Планиране и анализ на стопанската дейност в съобщенията


Категория на документа: Икономика


Производителността на труда е един от най-важните показатели, характеризиращи ефективността от използването на човешкия труд при осъществяване на производствено-стопанската дейност на предприятието. Значението на производителността на труда се изразява в следните насоки:

С повишаване на производителността на труда нараства обемът на произвежданата продукция, разширява се производството, намалява се себестойността и като цяло се повишава рентабилността на производството и богатството на фирмата.

С повишаване на производителността на труда се намалява себестойността на промишлената продукция, което се сължи на икономията както на жив, така и на овеществен труд, на намаляване на разходите на работна заплата и социални осигуровки в единица продукция, на намаляване относителния дял на условно-постоянните разходи и на амортизационните отчисления.

С повишаване на производителността на труда нараства БВП, увеличават се номиналните и реалните доходи на работещите в предприятията.

Повишаването на производителността на труда е основен фактор за подобряване на икономическите показатели, финансовото състояние и ефективността на производствено-стопанската дейност на фирмата.
Показатели и методи за измерване производителността на труда:

Производителността на труда се определя чрез измерване на нейното равнище и динамика.

Равнището на производителността на труда е достигналата към дадан момент производителност на едно заето лице или това е равнището на индивидуалната производителност.

Динамиката на производителността на труда се характеризира чрез темповете на нейното изменение, нейното нарастване или намаляване за определен период от време година, тримесечие, месец и т.н.

Раннището на индивидуалната производителност на труда се определя чрез два основни показателя:
* изработка колечеството продукция произведено за единица работно време.
* трудопоглъщаемост времето, необходимо за производството на единица продукция.

При оценката на равнището и динамиката на производителността се изисква показателите да отразяват вярно и обективно процесите, свързани с производителността на труда, да бъдат сравними и съпоставими за различни периоди от време и за различни фирми, да отчитат влиянието на номенклатурата, асортимента на продукцията, различните суровини, кооперирани доставки и други.

В зависимост от това какъв измерител се използва, си различават три метода за определяне равнището на производителността:

1. Натурален метод производителността на труда се определя като количество произведена продукция за единица време (в натурални измерители).

или ,
Където:
ПТ - Производителност на труда
Q - Обемът продукция в натура;
Т - Времето за производство на тази продукция
БР- Брой работници

Производителността, определена по този начин, представлява изработката за единица време или на един работник.

Реципрочните отношения биха ни дали представа за трудопоглъщаемостта на изделията. Тези показатели от гледна точка на времето( Т) могат да се определят за:

• Година годишна производителност на труда.

• Месец месечна производителност на труда.

• Ден дневна производителност на труда.

• Час часова производителност на труда.

Този метод на измерване е сравнително най-точен, характеризира производителността на труда, а оттук и резултатите от цялостната производствено-стопанска дейност на предприятието. Равнището на производителността на труда най - правилно се измерва чрез натуралния метод. Той характеризира ефективността на труда непосредствено чрез количеството продукция, произведена за единица време. Натуралните показатели за производителността на труда се използват само в предприятията, които произвеждат еднородна продукция. Известно е обаче, че те заемат по-малък относителен дял в структурата на промишленото производство. Ето защо неговото приложение е ограничено.

В практиката се прилагат още и условно-натурали измерители. В този случай обемът на продукцията (Q) се взема в условно-натурални единици за един от видовете продукция. Като правило този вид е профилиращ за фирмата и има най-голям относителен дял в общия обем на произвежданата продукция. Всички останали си привеждат към него чрез преводни коефициенти, отразяващи характерен признак, основно свойство и т.н. (трудоемкост, калории, мощност и т.н.).

2. Трудов метод. С него се определя равнището и диналиката на производителността в поделенията на фирмата работно място, участък, цех, като се изпорзва измерителя трудопоглъщаемост. Този метод отразява приблизително точно резултатите от дейността на тези звена, при условие, че има добре разработени научно-обосновани норми за разход в единица продукция.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Планиране и анализ на стопанската дейност в съобщенията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.