Промишлена ферментация на зърно-картофена мъст и меласа, сулфитни луги и хидролизати от дървесина


Категория на документа: Икономика


Мазнини
Минерални вещества

Царевица
12.5
69.2
2.0
10.6
4.3
1.4
Ечемик
13.0
61.1
7.3
12.0
1.5-3.0
2.8
Овес
13.0
54.2
6.9
11.0
5.3
3.0
Просо
13.0
-
8.9
11.3
4.2
3.6
Ръж
13.0
68.3
2.2
12.5
3.6
1.9
Пшеница
13.0
67.6
2.2
13.8
1.8
1.6
* Йонкова Г., Лекционни материали по дисциплината "Биотехнология на алкохолите",

ХТМУ-София, 2013

Царевицата е най-подходяща, тъй като съдържа относително много нишесте, малко целулоза и много мазнини. В едосперма е съсредоточено нишестето. Нишестените зърна са с неправилна форма (0,02 mm) и съдържание на амилоза (10-15 %) и амилопектин (85-90 %). Съдържа фосфор и мастни киселини. Белтъчините са представени от проламини (зеин). Характерно за тях за разлика от другите зърнени култури е по-високото съдържание на мастни киселини [2].
От царевичните зърна може да бъде екстрахиран т. нар. царевичен екстракт [1]. Той представлява концентриран (50-70 %) воден разтвор на комплекс от вещества екстрахирани при температура 50-60 °С, в присъствие на 0.2-0.3 % SO2 и времетраене от 48 до 60 h. Получава се като страничен продукт от хидротермичната преработка на царевицата при производството на царевично нишесте или на глюкоза от царевица. Царевичният екстракт съдържа редица важни биологично активни вещества, между които най-значими са наличните свободни аминокиселини, растежни фактори и микроелементи. Прибавен към синтетични хранителни среди, той стимулира растежа на микроорганизмите и увеличава добива на продуктите от тях.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Промишлена ферментация на зърно-картофена мъст и меласа, сулфитни луги и хидролизати от дървесина 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.