Отношението на Франция към кризата в Гърция


Категория на документа: Икономика


ОТНОШЕНИЕ НА ФРЕНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО КЪМ ТЕКУЩАТА КРИЗА В ГЪРЦИЯ
Изготвил: 2010 г.

Учудващо или не Франция изрази своята подкрепа към подпомагането на Гърция от страна на Европейския съюз. Някои приемат това като знак за солидарност към страна, изпаднала в трудно положение, но други търсят какво точно се крие зад това действие от страна на френското правителство. За хората, институциите от втората група не е трудно да намерят основателни причини за тази подкрепа.
През 2009 г. общият дефицит на страните от еврозоната и Европейския съюз е нараснал, а Брутният им вътрешен продукт е намалял, показват данните. За Еврозоната съотношението между бюджетен дефицит към БВП нараства от 2% през 2008 г. до 6.3% през 2009 година. В Европейския съюз резултатите се изменят от 2.3% ръст за 2008 г. до покачване на 6.8% през 2009 година. Държавният дълг към БВП нараства от 69.4% на 78.7% за страните от Еврозоната и от 66% до 73.6% за страните от Европейския съюз. Най-големите дефицити, представени като процент от Брутния им вътрешен продукт, имат Ирландия (-14.3%), Гърция (-13.6%), Великобритания (-11.5%). Следват Испания ( -11.2%), Португалия (-9.4%), Латвия (-9%), Литва (-8.9%), Румъния (-8.3%), Франция (-7.5%) и Полша (-7.1%). Нито една страна членка на Европейския съюз не е завършила годината с балансиран бюджет или с излишък. Страните с най-малък дефицит са Швеция (-0.5%), Люксембург (-0.7%) и Естония (-1.7%). Двадесет и пет от 27-те страни в общността са влошили бюджетните си показатели спрямо 2008 г., а две страни - Естония и Малта - са ги подобрили, като са намалили дефицитите си. Всички страни са свили произведения през 2009 г. БВП спрямо предходната година. Страните с най-ниско съотношение са Естония (7.2%), Люксембург (14.5%) и България (14.8%). Следва Румъния (23.7%), Литва (29.3%) и Чехия (35.4%).Дванадесет страни имат дълг, който надхвърля 60% от БВП - Италия (115.8%), Гърция (115.1%), Белгия (96.7%), Унгария (78.3%), Франция (77.6%) и други. През 2009 г. делът на публичните разходи в еврозоната и в ЕС се е увеличил и на двете места на 50.7%. За сметка на това е намалял делът на публичните приходи и е 44% и в двете зони.1
Гърция приключи 2009 г. с бюджетен дефицит 123/4 % от брутния вътрешен продукт през 2009 г. спрямо целта от 3,7 % от брутния вътрешен продукт - далеч над предвиденото. Безпокойството за гръцките финанси оказва натиск върху еврото и поражда страхове от дългова криза, която може да засегне всички 16 държави от еврозоната.
Макроикономическата и бюджетната ситуация в Гърция значително се влоши през последната година и състоянието на гръцките публични финанси се влоши много повече, отколкото би могло да се очаква в резултат на забавянето на икономическия растеж. Това до голяма степен се дължи на национални фактори, формирали се години наред в страната, които доведоха до влошаване на салдото по сметка "нето предоставени/нето получени заеми" на гръцката икономика и до силни и трайни външни дисбаланси, съпътствани с голям спад на конкурентоспособност и осезаемо влошаване на фискалната позиция.2
Новото гръцко правителство представи пакет от мерки за съкращаване на разходите и засилване на данъците с цел свеждане на дефицита под разрешената в Европейския съюз граница от 3 % от БВП. Планът предвижда сериозни ограничения на разходите в публичния сектор и определя целеви равнища за дефицита от 8,7 % за 2010, 5,6 % за 2011 и 2,8 % за 2012 г. Гръцкото правителство обяви и допълнителни мерки за намаляване на дефицита, включващи повсеместно замразяване на заплатите в публичния сектор и по-високи данъци върху горивата.Комисията приветства тези обещания и помоли Гърция за по-конкретна информация през следващите седмици, в това число за график за изпълнение на предвидените през тази година мерки.
