Предмет на застраховането


Категория на документа: Икономика


 ПРЕДМЕТ НА ЗАСТРАХОВАНЕТО

(Понятие за предмета и интереса. Теории за интереса)

1) Понятие за предмета
Лицата, между които съществува застрахователно отношение, наричаме застрахован и застраховател. Това са страните на застрахователното отношение, подробно изучаваното изучаване на които е задача на застрахователното право.

За да може застрахователното отношение да възникне, да се развие и да постигне своята цел, застрахованият и застрахователят поемат права и задължения, които съставят съдържанието на застрахователното отношение. Конкретните права и задължения се изучават също така от застрахователното право.

Елемент на застрахователното отношение е и неговият предмет, по повод на който е възникнало и към който е насочено неговото съдържание. Понятието за предмета е необходимо, за да може да се посочи разликата на застрахователни отношения и да се подредят в една система.

Най-старата теория за предмета на застраховането приема, че могат да бъдат застраховани вещи или хора. Въз основа на това може да се прави разлика между двете големи области "вещно застраховане" и "лично застраховане".

Но при морския транспорт могат да бъдат предмет на застраховане не само корабът, стоките и хората, а и навлото (възнаграждението за извършване на превоза и очакваната печалба (разликата в цената на товара на местоназначението му и цената на мястото на тръгването), които могат да бъдат получени, само ако корабът пристигне. Това са бъдещи вземания изложени на опасността да бъдат за губени, които превозвачът и търговецът имат интерес да получат. Като трети обект на застрахователното отношение някои автори приемат "интереса". Към третата група "застраховки на интереси" по-късно се отнасят и други случаи, когато се застраховат вземания.

Голям брой автори впоследствие отхвърлят горното деление и се стремят да изтъкнат, че о при трите големи групи застраховки на бъдещи несигурни вземания предметът е един и същ. Не само при застраховките на бъдещи несигурни вземания, а и при вещното и личното застраховане обект на застрахователна защита е "интересът" на застрахования.
2) Понятие за интереса

Интересът може да бъде определен като целенасоченост към обективните явления и неща, които се отразяват върху хората и обуславят стремежите им със своето съдържание и обективно значение. Интересът е форма на мотивите на човешката дейност. В основата на всяка човешка дейност лежат преди всичко потребностите на хората. Те могат да бъдат материални или духовни, обществени, национални, групови, професионални, лични и се изменят с изменението на обществените отношения.

На всяка потребност съответства като неин субективен образ обективен интерес. Когато този интерес бъде осъзнат от индивида или социалната среда и съществува възможност да бъде задоволен, той се превръща в движеща сила, става стимул.
3) Теории за интереса
> Интересът като единен предмет на застраховката

Субективната школа в политическата икономия е в основата на теорията за интереса като предмет на застраховането, като съществен елемент на застрахователното правоотношение

Субективистите смятат, че застрахователния защита може да получи само собственическия интерес. По-късно наред с него признание получават интересите на ипотекарния кредитор, залогодържателя, комисионера, спедитора и др. Те всички се включват в понятието "застрахователен интерес".

Неправилно са обяснени понятията "обективен и субективен интерес". Ако например една сграда, която струва 20 000 лв. бъде застраховане от собственика за 15 000лв., от ипотекарния кредитор за 10 000 лв., от наемателя за 1000лв., това били стойностите на техните субективни интереси, докато стойността на обективния интерес била 20 000лв. Този обективен интерес не бил свързан с никакви лица.

