Панацея на еврозоната


Категория на документа: Икономика




НАУЧЕН ДОКЛАД
НА
Тема: " Открита ли е панацея за стабилността на еврозоната? "
Разработил: Мария Иванова спец.Финанси гр.21 Ф. №1092

Ключови думи: Икономически разстеж, Икономически и паричен съюз, икономическа интеграция, външен и вътрешен дълг, еврозона, единнна валута, общ пазар, безработица, дългова криза; еврокомисия; малки и средни предприятия.

Резюме: Финансовият крах в Америка и последващото му влияние, което довежда до дълговата криза в Европа. Неотдавна европейците с основание са можели да изтъкнат, че настоящата икономичекса криза изкарва на яве предимставата на техния модел за икономическа и социална стабилност. Началото е положено на 9 май 1950 г. и се е стигнало до днес, когато всички новоприети държави в еврозоната трябва да влагат дадени суми за спасителни механизми и стабилизационни мерки. Основни опорни точки са: връзката между преките чуждестранни инвестиции и безработицата; отпускане на спасителни средства на Гърция; влиянието на тези спасителни мерки върху рекапитализацията на банковия сектор и последиците за страните от Източна Европа; Предложения на еврокомисията за малкия и средния бизнес. В заключение ще бъдат предложени евентуални аргументи за стабилизиране на еврозоната.

Теза: Еврозоната е обречена на нестабилност, защото както се казва една система е здрава доколкото е здраво най-слабото и звено. Големите икономики ще трябва да продължават да носят на гърба си малките изнемогващи икономики и тяхното население ще продължава да плаща за грешките на другите. В такъв случай фонодвете за стабилност и растеж се оказват безполезни.

Аргументите, защитаващи тезата, че все още не е открита панацеята за сатабилноста в еврозоната, са свързани с основните макроикономически показатели, които определят рамката на седемнадесетте страни членки на еврозоната.

Финансовият крах на Америка в края на 2007 г. не успя да укаже съществено влияние на страните от еврозоната, защото процесът значително се забави във времето. Днес еврозоната се стреми да измисли всякакви мерски и стратегии за спасяване на еврото, защото финансовата криза, която се зароди в Америка, днес се превърна в дългова криза за страните от еврозоната. Но в случая нещата произлизат от факта, че за да влязат в Икономическия и паричен съюз, страните членски са задължени да спазват редица изисквания и прилагат строга макроикономическа политика, а след това я "отпускат", увеличават бюджетните си дефицити и не прилагат реформи в администратовния и публичния си сектор, за да подобрят управлението си. В резултат на това, се проявява тенденция на системни бюджетни дефицити, което води до нарастването на дълговете на страните и порочния кръг, в който те изпадат за невъзможност да погасяват тези дългове. От тук възнкват опасения, че инфлацията в еврозоната няма да може да поддържа нужното си равнище и стабилността на еврото като единна валута се губи.

Неотдавна европеиците с основание са можели да изтъкнат, че настоящата икономичекса криза изкарва на яве предимставата на техния модел за икономическа и социална стабилност. До известна степен правилата в Европа са ограничавали възможността да се уволняват работници и да се закриват работни места, докато силните социални програми за здравеопазване са деиствали даже и по време на висока безработица. В момента Европа е в дълбока криза, защото нейното най-голямо постижение, единната валута и еврозоната, са в опасност. Страни като Ирландия, Гърция, Португалия, Испания и Италия са в мното тежко положение и тънат в порочния кръг на дълговата криза. Има ли спасение за тези напредващи икономики в условията на тази задълбочаваща се дългова криза? В момента Европеиският съюз им помага като създава най-различни механизми и спасителни мерки за измъкването им от този порочен кръг, но уви целта на Европейския съюз е по скоро да спаси единната си валута и еврозоната. Отпускането на средства за спасителна помощ би трябвало да бъдат с цел измъкването на икономиката от катаклизмите на дълга. Целта е да се стимолира икономическият растеж, но как в условията на все по-голям дълг, когато правитествата на страните се стремят да намалят разходите, би могло да се постигне това. Всички действащи правителства прилагат редица рестрикции и повишават данъците, народът изнемогва и всички се опитват да спестят средства за предстоящите трудни времена. Спестявайки хората не потербяват, а от тук и потреблението се свива. Как при свито потребление е възможно да има икономически растеж?

