Особености на аграрната политика в България


Категория на документа: Икономика


• Необоснованата динамика в промяната на нормативната рамка за управлението и протичането на дейностите в селското стопанство;
• Влошаване или не подобряване на условията за живот и качеството му в селските райони. По-нататъшно задълбочаване на различията в благосъстоянието и развитието на селищата и селските райони
• Липсваща или недостатъчна техническа и социална инфраструктура за сектора
• Продължаване спада в приръстта на населението и урбанистичното развитие в количествено и качествено отношение, престижа на аграрния сектор. Силна емиграция на млади хора от страната
• Ниската заинтересованост, мотивацията на доставчици, клиенти, подпомагащи институции и др.;
• Недостатъчната ангажираност и отговорност на държавните и общински институции с развитието на аграрния сектор;
• Не доброто състояние на несигурността и риска за ЗС и фирмите;
• Увеличаване площите на необработваемите земи поради липса на пазари за земеделски и аграрни стоки.

5.3.Тенденции и перспективи за развитие на Общата аграрна политика и на аграрната политика на България
Представеното до тук за аграрната политика на Република България трябва да се съпостави, оценява от гледна точка на онова което протича в Европейската общност и прилаганата в нея аграрна политика. В това отношение, обективно оправдано и логично е разширяването на интеграционните процеси, все по-голямата зависимост на икономиките и цялостното обществено развитие на страните от отделните региони и света като цяло. На тази основа е предизвикано и се осъществява включването на нови и нови страни в Европейската общност. Това води до проявление на позитивни и негативни процеси. Позитивното се свежда до това, че се увеличава мощта на съюза в икономическо отношение. Разширяват се пазарите на всякакви стоки и най-вече на селскостопански и аграрни стоки. С това се влияе благоприятно върху производителите и потребителите от общността и т.н. Негативното в развитието на интеграцията се свежда до проблемите които са продукт от увеличаването на мащабите на системата. По-голямата обществена и икономическа система по-трудно се подава на координиране, регулиране и цялостно управление. От друга страна, неравномерното развитие на отделните страни от Общността води до противоречия в техните интереси, позиции и участие в реализацията на Общата аграрна политика.
Следствие на противоречията, закономерностите, обективното и субективното в управлението на селското стопанство в Европейската общност се развива и непрекъснато усъвършенства Общата аграрна политика. Оценката на нейното развитие и проявяващите се тенденции можем да свържем най-напред с принципите които лежат в основата на създаването и функционирането на общността. Прави впечатление, че от създаването на ЕС и формирането на Общата аграрна политика принципите не са променени. От една страна това е оправдано, като се има предвид, че принципа е задължително условие, изискване без спазването на което не може и не трябва да протича нещо, да се развива. Ако Общността не спазваше възприетите принципи, то тя трябваше да се разпадне и да няма обща политическа платформа в областта на селското стопанство. От това следва, че принципите са верни, правилно определени и успешно прилагани. В същото време обаче, в съдържанието на един или друг от принципите, има условия, изисквания, които противоречат на някои закономерности, или обективно оправдани действия в междудържавен и международен план. Например възприемането на единство в пазарите на страните от общността, поставянето на бариера спрямо останалия свят и специфични вътрешни Правила, предполага достигането на пазарно равновесие при повече административни отколкото икономически методи на управление. За да се реализира свободна и лоялна конкуренция, трябва да има свободен достъп на всички потенциални участници в пазара. С административни или икономически мерки общността ограничава кръга от контрагенти на пазара. Следствие на този елемент от принципа възникват противоречия със страните от СТО и други икономически общности.
Принципът за единство на пазара в общността води и до други негативни тенденции и последствия. Например, относно опазване на околната среда. Това е процес, който не може да се ограничи в даден регион, дадена държава. Той зависи не само от най-близките съседи, но и от страни и региони на по-голяма отдалеченост.
Преференциите на страните от общността водят до много позитивни процеси и резултати, но в същото време и до противоречия с останалия свят. Например, в основата на този принцип стоят действията водещи до по-голямо самозадоволяване на страните от земеделски и аграрни стоки. Прилага се протекционализъм, а в същото време се стимулира износа в трети страни чрез субсидиране или други икономически лостове. На тази основа може би възниква проблема със свръх производството и появата на излишък. Останалите страни участници в световния пазар няма как да се съгласят и спокойно да възприемат натрапените им условия. Затова възникват противоречията и негативните им форми на проявление.
Прилагането на третия принцип, лежащ в основата на Общата аграрна политика също е свързано с проблеми и негативни тенденции в развитието на Общността. Каквато и солидарност да се търси, особено в областта на финансите, трябва да има равнопоставеност, балансиране на интересите. Ако има успех при набирането на средствата и формиране на общ фонд, то много рядко се постига справедливо разпределение на средствата от този фонд. Например, общо известна е констатацията, че от фонд "Гарантиране" се възползват страните с по-слабо развито земеделие. Това води до противоречия, които се задълбочават и те няма да се премахнат скоро. Утвърждава се и ще продължи по всяка вероятност и в перспектива, от общия бюджет 2/3 да се заделят за гарантиране на селското стопанство и 1/3 за ориентиране, при първоначално предвиждане относителният дял на двете направления да бъде 50/50% Следствие на проблемите породени от прилаганите принципи в ОАП и други обективни процеси в рамките на общността възниква и се наложи използването на единна валутна единица. Чрез нея се постигат по-нормални финансови взаимоотношения не само в състава на Общността, но и със страните от останалия свят, защото политиката спрямо другата световна валута - доларът по-лесно се води. Възможностите за регулиране, управление на процесите на валутния пазар са по-големи.
Принципите поставени за прилагането на обща политика, не могат и не трябва да се променят независимо от факторите които им влияят, но целите, задачите, инструментите, механизмите и всички други елементи на общата аграрна политика могат и трябва да се развиват, усъвършенстват. Например, в първите години от създаването на Европейския съюз основните цели са били свързани с:
• Увеличаване на производителността на труда в селското стопанство на основата на техническия прогрес и оптималното използване на всички ресурси чрез рационалната организация на труда и производството;
• Осигуряване на достъпен жизнен стандарт на живеещите в селата и свързани със селското стопанство, чрез увеличаване доходите на заетите в селското стопанство.
За страните членували в ЕС по-дълго време тези цели не са актуални в такава степен, както за тези приети скоро или предстои да бъдат приети в близките години. От друга страна, с развитието на техническия прогрес, икономическото стабилизиране на Общността и отделните страни в нея, целите и задачите на ОАП се променят с времето. Акцента се поставя върху пазарната стабилност и справедливите доходи на производителите при еволюцията на цените. Това проличава от целите изкристализирали или съдържащи се в ОАП в по-ново време като:
• Защита на доходите на селскостопанските производители.
• Запазване ценовата стабилност на пазара на селскостопански стоки, като се избягват характерните за този пазар сезонни и годишни колебания;
• Предотвратяване на силния спад в жизненото равнище на изостаналите селскостопански райони;
• Опазване на околната среда;
• Постепенно либерализиране на селскостопанската политика, съобразена с нормите на ГАТТ и натиска на търговските партньори на ЕС.
Появата на нови цели в ОАП може да е продиктувано от външни за Общността фактори, както е случая за опазването на околната среда или нормите на ГАТТ и други световни образования. Други цели възникват поради това, че задачите, инструментите, механизмите които се прилагат в ОАП не могат да се справят с противоречията възникващи в Общността и това налага промяна в стратегическите и оперативните цели.
Развитието на ОАП като резултат от представените тенденции и противоречия естествено е да даде отражение и върху аграрната политика на Р.България. Последната, заедно със синхрона който трябва да следва, ще трябва да се съобразява и реализира представените в предната част виждания относно реалностите за условията на България, като силни и слаби страни, възможности и заплахи за земеделието в нея.

