Производство, производствен метод и производствена функция. Краткосрочен и дългосрочен период.


Категория на документа: Икономика


Стопанска академия
Д.А.Ценов

Доклад на тема:
"Производство, производствен метод и производствена фунгция. Краткосрочен и дългосрочен период."

Изготвил:
/Пламен Борисов/

Факултетен номер: 131267
1. Производство

Под производство се разбира всяка дейност на хората, насочена към видоизменение и превръщане на оскъдни ресурси в блага, задоволяващи потребностите на хората. Според неокласическата доктрина производството включва още събирателството, лова и риболова, търговията, съхраняването, транспорта, създаването на всякакви услуги, т.е. производството предполага не само материално преобразуване на блага, но също и пространствено и времево преобразуване. В крайна сметка под производство се разбира създаването на полезности, т.е. изготвянаето на блага и оказването на услуги на потребителя.
Производството включва три елемента: вход, процес и изход. Входните елементи са ресурсите на производството, които, приведени в действие, придобиват кочеството на производствени фактори. Тяхното комбиниране дава съдържанието на процеса на производството. Изходните елементи на производствената система са продуктите. Важно е те да имат нова, по-висока степен на полезност от входните елементи, да отговарят в по-висока степен на потребностите на хората. Това придава на производството целесъобразен характер и изразява смисъла на производствената ефективност. Най-елементарно тя може да се изрази като отношение между получените резултати и направените за тази цел разходи. За да има съпоставимост, те се представят в парично изражение.
Производствените фактори са обстоятелствата, от които зависи обемът и насоката на производствения процес. Те могат да бъдат сведени до три големи групи: природа, човешки труд и капитал. Освен класическото разбиране като производствени фактори се разглеждат още: предприемаческата дейност, информацията, ехергията, технологията, организацията на производството, здравето и силата на населението.
2. Производствен метод и производствена ефективност

Всеки производител се стреми да произвежда ефективно, т.е. да бъде рационален. За тази цел той трябва да избере свой метод на производство. С това понятие се обозначава комбинацията на фактори, необходими за производството на единица продукт. Съществуват различни производствени методи за създаването на определен обем продукция. Рационалния потребител трябва да използва само такива, които са ефективни. Методите могат да бъдат както технически, така и икономически ефективни.

Технически ефективен е този метод, при който се получава максимален обем продукция при използване на определено количество входни производствени фактори. Още може да се каже, че един метод е технически ефективен, ако няма друг метод, при който се използва по-малко поне от един от влагащоте в производството фактори и не се използва повече от някой друг фактор при даден обем продукция. Теорията на производството се интересува само от технически ефективни методи, защото никой производител не би използван неефективни.

За осъществяване на оптимален производствен процес трябва да се използват не само технически, но и икономически ефективни методи. Икономически ефективен метод е метод, при който се минимализират разходите при всеки избран обем на производството.
Не всеки технически ефективен метод е и икономически ефективен. В множеството тенхически ефективни методи ще се търси този, при който, при дадени цени на факторите, се минимализират разходите. Той е икономически ефективен. Ако разходите за влаганите производствени фактори са дадени, лесно може да се реши кой технически ефективен метод да бъде приложен.
3. Производствена фунгция

Когато технически ефективният метод е същевременно икономически ефективен, между количеството на произведената продукция иколичеството използвани производствени фактори съществува конкретна технико-технологична и организационно-икономическа връзка. Тя се нарича производствена фунгция. Представлява оценка на алтернативни технически ефективни методи на производството. Определя се още като математическа зависимост между крайната продукция и входните производствени фактори. Следователно производствената фунгция дефинира връзката между продукцията и факторите при оптимално икономическо поведение на производителя, при условията на определено технологично равнище, както и на определено равнище на техническите знания на работната сила.

Производствената фунгция е аналитичен инструмент за оптимизиране на производството.

Производствената фунгция не изразява само технологични зависимости. Тя има и стойностни изменения. Те са обусловени от това, че производствените фактори имат свои пазарни цени. Изменението в цената на даден производствен фактор променя търсенето, от една страна, на всички взаимодопълващи се фактори, а от друга - на взаимозаменящите се. При дадени цени на производствените фактори и определени финансови възможности на производителя производствената фунгция ще определи търсенето на тези фактори.

Същевременно всеки производител участва в два пазара - като купувач на факторните пазари и като продавач на продуктовите. Пазарът балансира между тях, като производствената фунгция осигурява връзката и разпределя доходите между участниците на пазарите.

В заключение ще посоча, че производителите се стремят да намалят разходите за производствени фактори, т.е. да търсят икономически по-ефективни методи на производството. При успех се променят и технологичните методи. Никой производител не приема едно икономическо ревение винаги. максимализирането на печалбата и конкурентната борба принуждава производителите да преминат от едни към други производствени мметоди.
4. Краткосрочен и дългосрочен период

Възможностите за промяна на производствените методи варират в зависимост от това, за какъв период от време производителят трябва да реагира на променилите се пазарни условия. За по-голяма прецизност и детайлност на анализа се използват въведените от А. Маршал времеви периоди - краткосрочни и дългосрочни. За тяхното разграничаване са от значение възможностите на фирмата: за промяна на производствените методи; за реакция спрямо промените в пазарните условия; за внедряване на научни и технически открития в производството. Основният критерий, по който се разграничават времевите периоди, е наличието или отсъствието на неизменни, постоянни производствени фактори.

Краткосрочен период е този, при който поне един от използваните фактори е постоянен и не може да бъде променен. Обикновено ролята на постоянен фактор се изпълнява от физическия капитал, от паричния капитал и в по-редки случаи от работната сила. Той не може да се измени в кратък период. В този период възможностите са ограничени и производството ше расте в рамките на пълното натоварване на фиксираните фактори, съпроводено с увеличаване на променличите.

Теоритично се приема, че при краткосрочния период липсват условия за свободен достъп на нови фирми в отрасъла и броят им е постоянен. Този период се нарича период на "тактическите решения". При него се наблюдава зависимост между изменението на обема на производството и обема на използваните променливи фактори. Продължителността му е различна за различните производства - от няколко дни, до няколко месеца и дори година.

При дългосрочния период всички фактори са променливи. През него се вземат "стратегическите решения" за фирмата. Такива могат да бъдат: големината на фирмата: обемът на производството; географското местоположение; иновацията на основния капитал; квалифицираната работна сила и др.

В дългосрочен план фирмата е в състояние да се приспособи към ценовите изменения на входните ресурси и към пазарите на производствената продукция. Може да промени производствените си методи така, че те да отговарят на изменилите се условия.

Поради това, че всички фактори са променливи, борят на фирмите в даден отрасъл също е променлива величина.

В икономическата литература се употребява и понятието супер- (свръх-) дългосрочен период. При него се преминава към принципно нови технологични решения и производства. При този период всички производствени фактори се променят както количествено, така и качествено. Производителят, чрез технологична промяна във фунгционалните параметри на факторите, изменя пазарния асортимент на своята продукция.

Обикновено дългосрочният период се измерва с един инвестиционен цикъл. Продължителността му зависи от характера на производството и е в широки граници.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Производство, производствен метод и производствена функция. Краткосрочен и дългосрочен период. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.