Планирано остаряване на стоките


Категория на документа: Икономика


 Планирано остраяване на стоките - тайния двигател на нашето консуматорско общество.

Нашата роля в живота изглежда, е ограничена до взимането на заеми и купуването на неща, от които нямаме нужда. Общество ни е доминирано от икономически растеж, чиято логика не е растеж, свързан със задоволяването на нуждите, а растежът заради самия растеж. Ако хората не купуват, икономиката спира да расте.

"Планираното остаряване на стоките - желанието на консуматора да притежава нещо ново преди да има наистина нужда от него."

Планираното остаряване влияе върху живота ни още от 20-те години, когато производителите започват да съкращават живота на продуктите, за да увеличат продажбите си. Те ограничават живота на електрическата крушките до хиляда часа. Дизайнери и инжинери са били принудени да следват нови ценности и цели - да създават нещо по-чупливо.

Как и защо този обикновен продукт - електрическата крушка се превръща в първата жертва на планираното остаряване?

На 25.12.1924г. в Женева се срещат група от анонимни мъже и тайно създават първия световен картел за производство на електрически крушки и си разпределят печалбите от световния пазар. Този картел е наречен Фьобус. Фьобус включва основните производители на крушки от Европа и САЩ, включително опериращите в далечните колонии в Азия и Африка. Целта му е да се обменят патентите, да се контролира производството и най-вече да се контролира консуматора. Искат хората редовно да купуват крушки. Ако са много издържливи, това води до загуба на печалби. В началото целта на производителите е да гарантират дълъг живот на крушките. През 1881г. Томас Едисон пуска на пазара първата си електирческа крушка. Издържливостта й била 1500 часа. През 1924 - годината на създаването на картела Фьобус, производителите с гордост гарантират 2500 часа издържливост и рекламират дългия живот на своите крушки. Тогава членовете на Фьобус казват: " Трябва да ограничим живота на крушките до 1000 часа!" През 1925г. се създава "Комитет за хиляда часа издържливост", имащ за цел технически да ограничи полезната работа на крушките. 80г. по-късно Хелмут Хоге, берлински историк, открива доказателства за действията на комитета сред личните документи на членовете му- фирми като "Филипс" в Холандия, "Осрам" в Германия и "Лампарас Зета" в Испания. В един от документите на картела пишело: "Средният живот на електрическите крушки не трябва да бъде гарантиран или да притежава стойност над 1000 часа работа." Принудени от картела, производителите започват експерименти за създаването на по-крехка крушка, отговаряща на новите норми за 1000 часа. Производството бива контролирано отблизо, за да се гарантира изпълнението на наложеното правило. Фьобус създава сложна бюрокрация, за да наложи правилата си. Производителите носят сериозни глоби, ако се отдалечат от определената цел. Колкото повече планираното остаряване набира скорост, толкова повече полезното действие на лампите намалява. Само за 2г. издържливостта им пада от 2.500 до по-малко от 1.500 часа. През 40-те години картелът постига целта си: една стандартна крушка издържа само 1000 часа. През следващите десетилетия се патентоват десетки нови лампи, включително и една, чиято издържливост е 100 хиляди часа, но нито една от тях не излиза на пазара.

Планираното остаряване се ражда заедно със създаването на масовата продукция и консуматорското общество. Стоките целенасочено се създават, за да се чупят бързо, още от зараждането на индустриалната революция. С новите машини стоките стават все по-евтини и това е страхотно за консуматорите, но хората не успяват да следват ритъма на машините, защото произвеждат твърде много. Още през 1928г. едно прочуто рекламно списание предупреждава: " Стоките, които не се чупят са трагедия за търговията." С масовата продукция цените спадат все повече и стоките стават лесно достъпни. Хората често започват да пазаруват за удоволствие, а не от нужда. Икономиката бързо расте. През 1929г. кризата на Уол Стрийт слага спирачка на развитието на консуматорското общество и вкарва САЩ в дълбока икономическа криза. Безработицата достига ужасяващи размери. През 1933г. една четвърт от населението е без работа. Опашките вече не са за пазаруване, а за търсене на работа и храна. В Ню Йорк се ражда нова радикална идея за съвземането на икономиката. Бернард Лондон, прочут брокер на недвижими имоти, предлага като решение на кризата планираното остаряване да стане задължително. За пръв път тази идея се изказва на глас. Лондон предлага всички стоки да са с ограничен срок на годност и след достигането му да се обявяват за " мъртви по закон". Консуматорите да ги връщат в държавна агенция, която да ги унищожава. Опитва се да уравновеси капитала и работата, гарантирайки, че на пазара ще има винаги нови продукти. Така се гарантират работните места и сигурните печалби за капитала. Бернард Лондон вярва, че със задължителното планирано остаряване фабриките ще продължават да произвеждат, хората ще продължават да консумират и ще има работа за всички. Идеята му не предизвиква голям интерес и задължителното остаряване така и не става закон.

