Проблеми към прехода към пазарна икономика


Категория на документа: Икономика


 Проблеми на прехода към пазарна икономика.
Не може да се разкрие проблематиката на икономическата социология, нито пък да се дефинират правилно нейните категории и понятий, ако не се познава обекта, в който се съдържа предметът. Вярно е, че обектът и предметът не са тъждествени, че обектът съдържа предметните области и на други науки, но тяхното отграничаване е невъзможно без общата му характеристика. Освен това не могат да се разберат някои особености на взаимодействията, които осъществяват науките, изучаващи икономиката.

Обстоятелството,че в бившите социалистически страни се осъществява преход от тоталитарен тип централизирана икономика към пазарно-демократичен, прави тази необходимост задължителна. Този преход неизбежно променя не само характера на обекта,но и на предмета. Неговото изясняване дава възможност да се вникне в трудностите,които съществуват при дефинирането му, да се обяснят причините, които пораждат различията в схващанията на отделните автори,както за предмета,така и за структурата на икономическата социология.

Посочените съображения мотивират потребността от изясняването и изучаването на икономиката като обект на икономическата социология. Съществено значение сега има не нейната абстрактна характеристика,а съсредоточаването на анализа върху пазарната й форма на проявление,върху пътищата и средствата,с които тя се постига,при специфичната социално-икономическа и политическа ситуация,в която се намират източно-европейските страни в периода на тяхното посттоталитарно развитие.
1. Същност на пазарната икономика.
Понятието "икономика" е взаимствано от гръцката литература. В буквален превод то означава изкуство да се управлява домакинство. В свободен превод се идентифицира със стопанската основа на обществената система, в която се включва отраслова структура,икономическите институции и изкуството на тяхното управление,различните видове капитали,които притежават и икономическите отношеня,които осъществяват. Понякога икономиката неправилно се отъждествява с икономическия живот на обществото и хората. Ако икономиката отразява същността само на една обществена сфера,то икономическия живт на обществото и хората отразява един от най-важните аспекти на обществената и човешка дейност- икономическия. Връзката между тях обаче е непосредствена. Икономиката,нейното състояние определя икономическия живот на обществото и хората. Последният от своя страна оказва положително или отрицателно влияние върху икономиката. Тази възка прави възможно твърдение,че съществува икономика в тесен и широк смисъл. Ако приемем това твърдение ,то обект на икономическата социология е икономиката в широк смисъл, т. е. икономичесия живот на обществото и хората. В него се включва икономическата страна на производството на материални блага и оказването на услуги,а също така всички явления,процеси и взаимоотношения,които в една или друга степен засягат икономическите интереси на различните социални субекти.

Под икономика в широк смисъл се разбира социалният начин на организация на цялостния възпроизводствен процес. В ней се включва социалната организация по възпроизводството на материални и социални блага, в т.ч. на самия човешки живот и на икономическите отношения. В основата на социалния начин на организация стои размяната на ресурси,които обективно са обусловени от разделението на труда. Тези ресурси са материални и личностни. Първите- съществуват вън от субекта, а втрите- са неотделими от него. Това обуславя и наличието на два вида пазари за тяхното обменяне.

Обществото не е хомогенна съвкупност от хора.То се състои от широка гама социални общности и обособени върху основата на различни критерии(собственост, интереси, способности, народност, раса, класа и т.н.). Има професионални, квалификационни, образователни,поолитически, етнически и много други общности. Колкото по-развито еобществото ,толкова по-сложна е неговата социална организация. Същевременно всяка общност независимо от критерия за нейното обособяване може да се разглежда като елемент на различна обществена сфера. Например, една политическа общност,която по правило принадлежи към политическата сфера ако се разглежда като трудов ресурс се превръща в елемент на икономическата сфера,респективно на икономическия живот на обществото. Ако тази общност се разглежда от аспекта на нейните потребности и степента на тяхното задоволяване, се превръща в елемент на социалната сфера. Ако се вземат под внимание ценностните ориентации на хората от общността, техните традиции,обичаи, преживявания, то тя се превръща в елемент на духовната сфера. Казаното дава основание да се направи извода,че обособяването на икономиката,нейното отграничаване от другите обществени сфери трябва да се абсолютира. Границите между обществените сфери имат условен и твърде подвижен характер.

