.

В съвременното пазарно стопанство индивидите задоволяват част от своите потребности, потребявайки публични блага. Такива публични блага са например правораздаването, вътрешният ред, сигурността на една страна, националните паркове, някои здравни и образователни услуги и др. Тези блага се произвеждат в публичния сектор и се финансират посредством задължително облагане с данъци и такси.

Публичното благо се характеризира с две свойства: първо, невъзможност за приложение на принципа на изключване, и второ, липса на съперничество и дискриминация между потребителите в хода на потреблението.

Първото свойство се свежда до това, дали индивидите могат да бъдат изключени от потреблението на благото или не. За повечето блага това изключване е възможно. Например един хлебар може да изключи клиенти от потреблението на неговия хляб, ако те откажат да заплатят съответната цена. Или ако не се заплати цената на хамбургера, той няма да може да бъде потребен. В други случаи изключването е свързано или с много високи разходи, или е невъзможно или нежелателно по извъникономически причини. Стандартен пример в това отношение е националната отбрана. След като веднъж е създадена национална армия и флота, всеки гражданин печели от нейното съществуване, независимо от това, дали в момента заплаща за това или не. Други примери са изграждането на защитни диги срещу наводнения, построяването на пътища, пътни съоръжения, програми за профилактично ваксиниране и др. Тези неизключващи никого блага могат да бъдат сравнени с благата, произведени в частния сектор (като напр. леките автомобили или компютрите), при които приложението на принципа на изключване по отношение на неплатежоспособните потребители не е проблем.

Второто свойство на публичните блага, липса на конкуренция или на съперничество при придобиването и потреблението, означава, че е възможно консумиране на допълнителни единици от благото при нулеви маржинални разходи за обществото. За повечето блага потреблението на допълнителни единици е свързано с положителни маржинални разходи. Производството на допълнителни единици хляб например, е свързано с допълнителни разходи на производствени фактори. Но една улица или един аутобан могат да бъдат използвани многократно от множество автомобилисти, без да се влагат допълнителни ресурси за това. При нормално движение индивидуалното "потребление" на един автомобилист няма да бъде (съществено) възпрепятствано от оста-налите участници. Но "съперничество" в потреблението има на много оживена улица или аутобан, тъй като опасността от злополуки нараства и може да възникне ситуация, свързана със задръствания, изчаквания и др. Индивидуалната полезност тогава зависи отрицателно от едновременното потребление и на други лица.

Двете свойства на публичните блага: невъзможност за приложение на принципа на изключване и липси на конкуренция и дискриминация между потребителите в хода на потреблението, са в известна степен свързани помежду си. Националната отбрана и националната сигурност например са блага, при които са налице и двете свойства. Между тях обаче не може да се сложи знак за равенство. Ако някои публични блага притежават едното качество, това не означава, че е задължително да притежават и другото. Например невъзможно е или е твърде скъпо да се ограничи достъпът на някои риболовни кораби до определени океански участъци за риболов. Но всяка допълнителна рибарска лодка или риболовен кораб води до допълнителни социални разходи под формата на намаление на улова в бъдеще.

По същия начин използването на един мост или виадукт може да не съдържа елемент на конкуренция, но е възможно да се изключат потенциални потребители, като се въведе бариера с пътна такса.

Тъй като използването на публичните блага често е възможно без насрещна парична услуга, индивидите действат рационално, когато имат поведение на лица, получили нещо наготово (free rider), а предлагане на аналогична услуга в частния сектор липсва. В такъв случай държавата трябва да осигури "снабдяване" с публични блага и да го финансира с данъци.

Следователно публичните блага са блага, които се потребяват едновременно от всички граждани на една страна, независимо от тяхната воля и желание. Те облагодетелстват всички хора без изключение и могат да се предоставят на допълнителен потребител при нулев маржинален разход.

Тъй като публичните стоки не могат да се продават ефективно на конкурентния пазар, съществува възможност те да се произвеждат от държавата в публичния сектор, като тяхното създаване се финансира посредством данъци. Един от възможните подходи предлага това да става доброволно и дава отговор на въпроса дали по този начин се постига ефективно разпределение на ресурсите. В този случай гражданите трябва да се съгласят да бъдат облагани с данъци в замяна на полезността, ползата от публичните блага. Първи германският икономист Ерик Линдал през 1919 г. показва как може да се получи подобно равновесие. Равновесието на Линдал представлява баланс между търсенето на дадено публично благо и данъка, който всеки данъкоплатец трябва да заплати.

Клон от модерния икономикс, който изучава методите, въз основа на които държавата приема своите стопански решения, е теорията за публичния избор. Тази теория интерпретира въпро-сите какво, как и за кого да се произвежда по отношение на пуб-личния сектор - така както теорията за търсене и предлагане ги разглежда по отношение на частния сектор. Тя описва как висшите органи на държавно управление вземат решения за данъчното облагане, бюджетните разходи, регулирането и другите напра-вления на политиката.

Подобно на пазарната игра, политическата игра също е своео-бразно състезание за победа между онези, които търсят и които предлагат публични блага. Основното различие между двете сфе-ри е, че главните действащи лица в политиката - политиците, първо-начално се стремят към спечелване на изборите, докато актьорите на пазара - фирмите, още от самото начало афишират своята заин-тересованост от величината на печалбата.

Политическият избор е процес, при който индивидуалните предпочитания се комбинират и намират израз в колективни решения.

Алтернативните правила за вземане на решения имат за цел да коригират пазарните дефекти чрез трансформиране на ин-дивидуалните предпочитания в публичен интерес, мотивиращ пове-дението на политическите сили. Те са правила за гласуване, осно-вани на принципа на консенсус и на принципа на мнозинството.

В системата на публичния избор, основана на консенсус всеки един е съгласен с колективно направения избор. Тъй като никакво решение не може да бъде взето без единодушието на всички участващи в неговото приемане, всяко от тях подобрява благосъстоянието на всички. Тази система се движи в посока на ефективността по Парето - не влошава положението на никого.

Алтернативен е публичният избор по принципа на мнозин-ството, при който решенията се вземат с одобрение на половината от имащите право на глас. Негова разновидност е принципът на квалифицираното мнозинство, при който е необходимо да има квалифициран вот, т.е. колективните решения се вземат с 2/3 от гласоподавателите.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Публични блага и публичен избор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.