Понятието "сигурност"


Категория на документа: Икономика




Понятието сигурност в системата

за международните отношения

Безспорно е, че забавянето на приемането на Стратегия за национална сигурност доведе до отлагане във времето и на така необходимите документи, произтичащи от нея, а именно Военна стратегия, Закон за отбраната и ВС / с приетия такъв се постави каруцата пред коня/, Структуриране на разузнавателните служби и закони за същите и т.н. Всъщност експертите в МО и ГЩ отдавна бяха изготвили и доктрината, но формално не можеха да я внесат. / Колкото до актуализирането на нашата концептуална база в интерес на истината, след 31 май 2004 г. , когато Министерският съвет прие Доклада, формално няма разработена военна доктрина на тази база, а старата, приета 1999 г. и допълнена през февруари 2002 г. бе остаряла. Все пак, някои биха могли да си напишат домашното на базата на актуализирания документ, но не са го направили./

Така не се сбъднаха очакванията след изготвяне на Стратегия за национална сигурност и нова Военна доктрина, План 2015 за модернизация и изграждане на ВС да се преработи в План 2020, а актуализиране на Плана се направи в началото на 2008 г. без да има преди това приета Стратегия за национална сигурност. Както през 2004 г. вместо преглед на целия сектор за сигурност се извърши Стратегическия преглед на отбраната, така и сега МО беше принудено да върви пред генералния процес по изготвяне на Стратегия за национална сигурност в държавата, който недопустимо се забави.

Освен произтичащата от Стратегията за национална сигурност Военна доктрина, настоящият министър на отбраната спомена в свое интервю изготвянето на Закон за националната сигурност. Затова още тук трябва да отбележим, че международната практика и наши експерти в България сочат точно противното: "Модерната стратегия на малка нация от един алианс придобива статута на Закон, но никога не се оковава в прангите на действителен специален закон- нещо логически недопустимо за един гъвкав дългосрочен план." /Професор Тодор Танев, Софийски университет, публикация в "Експерт-БДД" 2008 г./

Ако те изхождат от критериите за това откъде идват заплахите за сигурността, говорим за вътрешна и външна сигурност, както е структурирана и настоящата тема. Наложилата се през последното десетилетие тенденция на размиване на вътрешна и външна сигурност, кара експертите да подхождат в анализа си по-скоро по приоритизирани проблеми на сигурността. Това налага и изискването да се акцентира на връзките между отделните раздели, подчертаващи тази взаимовръзка.

Логично е, изготвянето на Стратегията да бъде предхождано от задълбочено научно обосновано проучване относно възможните бъдещи сценарии на средата на сигурност. Защото Стратегията трябва да бъде рамката, способна да обхване поне 2-3 от най-вероятните сценарии на развитие, по които има ясна представа. Всеки опит да се формулират основните елементи на такава Стратегия на съвещания с експерти от различни области без да се вземат предвид резултатите от подобни задълбочени проучвания е несериозно поне в очите на експертите, а би трябвало - и на политиците. Подобен опит беше направен преди актуализирането на План 2015 за модернизация на Българската армия от екип на БАН и МО през 2007 г. /"2025-Алтернативно бъдеще- контекстни сценарии но планиране на отбраната"/

Проблемът е и в друго- стратегическите изследвания трябва да придружават реализацията на една стратегия през целия й период Затова една от положителните страни на проекта за Стратегия от 2008 г е именно предложението за постоянни експертни формирования.

Тук ще се сблъскаме с един дефицит - стратегическото мислене като предпоставка за стратегическите решения и задължителна необходимост за стратегическо ръководство. Независимо, че можем добре да си го обясним с отсъствието на изградени способности за стратегически поглед, разпиления експертен потенциал, административния капацитет, закъсняващото формиране на гражданско общество и т.н. /Въпросът е развит на интернет- страницата на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения.

