Психология на туристическото поведение


Категория на документа: Икономика


Тема 1:

Възниква на границата на психологията и социологията .Има факти в обществените реалности , които могат да бъдат изследвани само с обединените усилия на науките социология и психология . Тези факти са :
> Всяко обществено явление се проявява чрез дейността на хората , които действат от позициите на своето съзнание и воля , но в съвместната дейност на хората възникват особен тип връзки и взаимоотношения , чийто анализ е невъзможен без съвместните усилия на двете науки .
В обществото възникват остри социални и политически проблеми , например : социално противоречие , социално противоречие , които също не могат да бъдат обяснени и разрешени без усилията на социологията и психологията . За това се обусобява социалната психология , която е част от психологическото знание , но изучава закономерностите на отношениеята и хората , обособени от включването им в групи , а така също и на психологическите им характеристики на самите групи . Социологията - наука за цялостната структура на обществото и за общите закони на неговото развитие , от латинското социетас-общество и логос на гръцки-наука . Психологията от гръцкото психи - душа и логос - наука . Руският психолог Виготски и немския психолог Вунд : първият през 20те години на 20 в. отстоява виждането за необходимостта да се отчита ролята на социалната детерминираност на човешката психика .Човешката психика според него е детерминирана ( повлияна ) . Аргументите му са : висшите психични функции, непреднамерено запомняне , активно внимание , отвлечено мислене , волево действие - могат да бъдат разбрани само ако се търсят корените им в обществените условия на живот у хората , както и в историческото развитие на обществото . Културно историческата детерминираност е съществен фактор за обясняването на психическите процеси в човека и обществото . Изводът на Виготски : главен механизъм в развитието на психиката е механизмът на освояването на социално-историческите форми на дейността на хората . Вунд - определя народопсихологията , имаща за предмет езика , митовите , религията , изкуствата и обичаите . Тях той нарича кристали , които съставят колективната психика - разтворът на тези кристали . Според него колективната психика е много съществен фактор .
Основни подходи :
* Психоанализата- на базата на групи за психотренинг
* Бихевиористичен - залага на човешкото поведение и счита , че всичко , което пречи за неговото правилно реализиране , трябва да се премахне
* Когнитивистичен - акцентът е човешкото поведение от позициите на познавателните процеси , протичащи у човека .
* Интеракционизъм - поставя акцент в/у социалните детерминантии на човешкото поведение , тоест кои са онези ф-р , които взаимодействат с личността и и влият съществено .

Основни принципи и закони :
* Съвременното научно социалнопсихологическо знание се базира на изследване на конкретни обекти и събрани емперични данни за тях .
* В него се решават не само емперични , но и логически , и теоретически задачи.
* В него има ясно разграничение м/у установените факти и хипотетичните предположения .
* Има елемент на предсказване , въз основа на :
1/ получаване на прецизно събрани данни ;
2/обединяването им в принципи ;
3/ използване на тези принципи в предсказания
Методи на социалната психология:- 2 големи дяла
* Методи за събиране на информация
* Методът на наблюдението - какво точно се цели с това наблюдение , по какъв начин да се осъществи и в кое време и т.н.
* Изучаване на документи
* Метод на допитването - анкети , интервюта
* Метод на емперичното изследване
* Метод на моделирането
* Управленско-възпитателни методи
* Методи за нейното обработване

Тема 2: Туризмът като социално взаимодействие
Взаимодействие м/у трите елемента :

