Преки и косвени форми на намеса на държавата в икономиката


Категория на документа: Икономика


 на тема:

Опитайте се да обясните смисъла на преките и косвените форми на намеса на държавата в икономиката. Посочете примери за пряка и косвена намеса. С какви инструменти си служи държавата при своята парична и фискална политика?

Милена Йорданова

специалност: Счетоводство и контрол

Ф № ------------

В условията на великата депресия (кризата от 30-те години на века) се проявява дефектът на традиционната икономическа теория, базираща се на саморегулиращия се свободен пазарен механизъм. Търсенето на нов стопански механизъм обръща поглед към държавното регулиране, теоретически обосновано в книгата на Джон Мейнард Кейнс "Обща теория на заетостта, лихвата и парите" (1936 г.). В центъра на своя анализ Кейнс поставя особено остро и неотложно наболелия проблем за този период - масовата безработица. В качеството на основно средство в борбата с нея той предлага да се използва икономическата мощ на държавата посредством специфичния комплекс от мероприятия във финансовата и парично-кредитната сфера.

Съвременната държава се намесва в икономическия живот както пряко, така и косвено. Прякото вмешателство на държавата се изразява най- вече в така нареченото държавно предприемачество, което е един от трите й вида намеса в стопанския живот заедно с така наречения държавен монопол от търговски характер и държавното субсидиране на частния сектор.

Държавният монопол от търговски характер изпълнява най-вече фискални цели и се установява върху продажбите на такива видове продукция, каквито са взривните вещества, спиртът, алкохолните и тютюневите изделия и пр. Против съществуването на държавния монопол от търговски характер борбата се води вече редица години. Така например още от 1962 г. в общия пазар тази борба се води посредством Комисията на Европейската общност. Голяма част от монополните права на държавата в тази сфера днес са премахнати в повечето държави от ЕО.

Прякото държавно субсидиране и заемите за частния сектор подобно на държавното предприемачество се прилагат в тези случаи, когато пазарните сили не са в състояние сами да обезпечат постигането на определени цели на стопанското развитие на страната, отраслите и на отделните компании. Такава държавна търговска дейност например е официално разрешена в Римския договор.

Държавното предприемачество като вид вмешателство на държавата идва да замести, особено в дефицитните отрасли на икономиката, слабата частна инициатива с цел стимулиране на икономическото развитие. Основното различие на държавното предприемачество от частното се състои в това, че първото не е насочено изключително към получаване на печалби.

Специфично съвременно направление на промишленото регулиране в индустриално развитите държавите са дългосрочните стопански програми и общата структурна политика. В повечето от тези страни бяха създадени специални институции за пряко регулиране на процеса на концентрация. Така например, в Англия още в средата на 60-те години беше учредена държавна Корпорация за реорганизация на промишлеността, на която беше предоставен фонд от 150 млн. британски лири. Пряката й задача беше да обезпечи сливането на промишлени корпорации и фирми с цел да се обнови промишлената структура на английската икономика. Подобен държавен фонд за реконструкции и развитие беше създаден и у нас с разликата, че Корпорацията в Англия е подотчетна на правителството и парламента, но се управлява изключително от бизнесмени, свободни да приемат решения, които не могат да бъдат отменяни от правителството и в чието управление няма да участват представители на държавните органи. У нас средствата за фонда се набират от кредити, субсидии, парични помощи и други източници, предоставени от международни финансови организации. Тези пари обаче са в ръцете на държавните чиновници и средствата на фонда се разходват за съвсем други от предвидените цели. Резултатът е, че регулативните мерки на държавата в областта на структурната политика не работят.

Регулативната политика на държавата се проявява в още две основни направления: фискалната (данъчно-бюджетна) политика и монетарната (парично-кредитна) политика.

Монетарната политика като понятие включва всички действия на правителството, влияещи върху количеството пари, които се намират в обращение. Механизмите, позволяващи на държавата (респективно правителството) да влияе върху паричната маса, т.е. да провежда монетарната политика, са свързани с действията на централната банка и банковата система. Централната банка използва основно три главни инструмента за контрол на паричното обращение: задължителни минимални резерви на депозитните институти, операции на открития паричен пазар, т.е. покупко-продажбата на държавни ценни книжа и дисконт (лихвения процент, по който се отпуска заем на търговските банки).

Главна роля на една централна банка е да поддържа покупателната сила на националната валута стабилна, да контролира обема на паричното предлагане, да поддържа стабилността на паричните и капиталовите пазари, да служи като кредитор на търговските банки и да усъвършенства цялостния разплащателен механизъм на националната икономика. За изпълнение на тези функции централната банка разполага с два вида инструменти- за общ кредитен контрол и за селективен кредитен контрол. Инструментите за общ кредитен контрол са:
* Задължителен банков резерв (RR). Всяка промяна в задължителния резерв променя свободните резерви на банковата система, лихвения процент и депозитния мултипликатор. С това сероменят основните парични променливи - парична маса , лихвен процент и валутен курс, и се цели да се променят и параметрите на реалната икономика в желаната насока.
* Дисконтовият процент, който е инструмент чрез чиято промяна се влияе директно върху рефинансирането на търговските банки. Променяйки лихвата, Централната банка упражнява субститационен и анонсиращ ефект, чрез които изяснява намеренията на правителството относно характера и насоките на монетарната политика.
* Операциите на открития пазар са пример за съчетаване на фискалната с монетарната политика и са най-важният инструмент за общ кредитен контрол. Чрез тях най-бързо се променят свободните резерви на банковата система. При това се влияе не само на основните монетарни променливи, но и на цените на държавните ценни книжа, които свързват паричната с фискалната политика.