Справедливото разпределение на подпомагането с директни плащания, както между държавите членки, така и между фермерите е важен приоритет в започналата реформа на ОСП. Един от основните резултати на реформата е справедливо третиране на всички фермери на територията на целия Европейски съюз, независимо в коя държава-членка се намират.

Съществен напредък в тази насока за постигане на конвергенция е получаването на възможността плащанията за България и Румъния да достигнат пълния размер на националните си тавани още през 2014 г., вместо през 2016 г. Без тази сума да утежни значително бюджета на ЕС, изравняването на субсидиите би представлявало сериозна подкрепа за земеделските стопани и знак за тяхното равнопоставено положение на общия европейски пазар. По-ниските нива на подпомагане за българските производители ги поставя в по-неблагоприятна позиция в следствие неравните конкурентни условия, усилва негативните последствия от икономическата криза и от разликата в доходността в селскостопанския сектор в сравнение с другите сектори на икономиката.

Предложеният от Комисията подход за въвеждане на 2011 г. като референтна година за кандидатстване през 2014 г. е твърде ограничителен,защото България има потенциално допустима за подпомагане площ, значително по-голяма от текущо заявяваната. В периода на прилагане на директните плащания в страната се наблюдава ежегодно увеличение на заявителите и тенденция за нарастване на обработваните земи.
Въвеждането на "зелено" директно плащане трябва да бъде така изпълнено, че да донесе възможно най-големи екологични ползи, без да застрашава жизнеспособността на сектора, нито да увеличи административната тежест. Предложението за 7% екологично насочени площи е много високо и ще повлияе негативно върху икономическата жизнеспособност на фермерите в ЕС.

Въведен е таван за директните плащания като средство за по-справедливо разпределение на подкрепата,в размер на 150 000 евро .При прилагане на тавана, държавите членки трябва да имат гъвкавостта да вземат решение за използване на средствата за мерки по Първи или Втори стълб. Общата структура на инструментите за управление на пазара трябва да бъде запазена като "предпазна мрежа" в сектора. Правилата за прилагане на защитните мерки следва да бъдат по-гъвкави и бързо приложими. Увеличиха се възможностите за прилагане на извънредни мерки при смущение на пазара и за възстановяване на потребителското доверие.

В политиката за развитие на селските райони , държавите членки трябва да имат възможност за по-гъвкаво прилагане на мерките за развитие на селските райони, от Програмите което ще им позволи да решават специфични национални нужди. Едновременно с това, тази политика трябва да стане по-разбираема и по-достъпна за прилагане от всеки земеделски стопанин.
На последно, но не и по значение място, е особено важния приоритет за опростяване на ОСП. Тази политика трябва да стане по-разбираема и по-достъпна за прилагане от всеки земеделски стопанин. Особено важно е и по-нататъшното опростяване и облекчаване на законодателството и административните процедури. Реформираната ОСП не трябва да води до увеличаване на административната тежест за фермерите и държавите членки, до нарастване на разходите и усложняване на процедурите по нейното администриране.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. "Възможности за прилагане на нова аграрна политика в България" - Ангел Димов
2. "Аграрна политика" - Мария Цонева
3. Министерство на земеделието - www.mzgar.government.bg/
4. Семинар - Перспективи, предимства и недостатъци на българското земеделие на европейския пазар - ДФ "Земеделие"
5. http://www.agro.bg//

1

 "Аграрна политика" - Мария Цонева




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Особености на аграрната политика в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.