Началото е положено през далечната 1950 година, когато на 9 май Роберт Шуман, външният министър на Франция, предложил страната му да се обедини със Западна Германия в производството на въглища и стомана. Шуман обявил, че това е нещо много по-голямо от проста сделка, защото новата Общност за въглища и стомана е щяла да направи една бъдеща война между Германия и Франция, не просто немислима, но и невъзможна от материална гледна точка. С други думи икономическите мерки, които са се заложили в този съюз, са послужили за насърчаване икономическото единство и за бизнес целите. Общността за въглища и стомана постепенно се е превърнала в митнически съюз, в който е имало свободна търговия на стоки. Когато демокрацията се разпространила из Европа, същото се случило и с обединените икономически институции на Европа. Гърция, Испания и Португалия са били включени след падането на диктаторските си режими, а страните от Източна Европа след падането на комунизма. През 80-те и 90-те години на 20 век разширението на съюза е съпроводено от премахването на множеството оставащи трудности по пътя на икономическата интеграция: границите са били отворени; гарантирано е било свободното движение на хора; били са хармонизирани търговските, хранителните и регулациите по безопасността. Като следваща логична стъпка е било създаването на еврото. От неговото създаване се е очаквало да насърчи икономическия растеж, чрез деиствия, за които същевременно засилват европейското единство. Предимствата на единната европеиска валута са били очевидни: отпадала е необходимостта да се обменят пари при пътуване до други страни; отпадали са и голяма част от безпокоиствата при сключване на международни договори; между временно общата валута е щяла да засили чувството за европейско единство. Въпросът е, от къде идва пролуката на този модел (и съюз)? Оговорът на този въпрос е свурзан с факта, че валутните съюзи освен предимства си имат и основни недостатъци. А идеята за единна европейска валута е много по-слаба от тази за единния европейски пазар - факт, който европейските лидери предпочетоха да игнорират, но който има значително по-голяма тежест за еврозоната. Много хора имат погрешна представа за общия пазари и оптималната валута-еврото. Общият пазар съществува много преди еврото и неговата основна цел е да позволява на всички да внасят и изнасят стоки без да плащат данъци.

Според Ханс-Олаф Хенкел 1, иконмическата мотивация на държавите от бившия източен лагер да се присъединят към еврозоната, е свързано с друг мотив, а именно за тях това се приема като окончателеното им "пристигане" в Западна Европа. Но въпреки това политическо предимство, немецът предопреждава, че това не им е нужно, защото те са вече част от Европа и не им трябва принадлежност към един валутен съюз, където се практикува тази организирана безотговорност. Важно е да се отбележи, че Словакия съвсем заслужи присъствието си в еврозоната, тя е изпълнила всичките необходими критерии. Гърция обаче не е изпълнила критериите, когато беше допусната. Гърция е допусната поради две причини - първо, защото се е вярвало, че основоположниците на европейската демокрация трябва да присъстват сред първите държави в еврозоната. Също така се е вярвало, че Гърция е твърде малка и по никакъв начин няма да се отрази отрицателно присъствието й в еврозоната. Втората всеизвестна причина е, че Гърция изшикалкави със сметките си.

Основните разочарования, които са възникнали в Германия от както е прието еврото, са две: първото е, че политиците са нарушили всяко едно от обещанията, коита са направили, когато германците са се отказали от марката, например обещали са, че няма да допуснат нови евтопейски страни, които не са готови за това в еврозоната, обещали са, че няма да се допускат изключения от Пакта за стабилност и растеж (дефицити не по-високи от 3%; съотношение БВП/ вънщен дълг не по-високо от 60%), но най-вече са обещали, че ще има "защитна стена" между германските данъкоплатци и социално-настроените политики на другите държави, които поддържат спасителните мерки. Всички тези обещания са били нарушени и това е основната причина. Втора причина е, че самото евро доведе до някои от най-големите проблеми. Примери за това са: Гърция никога нямаше да натрупа всичките дулгове, ако бяха плащали същите лихви, които важаха за тях, още когато ползваха драхмата; Балонът с недвижимите имоти в Испания нямаше да се развие толкова, ако Испанската централна банка имаше способността да повишава лихвените проценти, но тя не е можела, защото е била ограничена от тази единна валута-еврото, която се води уж " подходяща за всички"; всички южни държави, в това число и Франция, са имали опит с девалвациита, които са прилагали в десетилетията преди въвеждане на еврото, за да бъдат конкурентноспособни, такива девълвации вече не са били вече не са били алтернатива за тях след въвеждането на еврото и от там са загубили тази конкурентоспособност.

