Политическо говорене в медиите


Категория на документа: Икономика




ПОЛИТИЧЕСКО ГОВОРЕНЕ В МЕДИИТЕ

Живеем във време на всеинформираност и медиите са неразделна част от битието ни, че е абсурд да си представим каквото и да било събитие от политиката без да бъде отразено в пресата, телевизията, радиото. Даването на интервюта, правенето на изявления пред медиите, произнасянето на речи става част от всекидневието на хора. Добре организираните и произнесени речи са катализатор на обществото, те могат да мотивират и ентусиазират хората, опозицията по един наистина несравним и незаменим начин.
От особено важно значение за публичните словесни изяви, за успеха и въздействието на оратора към масата, чрез медиите е неговата компетентност, високата му професионална култура, солидно образование, перманентна информираност и интелектуална мобилност. Външността и ерудираността са дадености, които се асоциират с авторитета, тежестта и достойнството на един политик.
Увлекателността на конкретния исказ е друга съществена черта на успешното политическо говорене.
Дори и най-търпеливите и любознателни слушатели се отекчават от по-продължителните речи и "изключват" за онова, което им се говори. Умението да се говори кратко, съдържателно, късо се превръща в главно достойнство на политическите речи. Все повече зачестяват пресконференциите и брифингите с политици, лидери, защото обществеността проявява интерес към техните дела, има въпроси, критики, несъгласия. Журналистите също стават все по-активни с интрвютата си към президенти и управители, а социалния живот "бълва" несръчни оратори, заекващи лектори, разочароващи и отблъскващи участия на управленци в конференции, дискусии, парламентарен контрол.
В политическото говорене на съвремените политици /конкретно в България/ липсва конкретност, съдържателност. Избягването на конкретни отговори по конкретни въпроси говори за липса на компетентност. Политическото говорене в медиите е по-скоро общо, по-често граматически правилно, продължително. Цветущата реч, на повечето политици, според мен, ги прави интересни за медиите, които провокират, предизвикват. Силно впечатление правят многословието и клишетата в речта на някои. Колоритността на изговора у други е в по-вече, стават смешни и досадни... Присъствието им в карикатурите по медиите е доказателство за отношението на обществото към тях, за възпиемчивостта им.
Политическото говорене у нас /и не само/ става все по-банално и все по-неефективно.
Повечето народните представители забравят от кой край на България са и как са стигнали до мястото, където са. Голяма част от тях са ерудирани, независимо от жаргона принадлежащ на мястото, от където са. При по голяма част от тях липсва комуникация. Комуникацията се изразява в говорене от двете страни и водене на разговор на достъпен и разбираем от двете страни език, а не просто политическо говорене по медиите. Липсата на желание за комуникация води до неспособността си едната страна да разбира отсрещната.
Изразявайки се просто и елементарно един политик ни навежда на мисълта единствено за некомпетентност, ниска политическа култура, както и увъртането по даден въпрос, бягството от конкретен отговор, смяната на темата - все познати политически трикове. Наистина има политици, които не казват нищо и говорят глупости - това е факт. Но той се използва от популистите, за да ни пробутат една друга глупост - че нещата са прости. Политиците, които много говорят - не действат, не поемат конкретни ангажименти... или поне така изглежда. Те стигат до сърцата на хората чрез измама, като им казват това, което те биха искали да чуят. Използвайки техните идеали, те се добират до властта. В един момент политическото говорене в медиите се превръща в оръжие срещу масата.

Безспорен е факта, че в един момент например на Предизборна кампания, политическото говорене в медиите се превръща от целенасочено в произволно, "хвърлено" в пространството говорене... Сложните метафори и дълги изречения объркват слушателя, а медиите просто са арената на цирка. Този цирк, който е неизменна част от нашия живот.
Отсъства прозрачността, която е необходима както за да се осигури контрол, така и чисто и просто хората да знаят какво се случва.

Медиите винаги са били престижна прислуга на властимащите. Те са близо до тях и участват в технологията на политиката. Защото как по регламент да стигнеш до масовия избирател, ако не използваш информационния канал на медиите? В демократичните и отворени общества политическото говорене се осъщяствява в медиите, които от своя страна създават една благоприятна политическа среда, която измества ракурсът от партийните събрания към телевизора, от партийния електорат към масовия. И това съвсем не е случайно, защото масовата аудитория е целева група, към която всички се стремят, за да привличат внимание.
"Връзката медии и политика е пряка... Взаимно се обслужват според мен... Не познавам свободни медии по света... Винаги политиката на една медия, естествено, минава през призмата на корпоративния интерес на този, който стои зад нея.". С тези думи Цветан Василев - мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка доказва, че политика и медии са две неразривно свързани понятия, зависими едно от друго, използващи се... Като и това определя начините на политическо говорене в медиите.
Публичната политическа реч, за разлика от традиционния продукт на ораторското изкуство е много повече подчинена на скучната суха статистика, монотонността, сивотата, а дори и безцветността на стила.
Все по-критичен и претенциозен става и слушателят, зрителят към политическото говорене, а и не само. Политическото говорене е средството на въздействие, а какви са резултатите, каква е целта, какви решения се вземат?...

На колкото по-високо професионално ниво се взимат едни решения, толкова по-трудно става участието във взимането им на всички, които са експерти в някоя област. Това води до формиране на така наречените "секторни елити". Единият от тях е да взимат решения по целесъобразност, като постепенно се губи цялостният контекст, визията на обществото на неговото развитие и индивидуалните визии на отделните хора за техния личен просперитет. Другият - затвореният елит има тенденция да се превръща в олигархия. Възстановяването на контрола и справедливостта с позволени средства е много трудно поради тяхната свръх експертност в дадената област. Затова тези експерти трябва да останат на ниво даване на консултации при взимането на решенията и прилагане на решенията, а самото взимане на решения трябва да се извършва от политици с по-широка компетентност.

Политическото говорене е сфера, в която търсените ефекти от поднесените послания са театрално осветени и достигнали характера на изкуство и целенасочено развиващо се умение в страните с развити демократични практики. Там цялата система, съставена от политически актьори - политици, анализатори, експерти по медии и връзки с обществеността е част от функционирането на обществото. Почти всички експерти по политика например отразяват една политическа кампания по начина на политическо говорене в медиите. Тук изпъква сериозният проблем - разминаване между политическо говорене и възприемане. Но в крайна сметка човек чува това, което иска да чуе и тогава лошото политическо говорене в медиите взема своя връх.

"Четвъртата власт" набира все по-голяма сила и се превръща в основна власт, която не носи отговорност за нищо пред никого. Връзката между медиите и политиката не е еднозначна. Формално медиите са освободени от опеката на политиката, но съществуват силни подозрения за взаимно проникване между власт и медии, за скрити връзки и обвързаности зад гърба на обществото. Това е един проблем, който ще продължи да ни вълнува, да се развива и оспорва, да се анализира и "да дава хляб" на политици и медии.

??

??

??

??

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ

5





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политическо говорене в медиите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.