20г. по-късно, през 50-те, планираното остаряване възкръсва, но с една основна разлика: вече не става дума консуматорът да се задължи, а да се съблазни. " Планирано остаряване - желанието на консуматора да притежава нещо ново преди да има наистина нужда от него!"- това са думи на Брукс Стивънс, апостолът на планираното остаряване в следвоенен САЩ. Той създава от кухненски уреди до автомобили и вклакове, използвайки винаги планираното остаряване. В духа на своето време, проектите на Стивънс излъчват бързина и модерност. За него най-важното в дизайна на един продукт е наличието на характер, който да предизвиква в консуматора желание да го купи. Американският подход бил да създаде консуматор, който след време да е недоволен от продукта, който използва, да го продаде на пазара за втора употреба и да си купи нов, с най-модерния дизайн. Брукс Стивънс обикалял САЩ, възхвалявайки в своите речи планираното остаряване. Идеите му се възприемат в широк мащаб. Хората се интересуват най-вече от външния вид на нещата. Обръщат внимание на всичко, което е ново, красиво и модерно. Дизайнът и рекламата съблазняват консуматора да търси винаги последния модел. Американският начин на живот през 50-те поставя основите на днешното консуматорско общество.

Планираното остаряване е в основата на икономическия растеж в западния свят още от 50-те години. От тогава растежът е "светият граал" на нашата икономика. Живеем в общество, основаващо се на растежа, чиято логика не е растеж за задоволяване на нуждите, а растеж заради самия растеж. Неспиращ растеж и производство без ограничения. За да бъде оправдан този растеж, трябва да расте без ограничения и самото потребление. Според Серж Латуш, прочут критик на обществото на растежа, има три основни елемента: реклама, планирано остаряване и кредит. Ролята на нашето поколение е ограничена до поемане на заеми, за да купуваме неща, от които не се нуждаем.

През 1940г. химическият гигант Дю Понт представя едно революционно синтетично влакно - найлона. За жените издържливите чорапи са голямо откритие, но радостта им не продължава дълго. Проблемът бил, че издържали прекалено дълго - за производителите това означавало, че няма да продават много чорапи. Дю Понт поставил нова задача на колегите си - да започнат отначало и да направят по-слабо влакно, за да може новият продукт да не е толкова издържлив и чорапите да се късат по-лесно. Вечното влакно изчезнало от фабриките.

Зад другата страна на желязната завеса - в социалистическия блок, цялата икономика е без програмирано остаряване. Комунистическата икономика не се базира на свободния пазар, а се планува от от държавата. Не е много ефективна и страда от липса на ресурси. В тази система планираното остаряване няма никакъв смисъл. В бившата Източна Германия най-ефикасната комунистическа икономика, изискванията са хладилниците и пералните да издържат най-малко 25г. През 1981г. една фабрика в Източен Берлин започва да създава дълготрайна електрическа крушка. Представя я на международен панаир, търсейки западни клиенти, но никой не проявява интерес. През 1989г. пада Берлинската стена. Фабриката затваря и дълготрайната крушка спира да се произвежда. Днес може да бъде видяна само на изложение в музеите. 20г. след падането на Берлинската стена дивото консуматорство завладява и изтока.

Планираното остаряване води до непрестанно създаване на отпадъци, които се изнасят в страни от третия свят като Гана в Африка. В Гана пристигат огромен брой контейнери с електронни отпадъци. Международен договор забранява да се изпращат електронни отпадъци в Третия свят, но търговците използват една проста хитринка - обявяват стоките за втора употреба. Над 80% от електронните отпадъци пристигащи в Гана, са непоправими и се зарязват в сметищата, пръснати из цялата страна. За отпадъците не се е мислело години наред в индустриалната ера, но са очевиден факт и не може повече да се отбягва. Разхищаващата икономика достига своя край, защото няма къде да се трупат отпадъците. Хора от целия свят започват да реагират срещу планираното остаряване. Можем да се борим с него, препрограмирайки инженерството и производството на стоки. Една идея - "От люлката до люлката" - доказва,че ако фабриката работи като природата самото планирано остаряване ще остарее. Браунгарт вярва, че индустрията може да подражава на природния цикъл. И доказва, че това е възможно, променяйки процеса на производство в една текстилна фабрика в Швейцария. Браунгарт открива, че фабриката винаги е използвала стотици оцветители и отровни химически продукти. За производството на нови платове Браунгарт и екипът му скъсяват списъка до 36, всичките биоразградими. За най-крайните критици на планираното остаряване промяната в производствения процес не е достатъчна. Те искат да променят икономиката и ценностите ни. Тази революция се нарича " отрицателен икономически растеж" - да ограничим свръхпроизводството и свръхпотребелението.
Все по-зависими сме от вещите си за изграждане на самочувствието и самоуважението си. Това е директен резултат от загубата на идентичност. Тези прости неща са изтрити със замах от консуматорството.

Планираното остаряване на стоките е легална измама, характерна за пазарната икономика.

- както продаване на евтин принтер, на който мастилото му е по-скъпо от самия принтер.

- продаване на видеокамера, на която акумулатора струва 30% от цената на самата камера и не пасва на следващия модел камера от същия производител.

- продаване на прахосмукачка, за която торбите струват 30% от цената на самата прахосмукачка.

- продаване на самолетен билет с невключена летищна такса, която в последствие се оказва по-висока от цената на самия билет.

- както сключване на договор за някакъв вид услуги, при което в договора не се описват условията, а клиента подписва че приема общите условия, които са публикувани на уебсайта на фирмата, които естествено по всяко време могат да се променят.

- както и даване на кредит при определени условия, които в последствие банката може по всяко време да измени.

Всичко това при демокрацията е напълно законно и легално и се поощрява от демократичното правителство!





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Планирано остаряване на стоките 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.