Пактът за стабилност и растеж на Европейския съюз, с който държавите-членки са се споразумели да координират националните си парични политики, изисква от сегашните и бъдещи членове на еврозоната да поддържат публичните си финанси в добро състояние. Когато някоя страна прехвърли допустимата граница, финансовите министри от Европейския съюз излизат с препоръки за намаляване на дифицита. Страните, които не реагират навреме, са заплашени от санкции и по-труден достъп до заеми от Европейската инвестиционна банка.3
Една от причините, влошили ситуацията в Гърция, е нивото на безработица. Тя се е увеличила с 21,8% на годишна база, обхващайки 567 132 души, като трудово неактивното население е достигнало 4 276 258 души. Данни на националната статистическа служба сочат, че безработицата през януари е била 11,3% от 9,4% преди година и 10,2% от декември 2009 г. Общият брой на заетите е намалял до 4 445 743 души. Най-високата безработица е регистрирана на Йонийските острови (19,1%) и в областта Западна Македония (17,7%), а най-ниската - по островите в северната част на Егейско море (3%) и на полуостров Пелопонес (9%).4
Идеята за оказване на подкрепа на Гърция по линия на фонда има и поддръжници, и противници. Сред тях е германският евродепутат Мартин Шулц: "Намирам за израз на слабост това, че еврозоната с нейната силна валута еврото се обраща за помощ към Международния валутен фонд. Имаме достатъчно потенциал да решаваме сами проблемите си".
Европейските лидери продължават да изпращат противоречиви сигнали относно готовността на съюза да помогне на Гърция. Меркел е наясно, че германците са твърдо против отпускането на финансова помощ за Гърция, и отстояваше позицията си, че Европейският съюз не трябва да поема конкретни ангажименти спрямо Атина. Тази позиция обаче я изправи срещу Брюксел и другите големи в Европейския съюз, защитаващи решителните действия за прекратяване на спекулативните атаки срещу гръцките активи, които утежниха допълнително положението на страната, повишавайки цената на отпусканите й от финансовите институции заеми, до два пъти от тази за Германия.
"Не смятам, че Гърция има нужда от пари в този момент, и от гръцкото правителство потвърдиха това. Ето защо на срещата в четвъртък ще настоявам да не предизвикваме сътресения на пазара със създаването на фалшиви очаквания", каза германският канцлер."Помощта няма да е в дневния ред на срещата, защото самите гърци заявиха, че не се нуждаят от нея в момента", посочи Меркел. От своя страна Жозе Барозу отговори в изявление, че Европейският съюз "спешно трябва да реши Гръцкия проблем", независимо от "политическите планове на страните-членки". "Осигуряването стабилността на европейската валута е в интерес и на Германия. Сигурен съм, че Германия ще направи своя конструктивен принос за решаването на сегашната криза", каза председателят на Европейската комисия.
Италианският министър-председател, чиято страна също бе сочена за едно от слабите звена в европейската икономика, заяви, че "абсолютно подкрепя" идеята за европейска помощ за Гърция.По-късно той затвърди позицията си, заявявайки че "Европейският съюз няма причина да съществува", ако неговите членове не са готови да помогнат на изпаднала в беда държава от Еврозоната.5
Гръцката криза може да промени механизма, по който функционира Еврозоната, но вероятно не в посоката, в която основателите й са искали. Когато са подписали Договора от Маастрихт през 1991 г., Хелмут Кол, Франсоа Митеран и Жак Делор са смятали, че Европейският валутен съюз ще доведе неизбежно с течение на времето до по-тесен политически съюз с федерално управление. Но недостатъците в системата, показани ясно чрез фискалните проблеми на Гърция, най-вероятно ще ускорят разделението на "две класи" на страните в Еврозоната - класата на "възрастните", водена от Германия, които ще трябва да оказват все по-голям контрол над своенравните "деца", като Гърция.
Възможно е също така, макар и по-малко вероятно, вътрешната политика да попречи Берлин да помогне за спасяване на страна от Еврозоната в беда, оставайки я да се обърне към Международния валутен фонд за спешно финансиране. Много видни икономисти, включително и някои силни поддръжници на интеграцията в Еврозоната, смятат, че намесата на Международния валутен фонд ще бъде най-доброто решение, тъй като в Европейския съюз липсва опит и политическа воля за налагане на продължителни и непопулярни данъчни корекции. И накрая - напълно допустимо е държави от Еврозоната, които не могат или не желаят да направят "жертвите", предписани от Брюксел, Берлин и Вашингтон, да не могат да погасят задълженията си или да търсят разсрочване на дълговете си. Това няма непременно да доведе до неплатежоспособно напускане на Еврозоната, да не говорим за бърз разпад на единната валута - еврото. Но това ще предизвика верижна реакция на проблеми, изискващи спешни решения, за които Европейският съюз е зле подготвен.
