Положителни и отрицателни ефекти на икономическата глобализация


Категория на документа: Икономика


Глобализацията се оказва с висока социална цена в областта на безработицата и бедността. В такива условия държавите не могат да осигурят необходимата социална защита. Като резултат от това емиграцията се е превърнала в жизнена необходимост и е приета като икономическа стратегия в много държави. Тя включва трансфер на ценен човешки ресурс в богати държави. Демографския взрив в най-изостаналите страни по света усилва демографския дисбаланс. Населението на планетата нараства с около 95 млн.души. В резултат на това намалява плодородната земя за обработване и се покачва консумацията на продукти.

Много държави не са подготвени да за всестранната либерализация на търговията, защото за нея са необходими предварителни условия. При тях се засилва финансовата нестабилност. Така бездната и огромното разделение между развити и развиващи се общества се увеличава. Първите са 1/5 от населението на света, но разполагащи с 4/5 от световните суровини и блага. Разликата в жизнения им стандарт е в десетки пъти. Това води до увеличаване на икономическата зависимост и засилване на зависимостта на националните икономики от глобалните проявления и усилване на асиметрията. Това води и до отслабване на държави, финансови кризи и дискриминацията на едни в полза на други. Много държави погасяват външния си дълг при неизгодни условия. Те плащат основно лихвите, а задълженията им остават. Изплащането на дълговете им е 9 пъти повече от помощта, която те получават. "Икономическата експанзия" предполага нещо желано, но тя означава да харчим и повече пари. Повече харчене не означава, че живота ни се подобрява. Понякога това означава обратното - алчност, престъпления, бедност и замърсяване. Харченето подхранва всяка икономика, която се базира на производство и консумация. Ако парите не циркулират, икономиката ще претърпи колапс. Консуматорските общества живеят в "нужда от нуждата". Ние не се нуждаем толкова от нещата, които икономиката произвежда, колкото икономиката се нуждае от нашето чувство за нужда в тези неща. В икономиката няма концепция като "достатъчно", има само стремеж към повече. От това, че повече хора са с дългове, следва и това, че има повече богати банки. Глобалната икономика не отдава значение на морала, а само на печалбата.

Свръхпотреблението причинява замърсяване и експлоатиране на естествените източници. Оттук идват и вредните последици за екологията - изтощаване, разрушаване и замърсяване на околната среда. Това води до намаляване на биологичното разнообразие и нарастване на емисията на въглероден диоксид. Екологичните проблеми са много сериозни и заплашват цялото човечество.

Силната конкуренция за местните фирми от ТНК и рискът от фалити също е негативен ефект от икономическата глобализация. При първи признаци на криза в развиващите се държави има риск от изтегляне на капитала на ТНК. Кризата лесно може да се пренесе в други страни. Ако в условията на глобализация националните стопанства губят своята роля и значение, то по отношение на ТНК е обратното- те се очертават като основен фактор в световната икономика.

Унищожаването на самобитността на не-американските страни и изчезване на културното многообразие от нации също е ефект на глобализацията. Глобализацията е синоним на "Американизация".

Глобализацията е естествен и неизбежен процес на прогресивно развитие на международната система.Този процес не е замислен от някого като заговор на богатите против бедните. Както всички процеси, тя има своите положителни и отрицателни страни. Световната глобализация е необходимост, която открива възможности, но има своите негативи. Този процес трябва да се контролира и да се направлява така, че да се максимизира общата полза и да се минимизират негативните последици. Затова трябва да се запазят средствата за управление на процеса, а това преди всичко е устойчивата национална държава, която единствена може да защити националните си интереси от икономическата, политическата и културната експанзия на останалите държави.
Днес икономическата сила на отделна страна зависи от позицията й в глобализиращия се свят. Това означава, че ако една страна се стреми да постигне икономически просперитет и благосъстояние за своите граждани, тя трябва да се ситуира в международните мрежи по начин, който осигурява ефикасни връзки на нейните производствени фактори и да максимизира нейния достъп до пазарите. Ако такива мрежи не съществуват - необходимо е тя сама да инициира тяхното създаване по полезен за развитието й начин.

Необходима е промяна на мисленето и настроенията у хората, така че те да се почувстват "граждани на света, а не само на своята държава". Едно от предизвикателствата е настоящата липса на практически модели в световната политика и глобалната култура. Неимоверно ще има вражда,несигурност,недоверие и конфликти. Държавните ръководители не трябва да се съпротивляват на процеса и силите на глобализацията, а да ги управляват. Конкурентните пазари са средство за постигане на ефективност, те не са гаранция за справедливост.

Глобализацията налага нови форми и контакти, сътрудничество, маркетинг и реклама. Тя е форма, която е отворена за подобрения. Необходимо е изграждането на екологично-устойчива икономика, която да се захранва с възобновяеми източници. В следващите 30 години цените на енергийните източници ще се увеличат, но с напредването на нововъведенията в техниката ще се открият и нови алтернативни източници.

Както казва Тимъти Тейлър в книгата си Economics -" Предпочитате ли да живеете в свят, където американската икономика расте с 3% на година, а на останалия свят с 5% или където американската расте с 2%, а на останалия свят с 1%. До голяма степен въпросите са дали американската икономика да расте заедно с тази на останалия свят или останалия свят ще задържи това." Според него в следващите 10 години икономическия растеж ще помогне на развиващите се страни.

Всяка нация има контрол върху нейния икономически растеж и тя сама решава кое е най-правилно за нея. Светът е научил нещо от световните търговски сили, от Япония и Източна Азия, от огромните бюджетни дефицити и хиперинфлацията в Източна Европа през 90те години, от важността на образователната и здравната политика.

Ползвана литература:
Holton,J.Robert, Making globalization, Palgrave Macmillan, 2005
http://ezinearticles.com/?The-Positive-Effects-of-Globalization&id=1126427
Glyn ,Andrew, Capitalism Unleashed: Finance Globalization and Welfare, New York, Oxford University Press, 2006
Taylor, Timothy, Economics, The Teaching Company Limited Partnership, 2005
Стоянов, В. Пазар, трансформация, глобализация, нов световен ред, С., Галик, 2003
Докладът на Щайлман-Хората като богатство- към една интелигентна икономика на ХХІвек, С.,Нова звезда, 2003
Петкова, Д. Национална идентичност и глобализация, Пловдив, Компас, 2000
Стоянов, В, Парите и смъртта на Запада през призмата на глобализацията, С., Галик, 2005
Савов, Ст., Световна икономика, Варна, Сиела, 1999





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Положителни и отрицателни ефекти на икономическата глобализация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.