Поведение и стратегия в управлението


Категория на документа: Икономика


 ПОВЕДЕНИЕ И СТРАТЕГИЯ В УПРАВЛЕНИЕТО

1.Сигнали и поведение в управлението
Следа като е създала човека, природата му е осигурила и механизми за защита и приспособяване. Това са естествени сигнали, но има такива които могата да бъдат съзнателно организирани и насочвани. Не са редки случаите, когато политици и държавници определят дадено събитие като ясен сигнал за нещо. Чрез сигнала се изразява съответно отношение. То може да бъде както позитивно, така и негативно от гледна точка на страната, извършваща действието. Не са редки случаите, когато сигналът който се изпраща към другата страна, в практиката се определя и като ясен знак за нещо. Поставя се равенство между сигнал и знак. От управленска гл точка по-ясен смисъл има понятието сигнал.

Сигнал и връзка между страните

По-важни причини за да се говори за сигнали и конкретното поведение:
Първо- даването на сигнал за нещо означава, че предвариетелно е направен анализ и оценка на действието.
Второ- чрез сигнала се формира поведение както в неговия източник, така и в адресата.
Трето- сигналът е форма на управленска реакция
Четвърто- не ангажира с определени действия страната, която го изпраща
Пето- сигналът обикновено е целенасочен, но може и да не е конкретно ориентиран. Показва се отворено за диалог с повече партньори.
Възможните реакции на сигналите:

Когато източникът на сигнала го оценява положително, такава трябва да бъде и ответната реакция. Но има случаи когато очакванията на изпращащата страна са положителни, а в действителност реакцията на получателя е отрицателна. Същото важи и при отрицателната оценка.
Причини:
-неправилна оценка на действието, която изпраща сигнала
-липса на подготвеност от двете страни за оценка на стратегическия дивидент от ситуацията в момента
На практика стратегическото поведение на получателя може да доведе до различие на оценките на сигнала. Или умението как да се постъпи сега, за да се успее в бъдеще изисква не буквално приемане на ситуацията в момента, а предвиждане насочеността на нейната промяна във времето.
Чрез поведението си в личния живот и на работното място всеки излъчва сигнали. Всяка личност е източник и адресат на сигнали. За да се направи пълноценен анализ на сигналите е необходимо да се разбере логиката на тяхното проявление.

Джордж Сорос е казал, че "след като станах известен човек, мога да влияя върху пазара с думите си". Например доларът пада и се качва чрез изявления на отделни личности. При подобни случаи дори стратегията на мълчанието може да се окаже сигнал за нещо. Важно значение за използването на сигналите в управлението има начинът на тяхното организиране. Основни моменти в този процес са:
-мотив на личността, групата, организацията-това е важно, за да се определи смисълът от сигнала.
-цел- могат да бъдат различни. Без ясно определена цел сигналът може да има ефект на случаен.
-вид- той се определя от характера на целите. Трябва да се свърже обезателно с развитието на ситуацията във времето.
-форма- това може да бъде политическа реч, публикация в печата, изявление в медиите.
-очакван резултат- прогнозната оценка на резултата от сигнала е с важно значение за реализацията на създадената организация

Подходящи действия на адресата:
-съпоставяне на сигнала с наблюдаваните симптоми до момента.
-преценяване на плюсовете и минусите от промяна на досегашното поведение, при което евентуално да не се реагира на сигнала
-анализиране поведението на другите страни имащи отношение към сигнала
-дефиниране на интереса от реакция на сигнала

Независимо от това, дали става въпрос за сигнали в политиката, бизнеса или между отделните личности, чрез тях на практика се уреждат отношения или поне стремежът е за това.

Противоречивата оценка на сигналите се свързва с промяната и по-конкретно:
-промяна в позициите на страните;
-промяна в поведението на получателя на сигнала под въздействието на външни сили;
-с действието на вътрешни сили за промени.

Независимо от това, какви сили за промяна са действали, появата на противоречиви сигнали означава, че са настъпили съществени различия между страните.
Различието между сигнала и симптома е това, че симптомът не може да бъде съзнателно организиран. Сигналното управление в условията на глобализацията ще наложи преосмисляне на логиката на сегашното мандатно управленско мислене. Глобалните регулативни механизми ще позволят и вземането на по-добри управленски решения във връзка с пазарите и ресурсите. Острите форми на конкуренция би следвало да отстъпят място на по-меките, където такива стратегии като "стратеги-ческите измами" ще се изместят от стратегии, свързани с координацията и балансирания разтеж.

Контролираното връщане назад- компонент на стратегическото поведение
Когато всички се интересуват от успеха, да се говори за връщане назад е най-малкото странно, но все пак за да може да се мотивира такова странно поведение не може да се мине и без дефиниране на философията на успеха. Успехът като желание за развитие и напредък е лимитиран. Ограниченията са пряко свързани с потенциала на личността, групите, фирмите и организациите. Независимо дали става въпрос за личност или група, за фирма или друга организация, успехът се свързва с преодоляването на нещо, постигане на определена цел. Субективното усещане за успеха идва от това, че в определени слу-чаи субектът на успеха може да засяга интересите на организацията като цяло и да е свързан със страте-гическото й развитие, но отделните групи в личен план да не са удовлетворени.

Преодоляването на субективната преценка на успеха може да стане само чрез отчитането на отделните резултати. При ясна стратегия за развитие това би могло да стане на три етапа: краткосрочен, средносро-чен и дългосрочен план.
Като цяло успехът трябва да се разграничи от конкретния резултат, въпреки последният е част от успеха. Напримера успехът на една фирма се влияе от наличния финансов ресурс, качеството на живия труд, миналия труд и т.н. От тях се влияе и печалбата като икономически показател. В този смисъл филосо-фията на успеха налага всеки конкретен резултат да бъде съпоставен с перспективата на развитие. Разграничаването на успеха като тенденция от резултати с конкретна даденост има отношение към теорията за контролираното връщане назад. Логиката на тази теория е, че успехът може да включва в себе си и контролирано връщане назад, или с други думи, че не всяко връщане назад трябва да се смята за неуспех. Успехът не може да се фиксира. Ако това се направи той се превръща в стратегически резул-тат-краткосрочен, средносрочен или дългосрочен, а тези резултати са заложени в управленската страте-гия като цели.
Успехът като състояние и поведение на личността се свързва с определени периоди от време, в които действат различни сили на промяна- вътрешни и външни. Една част имат посока обратна на възходящото развитие, и те се отчитата като влияещи за връщането назад. Философията на това връщане може да се търси в различни направления:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поведение и стратегия в управлението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.