Особености на аграрната политика в България


Категория на документа: Икономика


Смисълът и съдържанието на думата, понятието "приоритет", предполага изнасяне на преден план, даване предпочитание на един или друг субект, процес в развитието на дадена система, дейност и очакван резултат. В условията и състоянието в което се намира нашата страна и икономика, не е възможно едновременно да се разрешат основните проблеми на обществото и да се излезе бързо от кризата, а най-вече да се достигне ниво подобаващо на онова до което са достигнали страните с които сме се интегрирали. Обективните процеси и зависимости налагат най-напред да се възстанови развитието и достигнат желаните темпове на отделни сектори от икономиката, онези чрез които ще се даде тласък за развитието на цялото национално стопанство. По този повод в международен и вътрешен план се счита, че "Един от основните приоритети на България е разработването и прилагането на стратегия за създаване на благоприятна среда за развитие на конкурентноспособен и устойчив аграрен сектор".
Изхождайки от това, в аграрната политика на Р. България трябва да намерят място и реално приложение мероприятия, мерки за премахване на пречките задържащи развитието на пазарите на земя, труд и най-вече пазара на готови селскостопански и аграрни стоки. Особено място в приоритета на аграрната политика трябва да се отделя на инвестициите в подготовката на кадри за аграрния сектор, на подобряване на социалната и техническата инфраструктура в селските райони.
Приоритет на аграрната политика и развитието на самият аграрен сектор, произтича най-вече от мястото на селското стопанство и преработващата индустрия в икономиката на страната. Те имат стратегическа роля за социалната стабилност и националната сигурност на страната, защото осигуряват продоволствието на народа. Селското стопанство има водеща роля и трябва да има приоритет в аграрната политика на страната защото: определя потреблението на хранителни продукти; осигурява развитието на хранителната индустрия; осигурява развитието на туризма, на изкуствените торове; служи за балансиране на безработицата; осигурява доходи на една значителна част от населението; осигурява и може да осигури значителна част от износа на страната.
Приоритет на селското стопанство се основава и на това, че заедно с Унгария сме имали водеща позиция като износители на селскостопанска продукция сред страните от Централна и Източна Европа. Повече от 40 години България се е специализирала в производството на вина, тютюн, плодове, зеленчуци и други селскостопански и аграрни стоки. Значителна част от земеделската продукция около 30-35% е била предназначена за износ, което се е отразявало положително на платежния баланс на страната.
Благодарение на аграрния сектор се запази до известна степен рационалната организация на стопанския живот в страната. Приоритетността на аграрната политика може да произтича и от това, че тя има пряка връзка и въздействие върху социалната, демографската и друг вид политика. Например, общо известен у нас и в света е проблема за миграцията на населението от селата към града, от бедните към богатите държави. Следствие не регулирания демографски бум от средата на миналия век и до днес, много селища бяха опразнени от хора и дейност. Те са със затихващи функции. Чрез аграрната и регионалната политика на държавата може да се постигне по-рационално разпределение на населението в страната, по-добра стопанска структура, инфраструктура и други позитивни процеси. Структурата на населението и социалните групи в него дават основание да допуснем, че в бъдеще земеделието в България ще си остане семейно дело. Затова един от приоритетите на икономическата и аграрната политика на България ще трябва да бъде комплексното развитие на селата и селските райони. Това може да се изрази в подкрепата за изграждането и развитието на фирми, стопанства и домакинства занимаващи се с: производство на зърнени, технически, овощни, лозарски, зеленчукови и други продукти на по-големи площи и мащаби; развитие на занаяти, материални и нематериални услуги; залесяване, дърводобив, добив на диворастящи плодове; рибарство, дивечовъдство, лов и риболов; отглеждане на нетрадиционни видове животни - коневъдство, щраусовъдство, охльовъдство, яребици и т.н.