Има неразривна връзка между преките чуждестранни инвестиции и безработицата в дадена страна. Проблемите на страните членки от еврозоната произлизат от факта, че има отлив на инветиции след започването на кризата. Това се случва в резултат на загубата на доверие на чуждестранните инвеститори, а именно инвеститорите са тези, които създават нови работни места, плащат си добросъвестно данъците и така влияят положително на икономическия растеж на дадена страна. В условията на криза обаче е трудно те да бъдат задържани, тъй като държавите започват да водят рестриктивна политика и да вдигат данъците и когато възникне и най-малка несигурност чуждестранните инвестиции се изнасят от пазарите на малките и рискови икономики. От тук следва и проблема с безработицата, защото се закриват много работни места, хората остават по домовете си и натоварват държавния бюджет с допълнителни разходи за социално подпомагане, вместо тези средсва да бъдат изполвани за подобряване на инфраструктура, образование и здравеопазване, или с една дума там, където са по-необходими, за да се стимолира икономиката на съответната държава. Най одачния начин да се привлекат инвеститори е да им се даде добро поле за изява или казано по друг начин държавите членки трябва да подобрят инфраструктурата си и да намалят данъчните си ставки. За страни от еврозонато като Гърция, Испания и Портогалия, които имат висока външна задлъжнялост, това би се оказало сравнително добра перспектива, но техните правителства мислят само какви рестрикции да наложат. Съществува вариянт и малките икономики да се стремят да увеличат износа си или поне да намалят вноса, защото в условия на криза е по-лесно да се внася от вън, но така се стимулират чуждестранните икономики и се намаля собственото производство и тук отново идва моментът на закриване на предприятия и покачване значително на безработицата.

Главният изпълнителен директор на европеиския фонд за финансова стабилност Клаус Реглис смята, че европеиските проблеми ще бъдат овладени и преодолени за периода през следващите две-три години. Но това не означава, че всички проблеми на света ще свършат.2 Факт е, че това положение неможе да продължава с години наред и трябва да се предприемат сериозни стабилизационни мерки, но едва ли този стабилизационен фонд би довел да измукване на малките икономики от високата им дългова задлъжнялост. По принцип идеята на този фонд е всяка страна членка да внася средста, за да може, когато попадне в крайна необходимост да може да получава помощ пропорционална на вложената вноска. Как тогава затъналите "до уши" в момента страни като Гърция, Португалия, Ирландия ще успеят да внасят средста за бъдещото си спасение, след като те в момента (особено Гърция) отново получават средства по спасителни мерки за страната. Лидерите на еврозоната са постигнали споразомение с частните банкери и застрахователите да приемат отписване на половината от правителствения дълг на Гърция като част на план за удържане на продълващата вече втора година дългова криза в района. Целта на сделката е излизане от спиралата от проблеми, която заплашва да съсипе целия проект за единна европейска валута. Основните елементи на споразомението са : - Опрощаване на 50% от гръцкия дълг (за частните банки и финансови институции схемата е доброволна); Подсилване и оптимизиране на фонда за финансова стабилност от 440 млрд. евро на около 1 трилион евро; Рекапитализиране на банките в Европа с около 106 млрд. евро и програма за връщане на доверието към банковия сектор до юни 2012 година; Предоставяне на 30 млрд. евро от държавите в еврозоната за стимулиране на частните инвеститори да се включат в схемата, както и за да им се помогне да преминат през нея без катастрофални сътресения; Понижаване на гръцкия дълг до 120% от БВП на страната към 2020 г. (в момента е около 160%); Безапелационен ангажимент за фискална дисциплина и ускоряване на структурните реформи за икономически растеж и заетост. Банките, които имат сериозни проблеми с поемането на 50% загуба от гръцкия дълг, ще бъдат рекапитализирани с общо около 106 млрд. евро. Проблема от тази рекапитулация възниква от факта, че това би довело до изтегляне на пари от регионалните филияли и това ще постави в опасност икономиките от Източна Европа. Голяма част от банковия сектор в Източна Европа е във френски, австрииски и гръдски ръце. И ето отново изпъква основния аргумент, че някой отново ще заплати за грешките на другите макар и по косвен начин. България, Румъния и Унгария са страни, които даже не са все още в еврозоната, а понасят този косвен ефект, тъи като банквия сектор на тези страни е основно съставен от гръдски и австрииски банки, които поради тази мярка ще извуршат отлив на средства от своите филиали. Според експертите идеята за рекапитализация не би трябвало да окаже влияние на банките от Източна Европа, но заради преструктурирането на дълга гръцките банки "ще изискват рекапитализация", като Европейската банка за възтановяване и развитие е подготвила два сценария. Единият е този, при който всичко се развива добре и клоновете могат да продължат напред, без да бъдат отделяни от банките-майки, и друг, когато преструктурирането "не се осъществява идеално" и националните правителства на България, Румъния и Сърбия ще трябва да се намесят, за да подкрепят клоновете.

