Особености на аграрната политика в България


Категория на документа: Икономика



Животновъдните стопанства се окрупняват. През последните 3-4 години се наблюдава постепенно окрупняване на животновъдните ферми и увеличаване броя на отглежданите животни в едно стопанство. Тенденцията се потвърждава и от предварителните данни от проведеното през 2010 г. преброяване на земеделските стопанства.

4. Прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) в България 2007-2011 г.

4.1. Директни плащания

От присъединяването си към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. България прилага принципите и законодателството на Общата селскостопанска политика (ОСП) в областта на земеделието и предоставя на земеделските производители директни плащания (ДП) по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) от бюджета на ЕС чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). СЕПП е преходна опростена схема за подпомагане на доходите на земеделските стопани в новите държави-членки, която България може да прилага до 31 декември 2013 г.
Данните от икономическите сметки за селското стопанство за периода 2007-2010 г. сочат, че предоставяните субсидии (основно по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и национални доплащания) формират между 23-32% от предприемаческия доход в сектора (при средно 40% за ЕС). Без оказаната директна подкрепа земеделските стопанства в страната много по-трудно биха отговорили на предизвикателствата на настоящата икономическа и финансова криза и последиците от неблагоприятните климатични условия през 2007 г.

От 2007 г. подпомаганите по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) стопанства нарастват средно с 5 хил. броя всяка година. За кампания 2010 са подпомогнати над 91 хил. земеделски стопанства. Площите, за които са изплатени средства по СЕПП са 3 378 хил.ха, което представлява увеличение на площите с 3.1% спрямо 2009 г. и с 5.6% в сравнение с 2008 г. Общият бюджет за директни плащания за България за 2010 г. е в размер на 638.9 млн. лева.

Средният доход на земеделските производители в България през 2010 г. е нараснал спрямо 2009 г. с 26.7% (при нарастване от 12.2% за ЕС-27). България е една от държавите членки на ЕС с най-голямо нарастване на средния доход през последните три години.

Запазването на земеделската дейност е основен фактор за развитие на селските райони. В периода на прилагане на директните плащания има трайна тенденция на увеличаване на броя на регистрираните земеделски стопанства и на броя на земеделските стопани, които кандидатстват за директни плащания. Намаляването и спирането на миграцията от земеделските райони към градовете е също цел с важно обществено значение. За някои райони на страната тя се съчетава с осигуряване на етнически баланс и стабилност.

Основен проблем на българското земеделие през последните 20 години беше големият процент пустеещи земеделски земи, който ежегодно се увеличаваше. Това водеше до тежки и необратими екологични последици - ерозия на почвата, намаляване на биоразнообразието и в крайна сметка, нарушаване на екологичното равновесие. В резултат на прилагане на директните плащания тази тенденция не само беше спряна, но процента на пустеещите земи всяка година значително намалява. Прилагането на директните плащания доведе до увеличаване на земеделската земя в добро земеделско състояние и до намаляване на дела на необработваните земи в страната.

Директните плащания в България допринасят за стабилизиране на доходите на земеделските стопани, дават определено ниво на сигурност на производителите във връзка с промените на пазарите и представляват стимул за опазване на околната среда. Те се разпределят по ясни правила и са свързани със сравнително малко бюрократични трудности, което предизвиква интерес към тях от все повече земеделски стопани. Нарастват исканията от страна на фермерите за прилагане на повече обвързани с производството схеми за директни плащания.
В допълнение към директните плащания на площ през 2011 г. бяха осигурени и национални доплащания на площ в размер на 293.4 млн. лева, които се оторизират на бенефициентите по схемата за национални доплащания на хектар за 2010 г.

През 2010 г. за първи път се създаде възможност за подпомагане с национални доплащания на тютюнопроизводителите. Общият размер на финансовите средства по схемата за Национални доплащания към директните плащания за тютюн за 2010 г. е в размер на 70 млн. лева, а за следващата година - в размер на 73 млн. лева.

