Планирането и прогнозирането в системата на управлението


Категория на документа: Икономика


1.Планирането и прогнозирането в системана на управлението
Процесът на управление на всяка организация обхваща множество функции по-важните сред които са: организиране, контрол, планиране, регулиране и други. Всяка от функциите се характеризира със определена специфика, както при обработката на информацията, така и при способите на въздействие върху управляемия обектвъпреки посочените различия всички функции са насочени към постигане целите на организацията, а целите от своя страна се формират в рамките на функцията планиране, това дава основание да се счита че именно планирането стои в основата на управлението. Трябва да се прави разграничение между понятията планиране и прогнозиране. Планирането е управленска дейност, чрез която се изработват целите и задачите на организацията, а също така се определя последователността, пътя, начина на реализация на плановете. Прогнозирането предхожда планирането в управленския цикъл и се определя като научно предвиждане на оптималното развитие на организацията. Планирането във всяка организация се реализира на базата на непълни данни, неточностите идват, или са следствие от факта, че някои аспекти от функционирането на икономическите системи не се поддават на оценка, напр действия на конкурентите, развитие на науката, политическа обстановка и други. Поради това качеството на плановите решения във голяма степен зависи и от компетенстността и професионалното равнище на плановите работници. Системата за планиране в организацията трябва да е структуриране така, че да използва и управленските инструменти и опита и знаничта на сътрудниците. Процесът на планиране се характеризира със някои специфични особености, напр. планирането е двустранен процес, които обхваща социално - икономически и организационно-технически аспекти. Първите са свързани с обществените условия, а вторите зависят от равнището на развитие на използваните методи и средства на планиране. Ако единият от тези аспекти се пропусне във плана ще останат неотчетени част от причинно-следствените връзки и взаимозависимости.

2.Основна характеристика на прогнозирането

Планирането има информационен характер - това означава че за да има резултати от този процес е необходимо използването на точно определена информация, а не на произволни бази от данни. Плнирането помага на организациите да снижат риска и неопределеността на външната среда като дава отговор на 3 основни въпроса: 1) къде се намира организацията в настоящия момент и това е текущото състояние?; 2) накъде се движи организацията или това е желаното състояние?; 3) как и с помощта на какви ресурси могат да бъдат достигнати поставените цели или това е най-ефективният начин?. Изработването на планови решения винаги е свързано с използването на ресурси, те се явяват основен предмет на планиране в организацията с цел оптимизация на тяхното използване. От гл.т. на планирането се разграничават следните основни ресурси:

1) трудови ресурси - те имат количествена и качествена оценка, като количерствената се изразява под формата на показатели за численост, а качествения състав се характеризира със степен на здравен статус, образователно и квалификационно равнище, възрастова структура и други. Предмет на планиране на трудовите ресурси в предприятието могат да бъдат - численост и структура, производителност на труда, заплащане на труда, потребности от работна сила, съкращаване на работна сила, и някои норми като норма на време, на изработка и други

2) производствени фондове - производствените фондове се разделят на два основни типа - основни и оборотни фондове. Основните участват в производствения процес продължително време като запазват своята първична натурална форма. Напрактика те съставляват МТБ на предприятието и са един от най-важните обекти за планирането. Предмет на планиране на основни производствени фондове в предприятието са степен на използване на фондовете, размер и структура, производствена мощност на предприятието, въвеждане и извеждане от експлоатация на мощности и други. Оборотните фондове се употребяват изцяло във всеки производствен цикъл, при което те променят своята материално- веществена форма. Интересни са за планирането от гл.т. на следните показатели - номенклатура и размер на запасите, ефективност при използването на материалните ресурси, потребност от оборотни средства и други.

3) инвестиции тук основен интерес представляват материални инвестиции, средства влагани в материалното производство, финансови инвестиции, влагани в ценни книжа, права и т.н. и интелектуални инвестиции влагани в обучение на персонала, придобиване на лицензи и т.н.
Най-съществения проблем на плановата дейност е необходимостта от допълнителни разходи за иследване, организация, привличане на хора и други. Тук правилото е: Разходите за планиране създават много важни преимущества за организацията. Мащабите на организацията, могат да ограничават или разширяват възможностите за планиране и това е обяснимо в състава на по-големите организации задължително има специални планови подразделения. Големите прганизации могат да си го позволят защотот имат повече ресурси, по-малките организации по-трудно осъществяват широко-мащабна планова работа, за тях е характерно да използват само някои форми на планиране като напримаер оперативно-календарно планиране и да използват също и готови модели за стратегии създадени от други организации. И ако трябва да обобщим можем да кажем, че планирането като функция на управлението се изразява в разработката на комплекс от мероприятия, определящи последователността при достигане на конкретни цели с отчитане на възможно най-ефективното използване на ресурсите.

В основата на разработването на всеки план стои прогнозата. Прогнозирането представлява метод на научно обусновано предвиждане на направленията на бъдещо развитие на организацията и нейното обкръжение. В най-опростения случай прогнозата представлява потвърждаване на възможността или невъзможността за сбъдване на едно или друго събитие. В основата на прогнозите стоят специални изследвания други прогнози, вероятностен математичен анализ, анализ на динамични редове, мнения на специалиси и други.

3.ВИДОВЕ ПРОГНОЗИ

Могат да се разграничат следните видове прогнози:

1)Според функционалното си предназначение биват: прогноза за бъдещото развитие на организацията при различни варианти на външни въздействия; прогнозиране на проблемна ситуация, която може да възникне, прогнозиране на възможни последствия от вземането на конкретно управленско решение, прогнозиране състоянието на средата и др.;

2) според своето съдържание прогнозите биват научни, технически, икономически, военни, политически и т.н.;

3) според периода биват оперативни до 1 месец, краткосрочни до 1 година, средносрочни до 5 години и дългосрочни над 5 години.
Най-широко разпространените прогнози са:

1)икономически - те имат по общ характер и служат за описание на състоянието на икономиката като цяло по отделни организации или по конкретни изделия;

2)прогноза за развитието на конкуренцията - характеризира възможните стратегии на основните конкуренти, динамиката на пазарният им дял, ориентацията им към производството на едни или други изделия;

3)прогнози за развитието на технологиите - свързани са с перспективите за развитие на дадена научна област и свързаните с нея технологии;

4) прогноза за състоянието на пазара - използват се за анализ на пазара от гл.т. на перспективи за развитие, цени на суровини, изисквания за защита на околната среда и други;

5) социални прогнози - те излизат извън рамките на икономическата насоченост и изследват въпроси свързани с отношението на хората към различни обществени явления, които обаче могат да се използват за чисто икономически цели.
Самия процес на прогнозиране преминава през следните етапи:
-определяне на потребностите от прогноза и нейните цели;
-уточняване на характеристиките на обекта на прогнозиране;
-установяване и анализ на активните фактори в прогнозата;
-формиране на информационна база;
-избор на модели и методи на прогнозиране;
- и оценка на вариантите;

-разработка на препоръки които имат пряко отношение към процеса на изработване на управленско решение.
Практиката на прогнозиране се опира на широк кръг от методи, които могат да бъдат групирани по следния начин:

1)графични методи - използва се най-вече за подреждане на процесите във времето;

2)статистически методи - тук има няколко конкретни модела:
А)построяване и анализ на динамични редове - те представляват последователност от числа, които характеризират изменението във времето на величината на изследваното явление, като резултат се получават основни тенденции в развитието на изследвания процес, темпове на ръст, на прираст и т.н.;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Планирането и прогнозирането в системата на управлението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.