Еврокомисията предлага на малките и средни предприятия да се възползват от бързо развиващи се нови пазари като Индия, Китай, Русия или регионите от Югозападна Азия и Латинска Америка. В Европа има 23 милиона малки и средни предприятия, които осигуряват две трети от работните места в частния сектор. Около 80% от новите работни места, разкрити през последните пет години, са били създадени от малки и средни предприятия. Въпреки това, едва 13% от европейските МСП извършват международна дейност извън ЕС чрез търговия, инвестиции или други форми на сътрудничество. Поради това, Еврокомисията настоява за по-съгласувана и ефективна стратегия на ЕС за подпомагане на малките и средни предприятия на международните пазари. Еврокомисарят по промишлеността и предприемачеството Антонио Таяни коментира, че "малките и средни предприятия са основната икономическа сила на Европа". "Големите пазари със силен ръст извън ЕС предлагат значителни възможности за малките предприятия в ЕС. Да им се помогне да разгърнат по-добре потенциала си на глобалната сцена, е ключов приоритет в насърчаването на растежа и създаването на заетост", допълни Таяни. Според Брюксел обаче малките и средни предприятия все още се натъкват на различни пречки пред използване на възможностите на световния пазар. Това се отнася най-вече за достъпа до информация за пазара, откриване на потенциални клиенти и партньори. Наред с това те са изправени пред проблеми като спазване на задължителни норми на договорното право, митнически правила, технически стандарти, управление на трансфера на технологии и защита на правата на интелектуалната или индустриалната собственост. При справянето с тези предизвикателства малките и средни предприятия обикновено не разполагат с необходимия експертен опит и финансови или човешки ресурси в сравнение с по-големите предприятия, коментира още Еврокомисията. За да се проправи пътя за предприятията, Европа трябва да засили процеса им на интернационализация и да им осигури необходимата подкрепа при излизане на световните пазари. Това може да стане чрез създаването на мрежи, както и на единен виртуален портал за малките и средни предприятия. Необходимо е да се подобри сътрудничество с приемащите организации и заинтересовани страни, отбеляза Брюксел.

Проблемът и решението остават лесни за Европа и еврозоната - лидерите трябва да спрат с налагането на неадекватни мерки и схемите на отсрочване на проблемите във времето и да започнат обсъждането на един истински паричен съюз, ако искат ЕС да излезе непокътнат от това предизвикателство. Единственият път към оцеляване на ЕС е създаването на министерство на финансите на ЕС и налагането на обща фискална политика, за да е сигурно, че всички страни членки са съпричастни с необходимите практики от поддържане на дълга под някакъв праг и за да се задържи вярата в ЕС като търговска зона. Това би означавало един общ кредитен риск за инвеститорите и търговските партньори, вместо 27 различни пазара на дълг със съответния кредитен риск за всеки един от тях. Понастоящем всеки иска да има задължения в слабите страни и активи в силните, особено при положение, че ЕС се разпадне. Движението на капитала се изчерпва и по този начин всички са застрашени от необходимостта за издаване на нов дълг, за да се плати старият.

1 dariknews.bg/view_article.php?article_id=794072&audio_id=92196
2 http://www.dnevnik.bg/pazari/finansi/2011/10/29/1190770

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Панацея на еврозоната 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.