Създадоха се възможности на животновъдите за получаване на субсидии чрез национални доплащания. За тази цел беше осигурен финансов ресурс в размер на 74 млн. лева. Въведени ни са и три допълнителни схеми за подпомагане на млечното говедовъдство с финансов ресурс в размер на 23 млн. лв.,финансирани от Европейския съюз чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието. България е външна граница на Европейския съюз и като такава е изложена на риск от зарази. През миналата година от Турция премина заразата от шап. Страната ни успя да стопира това тежко заболяване, но в Турция и в момента има около 100 огнища от шап и за да се ограничи разрастването им страната ни има нужда от подкрепата на ЕС.
4.2.Мерки на пазарна подкрепа

Мерките за пазарна подкрепа са насочени към стабилизиране на пазарите на земеделски продукти и намаляване на ценовите колебания. В България с успех се прилага мярката "Преструктуриране и конверсия на винени лозя", която има благоприятно структурно въздействие върху лозаро-винарския сектор. Благодарение на това страната си възвърна част от експортния си потенциял и възстанови позиции на традиционните си пазари.
4.3.Развитие на селските райони

Подпомагането в областта на развитието на селските райони се осъществява в рамките на Програмата за развитие на селските райони, посредством мерки, които подробно дефинират дейностите, по които се получава помощта. Програмата се прилага от датата на официалното й одобряване от ЕК - 19.02.2008 г., до 31 декември 2013 г., като до края на 2013 г. ще се извършва одобрение на проекти, а изплащането на проекти ще става до края на 2015 г. Средствата, които България получи по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. възлизат на около 2 млрд. и 609 млн. евро. Към тези средства е добавено и националното съфинансиране от около 633 млн. Евро, т.е. общата сума за развитие на селските райони за седемгодишния период възлиза на 3 млрд. и 242 млн. евро.
България е заложила в Програмата си за развитие на селските райони четири приоритетни оси, към които се причислява съвкупността от мерките, а именно:
Ос 1 "Подобряване на конкурентно способността на земеделския и горския сектор". Териториалният обхват на мерките по ос 1 е цялата страна. Предвиденият за нея бюджет възлиза на 42% от общия бюджет на Програмата, или близо 1 млрд. 205 млн. Евро за 7-годишния период. Мерките по ос 1 са насочени към повишаване на конкурентоспособността на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и горското стопанство.
Мерките отразяват основните нужди на тези сектори:
- Модернизация на материалните активи и производствените фактори;
- Инвестиции за постигане на съответствие със стандартите на Общността;
- Адаптиране нa структурата на стопанствата;
- Подобряване на човешкия потенциал.
Ос 2 "Подобряване на околната среда и селската природа (управление на земята)". По тази ос, териториалният обхват е различен в зависимост от вида на мерките. Бюджетът на мерките по тази ос представлява 27% от общия бюджет на Програмата, или 777 млн. Евро за 7-годишния период.
Ос 3 "Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика". По трета ос ще се финансират само проекти от селските райони. Бюджетът на мерките по тази ос представлява 31% от общия бюджета на Програмата за развитие на селските райони, или близо 878 млн. Евро за 7-годишния период. Те са насочени към:
- Подобряване на инфраструктурата в селските общини - пътища, водоснабдяване и канализация, обновяване на зградния фонд на социални заведения, на парковете, културните и историческите сгради.
- Подобряване на основните услуги за селското население - училища, достъп до интернет
- Съхраняване на културно-историческото наследство на селските райони
- Създаване на разнообразни възможности за заетост на земеделските производители извън земеделието;
- насърчаване предприемчивостта на населението от селските райони и особено на жените и младите хора;
- развитие на възможностите за туризъм и отдих чрез създаване на информационни центрове и подходяща инфраструктура.
Ос 4 "ЛИДЕР" - финансирането по тази ос е на териториален принцип и е предназначено за изпълнение на местни стратегии за развитие в селските райони, придобиване на умения и оживяване на териториите и управление на дейностите на Местни инициативни групи. Предвижда се около 2,5% от общия бюджет на Програмата за развитие на селските райони да бъде усвоен за изграждането на местен капацитет, подобряването на местното самоуправление и изпълнението на местни стратегии за развитие.
През първите две години Програмата за развитие на селските райони тръгна трудно, нямаше почти никаква усвояемост, но благодарение на правилото N+2, към днешна дата усвояемостта достигна 113%. Създаден беше Гаранционен фонд, в който влязоха 170 млн. евро. и благодарение на това не бяха загубени средства от ПРСР. Чрез Гаранционния фонд ще се даде възможност на бенефициенти по някои от мерките да получат кредити при изключително преференциални условия.
Национален приоритет е прилагането на български стандарти за качествени продукти. В годините на прехода България загуби голяма част от качествените си хранителни продукти. Създадена беше и Българската агенция за безопасност на храните, като единен орган за контрол, който да гарантира спазването на стандартите и качеството нa храните.

5. Българската аграрна политика в рамките на ОАП
5.1.Приоритети на аграрната политика в рамките на цялостната икономическа политика



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Особености на аграрната политика в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.