От историята и социалната практика е известно ,че същесвуват различни по своя характер икономики. Такива са: предпазарна икономика, характеризираща се със затворено натурално стопанство- семейно,родово, робовладелско, феодално. Основното в ней е самозадоволяванет. В по-късните й етапи се създават излишъци от продукти,които започват да се обменят Така се формират предпостваките на бъдещата пазарна икономика. Последната в класическия си вид е с отворени към пазара стопански институции. Тяхното основно предназначение е да съзлават стоки за пазара. Нейното развитие довежда до създаването на модерната пазарна икономика,която се характеризира с огромна икономическа инфраструктура. Накрая това е антипазарна икономика,която бе характерна за бившите социалистически страни. Съществено значение в случая има характеристиката на два основни типа:

Първият ,тоталитарната държавно-централизирана икономика;

Вторият, свободната пазарна икономика в развитите индустриални цивилизации.

1.1 Тоталитарна икономика.
Възниква в резултат на насилствено одържаване на собствеността върху средствата за производство и тяхното централизиране в ръцете на държавата. Това придава специфична социална физиономия на цялото общество. В него се премахва обособеността между икономиката и политиката, тъй като икономическата власт изцяло се абсорбира от политическата. Смесват се цели , функции,институции, субекти,различни логики на развитие. Вместо да превърне всички членове на обществото в собственици,тя ги превръща в наемни работници на дъжавата.

Ако приемем определението,че собствеността изразява отношение между хората по повод на присвояване на условията на производството, т.е. че тези условия се определят от собствениека,то естествено е обезправяването на несобствениците. При държавната собственост тези условия се определят от държавните институции, от ръководните им органи. От това произтича неравенството между онези членове на обществото ,които са оторизирани да се разпореждат със собственноста и останалите,които не притежават такива права. На тази основа се дефинират и техните икономически интереси в резултат,на което се обособяват и противопоставят като социални общности. Така възниква нов вариант на икономическа зависимост на едни хода от други хора, на мнозинството от малцинството. Този вариант се характеризира с това,че без да има непосредствени индивидуални собственици има социален слой,койтоупражнява властта и диктува условията на производството и на реализацията. В това се състои парадоксът на така наречената социалистическа собственост. Той обективно поражда отчуждението на преобладаващата част на населението от собствеността, труда, институциите и властта. Изводът,който се налага е, че не съществува такава форма на собственост, която може да гарантира равни условия на присвояване за всички членове на обществото. Това се дължи на обстоятелството,че функционирането на собствеността предполага управление, а тези,които го осъществяват обективно са облагодетелствувани пред тези,които не участвуват в управлението.

Иманентна същност на тоталитарната икономика е централизираното планиране. Неговите показатели се превръщат в покрустово ложе,което впримчва икономическото развитие,монополизира икономическите и социалните взаимодействия и не позволява на конкуренцията да изяви своите градивни функции.Вместо нея приоритетно знасение придобива административният диктат,който неимоверно ограничава свободата на предлагането и избора ,предприемчивостта на хората. Централизирането планиране превръща икономиката от определящ фактор на политиката в нейно следствие. От политическите решения ,а не от икономическите закони се определят темповете, пропорциите,икономическите структури,начините на стопанисване. Управляващият икономиката център не е икономически,а политически. Централизираните икономически институции осъществяват дейността си стриктно спазвайки политическите решения.

Естествената последица от държавната собственост и централизираното планиране е отсъствието на нормален пазар на предмети за потребление. Що се отнася до средствата за производство и работна сила, то такъв въобще отсъствува. Тенденцията е да не се разгръщат пазарните отношения, а непрекъснато да се ограничават , като се изключват от стоковия оборот колкото е възможно повече продукти на труда. Средствата за производствот и работната сила са обект на административно разпределяне и закрепване. Техният стойностен размер се определя в зависимост от интересите на държавата. Налице е пълен административен произвол в областта на заплащането на труда,който често води до изземване от държавата на част от продукта,необходим за нормалното възпроизводство на работната сила. Изводът, който следва да се направиот казаното е, че плановоцентрализираната пазарна икономика,която се изгради в името на премахването на експлоатацията също създава експлоататори в лицето на държавния аппарат. Последният безпрепятствено осъществява своето икономическо господство в производството,разпределението, обръщението и потреблението. Всъщност икономиката от държавна се превръща в апаратна,тъй като интересите на държавата се подчиняват на интересите на апарата.