При застраховането на вземанията интересите били нематериални. При застраховането на печалбата интересът бил неизвестен и т.н.
> Вещно и имуществено застраховане
Някои автори считат, че може да се направи разлика между застраховане на вещите, което наричат "вещно" и застраховане на имуществени права, което наричат "имуществено". Като "вещи" те приемат движими и недвижими, живи и мъртви вещи, т.е. всички части от патриномиума на едно лице. Чрез "имущественото" застраховане напротив целият патриномиум получава застрахователна засатрахователн защита срещу обременяването му с разходи или загуба на дохода. Така е при застраховките срещу гражданска отговорност, срещу спирането на работата, срещу дъжд, при застраховането на кредита, на очакваната печалба, на разноските за лекуване и др. При тези застраховки не се извършвала оценка на части или цялото имущество, а се посочвали само причините за настъпването на щетите.
При застраховането на вещи сме имали субстанциални щети, тъй като вещите били пряко изложени на опасността и плащането на застрахователя не можело да бъде по-голямо от тяхната стойност. При застраховката срещу пожар, например, застрахователят трябвало да плати само намалението на субстанцията на вещта, а не и разноските за ограничаване на щетите, които трябвало да бъдат предмет на отделна застраховка.
При "имущественото" застраховане не съществували материални блага, които да бъдат засегнати от събитието. Щетата се понасяла от имуществото като цяло, то се обременявало с разходи или се лишавало от доходи и печалби. Плащането на застрахователя поради това не са ограничавало с някаква застрахователна сума, защото не се знаели какво ще бъде унищожено или повредено. Дори и когато едно лице нямало никакви имуществени ценности, то можело да се застрахова срещу обременяването на неговото имущество с разходи.
Наистина не е все едно дали се застраховат само отделни части или цялото имущество. Правното значение на това деление се свежда до това, че при "вещното" застраховане плащането на застрахователя се определя въз основа на действителната стойност на обектите, докато при "имуществените" застраховки неговия размер е повече или по-малко произволен. Но вещите са част от имуществото. Както при "вещното", така и при "имущественото" застраховане се покриват имуществени щети. Поради това напълно достатъчно е единното понятие "имуществено" застраховане.
Срещу понятието "имущество" някои автори възразяват, че чрез получената от застрахователя парична компенсация за претърпяната щета нито можем да спасим, нито да възстановим имуществото. Това схващане поначало е правилно, но чрез нея не може да бъде отхвърлено понятието за имуществото като единен обект на разглежданата група застраховки.
Целта на всички усложнения и привеждани аргументи е да се докаже, че при застраховането на имуществото като цяло няма реален предмет. Бъдещи и неизвестни разходи не можели да бъдат отчуждавани, а за да се получи застрахователна защита срещу тяхното възникване трябва да се приеме интереса като предмет на застраховката.
> Застраховане на щета и застраховане на сума
Според тази теория, която в своята основа също така има понятието за интереса, при имущественото застраховане няма щета, ако не е засегнат някакъв интерес. Унищожаването или повредата на една вещ, към която застрахованият нямал интерес, не били щета.
Чрез предложеното деление се преследва обединяването на понятията "вещно" и "имуществено" застраховане. При застраховката на една вещ срещу пожар могло наистина да бъде претърпяна щета, но всички алеаторни събития причинявали загуба на доход, а всеки намален доход бил загуба на имущество. Ето защо да се спори дали е налице загуба на доход или загуба на имущество било излишно. Винаги застрахованият ще претърпи щета, щом бъде накърнен неговият интерес.
Чрез понятието за щетата могли да бъдат обхванати както преките, така и косвените щети, т.е. разходите, които застрахованият трябва да извърши по време и след настъпването на застрахователното събитие. Наистина косвените щети могат да бъдат покрити;, ако това бъде уговорено между страните. Но те не са понятие, което трябва да бъде разглеждано във връзка с предмета на застраховането Те могат да възникнат и във връзка с незастраховани обекти,
Понятието "застраховане на сума" не е равнозначно на понятието лично застраховане. Преди всичко ред имуществени застраховки могат да бъдат сключени под формата на застраховки на определена сума, щом плащането на застрахователя не се определя от загубената поради настъпване на събитието стойност на застрахования обект. А застраховките срещу злополука и срещу болест, които спадат към личното застраховане, могат да покриват щети, ако застрахователят се е задължил да плаща разноските за лечение на пострадалия или заплаща в натура (медикаменти).
Райхер счита, че можем да използваме разглежданите понятия, защото при имущественото застраховане се изплащало обезщетение, а при личното застраховане-застрахователната сума. Това деление той приема като деление по метода на застрахователното обезпечение, по предмета на изискването към застрахователя, по предмета на неговото задължение. Но той се противопоставя срещу неговото използване за класифицирането на видовете застраховки, като изтъква, че обезщетението при застраховката на възстановителна стойност не само съответства на размера на щетата, а и включва и амортизационните отчисления.
> Застраховане на активи и пасиви
Друга група автори смята, че понятието щета трябва да бъде подразделено, тъй като понятието "стопански интерес" можело да се схваща като стойностно отношение към една вещ или в широк смисъл на думата като стойностно отношение към цялото имущество на лицето. И в двата случая застрахователната защита получава стойностно отношение към вещта или имуществото, но щетата можела да засегне или един актив, или да създаде нов пасив в имуществото. Застраховането срещу пасивиране на имуществото също били застраховане на щета, поради което трябвало да правим разлика между застраховането на активи и застраховането на пасиви.
Застраховките на активи налагали плащането на застрахователя да се определя не само от размера на щетата, но и от стойността на актива при сключването на договора. Тъй като освен вещите активи били вземанията и претенциите, застраховането на кредита и застраховането на очакваната печалба били застраховане на активи.
Застраховките на пасиви, каквито били застраховането срещу гражданска отговорност и презастраховането, давали защита срещу възможността дадено имущество да бъде обременено с непредвидени задължения. Осъществяването на риска при пасивните застраховки пораждало един пасив, който твърде често можел да бъде определен предварително по своите размери. Но увеличаването му в едно имущество не можело да бъде ограничено, освен когато по изключение то е определено от законодателя, поради което при застраховки на пасиви не сме могли да говорим за подзастраховане или надзастраховане.
Когато заедно със стоката е застрахована и очакваната печалба, налице били две комбинирани застраховки на активи. При застраховка срещу гражданска отговорност се комбинирали две застраховки на пасиви-срещу основателни и срещу неоснователни претенции на пострадалите.
Някои автори от тази група правят разлика между застраховки на вещи, застраховки на дохода и застраховки на разхода. Застраховки на дохода били при застраховане срещу безработица и т.н. Застраховките на разхода били застраховките срещу гражданска отговорност или на разходите за лечение.
> Лично и нелично застраховане



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предмет на застраховането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.