Когато говорим за мястото на военната сигурност в една Стратегия за национална сигурност не можем да пренебрегнем наличието или неволното или целенасочено заобикаляне на налагащите се нови дефиниции на понятията сигурност и отбрана. Погрешно ползвани понякога като синоними, те са различни. Понятието отбрана е само част от понятието сигурност. Формулираното в проекта на Стратегията за сигурност от 2008 г. понятие "Сигурност на Република България" под призмата на "контрола на вредни въздействия" е неприемливо. Много по-приемлива е дефиницията в Закона за защита на квалифицираната информация, появяваща се впрочем за първи път, а именно, че "Националната сигурност е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на гражданите, териториалната цялост , независимостта и суверенитета на страната и е гарантирана демократичната структура на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива". Разбираемо е обаче, че не са използвани и чужди дефиницци, например на Уолтър Лимпан, според който Националната сигурност е състояние, при което на държавата не й се налага да жертва законните си интереси за да избегне война; състояние при което държавата би загубила интересите си чрез война, защото такива дефиниции разглеждат понятието през призмата на силата и военните аспекти, а днес нещата се изместват и в други посоки. Не може да се възрази обаче на дефиниции, които също не са използвани от авторите на проекта, като например тази на Макс-Планк Институт, че "Сигурността произтича от доверието, че рисковете не се реализират, или че последствията от реализацията им могат да бъдат овладяни от държавата и обществото".

В България пропуснахме да разширим дефинициата на понятието "отбрана", докато други страни направиха това още когато бяха формулирани новите заплахи и съюзни ангажименити и целта за отбрана на собствената територия отиде на 4-то и 5-то място в приоритетите . Такава дефиниция не се опитахме да формулираме и по време на актуализацията на Плана за модернизация на ВС през 2008 г. Няма такава дефиниция и в проекта за Стратегия за национална сигурност от 2008 г. А тава беше необходимо независимо от чувствителността на темата. Не беше необходимо вече да има агресия върху собствената територия, достатъчно е да бъде подкопана собстевната ти сигурност, а реакцията означава отбрана на собственото съществуване. Независимо че приспособяването на хартата на ООН към предизвикателсдтвата на 21 век би изглеждало на предоставяне на повече права на Великите сили и обезличаване на международната организация. Отбраната все пак е инструмент за осгуряване стабилна среда за сигурност.

Едно задълбочено изследване на еволюцията на световната среда за сигурност и тенденциите, неминуемо води до промени в стратегическите концепции и в определението и на понятието война. В доклада "Бъдещите войни", изнесен от мен на конференция в СУ под патронажа президента, беше направен опит да се даде определение на бъдещата война: "Ако обобщим основните характеристики на бъдещата война може да се каже, че тя ще бъде машинно, а не човеко ориентирана, във форми, произтичащи от технологии, а не от организации, с приоритет на възпиращите бойни действия вместо въвличане в унищожителни сражения, поставена на индустриално-технологична, а не на командно-административна основа." Философията за водене на бъдещата война се базира на общ и превантивен подход по отношение на целия обхват от потенциални мисии, като фокусът на въздействие ще се поставя повече върху общото и причините, от колкото върху частното и симптомите на заплахите. Тези промени водят след себе си необходимостта от свързани радикални изменения във военните концепции и доктрини за подготовка и водене на войната, а от там и в развитието и оперативното използване на войските и силите.

Въпреки че въпросите на параметрите на бъдещите войни като висока точност, бързина и обсег, които водят до по-малки, по-ефективни въоръжени сили, са обект на военната доктрина, а не на стратегията за сигурност, последната не може да не отчете, че при такова развитие на високите технологии и коренни промени във воденето на бойните действия /включително в и чрез космическото пространство/ прави непосилни за малките държави определени нива на военни способности и ангажименти. Малката държава може частично да компенсира с процеса на интегриране във военно-политически съюз, съвместни сили за реагиране и научните изследвания и общи проекти.