В тоталитарната икономика съществуват и скрити форми на експлоатация. Една от тях е уравниловката. Тя поставя в положение на експлоатирани тези,които създават много блага,а получават малко и в положение на експлоататори тези,които получават повече ,отколкото създават.
Не случайно и облагодетелствуваните от уравниловката са социалната база на тоталитарното общество. Друга форма на скрита експлоатация е несъответствието между цените на промишлената и селскостопанската продукция. То поставя в неизгодно положение селскостопанското население,което става причина за обезлюдяване на селата.

Тоталитарният аппарат в тоталитарната икономика осъществява пазаритно потребление.То намира израз не само в необоснованото му количество,но и в неадекватното на функциите му заплащане и привилегии. Тоталитарният аппарат не трябва да се отъждествява с държавния или стопанския аппарат въобще. Без аппарат нито една икономика не може да функционира. Тоталитарен е този аппарат,който обособява своите икономически интереси от останалите слоеве на населението,за да ги реализира в ущерб на техните. За него основен метод на стопанисване е бюрократичното декретиране,като стопанските решения се обосновават с идеологически и политически аргументи.

1.2. Пазарна икономика.

Тя е икономика на свободни стокопроизводители,притежаващи автономни стопанства. Основен принцип на нейното функциониране е търсенето и предлагането. Благодарение на него се проявява главният двигател на икономическия прогрес-конкуренцията. Той за разлика от централизираното планиране по доброволен начин свързва в единен организъм автономните субекти на стопанската дейност. Пазарната икономика е арена на свободно предприемачество,на съревнование с осигурени права на всички участници.
В нея икономическите взаимодействия се осъществяват на лични предпочитания и взаимна изгода. Тя е икономика на равновесието,а не на дефицита, което силно ограничава възможностите на спекулативния капитал.

Такава икономика е несъвместима с какъвто и да е монопол върху средствата за производство, с шаблон и еднообразие в стопанската дейност. Нейният фундамент е многообразието във формите на собственост и стопанисване получено на конкурентна основа при еднакви икономически условия н функциониране и развитие. В това многообразие приоритетно значение има частната собственост. На такъв фундамент е чужда тиранията на централизираното планиране и на административния диктат. Той допуска срастване на икономическата с политическата власт.

Самото наименование показва,че тази икономика предполага пазар във всичките му форми на проявление(стоки, ценни книжа, валута, работна сила,интелектуални продукти и т.н.). В него при съизмерването на стоковите ценности решаващата роля принадлежи на конкуренцията. Свободният характер на този пазар не трябва да се идеализира, тъй като не са изключени спекулата,нелоялната конкуренция и др. антидемократични явления, срещу които се въздействува с административни средства.

Несъвместимостта на пазарната икономика и държавния монопол не означава отказ от държавно регулиране и контрол при осъществяване на икономическото развитие. Такова регулиране се осъществява преимуществено с икономически средства. То обикновено се проявява по отношение на стратегията на развитието и е свързано с инвестирането на капитал, с определяне на приоритети,на финансовата и данъчната политика,на външно-икономическите инициативи,заеми,чуждестанни инвестиции и т. н. правилната икономическа политика на държавата е от голямо значение за развитието на пазарната икономика. Особено важна е нейната роля в поддържането на съответствието между търсенето и предлагането. Непокритото търсене увеличава нееквивалентна размяна и поражда верига от други негативни икономически последици,които имат пряка социална и политическа рефлекция. То деформира принципите на пазарната икономика и дестабилизира демократичното общество.

Пазарната икономика не е тъждествена с абсолютната децентрализация, с икономическата стихия в производството и обращението. Тя не изключва цнтралистични прояви,но те не трябва да ограничават свободата на стокопроизводителите и демократизма в техните взаимоотношения,стопанската инициатива и творчество. Пазарната икономика не е тъждествена и с капиталистическата икономика. Последната е само една от историческите степени на нейното проявление. За нея характерен монополизъм,който ограничава свободата на търсенето и предлагането, респективно на избора, деформира целите и ограничава стопанския демократизъм. Подобно на централизираното планиране, монополизъм е вид икономически диктатура,която налага на стопанските субекти волята на ограничена група от хора. Несъвместимостта на паарната икономика както с централизираното планиране,така и с монополизма,прави неиздържана аналогията и със социализма, и с капитализма. Тя е икономическата основа на едно демократично обществено устройство идеалите на което са общочовешките ценности. В този смисъл пазарната икономика не е абстракция,а процес ,който се осъществява в реални исторически условия и съдържа в себе си техните белези. Подобно на демогратичното общество тя не бива да се разглежда като завършена даденост,а като цел,която непрекъснато се усъвършенствува.

??

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблеми към прехода към пазарна икономика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.