След възникването на тази тежка ситуация в Гърция в Брюксел започна да се говори занеобходимостта от по-тясно икономическо управление от нови правомощия за наблюдение на Европейската комисия и нейната статистическа служба над финансите на страните-членки. Председателят на комисията Жозе Барозу предложи да се дадат на комисията правомощия да препоъча нови икономически програми за реформи в отделните страни-членки, както и да изпраща предупреждения в случай на недостатъчни мерки.
Френският президент Никола Саркози съживи идеята си за "Европейско икономическо правителство", което да координира икономическите политики на държавите-членки и да запази валутния курс на еврото конкурентен спрямо щатския конкурентен и юана. Но Германия, най-голямата икономика в Европейския съюз, заяви ясно, че не иска съюза да наблюдава собствената й експортно-ориентирана политика, която според някои икономисти е частично отговорна за разширяване на дисбалансите в Еврозоната. За това за сега идеите на Барозу срещат най-вече политическа съпротива.6
Франция ще подкрепи Гърция, която прави усилия да намали бюджетния си дефицит, заяви президентът Никола Саркози. Той прие гръцкия премиер Георгиус Папандреу, който търси международна подкрепа за борбата на Атина срещу икономическата криза. Не можем да изоставим страна от еврозоната, в противен случай нямаше смисъл да създаваме единната валута, заяви Саркози пред фермери на традиционния селскостопански панаир в Париж. Трябва да подкрепим Гърция, без солидарност между нас еврото няма да го има, допълни държавният глава. Той припомни, че Гърция е най-големият вносител на френско говеждо.
Френският президент Никола Саркози се противопоставя на германското предложение, Гърция да поиска помощ от Международния валутен фонд (МВФ). По този начин се получава силно противопоставяне между двата локомотива на еврозоната. Саркози предпочита на Гърция да бъде оказана помощ от Европейския съюз, а не от МВФ. Според френския президент, Еврозоната трябва да помогне на южната ни съседка да възстанови доверието на инвеститорите, както и да се понижат лихвите, които Гърция плаща по облигациите си. В свое изказване от 7 март Саркози посочва, че страните от валутния блок ще изпълнят техните отговорности. Но Берлин предложи Гърция да бъде подпомогната основно от МВФ, за да постигне целта си за намаляване на най-големият бюджетен дефицит в Европейския съюз, като дял от БВП.
След дълго чакане договореността за механизмa, който предвижда оказването на помощ на Гърция от страна на държавите от Еврозоната, а също така от Международния валутен фонд, бе постигната между Никола Саркози и Ангела Меркел няколко часа преди срещата на Европейския съюз.
Многомилиардната сделка за спасяването на ударената от кризата гръцка икономика беше сключена, след като Франция и Германия разрешиха разгорещен спор относно това как да се преборят с най-тежката криза, засегнала еврото от създаването на валутата.
Стойността на пакета може да надхвърли 25 млрд. евро, като в крайна сметка Гърция ще трябва да търси "значителна" помощ от Международния валутен фонд (МВФ), което ще бъде разглеждано като решителна победа за Ангела Меркел в премерването на силите с френския президент Никола Саркози. 7
Подкрепата от страна на френското правителство се дължи на няколко области, засегнати от гръцката криза, които им влияят. Това са:
БВП
Франция е една от страните, които се спрягат като заплашени от "заразата" на гръцката криза. И тя завършва 2009 година с бюджетен дефицит над предвидените ограничения от Европейския съюз - 7.5% от БВП. Подкрепяйки плана за подпомагане на Гърция, френското правителство се подсигурява. От една страна - от нахлуването на кризата в държавата. Ако сега се спре кризата, ако този проблем се разреши още в зародиш, за Франция е по-малко вероятно да попадне в ситуацията на Гърция. От друга страна, ако все пак това се случи, си осигурява подкрепа от страните, които са или ще попаднат в същото положение, а те не са малко. Така правителството се приобщава към една доста голяма група от държави, от които може да се възползва във всеки един момент, казвайки, че са в едно и също положение и трябва да си сътрудничат, за да се справят с него.