Стратегията трябва да заложи отправна точка на Военната доктрина и по отношение на основните насоки за финансиране на бъдещи приоритети. Проучванията и прогнозите определено извеждат на преден план необходимостта от инвестиции в:

- високотехнолигични въоръжения и техника;

- създаване на антикибернетични възможности за защита от кибернетични атакти и за поразяване на противника;

- подготовка на кадри, способни да отговорят на новите изисквания в технологиите и въоръженията;

- развитето на разузнаването- агентурно и техническо;

- познаване и толериране на чужди култури, традиции и религии.

Въпреки че научноизследователската дейност има основополагащо значение за успеха на процесите на трансформация, развитието и модернизацията на българските ВС, изоставането ни е катастрофално: През последните три години, средствата отделяни за научни изследвания и технологично развитие са в рамките на 0,1-0,18 % от бюджета на Министерството на отбраната, с тенденция за намаляване, в цифрово изражение това е около 0,6-1,2 милиона евро, т. е. над 1000 пъти по малко от Франция или 120-130 пъти по малко от Полша и Чехия.

Основно условие за посрещане на военнотехническите и научни предизвикателства към въоръжените сили е гарантиране в дългосрочна перспектива на разполагаемия ресурс за отбрана. Тук не става въпрос за това колко, а за сигурността на получаване на предварително определения размер, защото процесът на изграждане на оперативните способности не може да се побере в рамките на една бюджетна година, а има дългосрочен характер. Неяснотата по отношение на дългосрочното финансово осигуряване намалява ефективността на разходите, предоставени за отбрана.

Моментът в който търсим параметрите на военната сигурност в една Стратегия е във времеви период, когато не е искристализирала новата Концеция за сигурност на НАТО, тя пък се формира преди да имаме яснота по изхода от войната в Афганистан, който ще има голямо значение за Алианса и световната сигурност. Същевременно този момент съвпада с влизането в сила от 01 декември 2009 г. на Договора от Лисабон, който доразвива Общата политика по сигурност и отбрана на ЕС и дава нови възможности. Естествено, че тези събития и тенденции ще дадат отражение в нашия проект за Стратегия за сигурност. Това подсказва обсъждането в НАТО на нови задачи и техния обхват, разширяване сътрудничеството с международни партньори, отношенията с Русия, контрола на въоръженията, засилването на трансатлантическите отношения и др. Не можем да не се съгласим с оценката за новите заплахи- по-разнообразнии и по-непредсказуеми. Стратегията ни обаче трябва да има свой български почерк. Защото, докато аналогичният проект от 2005 г, който не влезе в Парламента преди изборите, не можеше да бъде различен, дали е за България или за която и да е било друга страна, в случая с проекта от 2008 г. имаме въведени раздели като Специфични рискове и заплахи /Несъгласуваност в сигурността, както и раздели като "Нашите действия......", "Нашите амбиции в сигурността...." и т.н./, но и това е недосдтатъчно. Обсъжданите въпроси за новата Стратегическа концепция на НАТО подсказват определено важността на разширения Черноморски регион, по който бихме били полезни с анализа, оценките си и активната външна политика и военно сътрудничество и това може да се заложи и в нашия документ, а не просто както е в проекта от 2008 г. - няма проблеми, участваме активно. Тук са възможни повече и по-опасни сценарии на развитие в бъдеще, отколкото прогнозираната /както от американското разузнаване, така и от световно известни анализатори/ и към 2020- 2030 г. нестабилност на Балканите.

Изхождайки от една нова Стратегия за национална сигурност и Военна доктрина трябва да се уточни, дали запазваме Националното ниво на амбиция за участие в мисии и операции. Новата Стратегическа концепция на НАТО вероятно ще ни принуди да променим някои параметри и уточним доколко запазваме Националното ниво на амбиция. А тези параметри досега бяха:

- участие с бойно тактическо формирование, например батальон в следващите 2-3 г. /срок, който впрочем вече е изтекъл/;

- еднократно максимално участие с механизирана бригада до 6 месеца без ротация или с батальонна тактическа група и рота с ротация и



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Понятието "сигурност" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.