За нашите условия, предприемаческата нагласа на хората в селата и градовете се влияе в голяма степен от традициите. Например, българинът не само заради продоволствието на семейството и домакинството продължава да отглежда в двора и домашното си стопанство и произвежда в малки количества растениевъдни и животновъдни продукти, да извършва ремонтни дейности. Това той може да предостави на специализирани фирми за услуги при наличието на нормален пазар за тях, а в действителност го прави и заради традицията. В резултат на традициите в нашите условия упорито се насажда и развива туризма на село (селския туризъм), който за нашите условия има практика и вече история. Положителен тласък той получава от бързото и настъпателно заселване на чужденци в нашите села и то не в туристически комплекси и райони.
Приоритет на развитие на селското стопанство и политиката за него в голяма степен се свързва, интегрира с туризма като негов тил. Възстановяването и приоритетното развитие на селското стопанство в най-голяма степен се определя от инвестициите. Това е така защото в периода на прехода, структурните промени които се осъществяват, кризата която съпътства развитието на отрасъла доведоха до сериозно влошаване на материалната база, нейното разрушаване и унищожаването на селското стопанство, нарушаване на продуктовата структура и качество на продуктите и други процеси налагащи обновяване, осъвременяване, което изисква финанси, нови инвестиции. На този етап такива могат да се осигурят от чужди инвеститори или от вътрешните за страната финансови резерви, но главно чрез националната икономическа и аграрна политика.
Приоритетността на аграрната политика в новите условия може и трябва да бъде свързана с даденостите, предпоставките които имаме за развитието на екологичното и биологичното растениевъдно и животновъдно производства.
Приоритетността на аграрната политика не е продиктувана само от предимствата които има нашето земеделие и селско стопанство като цяло спрямо другите отрасли и сектори на икономиката, а и поради това, че тя може да осигури преодоляването на някои проблеми и възможности за конкретно представяне на икономиката ни на световния пазар. Ако някои условия и предпоставки осигуряват приоритетността на аграрния сектор и могат да се използват като аргументи за това, то други са задължителни за възстановяването и развитието на националното стопанство.
При разглеждане на факторите или условията които ще осигурят приоритетността на селското стопанство и аграрната политика, която ще способства това, трябва да се има предвид, че естествените условия са важни, но недостатъчни. Акцента трябва да се постави върху достатъчната и квалифицирана работна сила, напредналата научна база за селекционна дейност, икономическата, техническата, социалната и друга приложна наука. Перспективите се свързват главно с комплексното усъвършенстване на всички фактори на производство.
На теоретично изследване и практическо осмисляне може да се постави въпроса за земевладението и земеползването като важна и същинска част на аграрната политика, чрез която ще се реализира приоритетността на селското стопанство. В тази връзка, актуално и може би навременно ще бъде изясняването на ситуацията, че значителна част от населението притежава земя, собствено жилище или друг недвижим имот. Това в аграрния сектор може да бъде предпоставка не само за производство в дома за лично потребление, но и за организиране и осъществяване на бизнес в голямото многообразие, което е възможно. По такъв начин, обект на аграрната политика е регулирането на поземления оборот, динамичното изменение на собствеността върху земята. То влече след себе си или предполага решаването на проблемите по разработването на земята и нейната комасация.

5.2.Силни и слаби страни възможности и заплахи на българското земеделие

Приоритет на селското стопанство у нас може и трябва да се свързва с някои обективно или реално съществуващи процеси и резултати в неговото развитие до сега и в перспектива. В тази връзка в учебен и практически план, трябва да се отчита че:
• В страната има достатъчно поземлени ресурси, климатични условия, многообразие от културни растения и животни, които осигуряват добра база за развитието на селското стопанство. До сегашните резултати и опита в земевладението и земеползването, особено в арендата могат да бъдат гаранция за успешното му развитие.
4
• Наличните дадености за земеделието - земя, хора, инфраструктура са относително добре териториално разположени в страната и нейните региони.