Селективните инструменти на паричната политика са прякото регулиране на лихвения процент, въвеждането на наказателни лихви по "overdraft"-а, диференцирането на задължителните резерви за различен тип депозити, регулирането на валутния курс и прякото регулиране на банковата дейност. Чрез използването на тези инструменти Централната банка може ефективно да изменя паричното предлагане, лихвения процент и валутния курс, а чрез тях и параметрите на реалната икономика.

Регулативната политика на държавата по отношение на българското стопанство засега е чисто рестриктивна както във фискалните мерки, така и по отношение на прилаганите парично-кредитни инструменти. Ограничителните мерки в банковата система например, рекордно високият лихвен процент и 220-процентовата лихва по овърдрафта бяха с цел да се пресекат спекулациите с лева и да се забави инфлацията. Но практиката показва, че продължителните фискални и парични ограничения от своя страна след известен период от време могат сами да генерират инфлация и да обезценят още повече националната валута.

Държавните разходи са част от БВП, която се разпределя, преразпределя и разходва от държавата с цел задоволяване на обществените потребности. Те са един от основните инструменти за намеса на държавата в икономиката на една страна.
Разходната система на финансите е съвкупност от елементи (отделните форми на държавните разходи), чрез които се осъществява преразпределението на националния доход в съответствие с целите и задачите на държавната политика. Най-добра представа за разходната политика на една страна дава величината на държавните разходи и тяхната структура. Относителният дял на държавните разходи (40 - 60%) предопределя и показва ролята и намесата на държавата в икономиката, в политиката, в социалния живот. Необходимостта от държавни разходи се свързва в началото с определени нужди на хората от сигурност, защита от външни нападения, духовно развитие, правораздаване и прочие, които непрекъснато се увеличават. В съвременните условия все по-важно значение придобиват държавните разходи, насочени към регулиране на икономиката. Чрез тях правителствата се стремят да стимулират активността и да противодействат на неустойчивостта на цикличното развитие на пазарната икономика. Чрез държавните разходи се продължава и завършва разпределението, започнато с приходната система. Те са процес на потребление на събираните в държавния бюджет финансови ресурси. От тази гледна точка държавните разходи са категория главно на финансовото преразпределение. Чрез тях събраните в централизирания паричен фонд ресурси получават строго целево предназначение - инвестиции, култура, управление, технически прогрес, военно дело и пр.

Мероприятията, провеждани в рамките на данъчно-бюджетната (фискална) политика на правителството, може също да приемат формата на изменения в обемите на държавните покупки. Нарастването на държавните покупки стимулира увеличаването на националния продукт, доколкото в резултат на това нарастват доходите на фирмите от продажбата на стоки и услуги на държавата. Нарастват също и доходите на домакинствата, в случай че се повишава работната заплата на заетите в държавния сектор или нараства броят на заетите в него. Намаляването на държавните покупки оказва противоположни ефекти върху националния продукт.

Увеличавайки чистите (нетни) данъци, правителството може да увеличи данъчното изземване на парични средства от домакинствата. При тази ситуация те трябва да орежат или спестяванията си, или разходите си, или и двете едновременно. В крайна сметка това довежда до намаляване на националния продукт. Това може да се получи както пряко, посредством спадане на доходите на фирмите, получавани от продажбите на потребителски стоки, така и косвено, посредством намаляване размера на спестяванията, а следователно и на обема на инвестиционните средства, които фирмите могат да разходват за придобиване на капиталови блага. Обратно, намаляването на чистите (нетни) данъци стимулира както растежа на спестяванията, така и ръста на потреблението, като по този начин влияят положително върху растежа на националния продукт.

Друг пример за пряко влияние на държавата в икономиката е данъчната политика на една страна. Да вземем например две световни компани. Едната е германска, а другата френска. Едната е производител на слаботокови прекъсвачи и пр., а другата е производител на хладилна техника и пр. Защо мислите те са инвестирали в България, а не например в Румъния? Нека си представим, че сме страна която има високи данъци. В такъв случай кой разумен предприемач ще инвестира в страна чийто данъци са високи и това ще намали печалбата му? Та нали всички предприемачи търсят ниски данъци и ниско заплатена работна ръка? Нека сега си представим, че данъците ни са ниски и работната ни ръка е ниско заплатена, но пътната ни инфраструктура не е на ниво. Как тогава един предпремач и компания като по- горе споменатите ще инвестират в средства и капитали в страна, от която не могат да изведат продукцията си? Защото повярвайте ми тези компании не работят за българският пазар. Например в Сърбия липсват изградени пътища и железопътни линии, което затруднява транспорта на хора и стоки. Много райони са напълно изолирани от икономическия живот и нямат никакъв досег със столицата. Същевременно централната власт въвежда закони, осигуряващи монопол на занаятчийските производители и съзнателно държи селяните далеч от пазара. За разлика от България, Сърбия не преживява периода на едрото манифактурно производство, което дава отражение върху много бавната и мъчителна индустриализация на страната. Липсва единна национална валута и банкови институции, а населението в огромната си част не само е неграмотно, но и не вижда смисъл от образованието. Бездействието на държавата стимулира този процес, което влияе пряко и върху икономическото развитие на княжеството. Това е пример как действието (високите данъци) или бездействието (липса на инвестиция в инфраструктура) на една страна влияе върху икономиката.
ЛИТЕРАТУРА

Интернет




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Преки и косвени форми на намеса на държавата в икономиката 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.