ЕДИННАТА ВАЛУТА - ЕВРО
Въвеждането на единна валута е естествена предпоставка за развитието на единен европейски пазар, която му позволява да функционира по-ефективно чрез подобряването на възможностите му за растеж чрез:
* Елиминиране на валутните колебания, което позволява развитието на благоприятна търговска среда в рамките на Еврозоната. Намаляват и рисковете и несигурността, както за вносителите, така и за износителите, което води до намаляването на разходите им, в които не присъстват променливите валутни колебания.
* Компаниите са способни по-добре да планират инвестициите си поради намалената несигурност.
* Елиминиране на разнообразните транзакционни разходи, свързани с обмяната или управлението на разнообразните валути. Тези разходи могат да бъдат резултат от покупката или продажбата на чуждестранна валута; хеджингови операции, целящи да застраховат компанията срещу значителни валутни колебания; трансграничните плащания в чужда валута, които по традиция са по-скъпи и бавни от тези, извършвани на националния пазар и управлението на няколко сметки в различни валути, което допълнително усложнява цялостното управление и счетоводно отчитане.
* Прозрачност на цените - купувачите могат значително по-лесно да сравняват цените на стоките и услугите, които са изразени в единна валута.
* Подобряване на вътрешната конкуренция в Еврозоната: лесните за сравнение цени предизвикват засилването на конкуренцията и намаляването на цените в краткосрочен и средносрочен план. Компаниите не могат вече да налагат цени, отговарящи на пределната склонност към потребление на отделен национален пазар, ако те са значително по-високи от тези на останалите национални пазари.
* Повече възможности за потребителите, които могат вече да пътуват и да потребяват стоки и услуги от други страни, а ако под внимание се вземе и нарастващото значение на електронната търговия напоследък може дори да се избегне физическото присъствие на купувача на чуждия национален пазар, при което на него му става абсолютно безразлично от коя страна ще потребява.
* По-атрактивни възможности за чуждите инвеститори. Единният европейски пазар с единна валута означава, че инвеститорите могат да осъществяват бизнес операции в цялата еврозона и да се възползват от по-стабилната икономическа среда.
Единната европейска валута дава благоприятни възможности както за доставчиците на капитали - спестяващи и инвеститори, както и за потребителите на капитал - различни физически и юридически лица. Тези възможности са следствие от няколко факта:
* Еврото спомага за формирането на единен пазар за финансовите институции - банки, пенсионни фондове, инвеститорски фондове и т.н.
* В същото време малките и фрагментарни национални капиталови пазари еволюират в един по-голям, разнообразен и ликвиден финансов пазар. Спестяващите хора печелят от разнообразното предлагане на инвеститорски и спестовни възможности. Инвеститорите могат да разпределят рисковете си по-лесно и да се ориентират към по-доходоносни вложения.
* Заемателите на свободни капитали също печелят от по-добрите възможности за финансиране.
Ползите могат да се изведат като пряко следствие от първоначалното предназначение на Европейския валутен съюз, а именно установяването на стабилни макроикономически условия в рамките на Еврозоната. Постигането на тази цел е зависимо от следните ефекти на единната валута:
* Стабилност на цените - тя е резултат от съсредоточаването на цялостната дейност по обслужването на еврото в единна институция - Европейската система на централните банки, чиято основна задача е именно поддържането на ниски темпове на инфлация. Тъй като тя се характеризира с висока степен на независимост може да се каже, че тя до голяма степен съумява да изпълни тази си цел.
* Стабилни публични финанси - посредством договора за въвеждането на еврото се поставят редица ограничения, свързани с обвързването направителствения дефицит или правителствения дълг в процентно съотношение към БВП. Дори в пакта за стабилност и развитие се предписва страните да имат балансиран бюджет, а дори и известен излишък по него.
* Ниски лихвени проценти - този ефект е пряк резултат от ниските темпове на инфлация, контролът върху държавния дълг и единният пазар на ценни книжа. Ниските лихви позволяват на заемателите да повишат своето търсене и така да се увеличат инвестициите на територията на Еврозоната.
* Поощрявяне на растежа, инвестициите и заетостта - тук причините могат да се търсят в стабилността на цените, стабилните публични финанси и ниските лихвени проценти.
* Защита от външни валутни шокове - поради значителният размер на икономиката в Еврозоната и поради факта, че по-голяма част от търговията се осъществява в нейната вътрешност (между 50 и 75%). Еврозоната е подготвена по-добре да се справи с външните икономически шокове, свързани с останалите международни валути като долар, йена и т.н.