• На лице са добри традиции в прилагането на доказали се или нови технологии в растениевъдството и животновъдството, на голямо разнообразие от земеделска продукция
• Една не малка част от организационно-стопанските форми като: арендни стопанства, специализирани фирми в лозарството, овощарството, основните животновъдни подотрасли се доказаха като утвърдили се и успешно развиващи се стопанства.
• Успешен старт и позитивно развитие има закупуването и изграждането на МТБ за ЗС и фирмите.
• Макар и не достатъчен, но наличен професионален опит има в управляващите и персонала на ЗС и фирмите от аграрния сектор.
• Добро начало и успехи бележат много земеделски стопанства и фирми в бизнес развитието си.
Несъмнено, много слаби страни притежава и съпътства селското ни стопанство като:
• Значителна част от ЗС и фирми в страната не разполагат или ако разполагат са морално и физически остарели - машини, инвентар, сгради, съоръжения и др. ДМА;
• Значителна част от персонала и временно наеманите са с ниска квалификация, слабо заинтересовани и мотивирани за решаването на задачите и постигане на целите в ЗС и фирми.
• Недостатъчни, трудно достъпни и трудно усвояеми финансови ресурси;
• Високи производствени разходи и разходи за дейността;
• Ниско качество в цялостното функциониране на селското, горското и рибното стопанства;
• Липсват системи за управление, контрол и сертификация на качеството в ЗС и фирмите.
• Следствие на разходите и качеството, ниска конкурентноспособност на продуктите и услугите.
• Недостатъчно иновативно, наукоемко производство, липса на изследователска и развойна дейност;
• Недостатъчен или липсващ маркетинг в управлението на стопанствата и фирмите;
• Раздробеност и маломерност на площите и стопанствата;
• Голям брой разнородни собственици и ползватели на земеделски имоти;
• Недостатъчно племенни животни за животновъдните ферми и стопанства;
• Недостатъчна информация за потенциала, тенденциите и риска на международните пазари.
Перспективното развитие на аграрния сектор в България може и трябва да разчита на широк кръг от възможности като:
• Интегрирането на икономиката ни с тази от страните на Европейската общност.
• Разширяването на участието ни на Европейския пазар, ще даде възможност да се произвеждат екологично чисти растениевъдни и животновъдни продукти, билки, нетрадиционни дейности и други за които нашата природа и страна разполага с добри условия;
• Многообразие от варианти и достъп до финансиране и подпомагане на текущата дейност и инвестициите в сектора и регионалната инфраструктура;
• Наличие на научни звена, висши училища, селекционни центрове, опитни станции и други за подпомагане на сектора; успешно развитие на аграрната наука, селекцията,
• Наличие на чуждестранен опит в изграждането на системи за качество и управление на стопанствата в съответствие със възприетите рамки в ЕС;
• Утвърждаване и разширяване на пазарите на земя, капитали, труд, земеделски и аграрни стоки; повишаване търсенето на земеделски продукти, като резултат от ръста на доходите и покупателната способност на населението.
• Участие в проекти свързани с научна и развойна дейност;
• Разширяване интегрираността на ЗС и фирми с бизнес партньори от национално и международно ниво;
• Повишаване ролята на държавните, общинските и подпомагащи институции в информирането на ЗС и фирми, създаването на организационни форми за сътрудничество между ЗС и фирмите от сектора, обучение на кадри, консултантска помощ, гарантиране на кредити, финансово подпомагане.
Всичко това не означава, че земеделието в България е застраховано от несигурността и риска който го съпътства. То е изправено пред редица заплахи като:
• Появата на конкуренти на пазара на земеделски и аграрни стоки от страните на ЕС.
• Появата на нови или усложняване на съществуващите регулативни механизми на пазара;
• Промяната в изискванията на клиентите (потребителите) на продуктите от земеделието, горите, риболова;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Особености на аграрната политика в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.