Като комплекс от поведенчески модели и мотивации , туризмът се реализира в конкретен социалнопсихологичен комплекс. Тази конкретност и специфичност произтича от голямото разнообразие на туристически услуги , както и от сезонното предлагане на тези услуги и не напоследно място от начина , по който те се предлагат . Най-съществената специфика на туризма е тази , че това е дейност през свободното време , предназначена за свободното време на хората . Много анализатори определят туризма като " илюстрация как работа и свободно време са организирани като отделни , регулирани сфери на социалната практика ". Важно е да се отбележи , че туризмът е сфера , в която се осъществява процес на възстановяване на човешкия индивид , което е необходимо за обновяването му , за ежедневния свят за работа и домакинство . Важен акцент в съдържанието на туризма е предназначението му за отмора и възстановяване на човека . За това и ценностното съдържание на туристическата услуга чрез туристическия продукт е последният да доведе до компенсация от монотонното ежедневие . Тези компенсаторни механизми у туриста трябва да бъдат задвижени по начин , който да доведе до удовлетвореност , тоест мотивацията на хората да бъдат в качеството си на туристи трябва да бъде така овладяна , насочена и изпълнена с конкретика чрез услугите , които да доведат до удовлетвореност . Следователно целта е да се предложи ценностно съдържание . Това ценностно съдържание е най-голямата отговорност на ръководителя в сферата на туризма . Купувайки туристическия продукт , туристът купува доверие и очаква толерантност . Толерантността обаче е понятие , което предполага взаимност , взаимно разбиране . В отношението турист-домакин , толерантността произтича и от ползите и от вредите , свързани с развието на туризма на конкретното населено място и касаещо местното население . Говорейки за туризма като социално взаимодействие много автори обръщат внимание на контакта турист-домакин . Този социален контакт се осъществява в широка гама от ситуации , по време на пътуванията , в хотела , в ресторанта , посещения на забележителни места . При пазаруване в местни магазини и се осъществява от взаимоотношенията , възникващи в различните обекти - информационните канали , рецепти и гишета до любезните поздрави и въпроси от ежедневието . Понятието социален контакт тук се определя като лични контакти и взаимовръзки , осъщестествявани при определи обстоятелства или взаимодействието , покриващо голям обхват от поведения , от наблюденията на членове от определа група до продължителна дори интимна връзка. Социалният контакт има 2 основни х-ки :
1. Осъществява се минимум при двама души
2. Подлежи на оценка
Важно е какъв е ефекта от социалния контакт .

ТЕМА 3: ПСИХОЛОГИЯ НА ЛИЧНОСТТА
Най-високо в структурата на личността стои ценностната системата , а последната е съвкупност от ценности , разположени във верикал и хоризонтал в човешката психика , в неговото съзнание и самосъзнание и заедно със убежденията в това число и моралните определят ценностната ориентация на човека . Човекът става личност , когато има сформирано самосъзнание .
2. Човешкият темперамент и неговото проявление се свързва с дейността на висшата нервна сиситема на човека ( учението на руския психолог Павлов за висшата нервна дейност ) . Стига се до извода , че човешкият темперамент е израз на силата , бързината на протичане на нервните процеси възбуда и задръжка . Макар и 4-те основни темперамента холерик , флегматик , сангвиник и меланхолик да са открити още през древността от Хипократ , научното им обяснение се свързва с типа нервна система и става възможно едва през 19 век . Човешкият х-р е социалното основни свойство или качество у човека , което значи , че х-рът се надгражда върху темперамента . Човешкият х-р е съвкупност от социално-психологични черти , присъщи на човека в качеството му на социално същество . Те определят до определена степен и човешката индивидуалност и тук е важно да разграничим понятията : човек , индивидуалност и личност .
Човек-израз на биологичната същност , която е присъща за всяко човешко същество като социално такова .
Индивид - израз на съвкупността от биологичните свойство на човека .
Личност - израз на социалните свойства и на конкретно историческия облик на човека .
Индивидуалността - свързва се с личната неповторимост на човека , защото всеки човешки индивид е отделен самобитен свят и включен в определена социална структура съхранява своята относителна самостоятелност , но индивидуалността е цялосттна система - биологическа , генетическа и социална ; и включва общи черти , присъщи на индивида като представител на биологическия вид човек и човешко общество .
Особени признаци , присъщи на човека като член на определена обществена , икономическа и културна общност . Единични признаци , обословени от специфичността на човешката биологична организация и социална микросреда . Всеки индивид изработва на фона на всичко това свои индивидуални начини на действия в реализацията на общите задачи . Така той формира свой индивидуален стил на действие => индивидуалността е израз на начина на живот на конкретната личност като субект на самостоятелна дейност . Основен признак на индивидуалността на човека е творчеството , за това в индивидуалността човекът се проявява като автономен ......... на съзнанетелна дейност , способен към самоопределение , саморегулация , самоусъвършенстване в условията на конкретното общество .
Какво е човекът ? - отговорът на този въпрос зависи от психическото свойство х-р .
Карл Юнг - швейцарски учен , психолог . В книгата си "Психология на типовете" посочва два основни типа темперамент : екстроверт и интроверт .
Въз основа на доминиращата посока на психичната енергия у човека .
Въз основа на типологията на Юнг , Азейнг посочва трети тип темперамент -амбравертен ( той въобще не същества в реалността , но може да се постигне в системата на управлетието ) .
Човешкият х-р е израз на доминиращите социално-психологически черти , проявяващи се в типични за човека начини на дейност и поведение .
В човешкия х-р съществуват :



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на туристическото поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.