Но единната валута си има и своите отрицателни аспекти като невъзможност за осъществяване на самостоятелна валутна политика от страните членки на Еврозоната. Така при изпадането на националната икономика в криза тя се лишава от един от основните си инструменти за излизане от нея, тъй като компетенциите в тази област преминават изцяло в ръцете на Европейската система на централните банки. Възниква възможност страните, намиращи се в различни фази на икономическия цикъл, да предявяват различни претенции към нея и да се зародят конфликти. Подложената на всестранен натиск система на централните банки може в един момент да отстъпи от провежданата политика и така да защити нечии интереси за сметка на други. Това е една от основните причини на еврото да не се гледа като стабилна валута.
Изискванията за лимитиране на държавния дълг и бюджетния дефицит ограничават възможността за провеждането на експанзивни фискални политики. Така донякъде социалната функция на държавата се ограничава за сметка на повишена икономическа ефективност.8
Някой критици обаче считат, че големи печеливши от кризата в Гърция има и това са Германия, Франция и цялата Еврозона, че те са търсели начин за постигане на ниската цена на еврото. Може да звучи еретично (или протестантско), но когато еврото поскъпна до 1,66 преди две години и до 1,5 преди само два-три месеца Германия пищеше от силното евро. Курс на евро/долар от 1,5 означавал "катастрофа" за европейската икономика, заяви съветникът на френския президент Никола Саркози Анри Гино. Той обяви, че подобен валутен курс би преди 4 месеца, когато еврото беше скъпо и изглеждаще въпрос на време да поскъпне още. Daimler неочаквано излезе на загуба и няма да изплаща дивиденти за 2009 г. И защо в тази ситуация някой може да очаква бързо разрешаване на проблемите в Гърция? С един изстрел Германия убива 2 заека, първо изпотява и вразумява лошите страни в Европейския съюз, и второ стабилизира конкурентоспособността си. В този смисъл само наивниците могат да мислят, че сегашната криза с Гърция не е контролирана. Ако случайно еврото тръгне да поскъпва отново, ще бъде разиграна картата с Испания, след това с Ирландия, докато пазарите не разберат, че слабостта на еврото е било буря в чаша вода. Китай например във всеки момент може да пусне "информация" за влошаващ се пазар на имоти или затягане на кредитирането. САЩ могат да пуснат "информация" за влошаваща се безработица или пазар на имоти, могат да извадят наяве "ценната информация", че Китай е намалил покупките на дълга им. Повече от очевидно е, че в момента най-добрата политика е "плюй по собствената валута". За пример могат да се посочи, че щата Калифорния е фалирал 2 пъти, а Ню Йорк 1 път и това никак не е навредило на долара, както виждаме.9
Същевременно еврото достигна четиригодишното си дъно въпреки всички предприети през последните месеци мерки за подпомагане на изпадналите в затруднение държави от еврозоната. Редица анализатори прогнозираха, че поевтиняването на единната европейска валута може да оправдае опасенията, че европейската дългова криза ще се превърне в повторение на катастрофата след фалита на "Лемън брадърс". Сривът на американската инвестиционна банка през септември 2008 г. доведе до паника във финансовата система и до последвалата финансова криза, която обхвана целия свят.
Приетият пакет от близо 1 трилион долара, целящ да попречи на кризата, обхванала Гърция, да се разпространи и в други държави от Еврозоната, веднага доведе до покачване на цената на единната европейска валута с няколко процента. За нещастие първоначалната еуфория се оказа малко прекалена, тъй като дни по-късно еврото падна до най-ниските си нива от 14 месеца насам. Вчера на финансовите пазари единната европейска валута можеше да се купи едва за 1.2237 долара, като това се оказа най-ниското й ниво от 4 години насам. От началото на годината еврото вече падна по отношение на долара с 12 процента на фона на финансовата криза в Гърция.
Някои лидери като германския канцлер Ангела Меркел стигнаха дотам да твърдят, че ако рухне еврото, то ще се срине и целият ЕС. Според наблюдатели обаче спасяването на еврото води до нарушаване на два от най-важните принципи на Европейския валутен съюз. Първият е, че всяка държава сама носи отговорността за собствените си финанси. Чрез решението за отпускане на спешна помощ на Гърция този принцип престана да действа. Европейската централна банка пък наруши втория принцип на валутния съюз, като се отказа от независимостта си по отношение на финансовата политика и се съгласи да изкупи държавни облигации от южноевропейските държави.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Отношението на Франция към кризата в Гърция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.